ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 955 04.05.2018
Година Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд IV граждански
състав
На
четвърти май през двехиляди и осемнадесета година.
В закрито
заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2728 по описа
за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
се докладва по повод молба, представена в о.з. 24.04.2018 г. от адв. Н.Ш. – пълномощник на ответниците
Н.Т.М., В. П.М. и Н. В. М., с която е направено възражение за недопустимост на
настоящото производство и искане съда да прекрати същото. Молителите твърдят,
че сроковете, касаещи продължителността на проверката по чл. 27 и чл. 37 във вр. чл. 61, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) са преклузивни,
а не инструктивни и неспазването им води до опорочаване на производството по
отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. Сочат, че в
конкретният случай проверката за установяване на значителни несъответствия в
имуществото на ответниците е започнала след постъпило
уведомление от Окръжна прокуратура – **** с вх. № УВ-1070 от 15.07.2014 г. като
е съставен протокол за образуване на проверка № ТД08ПЛ/УВ-11803 от същата дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.) проверката, образувана по
реда на чл. 21, ал. 2 от същия закон, продължава за срок от 1 година, който в
коментирания случай е изтекъл на дата 15.07.2015 г. Комисията може еднократно и
по изключение да продължи този срок с 6 месеца по аргумент от чл. 27 от ЗОПДНПИ
(отм.) като ищецът се е ползвал от тази възможност и с решение от 27.07.2015 г.
срокът е продължен с максимално предвидения период от половин година, считано
от 15.07.2015 г. или същата е следвало да приключи най-късно на 15.01.2016 г.,
но решението за образуване на производство и внасяне на искане за обезпечение
на бъдещ иск е взето на дата 28.07.2016 г. въз основа на доклад на Директора на
ТД на КОНПИ – **** от 07.01.2016 г., а решението за внасяне на искане за
отнемане на незаконно придобито имущество в Окръжен съд – Пловдив е взето едва
на дата 09.11.2016 г. Изводът на ответниците е, че
процедурата по проверка, изготвяне на доклад от директора на ТД на КОНПИ и
вземане на решение по чл. 37, ал. 1 и 5 от ЗОПДНПИ (отм.) от Комисията се е
развивала в рамките на две години и четири месеца, което е извън законоустановената продължителност от година и осем месеца.
Предвид факта, че производството в подготвителната си фаза не е приключило в
поставените от закона времеви рамки, твърдят, че се е погасило материалното
право на държавата да иска отнемане на незаконно придобито имущество в нейна
полза, а оттам и процесуалните й права по иницииране на исков процес, а
инициирания такъв е недопустим. В подкрепа на изложеното сочи трайно
установената практика на ЕСПЧ по приложение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 1 от
Допълнителния протокол № 1 към нея, съгласно която ограничаването на ползването
или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на
Държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три
критерия: законоустановеност, необходимост за
постигане на легитимна цел и пропорционалност. Ако се приеме, че сроковете имат
инструктивен, а не преклузивен характер, ще се стигне
до положение, в което се нарушават два от по-горе посочените критерия, а именно
– законоустановеност и пропорционалност, тъй като ще
се окаже, че неблагоприятното въздействие върху правната сфера на проверяваното
лице от страна на Комисията е неограничено във времето (така Решение № 323 от 18.01.2018 г. по гр. дело №
5291 / 2016 г. на IV-то ГО на ВКС). С оглед на всичко
гореизложеното молят съда да прекрати настоящото производство.
