№ 9315
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110111646 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от името на И.
Р. К., ЕГН ********** против д, ЕИК **********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, и
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на ответното дружество да заплати на
ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1267,30 лева, обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до окончателното й
изплащане; 2/ сумата от 5746,87 лева, представляваща незаплатен остатък от сума
по споразумение, сключено на 07.12.2021 г. между д, ЕИК ********** и И. Р. К.,
ЕГН **********, с което са уредени отношенията между страните във връзка с
прекратено със заповед № 1005/29.10.2021 г. трудово правоотношение между д,
ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор с ответното
дружество, по силата на който, заемала длъжността „опаковач изделия
производство“ в д, ЕИК **********. Поддържа, че със заповед на работодателя №
№ 1005/29.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните било
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 29.10.2021 г. Твърди,
че съгласно посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото
1
правоотношение, работаделят дължал на ищцата сумата от 1267,30 лева,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовия
договор без предизвестие. Поддържа, че със споразумение от 07.12.2021 г.,
сключено между страните в производството, последните постигнали съгласие, че
неизплатените от работодателя в полза на работника трудови възнаграждения, до
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, са в размер на 6046,87 лева,
като било уговорено същите да бъдат заплатени на 12 месечни вноски, последната
с падеж 31.12.2022 г. Посочва, че по сключеното споразумение работодателят
заплатил 3 вноски, като незаплатения остатък бил в размер на 5746,87 лева, които
се претендират в настоящото производство.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на съдебно решение, с
което ответникът д, ЕИК ********** да бъде осъден да заплати в полза на ищцата
И. Р. К., ЕГН ********** суми, както следва: 1/ сумата от 1267,30 лева,
обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 5746,87 лева, представляваща
незаплатен остатък от сума по споразумение, сключено на 07.12.2021 г. между д,
ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, с което са уредени отношенията
между страните във връзка с прекратено със заповед № 1005/29.10.2021 г. трудово
правоотношение между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до
окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното
дружество е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Не се оспорва, че между страните е съществувало валидно
възникнало трудово правоотношение, по силата на сключен между тях трудов
договор, по силата на който, ищцата заемала длъжността „опаковач изделия
производство“ в д, ЕИК **********, както и че със заповед на работодателя №
1005/29.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 29.10.2021 г. Оспорва се, обаче, че
ответникът е останал задължен към ищцата за процесните суми. В тази връзка се
излагат съображения, че във връзка с въведеното в страната извънредно
положение е било извършено намаляване на работното време в предприятието на
ответника, като съответно с намаляване на работното време е било намалено и
дължимото в полза на ищцата брутно трудово възнаграждение
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
2
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
1267,30 лева, обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовия договор, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 5746,87
лева, представляваща незаплатен остатък от сума по споразумение,
сключено на 07.12.2021 г. между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН
**********, с което са уредени отношенията между страните във връзка с
прекратено със заповед № 1005/29.10.2021 г. трудово правоотношение между
д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН ********** е сключено
твърдяното в исковата молба споразумение от 07.12.2021 г., с което са уредени
отношенията между страните във връзка с прекратено със заповед №
1005/29.10.2021 г. трудово правоотношение между д, ЕИК ********** и И. Р. К.,
ЕГН **********.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, за което съдът, на основание чл. 146, ал.
2 ГПК, му указва, че не сочи доказателства. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от
ищеца вземане факти.
Между страните не е спорно и се установява от събраните в
производството доказателства, че между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН
********** е сключено твърдяното в исковата молба споразумение от 07.12.2021
г., с което са уредени отношенията между страните във връзка с прекратено със
заповед № 1005/29.10.2021 г. трудово правоотношение между д, ЕИК **********
и И. Р. К., ЕГН **********.
Съгласно процесното споразумение от 07.12.2021 г., сключено между
страните в производството, ответното дружество се задължава, а ищцата се
съгласява, че д, ЕИК ********** дължи в полза на И. Р. К., ЕГН **********
3
неизплатени месечни трудови възнаграждения в общ размер от 6046,87 лева,
която сума страните по споразумението са се съгласили да бъде изплатена от
страна на ответника в полза на ищцата на 12 месечни вноски, платими в периода
31.01.2022 г. – 31.12.2022 г., съгласно погасителен план, инкорпориран в
споразумението.
Представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
споразумение, сключено между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********
не е оспорено от ответника, както и не е оспорена автентичността на подписа,
положен от името на д, ЕИК **********.
Същевременно от събраните по делото доказателства се установява, че по
сключеното споразумение ответното дружество е извършило плащания по три
месечни погасителни вноски, което поведение по своята същност представлява
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, а именно, че
действително между страните по делото е било сключено споразумение с
твърдяното в исковата молба съдържание.
Не е спорно между страните и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че от страна на ответното дружество, в полза на ищцата,
са извършени три броя плащания по сключеното между страните споразумение в
общ размер от 300,00 лева.
Установи се, че общият размер на дължимата сума по процесното
споразумение от 07.12.2021 г. е 6046,87 лева. При приспадане на платените от
ответника суми по споразумението в общ размер от 300,00 лева, следва да се
направи извод, че неизпълнената част от поетото от ответника задължение по
процесното споразумение от 07.12.2021 г. е в размер на 5746,87 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5746,87 лева, представляваща
незаплатен остатък от сума по споразумение, сключено на 07.12.2021 г. между д,
ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, с което са уредени отношенията
между страните във връзка с прекратено със заповед № 1005/29.10.2021 г. трудово
правоотношение между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, се явява
основателен и доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда /06.03.2023 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
4
По отношение на иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с
ответника за посочения в исковата молба период, че същото е прекратено,
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, срока на
предизвестието и размера на последното брутно трудово възнаграждение – база за
изчисляване на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, за което съдът, на основание чл. 146, ал.
2 ГПК, му указва, че не сочи доказателства. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от
ищеца вземане факти.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че между страните в производството е съществувало валидно
възникнало трудово правоотношение, по силата на сключен между тях трудов
договор, по силата на който, ищцата заемала длъжността „опаковач изделия
производство“ в д, ЕИК **********, както и че със заповед на работодателя №
1005/29.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 29.10.2021 г.
Видно от съдържанието на заповед № 1005/29.10.2021 г., издадена от
работодателя д, ЕИК **********, в същата се съдържа изрично признание,
направено от името на работодателя, че в полза на ищцата е дължимо обезщетение
по чл. 221, ал. 1 КТ в размер от 1267,30 лева. Горното представлява извънсъдебно
признание на неизгоден за страната факт, а именно, че ответникът – работодател
дължи, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, в полза на
ищцата, обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 1267,30 лева. При така
признатия извънсъдебно от ответника неизгоден за него факт, в негова тежест е
било да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил в полза
на ищцата дължимото й се обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 1267,30
лева. Такова доказване не бе проведено в производството от страна на ищеца.
Предвид гореизложеното се налага извод, че предявеният иск с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 1267,30 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовия договор, се явява основателен и
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
5
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда /06.03.2023 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищцата.
От името на ищцата И. Р. К. е направено искане за присъждане на разноски
в исковото производство по гр.д. № 11646/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, а именно адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника
безплатна правна защита и съдействие в исковото производство по гр.д. №
11646/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в полза на адвокат И. В. Ю..
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между И. Р. К. и адвокат И. В. Ю., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица.
Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските, намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на ответника в исковото производство по гр.д. № 11646/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да се определи възнаграждение в размер
близък до минималния, предвиден за съответния вид работа при съобразяване на
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските, а именно от 1002 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения д, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ********, ет. 2, следва да бъде осъдено да
заплати в полза на адвокат И. В. Ю. - САК, със съдебен адрес: ************,
6
сумата от 1002,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на И. Р. К. безплатна правна помощ и съдействие в производството
по гр.д. № 11646/2023 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА д, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
********, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на И. Р. К., ЕГН **********, с адрес: с.
Кокаляне, Столична община, район Панчарево, ул. Петър Берон № 6, на
основание чл. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата от 5746,87 лева, представляваща
незаплатен остатък от сума по споразумение, сключено на 07.12.2021 г. между д,
ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, с което са уредени отношенията
между страните във връзка с прекратено със заповед № 1005/29.10.2021 г. трудово
правоотношение между д, ЕИК ********** и И. Р. К., ЕГН **********, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА д, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
********, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на И. Р. К., ЕГН **********, с адрес: с.
Кокаляне, Столична община, район Панчарево, ул. Петър Берон № 6, на
основание чл. 221, ал. 1 КТ, сумата от 1267,30 лева, представляваща обезщетение
за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.03.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА д, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
********, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат И. В. Ю. - САК, със съдебен
адрес: ************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 1002,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на И. Р. К. безплатна
правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 11646/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8