РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Пловдив, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20245300501965 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение №2028/08.05.2024г. по гр.д.№3399/2023г. по описа на РС-
Пловдив,IХ гр.с-в,с което е бил отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС
за осъждане на ответниците да отстранят за собствена сметка намиращите се в ПИ с
идентификатор 56784.534.2965 по КККР с административен адрес:гр.*** сгради с
идентификатори 56784.534.2965.3 с площ от 23кв.м.,56784.534.2965.4 с площ от 21кв.м. и
56784.534.2965.5 с площ от 14кв.м.Недоволен от така постановеното решение е останал
ищецът в първоначалното производство.Счита,че същото е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано и моли да се отмени и да се постанови ново,като се уважи изцяло
първоначално предявеният иск.
Въззиваемите страни считат първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и молят същото да се остави в сила.
Постъпила е частна жалба в частта за разноските от първоначалния ищец в
производството,с която счита за неправилно определена държавната такса и моли същата да
се измени.
Ответниците по частната жалба считат същата за неоснователна и молят да се
остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед становището на страните,намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата се легитимира като собственик на недвижим имот с идентификатор
56784.534.2965 по кадастралната карта на гр.Пловдив като същия е придобит от нея по
силата на съдебно решение,постановено по гр.д.№17135/2012г. по описа на РС-Пловдив по
иск за делба,като имот с идентификатор 56784.534.163 е бил в съсобственост между ищцата
и ответниците по делото,но след извършване на делбата/само на дворното място без
сградите/,е бил поделен на два имота,като горепосочения имот е станал индивидуална нейна
собственост,а имот с идентификатор 56784.534.2964 е преминал в общ дял в собственост на
ответниците.В имот с идентификатор 56784.534.2965 са останали три сгради,които са
собствени на ответниците.По делото е прието,а и не се оспорва факта,че трите постройки са
придобити от ответниците по силата на наследствено правоприемство по давност,която е
продължила повече от 40 години.В тази насока и свидетелските показания на разпитаните
свидетели М.-Д.,А. и Г.,които заявяват,че спорните сгради са строени от наследодателите на
ответниците и са владяни само от тях.Следователно ответниците се легитимират като
собственици на процесните сгради.
Жалбоподателят твърди,че така останалите в неговия имот сгради,му пречат да
упражнява в пълен обем правото си на собственост,поради което претендира тяхното
премахване,тъй като същите не са изградени съобразно строителните правила и норми и
представляват опасност за живота и здравето му.
От представените писмени доказателства по делото се установява,че по
отношение и на трите постройки има издадено удостоверение за търпимост №***г. на
Гл.Архитект на „Район Южен“,според което сградите са в режим на търпимост и не
подлежат на премахване.Този режим е предвиден в §16 от ПЗР на ЗУТ,според който
строежите трябва да отговарят на няколко условия,за да попаднат в режим на търпимост,от
които първото условие е да са построени до 07.04.1987г.,за тях да няма издадени строителни
книжа,но да са били допустими по градоустройствените планове и по действащите към онзи
момент правила и норми за строителство и при това положение не подлежат на премахване
или забрана за ползване.И от свидетелските показания и от заключението на назначената в
първоинстанционното производство СТЕ става ясно,че сградите отговарят на строителните
правила и норми,но за тях липсват строителни книжа,но са построени преди
07.04.1987г.,поради което не подлежат на премахване или забрана за ползване.Вещото лице
сочи,че единствено чрез административна процедура може да се премахнат по реда на
чл.195 от ЗУТ,но такава не е била предприемана от ищцата.
По делото става ясно,че процесните сгради пречат жалбоподателката да
упражнява изцяло и в пълен обем правото си на собственост върху дворното място,което е
станало нейна собственост по силата на делбеното решение,но още към момента на
постановяването му същата е знаела,че процесните сгради не са нейна собственост,тъй като
тя е участвала в делбеното производство и тъй като сградите не подлежат на премахване,а и
по отношение на тях не са извършвани противоправни действия спрямо
жалбоподателката,то тя е длъжна да търпи фактическото положение.
2
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва
да го потвърди поради следното:При предявяване на негаторен иск на доказване подлежи
освен правото на собственост върху имота,така и действията ,с които ответника пречи на
ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост. От събраните по делото
доказателства се установява,че на първо място ищеца е собственик на дворното място,но
построените в имота сгради са собственост на ответниците,като същите по никакъв начин не
пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху останалата част от имота.
Ето защо настоящата инстанция приема решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно и следва да го потвърди.
По отношение на частната жалба в частта за разноските съдът намира,че същата
се явява неоснователна,тъй като цената на иска представлява цената на разходите за труд и
материали,необходими за осъществяване на действието,върху който размер се определя
дължимата д.т.,съгласно т.1 от ТР №4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС,поради
което дължимата държавна такса за производството е правилно определена от съда.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемите страни и
такива са направени за заплатен адвокатски хонорар в размер на 700лв. от въззиваемия А.
М. и по 600лв. от всеки един от въззиваемите Н. М. и М. М.,които следва да им се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2028/08.05.2024г. по гр.д.№3399/2023г. по описа на
РС-Пловдив,IХгр.с-в.
ОСЪЖДА С. Д. Г. с ЕГН-********** от гр.*** да заплати на А. Н. М. с ЕГН-
********** от гр.***а направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в
размер на 700лв./седемстотин лв./,както и на Н. П. М. с ЕГН-********** и М. И. М. с ЕГН-
********** и двамата от гр.***а направените от тях разноски по делото пред настоящата
инстанция в размер на по 600лв./шестстотин лв./за всеки един от тях за платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на
съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4