№ 6671
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ваня Н. И.а
Членове:Полина Люб. Амбарева
С. Ст. Петров
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско
дело № 20251100508082 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Образувано е по въззивна жалба ,вх.№132057/14.04.2025год. депозирана от
ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ,чрез юрк.М. С. срещу Решение №
5158/24.03.2025год. постановено по гр.дело № 21236/2024год. по описа на СРС,178 състав ,в
частта в която е присъдена законната лихва върху сумата от 2000,00 лева, представляваща
първоначалната част от предявения иск, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /12.04.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва върху
сумата от 1693,70 лв., представляваща увеличената част на иска, считано от 24.02.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение в частта ,в
която съдът е присъдил обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
лихва,веднъж от предявяване на иска и веднъж ,от увеличението на претенцията в хода на
делото е неправилно ,поради нарушение на материалния закон ,както че същото е
необосновано.Развити са съображения ,че в хода на производството било установено ,че
стойността за възстановяване на процесното МПС представлявала повече от 70/100 от
действителната му стойност ,поради което е налице икономически тотална щета ,като
застрахователното обезщетение при тотална щета,след приспадане на действителната
стойност на запазените части е в размер на 7318лв. Ищецът претендирал в исковата молба
,че за възстановяването на автомобила му били необходими 11 624,30лв. като предявил
1
частичен иск ,а в хода на производството увеличил исковата си претенция по реда на чл.214
от ГПК ,включително и по отношение на претендираната лихва.Счита ,че претенциите за
присъждане на лихви са неоснователни и следвало да бъдат поставени под условия ,при
представяне на удостоверение за прекратена регистрация на МПС.Навежда доводи ,че
първоинстанционния съд неправилно е приел ,че при прекратяване на регистрацията на
МПС ,при тотална щета било необходимо съдействие от застрахователя с изпращане на
уведомление до ГФ и тъй като в случая нямало доказателства да е изискано от ищеца
удостоверение за прекратена регистрация ,това било неизпълнение на задълженията на
ответника. Моли съда да постанови решение ,с което да отмени първоинстанционното
решение в посочената част и да постанови ново ,с което да отхвърли претенциите за лихви
като началната дата на претендираните лихви бъде поставена в зависимост от датата на
представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба,въззиваемите Л. Й. С.,С. Т. С. и Д. Т. С. ,конституирани с определение
№24151/03.06.2025год. по гр.дело № 21236/2024год. по описа на СРС,178 състав ,на
основание чл.227 от ГПК на мястото на починалия в хода на производството Т. С. С..
Въззиваемите поддържат , че жалбата е неоснователна и молят за потвърждаване
на решението на СРС.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
СРС е бил сезиран с предявен от Т. С. С. против Застрахователно дружество
"Евроинс" АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 2000 лева – частична претенция от сумата от 9000 лева, представляваща разликата между
изплатената от ответника сума от 3624,30 лева и действително дължимото обезщетение за
имуществени вреди по лек автомобил "Форд Фокус" с рег. № ****, вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 09.11.2023 г., предизвикано от водача на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
С протоколно определение от 24.02.2025 г. съдът на основание чл.214 от ГПК е
допуснал изменение на иска, като размерът на същия е увеличен от 2000,00 лв. на
3693,70лв.
Предявеният иск е изцяло уважен от СРС като е присъдена законната лихва върху
сумата от 2000,00 лева, представляваща първоначалната част от предявения иск, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /12.04.2024 г./ до окончателното изплащане на
2
сумата, а законната лихва върху сумата от 1693,70 лв., представляваща увеличената част на
иска е присъдена от 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение
на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, при
наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки във връзка
със съществуването и упражняването на правото на иск, поради което същото е валидно и
допустимо.
Предмет на въззивната жалба е единствено присъждането на законна лихва за
забава за периода от датата на подаване на исковата молба ,респ. от датата на увеличаването
на размера на предявения иск ,на основание чл.214 от ГПК.Иначе казано, спорен пред
настоящата съдебна инстанция е въпросът за началния момент, от който застрахователят
дължи лихва за забава в хипотезата на тотална щета.
Следователно Решение № 5158/24.03.2025год. постановено по гр.дело №
21236/2024год. по описа на СРС,178 състав ,в частта в която е присъдена сумата от 2000,00
лева, представляваща първоначалната част от предявения частичен иск и 1693,70 лв.,
представляваща увеличената част на иска ,с правно основание чл.432 от КЗ е влязло в
законна сила.
С влизане в сила на решението на СРС е формирана сила на пресъдено нещо
относно фактите обуславящи отговорността на застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение до размер на предявения частичен иск, в т. ч. и факта, че
обезщетението се определя като тотална щета.
По делото няма спор, че до приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд вкл. и пред въззивната инстанция, ищецът и въззиваема страна в
настоящото производство не е представил доказателства за прекратяване регистрацията на
"Форд Фокус" с рег. № **** , поради настъпила тотална щета.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Дължимостта на обезщетението при тотална щета не е поставено
в зависимост от представянето на посоченото удостоверение, но условие за изплащането на
застрахователно обезщетение при настъпила тотална щета на МПС е предоставяне на
документи, удостоверяващи прекратена регистрация на превозното средство.
