№ 3
гр. Царево , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария А. Москова
като разгледа докладваното от Мария А. Москова Гражданско дело №
20202180100306 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, е предявил против И. Т. Г. с ЕГН:
********** от гр.П**** иск за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдените по частно гр. дело № 187/2020г. на РС-Царево, със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК суми за електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени в обект на потребление с ИТН: 2500052 и адрес: гр.П****, индивидуализиращ се,
както следва: главница в размер на 197,43лв, представляваща стойност на електрическа
енергия, доставена за периода от 16.10.2018 г. до 15.12.2018 г., обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на 29,62лв. за периода 05.12.2018г. до 07.06.2020., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
- 18.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за
енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия,
одобрени от ДКЕВР и надлежно публикувани, които за потребителите влизали в сила без
изрично писмено приемане. Обектът на ответницата, находящ се гр.П****, бил нейна
собственост, като за обекта на името на ответницата бил открит клиентски номер
**********. Същата не е уведомила ищцовото дружество за промяна в клиентските данни,
каквото задължение има всеки клиент съгл. Чл. 11, ал. 3 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия. На 20.12.2018г. новият собственик на присъединения
1
имот *** подавал заявление за услуга - смяна на клиент за обект на регулиран пазар, ведно с
декларация за собственост за достъп; заявление-декларация за започване на продажба на
електрическа енергия; пълномощно; постановление за възлагане на недвижим имот;
протокол за въвод във владение. От представените документи се установява, че владението
на имота се е осъществило на 04.12.2018г. За извършената смяна ищцовото дружество е
уведомено на 20.12.2018г. и тогава е извършена смяната на партидата.
Твърди, че в изпълнение на задълженията си, предвидени във визираните общи условия, в
периода от 16.10.2018 г. до 15.12.2018г. ищецът предоставил на ответницата мрежови
услуги за горепосочения обект на потребление, на обща стойност 197,43лв, за което били
издадени фактури. Посоченото задължение не било изпълнено от ответницата, а поради
забава в плащането, същата дължала на ищеца и обезщетение за забава в размер 29,62лв .за
периода 05.12.2018 г. до 07.06.2020. Твърди, че подал заявление по чл. 410 ГПК, по повод
което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 187/2020 г. по описа на РС-Царево.
Заповедта била връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
възникнал правен интерес заявителят да предяви установителен иск относно горепосочените
вземания. Претендират се и разноските по настоящото дело, както и тези по заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения си представител адв.Т.Я. е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл.
12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 187/2010 г. на РС-Царево, 1 гр. с-в. се установява, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 89/ 18.06.2020 г. по чл.
410 ГПК срещу ответницата за следните суми: главница в размер на 197,43лв.,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 16.10.2018 г. до
15.12.2018 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на 29,62лв. за
периода 05.12.2018г. до 07.06.2020., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на заявлението в съда - 18.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лв. Заповедта е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По делото като писмено доказателство е прието Постановление за възлагане на недвижим
имот по изп.д.№20098000400670/2009 на ЧСИ Ив.Божилова, влязло в законна сила на
29.11.2018г. и Протокол за принудително отнемане на имот -въвод във владение от
04.12.2018г. на ЧСИ Ив.Божилова по посоченото изпълнително дело, видно от които имотът
на ответницата е бил изнесен на публична продан, възложен на купувач, дал най-високата
2
цена, като ответницата е била принудително отстранена от имота на 04.12.2020г., както и от
заявление – декларация за започване продажба на топлинна енергия подадено на
20.12.2018г. от новият собственик на процесния имот находящ се в гр.П****. В
постановлението за въвод изрично са посочени данните за потребените от ответницата
количества ел.енергия до датата на въвода.
По делото са приложени и фактури с № ********** и **********.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
На първо място ищецът следва да установи, че ответницата е потребител на ел. енергия, тъй
като този факт се оспорва от ответника. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално
определение на понятието битов клиент. Според посочената правна норма това е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Евн България Електроснабдяване”
ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва да се разбира „потребител на електрическа
енергия”, който пък от своя страна е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Потребител на енергия за битови нужди по
смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува
енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Ищецът
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през
процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.0б.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството http://www.evn-ec.ba/ba/gesetze/agb.asp.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответницата, находящ се гр.П****.
Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно
чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по
3
покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между страните, поради което възраженията на
особения представител в тази насока са неоснователни.
По делото безспорно се установява от протокола за въвод, че имотът на ответницата е бил
снабден с електрическа енергия. За процесния период има доставена електрическа енергия
до процесния имот, за което са издадени две фактури с №№ с № ********** и **********.
По силата на чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС ответницата се задължила да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините по чл.18, ал.1
и 2 ОУ на ЕВН ЕС – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал.1 ОУ на ЕВН ЕС при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден.
Предвид обстоятелството,че установителният иск за главницата се явява основателен и
доказан, то и претенцията за забава.
С оглед изхода на делото, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят
направените от него разноски в хода на заповедното производство в размер общо на 75.00
лева, както и направените от него разноски в хода на исковото производство в размер общо
на 525.00 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Т. Г. с ЕГН: ********** от гр.П****, дължи на
“ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 следните суми: сумата в размер на
197,43лв.- главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за
периода от 16.10.2018 г. до 15.12.2018г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на 29,62лв. за периода 05.12.2018г. до 07.06.2020., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 18.06.2020 г. до окончателното й
изплащане., за които вземания “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД се е снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 187/2020г. по
описа на Районен съд – Царево, 1 гр. с.
ОСЪЖДА И. Т. Г. с ЕГН: ********** от гр.П****, да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град
4
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по делото разноски в размер на
525.00лева и сумата от 75.00 лева, представляваща разноски по частно гр. дело № 187/ 2020
г. на РС-Царево, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5