РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Велико Търново, 29.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и девети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Административно дело № 530 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е за разглеждане на искова молба, подадена от П.Н.Ч.
с ЕГН **********, адрес ***, срещу
Национална агенция за приходите - гр. София. Ищецът претендира заплащане от
ответната агенция на суми за лихви върху обезщетения и съдебни разноски,
присъдени с Решение № 294/ 03.08.2018 г. по адм. дело № 67/ 2018 г. по описа на
АСВТ. В молбата е посочено, че исковата претенция е за сумата от 1 585,47
лв., от които 1 470,73 лв. – лихва върху обезщетение за имуществени вреди
за периода от 16.02.2018 г. до 31.10.2018 г.; 71,81 лв. – лихва върху обезщетение
за неимуществени вреди за периода от 16.02.2018 г. до 31.10.2018 г.; 42,93 лв.
– лихва върху присъдените разноски по адм. дело № 67/ 2018 г. на АСВТ за
периода от 21.08.2018 г. до 31.10.2018 година. Основава искането си на
обстоятелството,
че с Решение № 294/ 03.08.2018 г. по
адм. дело № 67/ 2018 г. на АСВТ, необжалвано и влязло в сила на 20.08.2018 г,.
са му присъдени суми за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт – мълчалив отказ по подадена молба от
14.07.2016 г. за възстановяване на длъжност и съдебни разноски. Сочи, че
исковата молба, по която е постановено решението на АСВТ, е връчена на НАП на
дата 16.02.2018 г., от която дата е започнала да тече законна лихва за забава
върху сумите 20 480,80 лв. /имуществени вреди/ и 1 000,00 лв.
/неимуществени вреди/, издължени му на 31.10.2019 година. Счита за дължима
лихвата върху разноските за съдебното производство за периода от влизане в сила
на съдебното решение, до заплащането й. Моли ответникът да бъде осъден
да му заплати законните лихви за
забава, така както са посочени в исковата молба. В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си по делото поддържа иска така, както е предявен, по
доводите изложени в исковата молба и в хода на устните състезания. Претендира и присъждане на направените в
производството по настоящото дело разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Национална агенция за
приходите – гр. София, чрез пълномощника си по делото ***Д., оспорва иска по
основание и размер. В представен отговор на исковата молба и в хода на устните
състезания поддържа становище за неоснователност и недоказаност на предявения
иск за лихви. Конкретните
възражения, които навежда са относно началната дата на начисляване на
претендираните лихви за забава - 16.02.2018 г., коато датана връчване на
исковата молба. Намира, че съобразно заявеното основание, лихви са дължими от
20.08.2018 г. – датата на влизане в сила на Решение № 294/ 03.08.2018 г. по адм. дело №
67/ 2018 г. на АСВТ. С тези аргументи
ответникът моли исковата молба да бъде оставена без уважение, не претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които се основават исковете и формулирания
петитум, определя предявения иск, като
такъв с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, за заплащане от ответника на сума, представляваща неизплатени
законови лихви за забава.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и след като взе предвид доводите на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От наличните по делото писмени
доказателства, представени от ищеца и тези в адм. дело № 67/ 2018 г. на АСВТ, приобщени към настоящото дело
по негово искане се установява, че с Решение
№ 294/ 03.08.2018 г. по посоченото дело на АСВТ, Национална агенция за приходите е осъдена да заплати
на П.Н.Ч. *** сумите: 1. 20 480,80лв. – претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва от 15.07.2016 г. до
15.02.2018 г. /датата на преустановяване действието на акта/, в размер на 1 564,73 лв.; 2. 1 000 лв. – претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен
административен акт, ведно със
законната лихва от 15.07.2016 г. до 15.02.2018 г. в размер на
161,71 лв.; 3. 2 146,28 лв. направени разноски по делото. Съгласно мотивите на цитираното решение,
имуществените и неимуществени вреди са причинени от мълчалив отказ по молба на П.Ч.
от 14.07.2016
г. за възстановяване на заеманата длъжност, отменен с Решение № 364/ 09.11.2016
г. по адм. дело № 608/ 2016г. на АСВТ, оставено в сила с Решение № 12098/
11.10.2017 г. на Върховен административен съд.
Решение №
294/ 03.08.2018 г. по адм. дело № 67/ 2018 г. на АСВТ не е било обжалвано и е
влязло в сила на 20.08.2018 година. С молба от 17.09.2018 г., П.Ч. е представил
в НАП изпълнителен лист издаден на 12.09.2018 г., за събиране на присъдените
суми, същите са му били изплатени на 31.10.2018 г. /отчет по сметка на л. 11 и
л. 12 от делото/. На 05.12.2018 г. /съгласно отговор на директора на ТД на НАП
– гр. В. Търново на л. 13 от гр. д. № 17от 2019 г. на РС – В.
