Решение по дело №1114/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 юли 2018 г. (в сила от 1 септември 2018 г.)
Съдия: Богдан Здравков Велев
Дело: 20181720201114
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер  451   /27.07.                       Година 2018                                         Град   Перник

 

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                   III – ти наказателен състав

На  13   юли                                                                                              Година 2018

 

В публичното заседание в следния състав:

       Председател: Богдан Велев

                                                                 Съдебни заседатели:

Секретар: К.Т.

Прокурор:     

като разгледа докладваното от  съдията административно-наказателно дело № 01114 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

С електронен фиш, серия К, №1835420 на ОД МВР – Перник, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на   Б.Г.Г. с ЕГН ********** ,в качеството му на законен представител на „ЕЛБИ СТРОЙ“ООД, е наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

Срещу електронния фиш е постъпила жалба от  Б.Г.Г.,в която се оспорва материално-правната и процесуално-правната законосъобразност на издадения електронен фиш, като се поддържа, че е  и необоснован, като фактите и обстоятелствата не се подкрепят от събраните доказателства- не бил придружен със снимков материал

В съдебното заседание страната-жалбоподател се представлява от адв.С.,,който пледира за постановяване на решение,с което обжалваният електронен фиш да бъде отменен.

Счита,че не са представени доказателства за поставен пътен знак Е24.

Посочените координати в електронния фиш не може да идентифицират ясно и точна описаното място на нарушението.

Неяснота от вписаните данни в Протокола –приложение на чл.10  посочена Наредба във връзка със въведено ограничение на скоростния режим.

 

Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.

 

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

 

На 29.11.2017 г., в 12:01 часа, в гр. Перник, по път I-6 ,в района на  км.85+900, преди ПВ Църква /което съдът го разчита като Пътен възел Църква/в посока към гр.София,при ограничение  80км/ч ,въведено с ПЗ В-26 се е движело МПС-л.а. Дачия Сандеро с регистрационен номер *******.

 

В същия район с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №632, монтирано в полицейски автомобил, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане.

 В 12:01 часа през обсега на  АТСС преминал и горепосоченият автомобил.

 След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил  протокол /приложение  към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.  за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол  на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от  19.05.2015 г./.

Впоследствие, при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане на  превозното средство в контролираната зоната е  измерена скорост на движение от 111 км/ч., което превишавало с 31 км/ч. разрешената от 80 км/ч.,  съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП.

След съответно приспадане на допустимата грешка при измерването, превишението на  скоростта било редуцирано до 28 км/ч..

А точно превишението на разрешената скорост е величината, определяща административно нарушение от съответния вид.

В справката от ЦБД КАТ – МВР се сочи, че  собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението  е Юридическо лице, поради което на Управителя е  издаден електронен фиш,с оглед разпоредбата на чл.188 ал.2  от ЗДвП - електронен фиш, серия К ,№ 1835420 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, му е  наложена глоба в размер на  100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.  

След връчване на електронния фиш липсват данни да са   упражнени права по  чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.

 

Фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин, като взема предвид приетите като писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, снимков материал от АТС TFR1-М 632 протокол  за използване на АТСС за дата  29.11.2017г., протокол от 25.10.2017г., от проверка на мобилна система за видеоконтрол  TFR-1М №632, на Лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата.

Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

  В съдържанието на ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, което безспорно ограничава възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба. По тази причина,  пропускането на срока не следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу  актове, засягащи правата и интересите на гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима.

В конкретния случай жалбата е явява допустима ,тъй като ЕФ е връчен на 21.05.2018г,и жалбата е подадена на 04.06.2018г..

 

Разгледана по същество обаче,жалбата   се явява  основателна,макар и по по  –различни причини от изложените от защитата.

Една от предпоставките за законосъобразност на този вид процедура е доказването,че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система TFR 1-М, с идент. № 632, с каквито съгласно чл.189, ал.4 /изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази  хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.

 Събраните  писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към служебен полицейски автомобил с рег. №*******, и е обслужвано от полицейски служител, поставящ начало и край на  работния процес.

Приетият по делото  протокол от 25.10.2017 г. на лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника при ГД „НП“, безспорно доказва, че средство за измерване – мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №632 при извършените първоначална и последваща проверка  е установено  съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите.

 

  Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

 

И оттук вече започват проблемни конотации,торпилиращи извод за законосъобразност на обжалвания електронен фиш.

 

С изменението на ЗДвП ,  ДВ бр.54 от 05.07.2017г.е отпаднало  изискването участъкът от пътя, в който е осъществяван видеоконтрол с мобилното автоматизирано техническо средство, да е предварително обозначен,  произтичащо от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП  която вменява задължение на определените от Министъра на вътрешните работи служби  да  обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи.

 

  Но не е отпаднало задължението при използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол да е удостоверено с протокол  /приложение към чл.10, ал.1 от  Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, /, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим,  режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС,  началото и края на работната смяна и номерата на  първия и последния запис. 

 

Данните  в протокола,  ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено  в границите на населено място -гр. Перник, като скоростният режим е установен с пътен знак В-26.

Според текста,обективиран в обжалвания електронен фиш,ограничението е въведено с пътен знак В-26 и то е от 80 км/ч.

 

Според съдържанието на горепосочения протокол,общото ограничение на скоростта е 80 км/ч, а на следващия ред,в следващата за попълване позиция се сочи: пътен знак за ограничение 60 км/ч.

 

При реализирането на този ВИД административно наказателна отговорност, регламентирана в Закона за движението по пътищата,меродавно е превишението над  разрешената максимална скорост за съответен пътен участък, а това превишение  предполага разлика  между установена скорост и разрешена максимална скорост ,независимо от начина:дали по реда на чл.21 ал.1 или по чл.21 ал.2 от Закона за движението по пътищата.

В конкретния случай е налице фрапираща разлика между релевантното съдържание в горепосочената позиция на описания протокол и описанието на административното нарушение  в обжалвания електронен фиш,именно във връзка със стойността на максимално разрешената скорост по отношение на контролирания пътен участък.

На следващо място,пред Трети наказателен състав на Районен съд гр.Перник са налице и други производства от административно правен характер, в които страни са :ОД на МВР Перник и Б.Г.Г. с предмет  Електронни фишове.

Така например:по АНД № 01116/2018г. се обжалва електронен фиш серия К,№2059424 ,/прилага се копие/ в който се вменява,че страната жалбоподател е управлявала посочено МПС на 10.05.2018г.,в гр.Перник,по път I-6,км.85+900,след спирка Метал,в посока към гр.София,при ограничение 80 км/ч,въведено с пътен знак В-26,като според превишението е наложено административно наказание по чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата.

 

Е,къде е все пак посоченото място на нарушението в двата електронни фиша:в населено място или извън населено място?

Всичко гореизложено обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания  електронен фиш,поради което и следва да бъде отменен.

   Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

Отменя електронен фиш, серия К, №1835420 на ОД МВР – Перник,с който  на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на   Б.Г.Г. ,с ЕГН ********** ***,в качеството му на законен представител на „ЕЛБИ СТРОЙ“ООД е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.              

                      Председател:/П/

 

              Вярно с оригинала:

 

                         СГ