Прилагането на цитираната разпоредба изисква да бъде издирен точния смисъл и,
3
ако е неясна, да бъде тълкувана в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби,
на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България – чл.
46, ал. 1 ЗНА.
Съгласно общото правило на чл. 108, ал. 1 от ЗК, застрахователят е длъжен да се
произнесе по отправена към него застрахователна претенция като определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.
След получаване на застрахователна претенция по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застрахователят следва в сроковете по чл. 497 от КЗ да се произнесе и ако е
налице увреждане на моторно превозно средство, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, да определи
обезщетение като тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. При определяне на
размера на застрахователното обезщетение застрахователят следва да положи грижата на
добър търговец.
Основание за редовност и основателност на писменото заявление за започване на
процедурата пред компетентните органи, завършваща с акт за дерегистрация на МПС, и
съответно възможност за издаване на удостоверението по чл. 390, ал. 1 от КЗ съгласно
разпоредбата на чл. 18а ал. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е
лицензираният застраховател да е изпратил уведомление до Гаранционния фонд за взето
решение за изплащане на тотална щета.
Предвид гореизложеното, разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ следва да се разбира в
смисъл, че представянето на доказателства за прекратяване на регистрация на МПС поради
тотална щета е условие за изплащане на застрахователно обезщетение и именно от този
момент застрахователят изпада в забава, при условие че същият, независимо дали има спор
относно конкретния размер на обезщетението, е положил дължимата грижа при извършване
на оценка на щетите и при наличие на визираните в чл. 390, ал. 2 КЗ условия е определил
обезщетение като тотална щета на МПС, след което е изпратил предвиденото в чл. 18а ,ал. 7
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. уведомление до Гаранционния фонд.
В случаите, в които е налице спор за вида и размера на нанесените вреди и
застрахователят не е определил обезщетение като тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ,
а такава в действителност е настъпила, важат общите правила за поставяне в забава на
застрахователя. След като застрахователят е бездействал или не е положил дължимата грижа
при определяне размера на застрахователното обезщетение, което е довело до отказ или до
неправилно определяне и изплащане на по-ниско от дължимото обезщетение при наличие на
тотална щета, то ползвателят на застрахователната услуга е бил в невъзможност да се ползва
от удостоверение по чл. 390, ал. 1 от КЗ и да подаде заявление до компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията. Невъзможността е по причина, за
която отговаря застрахователят, т. е. забавата е именно на застрахователя, а не на ползвателя
4
на застрахователната услуга. Противното тълкуване би означавало застрахователят да бъде
освободен от последиците на собствената си забава и, въпреки че при наличие на тотална
щета не определя обезщетение съответно на настъпилото увреждане и не издава
удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС, да черпи благоприятни правни
последици от собственото си противоправно поведение. Тук следва да се посочи, че
тоталната щета не възниква със съдебното решение по определяне на застрахователното
обезщетение. Тя е съществувала още към момента на уведомлението за настъпило
застрахователно събитие, респ. предявяване на застрахователната претенция, но
застрахователят не е положил дължимата грижа надлежно да я установи.
В случая, в хода на съдебното производство е установено, че застрахователят
необосновано не е приел наличието на тотална щета, поради което и не е изпращал
уведомление до съответните органи. Застрахователят е определил и изплатил обезщетение в
многократно по-нисък размер от стойността на необходимия ремонт на увреденото МПС,
поради което и така определеното обезщетение не надвишава 70 на сто от действителната
стойност на процесното МПС. При добросъвестно извършване на оценка на нанесените
щети, застрахователят би достигнал до извод за наличие на условията по чл. 390, ал. 2 КЗ и
би определил обезщетение като тотална щета. Поради това че застрахователят не е оценил
правилно щетите, не е определил дължимото обезщетение в съответствие с действителното
увреждане и не е изпратил уведомление за наличие на тотална щета, той е изпаднал в забава
за заплащане на застрахователно обезщетение, за което следва да понесе предвидената в
закона отговорност.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции решението на
СРС ще бъде потвърдено в обжалваната част като съдът препраща и към мотивите на
първоинстанционния съдебен акт на осн. чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода от спора, в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени и
сторените в настоящото производство разноски възлизащи в общ размер на 100 лева ,
адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5158/24.03.2025год. постановено по гр.дело №
21236/2024год. по описа на СРС,178 състав ,в частта в която “Застрахователно дружество
Евроинс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: бул. „Христофор Колумб“
№ 43 е осъдено да заплати на Т. С. С., ЕГН ********** /заменен в процеса, на осн.чл.227 от
ГПК от наследниците по закон Л. Й. С.,С. Т. С. и Д. Т. С./ законната лихва върху сумата от
2000,00 лева, представляваща първоначалната част от предявения иск, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /12.04.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата,
както и законната лихва върху сумата от 1693,70 лв., представляваща увеличената част на
иска, считано от 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
5
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на Л. Й. С.,С. Т. С. и Д. Т. С.
,на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 100лв.,представляваща
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6