О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № V-
2199 Година 2020, 03.08 град Бургас
Бургаският
окръжен съд,ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На трети
август година две хиляди и двадесета
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър
МУРТЕВ
Секретар
като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
частно гражданско дело №1699 по описа за 2020
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба вх.№3604/21.05.2020г. подадена от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* чрез пълномощника юрк Кощрова, против Разпореждане
№579/09.03.2020 по ч. гр.д.№214/2020 по описа на НРС, с което е отхвърлено заявлението
с правно основание чл. 410 ГПК на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, в
частта за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Д.З.И. ***, за
заплащане на сумата от 920,89 лева – лихва за забава за периода
08.07.2014-14.02.2020 год. по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника Договор за паричен заем PLUS-01254752,
цедиран на заявителя.
С частната жалба с изразява
недоволство от съдебния акт като се посочва, че изискването на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК е изпълнено. В погасителния план са посочени размерът на погасителните
вноски, броят, периодичността и датите на плащане. Счита за неправилен извода
на съда, че погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяване на главницата и лихвата, дължими при различни
лихвени проценти. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Производството
е с правно основание чл.413, ал.2 ГПК.
С частната жалба
е атакуван съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в
разпоредбата на чл. 413 ГПК. За
частния жалбоподател е възникнало правото на частна жалба, тъй като заявлението
му за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, което право е упражнено в преклузивния срок,
предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което частната жалба е процесуално
допустима.
Бургаският окръжен съд като се запозна с материалите по
делото намира от фактическа страна следното:
Районен съд Несебър /първоначално Районен съд
Поморие/ е сезиран на 26.02.2020г. г. със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.З.И., за
парично вземане в размер на 2540,43 лв, в това число главница 1619,54 лв. и
920,89 лв лихва за забава за периода
08.07.2014-14.02.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, както и разноските за производството по Договор
PLUS-01254752, сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д.З.И. като впоследствие вземането
по договора е прехвърлено на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
С
обжалваното разпореждане, съдът е отхвърлил заявлението в
частта за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Д.З.И. ***, за
заплащане на сумата от 920,89лева – лихва за забава за периода 08.07.2014-14.02.2020
год. По отношение на останалите суми е издадена заповед за изпълнение.
Заповедният съд е посочил, че от
представения договор за заем не са ясни компонентите по 13-те месечни вноски в
размер на по 198,28 лв. всяка, като съгласно чл.5 от същия обезщетението за
забава се формира от действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените за събирането на вземането
разноски, извършени по преценка на Кредитора. Така е достигнал до извода, че
претенцията за забава изчислена върху изначално неопределен размер на месечната
погасителна вноска, поради което и клаузата на чл.5 и неравноправна и не
поражда задължения за тази част от договора.
Правилно заповедният съд е приел, че спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания и е обект на заявлението по чл. 410 ГПК, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми - само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В настоящия случай в договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж. Освен това, в случая се претендира мораторна /законна/ лихва от датата на прехвърляне на вземането до датата на подаване на заявлението, размерът на която се определя от Министерския съвет-чл.86 ЗЗД, а не е договорна лихва по силата на съглашение между страните.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Поради
несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да
бъде отменено и вместо това да се постанови издаване на исканата заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата от 920,89 лева – лихва за забава
за периода 08.07.2014-14.02.2020 год. за вземане по Договор PLUS-01254752,
сключен между страните.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Разпореждане №579/09.03.2020 по
ч. гр.д.№214/2020 по описа на НРС, с което е отхвърлено заявлението
с правно основание чл. 410 ГПК на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, в
частта за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Д.З.И. ***, за
заплащане на сумата от 920,89 лева – лихва за забава за периода 08.07.2014-14.02.2020
год. по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Договор за
паричен заем PLUS-01254752, цедиран на заявителя,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* против длъжника Д.З.И. с ЕГН********** ***, за
заплащане на сумата от 920,89лева – лихва за забава за периода
08.07.2014-14.02.2020 год. по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника Д.З.И. Договор PLUS-01254752,
цедиран на заявителя.
Делото
да се изпрати на Районен
съд Несебър
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.