Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №112

                       

                                             Гр . Видин 27.12.2019г.

           

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  двадесет и седми ноември

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.           

                                                                                                            2. Г. Й.

                                  

ПРИ СЕКРЕТАРЯ          В.К.                            И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.    в. ГР.Д. №   396        ПО ОПИСА

ЗА   2019 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на „П….“ЕООД-С.    против Решение №427 от 09.08.19г. по гр.д. №2437/18 на ВРС в частта,в която е отхвърлен иска им срещу ответницата за сума по главницата от 664,48лв до 1298,22лв.,както и за отхъврлените лихви и възнаграждения.Счита обжалваното решение за неправилно  и моли решението на ВРС да бъде отменено ,а предявеният иск уважен като им се присъдят и разноските по делото.

 В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответницата  по жалба Л.Д.Ц.    ,уведомена чрез адв.Д.Д. не е  подала писмен отговор.В с.заседание оспорва въззивната жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение.Сочи,че претендираните лихви от 383,62лв. не са били предмет на делото пред ВРС и в заповедното производство.В писмените бележки  сочи,че не е ясно на какво основание се претендира сума,съставляваща разликата  от присъдените 633,62лв. до посочените във въззивната жалба 1 298,22лв. при положение,че исковата сума е в размер на 2 348,64 в.Развити са доводи и относно обстоятелството,че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

 

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск по реда на чл.422 ГПК като ищецът-„П…“ЕООД –С.  е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответника  Л.Д.Ц.    , че има вземане в размер на 2 348,64лв. главница  по договор за потребителски кредит №********** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.От данните по делото е видно, че между страните съществува облигационно отношение въз основа на посочения договор от 08.06.17г. за кредит в размер на 1 000лв.  за срок от 24 месеца при уговорени в договора условия.По избран и закупен пакет от допълнителни услуги  се претендира сума от 1 200лв..Кредитът е усвоен като длъжникът е изплатил три вноски  по кредита в размер на 335,71лв.

Поради липса на плащане  кредиторът е потърсил прават си по реда на чл.410 ГПК.Длъжникът  е уведомен по реда на чл.47,ал.5 ГПК ,след което е заведен искът по чл.422 ГПК за установяване на вземането.

 Първоинстанционният съд е приел иска за основателен и доказан до размер  от 664,48лв.и го е отхвърлил заразликата до сумата от 2 348,64лв.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

Ищецът е потърсил защита на правата си и събиране на вземането си по реда на чл.410 ГПК като е издадена Заповед за изпълнение на ВРС по ч.гр.д.№1113/18г.Длъжникът е уведомен по реда на чл.47,ал.5 ГПК,поради което кредиторът е предявил настоящият установителен иск по реда на чл.422 ГПК.В исковото производство той в качеството си на ищец е претендирал само главницата,като се е отказал от сумите 11,90лв.-лихви за забава и 30лв.-такси за извънсъдебно събиране на вземането.Пред първата инстанция не е искано и не е назначавана съдебно счетоводна експертиза,поради което въззивната инстанция счита,че не е установено по категоричен начин наличието на претендираното от ищеца задължение за ответницита нито по размер нито по основание.Процесуалният представител на ответника  е оспорил иска по основание и размер като е поддържал,че предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 1200,48лв. съставлява нищожна клауза по договора,като противоречаща на имперавинта правна норма и е възразил за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,но доказателства не е е ангажирал.

С въззивната жалба се претендира присъждане на сума за разликата от присъдената с решението на ВРС 664,48лв. до сума в размер 1 298,22лв.,за което не става ясно на какво се базира.

Изхождайки само от формално претендираните суми по заповедното производство,пред първата инстанция с предявяване на иска по чл.422 ГПК и тези с въззивната жалба се налага извода,че няма пълно съвпадение между тях.Искът по чл.422 ГПК се явява продължение на заповедното производство и могат да се претендират единствено сумите,заявени със Заявлението по чл.410 ГПК.Пред ВРС е претендирана само главницата без останалите суми-лихви и такси.С въззивната жалба вече се иска присъждане на сума,която е различна от претендираната пред ВРС и няма никакви индикациии как е получена  и какво съставлява.

В този смисъл правилно е възражението на ответната страна,че жалбата е неясна и не може да се определи какво точно се обжалва и какво се претендира.

Настоящият съдебен сътав счита,че няма основание да коригира присъдената от ВРС сума с посочената във въззивната жалба,тъй като не става ясно какво съставлява сумата от 1298,22лв. и поради какви причини тя е дължима.

Като цяло исковата претенция е останала недоказана по основание и размер,но поради липса на обжалване в тази част въззивният съд не може за отмени първоинстанционното решение.ВРС е направил обстойно изложение на фактите като се е произнесъл и плюс петитум,т.е. и по въпроси,с които не е бил сезиран,направил е неправилни изводи относно нищожността на целия договор за кредит,позовавайки се само на нищожност на една клауза,направил е неправилни изводи и относно настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,тъй като няма данни съобщението да е изпратено на длъжника,но поради липса на обжалване на решението в тази част въззивният съд не е сезиран да се произнесе по тези въпроси.

При това положение макар да не споделя изводите на първоинстанционния съд ,но ограничен от изложеното във въззивната жалба въззивният съд счита,че следва да потвърди първоинстанционното решение.

Следва да се присъдят разноски  на ответната по жалба страна,която е представлявана от особен представител и  по правилата на чл.47,ал.6 ГПК са дължими от жалбоподателя в определен от съда размер.Съдът  като отчита сложността на делото счита,че на адв. Д… като особен представитела на Л.Д.Ц.    следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300лв.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение  №427 от 09.08.19г. по гр.д. №2437 по описа за 2018г.    на Районен съд – гр. Видин .

Задължава  „П…“ЕООД-със седалище и адрес на управление  гр.С…, бул.“Б…“…, бл….,вх..,БУЛСТАТ …   в седемдневен срок от съобщението да внесе по сметка на ОС-Видин сумата 300лв.-адв. възнаграждение ,което да се изплати на назначения особен представител на Л.Д.Ц. - адв. Д… Д…  като в противен случай ще бъде издаден изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                        2.