№ 11925
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110144768 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от .......... с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Е. С. К., Н. Д. К. И С. Д. К. за сумата 39,58 лева, главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 06.2021 г. до м.04.2023 г. и
сумата 9,38 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.07.2024 г. до
окончателното изплащане на задълженият като сумите се претендират разделно от всеки от
ответниците при следните квоти: Е. С. К. – 1/3, Н. Д. К. – 1/3 И С. Д. К. – 1/3.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците,
респ. с техния наследодател, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период топлинна енергия, като в имота е ползвана и услугата дялово
разпределение, която е останала незаплатена. Заявява, че в сградата, в която се намира
процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да
се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите
условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира
процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ,
извършващо дяловото разпределение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. С. К. е депозирала отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. Поддържа, че не собственик или ползвател на процесния
имот. Позовава се на изтекла в нейна полза погасителна давност за претендираното вземане.
Не оспорва количество доставена енергия и нейната стойност. Счита, че не дължи и сумата
за лихва. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. Д. К. и С. Д. К. са депозирали идентични
отговори на исковата молба, в които се позовават на изтекла в тяхна полза погасителна
давност по отношение на претендираните вземания. Поддържат, че не са собственици или
ползватели на имота, както и че от дълги години живеят в САЩ. Посочват, че ищецът не е
титуляр на претенцията за дялово разпределение, която е дължима на ФДР. Оспорват и
дължимостта на иска за лихва. Претендират присъждането на разноски по представени
1
договори за правна помощ и съдействие.
Третото лице – помагач на страната на ищеца .... изразява становище, че предявените
искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
В случая по делото е представено копие на данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от
22.01.2012 г., подадена от Д Н К. ЕГН **********, съгласно която лицето е декларирало
пред ........... че е едноличен собственик на жилище, находящо се в гр. ....... придобит по
наследство. Въз основа на представената декларация, съдържаща неизгодни за лицето факти,
съдът намира, че може да се направи извод, че деклараторът Д Н К. е бил собственик на
процесното жилище. След смъртта на Д Н К. на 11.02.2015 г. всички негови имуществени
права, задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на настоящите
ответници в качеството им на единствени наследници по закон съгласно удостоверение за
наследници с изх.РСЛ24-ТД26-1479/09.09.2024 г., издадено от ....... В случая ответниците не
оспорват обстоятелството, че са наследници на Д Н К., поради което съдът приема, че са
придобили собствеността върху процесното жилище при равни квоти с оглед разпоредбите
на приложението на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Наведенните от ответниците възражения, че
не живеят на територията на страната, както и че не ползват топлинна енергия в просецния
имот са ирелевантни за ангажиране тяхната отговорност като съсобственици на имота. В
хода на производството не се установи в полза на други лица да има учредено право на
ползване или трето ползващо лице да е сключило договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с
топлопреносното предприятие в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС
за процесния период. Не са представени и доказателства отвтениците да се разпоредели с
правото на собственост върху имота преди депозиране на исковата молба в съда. Следва да
се посочи и че постоянните адреси на ответниците на територията на страната съвпадат с
този на процесния имот.
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество
е да докаже при условията на пълно доказване, че ответниците, респ. техния наследодател е
поел задължение да заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в рамките на процесния
период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинната енергия, за което
ответниците дължат именно претендираната сума.
Не е спорно по делото, че имотът находящ се в ул. ..... намира в сграда - етажна
2
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. В настоящия случай по делото е установено, че етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „......“ ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, за което е представен договор от 30.11.2001 г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна
собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между .......... като възложител и
„......“ ЕООД като изпълнител, договор от №Д-О-67/03.06.2020 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената
на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава
стойността на тази цена от крайните клиенти, каквито са ответниците. Законовата уредба
установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен
между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното
дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата.
Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се
установява от приобщените писмени доказателства.
При формирания извод за основателност на иска за главницата, следва да бъде
разгледано възражението на ответниците за погасяване по давност на вземанията. По
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия. Изискуемостта на вземането настъпва най –
рано след изтичане на периода, за който се дължи. В случая изискуемостта на най – старото
вземане това за м. 06.2021 г. е настъпила на 01.07.2021 г. и давността за него е изтекла на
01.07.2024 г. преди предявяване на исковата молба в съда (29.07.2024). Предвид това
наведеното от ответната страна възражение за погасяване на задълженията за заплащане на
стойността на дяловото разпределение е частично основателно за м.06.2021 г. и за сумата
1,52 лева, поради което исковата претенция следва да се уважи за периода м.07.2021 г. до
м.04.2023 г. вкл. и за сумата 38,06 лева.
Претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава върху сумата за дялово
разпределение е изцяло неоснователна, тъй като при липса на предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия длъжникът изпада в забава след
покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, каквато не е била отправена от кредитора преди подаването
на исковата молба в съда.
По разноските
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за държавна такса в размер на 50,00
лева и за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер от 100,00 лева съдът определя на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП, от които съразмерно с
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата 116,61 лева, платими от
ответниците по равно.
Ответниците Н. Д. К. и С. Д. К. претендират присъждане на разноски за адвокатски
възнаграждения в размер на по 400 лева, от които съобразно отхвърлената част от исковете
следва да им се присъди сума в размер на по 89,05 лева.
Ответникът Е. С. К. претендира присъждането на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал.2 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие за
осъществено процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т. 3 пр. второ ЗА
с оглед декларацията в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и
3
на процесуалния представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което
ищецът да бъде осъден да заплати. Съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
делото С-438/2022 г., съдът има право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, съобразно предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните
пазарни размери на адвокатските услуги. Макар че цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът
изхождайки от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от
процесуалния представител дейност в защита интересите на длъжника и размера на
защитавания интерес, счита че възнаграждение в размер на по 400,00 лева отразява реалната
цена на положения от процесуалния представител на ответника труд без същата да бъде
съобразявана с броя на предявените искове, тъй като не се установява по делото да са били
извършвани отделни или специфични действия в защита на всеки един от предявените
искове. С тези доводи съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Катя Пламанова Гигова съразмерно с отхвърлената част от исковете сума в размер на 89,05
лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ......., Н. Д. К. ЕГН ********** с адрес:
гр. ........... и С. Д. К. ЕГН ********** с адрес: ......... да заплатят разделно на .......... ЕИК
........ със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149
ЗЕ сумата 38,06 лева, главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.07.2021 г. до м.04.2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.07.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията като сумата се
претендира от всеки от ответниците при следните квоти: Е. С. К. – 1/3, Н. Д. К. – 1/3 и С. Д.
К. – 1/3 като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за
разликата над 38,06 лева до претендирания размер от 39,58 лева и за периода 01.06.2021 г. до
30.06.2021 г. като погасен по давност и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9,38 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. С. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ......., Н. Д. К. ЕГН ********** с адрес:
гр. ........... и С. Д. К. ЕГН ********** с адрес: ......... да заплатят разделно на .........., ЕИК
........ със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
116,61 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ....... да заплати
на Н. Д. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ........... и на С. Д. К. ЕГН ********** с адрес: .........
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумите в размер на по 89,05 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ....... да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАд на адв. ........ от САК сумата 89,05 лева – възнаграждение за
процесуално представителство на ответника Е. С. К. ЕГН ********** по гр.д. №44768/2024
г. по описа на СРС 71 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„.....
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5