№ 22777
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110116056 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 97828/19.03.2025 г. на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ..........,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С шосе“ № 67 А, срещу „ДЗИ – ОЗ“
ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В“ № 89Б, ОББ М
център, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 411, ал. 1
КЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 424,51 лева (четиристотин
двадесет и четири лева и 51 стотинки), представляваща за незаплатена разлика за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение, щета № 5000-1261-20-251428, ведно със
законна лихва за период от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 153,76 лева (сто
петдесет и три лева и 76 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
06.12.2021 г. до 06.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 39671/18.12.2024 г. по ч. гр. д. № 73093/2024 г. по описа на СРС, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че на 11.06.2020 г., около 10.20 часа, в гр. София на ул.
„Амстердам“ пред №13 лек автомобил марка „Фолксваген“, модел Поло с рег. № С .........
НА, управляван от Нели Василева Мишкова реализира пътно-транспотно произшествие с
имуществени щети, като отнема предимството на лек автомобил марка „Крайслер“, модел
„200“, с рег. № СВ 0283 НТ, управляван от Веселин Димитров Геошев, собственик на
автомобила, като за настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен Протокол за
ПТП № 1762284 от 11.06.2020 г. Изложени са твърдения, че във връзка с настъпило
застрахователно събитие, пред ЗК „ЛИ“ АД е образувана щета № 5000-1261-20-251428 по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № .........., като при извършения оглед на
1
лек автомобил марка „Крайслер“, модел „200“, с рег.№........, са констатирани вида и степента
на причинените щети, във връзка с което на собственика на увредения автомобил Веселин
Димитров Геошев е изплатено обезщетение в размер на 12 577,44 лева, с платежно
нареждане от 11.12.2020 г.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че към датата на събитието
11.06.2020 г. за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № С ......... НА е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена в дружеството ответник.
Сочи, че ответникът възстановил сума от 12167.93 лева, като останала непогасена сумата от
424.51 лв. Твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, което било уважено от съда, но
ответникът е подал възражение срещу заповедта, поради което за ищеца се поражда правния
интерес да предяви настоящия иск. Претендира и разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
признава част от фактите, твърдени в исковата молба. Оспорва предявения иск по размер.
Сочи, че исковата претенция е недължима, поради несъответствие на цените на труд –
сервизен час към процесния момент – 2020 г., като поддържа, че ищцовото дружество е
одобрило цена за труд от 18 лева на сервизен час, което значително превишава средната
пазарна цена на труда от 9 лева за посочения период. Сочи, че не признава за възстановяване
и стойността на боядисването на предния капак на автомобила, тъй като в описа на
уврежданията, изготвен от ищеца срещу увредения детайл е записано „без боя“. Поддържа,
че за ремонт на увредения автомобил доброволно е избран оторизиран сервиз, макар
автомобилът да не е бил в гаранционен срок към момента на ремонтирането му. Моли
исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за събиране на вземането си на
06.12.2024 г., като е образувано ч.гр.д. № 73093/2024 г. на СРС, 120 състав, като искането е
уважено. След връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК, ответникът е възразил, че не дължи
претендираното вземане, поради което съдът е дал указания на заявителя по реда на чл. 415
от ГПК за предявяване на установителен иск.
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните обстоятелствата, че на 11.06.2020 г. в гр. София на ул. „Амстердам“ пред
№13 е реализирано ПТП между застрахования при ищеца по имуществена застраховка
„Каско“ лек автомобил марка „Крайслер“, модел „200“, с рег. № СВ 0283 НТ, управляван от
Веселин Димитров Геошев и управляван от Нели Василева Мишкова лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел Поло с рег. № С ......... НА, чиято застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е сключена с ответното дружество, механизмът на
настъпване на процесното ПТП, така, както е посочено в исковата молба, заплащане от
ищцовото дружество на обезщетение в размер на 12577,44 лева; че ответното дружество е
погасило по процесната щета сумата от 12167,93 лева, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от
ГПК.
По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът приема като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните. Вещото лице е установило, че щетите,
нанесени по лек автомобил марка „Крайслер“, модел „200“, с рег. № СВ 0283 НТ са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Увреденият автомобил е бил в
експлоатация към датата на настъпване на произшествието от пет години, пет месеца и 16
дни от датата на първоначалната регистрация на автомобила. Стойността, необходима за
възстановяване на увреденото МПС по средни пазарни цени в България възлиза на 12238.60
2
лв.
От представените по делото документи се установява, че ищецът е заплатил на
увреденото лице по банков път сумата от 12577.44 лв. чрез банков превод от 10.12.2020 г.
При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
За уважаване на предявените искове ищецът следва да докаже наличие на действия
или бездействия на лице, на което ответното дружество е възложило извършването на
определена работа, които са в причинна връзка с нанесените вреди на увреденото лице и
размера на щетите. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД се явява обезпечително-гаранционна и
не предполага виновно поведение, а наличие на действия, респективно бездействия на лица
или лице, на което е било възложено извършване на определена работа от дружеството-
ответник, и причинно-следствена връзка с настъпилите вреди следствие на това
действие/бездействие на лицето (лицата).
Установи се по делото, че е настъпило процесното произшествие по описания в
исковата молба начин, като обстоятелствата, свързани с процесното произшествие се
установяват чрез събраните писмени доказателства, които са неоспорени от ответника,
както и от изслушаната и приета като неоспорена САТЕ. По делото е спорен размера на
дължимото обезщетение, като ответникът е оспорил възстановяване и стойността на
боядисването на предния капак на автомобила. Тъй като не е доказано оспореното
обстоятелство, съдът приема стойността, необходима за възстановяване на увреденото МПС
по средни пазарни цени в България към датата на настъпване на ПТП, установена от вещото
лице в размер на 12238.60 лв. При добавяне на обичайните ликвидационни разноски от 15
лв. се получава сума от 12238.60 лв. Така, разликата между платеното от ищеца обезщетение
и изплатеното от ответника, възлиза на 85.67 лв. и тази сума следва да бъде приета за
дължима.
Лихвата върху този размер главница съдът определи чрез софтуер за изчисление на
законна лихва за забава, в размер на 31.10 лева, за периода от 06.12.2021 г. до 06.12.2024 г.
Искът за лихви трябва да се уважи до този размер, а над този и до пълния такъв да се
отхвърли като недоказан.
При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в
заповедното производство в размер на 25 лв. за държавна такса и в исковото – в размер на
300 лв., в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца му се
следва сумата от 80 лв. Ответникът от своя страна претендира разноски в исковото в размер
на 250 лв. за депозит за вещо лице и 480 лв. за адвокатско възнаграждение, като му се следва
сума от 680 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
При този изход от спора на ищеца не му се следват разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „ЛИ“ АД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С шосе“ № 67 А, срещу „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД,
ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В“ № 89Б, ОББ М
център, че ответникът „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК ..............., дължи на ищеца „ЛИ“ АД, ЕИК
.........., сумата от 85.67 лв. (осемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща незаплатена разлика за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение, щета № 5000-1261- 20-251428, ведно със законна лихва за период от 06.12.2024
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 31.10 лв. (тридесет и един лева и десет
стотинки),представляваща лихва за забава върху непогасената главница, за периода от
06.12.2021 г. до 06.12.2024 г., като отхвърля исковете в останалата част за главница в размер
до 424,51 лева и за лихви в размер до 153,76 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „В“ № 89Б, ОББ М център да заплати на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК .........., със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.С ШОСЕ №67А, представлявано от МСМ-ГЪРКОВА
3
И ПВД, сумата от 80 лв. (осемдесет лева) за разноски в двете производства, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЛИ“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „С шосе“ № 67 А да заплати на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „В“ № 89Б, ОББ М център, сумата от 680 лв. (шестстотин и
осемдесет лева) за разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4