Търново/, П.Ч. е
представил в НАП покана за доброволно изпълнение на лихвите за забава, предмет
на настоящото производство, с предоставен 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. Такова не е последвало до изтичане на предоставения срок и до
датата на подаване на процесната искова молба. Обратно, в посочения по-горе
отговор с изх. № 21177/ 13.12.2018 г. на
директора на ТД на НАП – гр. В. Търново е заявено, че искането е напълно
неоснователно, тъй като сумите, посочени в предявения изпълнителен лист са
изплатени на Ч. с платежно нареждане от 30.10.2019 година. Последвало е
подаването на исковата молба – предмет на разглеждане в настоящото
производство, на дата 03.01.2019 година. Първоначално искът е предявен пред РС –
Велико Търново, като след получаването на писмения отговор от ответника, с Определение № 487/ 26.02.2019 г. по гр.д. № 17/ 2019 г.
на ВТРС, потвърдено с Определение № 190/ 16.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 399/ 2019
г. на ВТОС, делото пред районния съд е прекратено и е изпратено по подсъдност
на АСВТ. В рамките на настоящото производство, като доказателства по
делото са приложени посочените по-горе писмени доказателства, по искане на
ищеца са приобщени и тези, намиращи се в адм.
дело № 67/ 2018 г. на АСВТ. От страните не са ангажирани други
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане от ответника на сумата 1 585,47 лв., от които: 1. 1 470,73 лв. – законова лихва за
забава върху сумата 20 480,80 лв. - обезщетение за имуществени вреди, за
периода от 16.02.2018 г. до 31.10.2018 г.; 2. 71,81 лв. – законова лихва за
забава върху сумата 1 000,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 16.02.2018 г. до 31.10.2018 г.; 3. 42,93 лв. – законова лихва за
забава върху сумата 2 146,28
лв. - присъдени разноски по
адм. дело № 67/ 2018 г. на АСВТ, за периода от 21.08.2018 г. до 31.10.2018
година.
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирано лице, пред компетентния да я разгледа съд, съобразно характера на главното вземане, върху което се претендират лихви за забава, подсъдно на Администртивен съд – Велико Търново на основание чл. 203 от АПК. Искът се явява допустим, а разгледан по същество, е частично основателен.
Режимът на обезщетяване на кредитора при неизпълнение на парично задължение е уреден в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед правилото на чл. 86, ал. ЗЗД, размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Това е уредбата на така наречената „законна мораторна лихва“, за която предпоставките при които се дължи и нейният размер, за определени в закона. При тълкуването на цитираната норма се установяват двете материалноправни предпоставки за дължимостта на този вид лихви – наличието на парично задължение и това парично задължение да не е своевременно изпълнено, т.е. длъжникът да е в забава. Началният момент на забавата е определен в чл. 84 от ЗЗД, в три хопотези: 1. при определен срок за изпълнение - с изтичането на този срок; 2. при липса на уговорен срок - след покана от кредитора; 3 при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава от момента на увреждането, независимо дали кредиторът го е поканил да плати обезщетението или не. Когато паричното вземане е възникнало от съдебно решение, законната мораторна лихва върху присъдената сума се дължи от момента на влизане на решението в сила.
В разглежданият случай по отношение на
претендираните лихви върху обезщетения за претърпени вреди, са налице
предпоставките по чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД. От приетите по делото
доказателства – Решение № 294/
03.08.2018 г. по адм. дело № 67/ 2018 г. по описа на АСВТ, изпълнителен лист от
12.09.2018 г., издаден по същото дело и отчет по сметка, изготвен на 07.11.2019
г. от „Първа инвестиционна банка“ АД се установява по безспорен начин,
наличието за периода от 16.02.2018 г. до 31.10.2018 г., на парични задължения за обезвреда на
Национална агенция за приходите към ищеца. Обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди, присъдени с решението на АСВТ, и законните лихви за
периода до прекратяване действието на незаконосъобразния административен акт,
са постъпили по банковата сметка на ответника на дата 31.10.2018 г., няма данни
и не се навеждат твърдения за изплащането на тези суми /изцяло или частично/,
преди посочената дата. Исковата молба за присъждане на обезщетенията е заведена
пред АСВТ на 01.02.2018 г. и е съобщена на ответника на 09.02.2018 г. /л. 33 от
адм. д. № 67 от 2018 година/. В периода от посочената от ищеца по настоящото
дело начална дата на забавата 16.02.2018 г., до влизане в сила на съдебното
решение по адм. д. № 67/ 2018 г. на АСВТ /20.08.2018 г./, и след това до окончателното им изплащане на
31.10.2018 г., сумите за обезщетенията са били дължими и изискуеми.