В указания едноседмичен срок е постъпило
писмено становище от насрещната страна – ищецът КПКОНПИ чрез процесуалния
представител по пълномощие В.В.Е. – старши инспектор
към ТД на КПКОНПИ – ******, с което се поддържа твърдение за неоснователност на
наведеното възражение и съответно на искането за прекратяване на
производството. Твърденията са, че производството по ЗОПДНПИ (отм.) се дели на
две фази – досъдебна и съдебна. Досъдебната фаза от своя страна се поделя на
два етапа – първият е проверка на имуществото и започва с акт на директора на
съответната ТД въз основа на постъпило уведомление от Прокуратурата, а вторият
– вземане на решение от Комисията за започване на производство по отнемане на
незаконно придобито имущество в полза на държавата. В рамките на етапа по
проверка дейността на Комисията се изразява в събиране на сведения за
проверяваното лице и свързаните лица досежно
обстоятелствата в обхвата на чл. 28, ал. 1, т. 1-12 от ЗОПДНПИ (отм.). Срокът
на проверката е законодателно фиксиран на една година като е предвидена
еднократна възможност за удължаването му с още шест месеца. След това
директорът на ТД на КОНПИ следва да изготви мотивиран доклад до Комисията със
заключение – дали производството да бъде прекратено или да се образува
производство по отнемане на незаконно придобито имущество. Твърди, че Комисията
не е обвързана със срок, в който следва да вземе решение по аргумент от чл. 11,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), а такъв е предвиден само по отношение
продължителността на проверката. Ето защо аргументите на ответната страна в
тази посока били в явно противоречие с напълно ясната формулировка на
цитираните норми. Соченият от ответниците едномесечен
срок касаел различен етап, а именно – този по вземане на решение за налагане на
обезпечителни мерки. Твърди, че сроковете са така уредени, че невинаги краят на
единия представлява начало на другия. Поддържа също, че „на практика“ строгото спазване на всички посочени процедурни
срокове е невъзможно в случаите, в които проверяваното лице се ползва от
възможността да упражнява всички права, които му предоставя специалният закон.
Счита, че правото на държавата да иска отнемане на незаконно придобито
имущество в нейна полза възниква не по-рано от вземане на решение за образуване
на производство и внасяне на искане за допускане на обезпечение. Абсолютно
недопустимо било да се приеме по пътя на тълкуването, че това право се погасява
с изтичането на коментираните срокове, тъй като същите са инструктивни, с
дисциплиниращ ефект и целящи своевременно приключване на проверката.
Подчертава, че до момента на налагане на обезпечителни мерки, производството се
развива изцяло пред Комисията без участието на проверяваното лице и по никакъв
начин не се засягат неговите права и интереси. Ето защо поради едностранния
характер на производството в тази му фаза не би могло да се приеме, че се
нарушават принципи на общностното право по прилагане
на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 1 от Допълнителния протокол № 1 към нея. Твърди, че
цитираната от ответниците съдебна практика на ВКС е
изолирана и има редица актове на върховната инстанция в обратния смисъл, на
които се позовава. С оглед на всичко гореизложено моли Съда да остави молбата
на ответниците в процеса без уважение.
Съдът, след преценка на направените
възражения и изразените становища от страните, взе предвид следното:
Видно е от
приложените към искането на КОНПИ писмени доказателства ,че
уведомлението от Окръжна прокуратура – **** № 2024 от 15.07.2014г.
/л.123/, изпратено до ТД на КОНПИ-**** по реда на
чл. 25 от ЗОПДНПИ /отм./, е постъпило
на дата 15.07.2014г. На 15.07.2014г. е издаден от
Директора на ТД на КОНПИ-****протокол за започване на проверка №ТД08ПЛ/УВ-11803
по описа на ТД на КОНПИ- гр. *** за установяване дали има значително
несъответствие в имуществото на лицето Н.Т.М. /л.124/. С решение № 387 от
29.07.2015г. на КОНПИ срокът на проверката е удължен до 15.01.2016г. На
28.07.2016г. е взето решение № 338 на КОНПИ
да се образува производство по ЗОПДНПИ /отм./ срещу посоченото лице и да
се внесе искане в ПОС за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.74, ал.1
от ЗОПДНПИ /отм./. На 09.11.2016г. е взето на решение от КОНПИ с № 530 да се
внесе искане в Окръжен съд-Пловдив за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество на стойност 815 087,83 лв. от Н.Т.М., В.П.М. и
Н.В.М..
При така установените по
делото обстоятелства, съдът намира възражението на ответниците
за недопустимост на настоящото производство за основателно. Времевият обхват на
проверката за установяване дали има значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице е регламентиран
в специалния закон, като за начален
момент съгласно правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ следва да се приеме датата
на постъпване на уведомлението от сезиращия орган.
Това е така, тъй като
КОНПИ е орган, чиято дейност е предвидено да се осъществява
само след сезиране от друг
орган /аргумент от чл.
24 и чл. 25 от Закона/. Затова и получаването на уведомлението
от ОП-Пловдив на 15.07.2014г. в случая е началният
момент на проверката по реда
на чл. 21,
ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./.
Съгласно чл.
27, ал.4 от ЗОПДНПИ(отм.) във връзка с чл.
61, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) в едномесечен срок от приключване
на проверката директорът на съответната териториална дирекция на КОНПИ изготвя
мотивиран доклад до Комисията със заключение за прекратяване на проверката или
образуване на производство по закона. Съгласно чл.
61, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) Комисията в едномесечен срок от
внасянето на доклада по ал.1 приема решение за:
1.прекратяване на производството по преписката (ако от събраните
доказателства не се установява или не може да се направи обосновано
предположение, че имуществото е незаконно придобито);
2.предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество.
Следователно, от
началото на проверката до постановяване на решение от Комисията по чл.
61, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) се регламентира продължителността
на процедурата пред Комисията както следва: една година проверка (при наличие
на взето по чл. 11, ал.1, т.2 решение на Комисията - максимално една година и 6
месеца за извършване на проверката); след изтичане на срока за проверка има
срок от 1 месец за изготвяне на доклада от директора на ТД на Комисията и 1
месец от внасянето на доклада за вземане на решение от Комисията дали да
прекрати проверката или да предяви иск пред съда. Самата формулировка, която се
характеризира с определена категоричност на правните норми относно срока за
извършване на проверката, налага извода, че този срок е преклузивен,
а не инструктивен. Този извод следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ
по приложението на чл. 6
от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1
към нея, съгласно която практика всяко ограничаване на ползването или отнемане
на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо
неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия - законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна
цел и пропорционалност. Ако се приеме, че срокът на проверката не е преклузивен, а инструктивен, би се стигнало до нарушаване
на критериите за законоустановеност и
пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията биха могли
неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздействат
неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице (в този смисъл решение №
323/18.01.2018 г. по гр.д.№ 5291/2016 г. на ІV г.о. на ВКС).
В настоящия случай при начална дата
15.07.2014 г., проверката на КОНПИ е следвало да приключи най-късно на дата 15.07.2015г. Дори при отчитане на
използваната
възможност за еднократно удължаване срока на проверката
по изключение с 6 месеца, крайният момент е датата 15.01.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 27,
ал. 4, т. 3 от
ЗОПДНПИ (отм.) в едномесечен
срок от приключване
на проверката директорът на ТД на КОНПИ е следвало да изготви мотивиран
доклад до Комисията със заключение
за образуване на производство против проверяваното лице и свързаните лица, т.е. най-късно
към дата 15.01.2016 г., което е сторено като
докладът е изготвен на 07.01.2016г., но решението на КОНПИ за образуване на производство срещу
проверяваното лице е от 28.07.2016г., а решението за внасяне в ПОС на искане по
чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ е от 09.11.2016г. или далеч след изтичане срока
за извършване на проверка, в т.ч. и продължения такъв. Тези последващи
действия на КОНПИ по вземане на решение за образуване на производство срещу
проверяваното лице и внасяне в съда на иска по чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ са
предприети, след като правомощията на КОНПИ са били преклудирани,
поради което и възражението на ответната страна за недопустимост на настоящото
производство е основателно и същото следва да се прекрати.
Мотивиран от изложеното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО
по гр.д. № 2728/2016г. по
описа на IV гр.с.
при ПОС.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия: