№ 471
гр. С.З. , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание
на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20215500501551 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Обжалвано е разпореждане на ЧСИ Д.Ц. от 11.06.2021 г., обективирано
в съобщение от същата дата, по изп.д. № 2016**0400386, с което е върната
жалбата на П. Д. Ч. срещу отказа на ЧСИ да прекрати посоченото
изпълнително дело.
Частната жалбоподателка счита, че разпореждането е неправилно.
Счита, че указанията на ЧСК да представи не само документ за платени 25 лв.
по сметка на ОС С.З., но и документ за внесени такси по т.4 и т.8 ТТРЗЧСИ
по сметка на ЧСИ в размер на 48 лв., са неправомерни. Счита, че
единствената дължима по жалби срещу действията на ЧСИ е държавната
такса в размер на 25 лв., която тя била внесла своевременно. Другите такси,
които се дължат на ЧСИ във връзка с администриране на жалбата, не са
основание по ГПК за връщане на жалбата. Иска се обжалваното
разпореждане на бъде отменено.
Ответникът по частната жалба, който е взискател в изпълнителното
производство, излага съображения за нейната неоснователно.
ЧСИ е изготвил мотиви.
По частната жалба въззивният съд намира следното:
Изпълнителното дело № 2016**0400386 е образувано по молба от „
Б.П.П.Ф.“ ЕАД и изпълнителен лист от 11.08.2015 г., издаден по ч.гр.д. №
1507/2015 г. по описа на Районен съд К. срещу П. Д. Ч.. С молба от 19.04.2021
г. длъжницата е поискала образуваното срещу нея дело да бъде прекратено. С
постановление от 20.04.2021 г. ЧСИ е отказал прекратяването, което е
1
съобщено на длъжницата. Срещу това постановление е подадена жалба, която
е била върната с обжалавото разпореждане. ЧСИ е приел, че са налице
основанията на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, тъй като длъжницата не е изпълнила
указанията по редовността на жалбата, като не са внесени таксите по т.4 и т.8
ТТРЗЧСИ в размер общо на 48 лв.
С оглед на така установените обстоятелства съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.436, ал.4 ГПК по отношение на жалбата, подадена срещу
действие на съдебен изпълнител, се прилагат съответно разпоредбите на
чл.260, 261 и 262 ГПК. Разпоредбата на чл.260 и 261 ГПК съдържа
задължителните реквизити на жалбата и задължителните приложения. Т.4 на
чл.261 ГПК предвижда, че към жалбата се прилага документ за внесена такса.
В случая на длъжника е било указано с нарочно разпореждане, че жалбата му
не отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, в т.ч. не е представен
документ за внесена такса по сметка на ЦСИ. Това разпореждане е било
връчено на длъжника, който обаче не е изпълнил указанията и счита, че
неплащането на сумата от 48 лв. не е основание за връщане на жалбата.
Съгласно чл. 80 ЗЧСИ за всяко действие на ЧСИ дължимата такса се
внася авансово. По аргумент от тази правна норма, ако таксата не е внесена,
за ЧСИ не възниква задължение да извърши исканото действие. В случая
посочените такси по ТТРЗЧСИ се дължат за администриране на подадената
жалба и ако таксата по т.4 и т.8 не бъде внесена, ЧСИ няма задължение да
администрира жалбата. Несъстоятелно е да се счита, че в този случай тази
жалба следва да стои, без да бъде върната.
Настоящият състав не споделя становището на жалбоподателката, че
дължи единствено таксата по сметка на Окръжен съд С.З. в размер на 25 лв.
От анализа на разпоредбата на чл. 261, т. 4 е видно, че към жалбата се прилага
документ за внесена такса, без изрично да се посочва, че се касае само за
държавна такса. Поради това съдът счита, че посочената разпоредба касае
всяка такса по администриране на жалбата, доколкото е необходима за
сезиране на решаващия орган. В случая посочените от ЧСИ такси по т. 4 и т. 8
от ТТРЗЧСИ се отнасят до действия по администриране на жалбата, които
ЧСИ е задължен да извърши съгласно чл. 436, ал. 2 и ал. 3 ГПК, като изпрати
на препис от жалбата на другите страни, както и да изпрати копие от
изпълнителното дело. Становището, че ЧСИ може да събира дължимите му
такси по реда на чл. 410 ГПК, на което се позовава частната жалбоподателка,
не се споделя от съда. Идеята на заповедното производство като възможност
за иницииране на принудително изпълнение е удовлетворяване на
секвестируемо вземане чрез способите на държавната принуда. Не би
следвало една добросъвестна страна в производството, която чрез жалба
търси защита на своите интереси, да става причина за образуване на
принудително изпълнение. Да се приеме обратното би означавало да се
2
узакони практика, при която страните по изпълнителното дело няма да
заплащат дължимите от тях такси, а ЧСИ ще бъде принуден да търси всяка от
тези такси по реда на принудителното изпълнение, което на практика ще
парализира изцяло института на частното съдебно изпълнение, а не това е
целта на ЗЧСИ. Съществуващата възможност ЧСИ да се снабди с
изпълнителен лист за дължимите му такси не освобождава добросъвестната
страна, която е подала жалба и търси защита на свой интерес, от
задължението й за внасяне на дължимите такси по реда на чл. 261, т. 4 във вр.
с чл. 80 от ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ, като не следва да се очаква от частния съдебен
изпълнител да води дела за всяка дължима му се такса, определена в
ТТРЗЧСИ.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради
което ще следва да бъдат потвърдени действията на ЧСИ, обективирани
разпореждане за връщане на жалба, поради неплащане на дължимите такси по
ТТРЗЧСИ.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частната жалба на П. Д.
Ч. от гр. К., ул. ********, ЕГН ********** – длъжник по изп.дело
№2016**0400386 по описа на ЧСИ Д.Ц. с рег.№ **, срещу разпореждането й
от 11.06.2021 г., обективирано в съобщение от същата дата, с което на
основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върната жалба срещу отказа за прекратяване
на посоченото изпълнително дело.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3