Това обстоятелство обуславя наличието и на втората установена от закона предподставка за дължимост на законните мораторни лихви за претендирания период – неизпълнението на парични задължения. Неоснователни са възраженията на ответника, че задължението за изпълнение е възникнало с влизането в сила на осъдителното решение на АСВТ, респ. забавата е настъпила след тази дата. Приложимо в случая се явява правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, касаещо случаите на непозволено увреждане, каквато по правната си същност е и отговорността по ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, което не е загубило значението си и което е константно споделено в практиката на ВАС, обезщетението за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите, като в първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт, докато във втория - от момента на неговото издаване. Както се посочи, в конкретния случай незаконосъобразния административен акт – мълчалив отказ по подадена молба за възстановяване на длъжност, е отменен с Решение № 364/ 09.11.2016 г. по адм. дело № 608/ 2016г. на АСВТ, оставено в сила с решение на ВАС от 11.10.2017 година. Или съобразно цитираното тълкувателно решение на ВКС, началната дата на забавата в конкретния случай, при всяко положение е настъпила преди сочената от ищеца дата – 16.02.2018 г., както и преди датата на подаване на исковата молба, разгледана по адм. дело № 67/ 2018 г. на АСВТ - 01.02.2018 година. Съобразно коментираните обстоятелства и доколкото е недопустимо съдът да се произнася свръх петитум, заявеният от ищеца период на претенцията му попада в този на установеното неизпълнение на парични задължения от ответника в настоящото производство.
По тези съображения, доколкото от ответника не се оспорва математическата точност при изчисляването размера на претендираните на лихви за забава, съдът приема, че претенцията на П.Н.Ч. с правно основание чл. 86 от ЗЗД, се явява основателна по отношение претендираните суми от 1 470,73 лв. – законова лихва за забава върху обезщетение за имуществени вреди и 71,81 лв. – законова лихва за забава върху обезщетение за неимуществени вреди, присъдени с Решение № 294/ 03.08.2018 г. по адм. дело № 67/ 2018 г. на АСВТ.
Неоснователен е искът за присъждане на лихви върху съдебните разноски, определени
в полза на ищеца с решението по
адм. дело № 67/ 2018 г. на АСВТ. Присъдените разноски нямат характера на
обезщетение за непозволено увреждане и по отношение на тях не намира приложение
цитираната по-горе уредба по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Тези разноски са изплатени
на П.Ч. на дата 31.10.2018 г., без преди това от последния да е отправяна
покана за изпълнение с определен срок или по друг начин да е определян срок за
изпълнението им от задълженото лице – НАП – гр. София. В този смисъл не се установява
наличието на втората предпоставка по чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД - виновна
забава за плащането на вземането за съдебни разноски.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на
сторените по делото разноски съобразно уважената част на иска в
размер на 1
542,54 лв., при претенция от 1 585,47 лв. и доказани
разноски в размер на 575,,47 лв
/държавна такса 64 лв. и адвокатски хонорар 511,47 лева/. Или в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 559,89 лева. На ответника разноски не следва да се присъждат, доколкото няма
такава претенция.
Водим от горните съображения и на
основание чл. 86 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Националната агенция по приходите -
гр. София, да заплати на П.Н.Ч. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от
1 470,73 лв. /хиляда четиристотин
и седемдесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща лихва за периода
от 16.02.2018 г. до 31.10.2018 г., върху обезщетение за имуществени вреди,
присъдени с Решение № 294/ 03.08.2018 г. по адм. дело № 67/ 2018 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново.
Осъжда Националната агенция по приходите -
гр. София, да заплати на П.Н.Ч. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от
71,81 лв. /седемдесет и един лева и
осемдесет и една стотинки/, представляваща лихва за периода от 16.02.2018 г. до
31.10.2018 г., върху обезщетение за неимуществени вреди, присъдени с Решение №
294/ 03.08.2018 г. по адм. дело № 67/ 2018 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново.
Отхвърля предявеният от П.Н.Ч. с
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД против Националната агенция по приходите -
гр. София, за сумата
от 42,93 лв. /четиридесет и два
лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща лихва за периода от
21.08.2018 г. до 31.10.2018 г., върху съдебните разноски, присъдени с Решение №
294/ 03.08.2018 г. по адм. дело № 67/ 2018 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново, като неоснователен.
Осъжда Националната агенция по приходите -
гр. София, да заплати на да заплати на П.Н.Ч.
с ЕГН **********, адрес ***,
направените в настоящото производство разноски общо в размер на 559,89 лв.
/петстотин петдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: