О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГРАД
СЛИВЕН в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При
секретаря……………………и с участието на прокурора……………..като изслуша докладваното от съдията Бозукова
административно дело № 100 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 44
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от
Закона за митниците.
Образувано е по жалба на „С. К.“ ЕООД, ЕИК ………, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „С. Ф.“ № ….., пр. от у. С.И.Д. срещу Решение рег. №
32-30068/28.01.2021 г. на Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция
„Митници“, с което е прието следното: 1. Отказано е да се приеме митническата
стойност на декларираната стока с № 1 по митническа декларация MRN:
16BG002002Н0008000/24.01.2016 г.; 2. Определена е митническата стойност на
декларираната от „С. К.“ ЕООД стока № 1 по същата митническа декларация в размер
на 43 190, 88 лева, на основание чл.74 пар. 2 б) от Регламент (ЕС) № 952/2013; Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN:
16BG002002Н0008000/24.01.2016 г. като за стока № 1 е внесена корекция
–стойността в кл. 43 „Код-МО“ вместо 1 да се чете 3;
стойността в кл. 46 “Статистическа стойност“ вместо
11544,09 лв. да се чете 43190,88 лева- стойностите в кл.
47 “Изчисляване на вземанията“ да се четат всичко 17 475,43 лева; посочено
е, че възникналите задължения са както следва: мито в размер на 5 314,98
лв. и ДДС в размер на 7 390,36 лв. На основание чл.77 пар.2
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. с чл.54 ал.1 от ЗДДС за дата на възникване на
задължението е определена 24.01.2016г. В решението е посочено, че на основание
чл.103, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 поради изтеклия 3 годишен срок от датата
на възникване на задължението длъжникът не се уведомява за митническото
задължение; на основание чл. 104, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с
чл. 56 от ЗДДС, е постановено, че митническите органи могат да не вземат под
отчет размера на възникналите вносни мита и ДДС, за които съгласно
чл. 103 от Регламент (ЕС) 952/2013 длъжникът не се уведомява; на
основание чл.124 пар.1 б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото
задължение се счита за погасено.
В жалбата дружеството твърди, че има правен интерес да
обжалва акта, доколкото с него е извършена промяна на данните в митническата
декларация, а митническото задължение, обхващащо мита и такси, не включвало в
себе си ДДС, който подлежал на събиране, тъй като не бил погасен по смисъла на
чл.171 ал.1 от ДОПК. Излага доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на атакувания административен акт. Моли съда да отмени
атакувания акт. В писмено становище от
пълномощник - адв. С.Ж. *** поддържа жалбата и
моли съда да я уважи. Претендира
разноски.
Административният орган чрез пълномощник - гл. юрк. Т. К., намира жалбата за недопустима, алтернативно
неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът съобрази представените доказателства
и констатира, че установените с Решение рег. №32-30068/28.01.2021г. на Директора на ТД
„Северна морска“ към Агенция Митници като възникнали митнически
задължения на „С. К.“ ООД гр. Сливен не
са взети под отчет, съответно не са определени като дължими суми за доплащане,
като дружеството не е определено за длъжник по смисъла на чл.77 пар.3 от Регламент /ЕС/ №952/2013, а задълженията са
счетени за погасени с изтичане на 3 години от датата на възникването им - 24.01.2016г. на
основание чл.124 пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС)
952/2013. С решението е определено като възникнало задължение за мито в размер на
5314,98лв. и ДДС в размер на 7 390лв. Съгласно чл.5 т.18 от Регламент (ЕС)
952/2013 „митническо задължение" означава задължението на лице да заплати
размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки съгласно
действащото митническо законодателство. Същевременно разпоредбата на чл.56 от ЗДДС разписва, че
начисляването на данък добавена стойност при внос се извършва от митническите
органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за
митническото задължение. Следователно ДДС представлява част от митническото
задължение. В този смисъл по повод изложеното в жалбата, че тригодишния давностен срок не касае задължението за ДДС и че същото се
погасява с изтичането на предвидената в чл.171 ал.1 от ДОПК петгодишна давност,
следва да се отбележи, че Регламент 952/2013 притежава
общо приложение и е задължителен в своята цялост, като е директно приложим във
всички държави - членки на ЕС, съгласно чл. 288, пар. 2 от ДФЕС. В този смисъл е Решение № 4723 от
01.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13309/2018 г., I о.,
съгласно което според решение на СЕС от 10.12.2015 г. по дело С-427/14 /т. 32 – т. 36
доколкото член 78 от МК не въвежда давностен срок за последващ
контрол на митническите декларации, държавите членки могат, с оглед на общия
принцип на правната сигурност, да установят разумен давностен
срок за тази процедура, а съгласно член 221, параграф 3 от МК митническите
органи могат да съобщят на длъжника нов размер на митническото задължение в
тригодишен срок от възникването на това задължение. След като изтече този срок,
задължението както за мито, така и за ДДС е покрито с давност и следователно е
погасено по смисъла на член 233 от МК. В този смисъл
е и т. 40 от решението на СЕС от 27 февруари 2014 г. по дело C-571/12.
Следователно доколкото в оспореното решение е посочено, че възникналите
митнически задължения на „С. К.“ ЕООД гр. Сливен, включващи
мито и ДДС, не са взети под отчет, съответно не са определени като дължими
суми за доплащане, а са погасени с изтичане на 3 години от датата на
възникването им - 24.01.2016г. на основание чл.124 пар.1
буква „а“ от Регламент (ЕС) 952/2013, същото се явява акт, с който не засягат
правата и интересите на дружеството, нито се застрашават такива и то не е акт,
който да му създава задължения, с оглед на което за „С. К.“ ЕООД гр.
Сливен не е налице правен интерес за оспорване по чл. 147, ал. 1 от
АПК.
С оглед на това на основание чл. 159, т. 4 от АПК
жалбата на „С. К.“ ЕООД гр.Сливен срещу Решение рег.№32-30068/28.01.2021г. на
Директора на ТД „Северна морска“ към Агенция Митници следва да бъде оставена
без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - да бъде
прекратено.
Искането
на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.3 от АПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има
право на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, освен
ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, какъвто е конкретният
случай. Ако административният орган бе издал решението си преди изтичане на срока,
уреден в чл.103 пар.1 Регламент (ЕС) 952/2013 - три
години от датата, на която е възникнало митническото задължение, то тогава
подадената жалба би била допустима.
Предвид горното и на
основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ определението си от 11.05.2021 г.,
с което е даден ход на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „С. К.“ ЕООД, ЕИК …………., със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „С. Ф.“ № …, пр. от у. С.И.Д. срещу Решение рег. №
32-30068/28.01.2021 г. на Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“,
като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
административно дело № 100 /2021 г. по описа на Административен съд Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия :