№ 263
гр. Ловеч, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500424 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази :
Производството с правно основание чл. 259 и сл. от ГПК
Постановено е съдебно решение № 13/27.02.2024 г. по гр.д. 372/2023 г.
на Луковитски районен съд, с което съдът е признал за незаконно
уволнението на И. Т. И., ЕГН **********, по Заповед № 91 от 15.05.2023 г.,
на основание чл. 330, ал. 2, т.6 от Кодекса на труда КТ/, издадена от
ръководителя на Потребителна кооперация „З.П.“, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. Л. област Л., ул. „В.“ ***, на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като отменил. С цитираното съдебно решение е
осъдена Потребителна кооперация „З.П.“ гр. Л. да заплати на И. Т. И., по иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата
от 4 163.05 лева, обезщетение за оставане без работа поради уволнението-
считано от 15.05.2023 г. до 05.10.2023 г. в размер на 3875.38 лева, и за периода
от дата 05.10.2023 г. до 15.11.2023 г. в размер на 287,67 лева, ведно със законна
лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 4 163.05 лева, считано от
предявяването на исковата молба - 17.07.2023 г. до окончателното й
1
заплащане.
С определение №163/17.06.2024 г. по гр.д. №372/2023 г. на Луковитски
районен съд първоинстанционния съд е изменено, на основание чл. 248, ал. 1
от ГПК, Решение № 13/27.02.2024 г. постановено по гр.д. № 372/ 2023 г. по
описа на Районен съд - Луковит, в частта му относно присъдените разноски,
като ВМЕСТО посоченото в решението като дължимите разноски от
Потребителна кооперация „З.П.“ гр. Л. на И. Т. И. са намалени на сумата 780
лева-адвокатско възнаграждение.
Подадена е въззивна жалба вх. №1067/15.03.2024 г. от ПК“З.П.“-Л.
против съдебно решение №13/27.02.2024 г. по гр.д. 372/2023 г. на РС-Луковит,
с която се атакува съдебния акт изцяло. Подробно мотивира становище, че
съдът е направил неверни фактически и правни изводи и не е съобразил
представените доказателства по делото.Моли атакуваният съдебен акт да бъде
отменен и да бъдат отхвърлени предявените искове.
Не е представен писмен отговор от И. Т. И..
Въззивникът,редовно призован, се представлява от адв. Л.. Заявява, че
атакуваното съдебно решение е незаконосъобразно и мотивира становището
си за неправилни фактически и правни изводи на Луковитски районен съд.
В съдебно заседание въззиваемата И. ,редовно призована се явява
лично и с адв.Цв. М.. Изтъква се,че по представените писмени и гласни
доказателства е видно, че заповедта за уволнение е напълно
незаконосъобразна. Акцентира върху противоречие на гласните доказателства
и счита, че всички факти са отчетени от районния съд при постановяване на
решението.
От приложените доказателства по гражданско дело № 372/2023 година
на Луковитски районен съд,от становището на представителите на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установени следните фактически обстоятелства:
Съдебно решение № 13/27.02.2024 г. по гр.д. 372/2023 г. на Луковитски
районен съд е валидно и допустимо, а при самостоятелна проверка на
доказателствата по делото и направени изводи по същество настоящата
инстанция приема, че е и правилно. Съдебният акт е атакуван изцяло от
въззивника.
Съдът е сезиран и с иск за поправка на основанието за уволнение на
основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ. Районният съд не е се е произнесъл в
2
диспозитив по този иск и следва да осъществи процедурата по чл. 247 или 250
от ГПК ,която е от негова компетентност.
И. Т. И. е започнала работа в ПК „З.П.“ гр.Л. въз основа на подадена от
нея молба от 23.11.2022 г. за назначаване на длъжност „продавач консултант“
в магазин на в с. К., община Луковит.
ПК „З.П.“ гр.Л. е регистрирана в ТР-АВ.София на 19.02.2008 г.,а
изменение на устава и е взето с решение на ОС на 10.05.2021 г. В хода на
въззивното производство председателят на кооперацията В. И. Ц. почина - на
15.10.2024 г.
Трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на
трудов договор № 928 от 23.11.2022 г. за назначаване на И. Т. И. на длъжност
„продавач консултант“ в магазин намиращ се в с. К. на въззивника, за
неопределено време, изпитателен срок от 3 месеца, на осемчасов работен ден,
m,r основно трудово възнаграждение 710лева и посочен ден на постъпване на
работа -23.11.2022 г.
И. И. е запозната срещу подпис на 23.11.2023 г. с длъжностната
характеристика на длъжност „продавач - консултант“ при ПК „З.П.“ – Л. с
конкретизирани задължения, в.т. да извършва разплащания с клиенти, издава
касови бележки и фактури и задължения- в т.ч.да отговаря за поверените и
материални ценности от повреди, да отговаря за лиса на стоки и съхранява и
отчита парични средства на кооперация. Следователно е осъществявана
дейност , която по същество е на материално-отговорно лице.
С допълнително споразумение № 10/ 01.01.2023 г. към трудовия
договор ПК „З.П.“ -гр. Л. и И. И. са уговорили изменение на трудовия
договор като е увеличено основно трудово възнаграждение на 780 лева.
Работодателят не е прекратил трудовото правоотношение в срока за изпитване
и той е продължил да действа за неопределен срок, така както е уговорено в
него.
И. И. е подала молба №22/14.03.2023 г.,с която е помолила да бъде
освободена от длъжност „продавач консултант“. Върху молбата е поставен
ръкописно изписан текст от председателят на кооперацията „След изтичане на
предизвестие по чл. 326,ал./неизписана цифра/ от КТ и извършена
инвентаризация лицето да бъде освободено“. И. Т. заявява, че не е могла да
започне сезонна работа и се уточнили с председателя на кооперацията да
продължи да работи. От счетоводните записания и св. показания се
3
установява, че И. е изпълнявала трудовите си задължения на „продавач-
консултант“ до датата на връчване на заповедта за уволнение.
На 25.11.2022 г. е бил съставен акт за установяване на инвентаризация
на СМЦ в магазина на кооперацията с МОЛ-А.Н. и В.Д. при издаване на
стоковата наличност , по повод постъпване на работа на И. И. Констатирана е
липса в размер на 314.08 лева, сумата по която В.Д. е вписала , че ще плати в
касата на кооперацията.
Издадена е заповед №4/12.05.2023 г . на председателя на комисия за
провечдане на инвентаризация за провеждане на такава на смесен магазин
„К.“ по повод освобождаване на МОЛ И. Т. И.. Съставен е акт за установяване
на резултати от инвентаризация на СМЦ в магазини,пивница,сладкарница Л. с
отговорник А.Н. за периода 25.11.2022 г. до 12.05.2023 г. Констатирана е
стокова наличност за 15 931.85 лв., вместо 22 339.13 лв. и дефицит от 6417.98
лева /поправена на цифра 6407.28/и и изписан ръкописен текст“съгласна съм с
описаната стока и амбалаж,Липсата ще внеса в касата на кооперацията-И. И. и
подпис“ .
Издадена е заповед № 91 от 15.05.2023 г., на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 от Кодекса на труда на Председателят а въззивната кооперация и на
основание чл. 330,ал.,т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с И.
Т. И., считано от дата 15.05.2023 г. В заповедта е вписан текст “Поради липса
на стоково материални ценности при извършване на ревизия на 12.05.2023 г.“
и няма други мотиви или препращане към документи. Заповедта е връчена на
въззиваемата на 15.05.2023 г. лично.
На 19.05.2024 г. е получено от въззиваемата писмо от въззивника, с
което е посочено, че след повторна документална проверка на партидата на
смесения магазин в с.К. резултатът по инвентаризацията от 12.05.2023 г. е
липса в размер на 6407.12 лева.Даден е седемдневен срок за внасяне на
липсата сума в размер на 32056 лева в касата на Кооперацията. Получено е на
01.06.2023 г. писмо №34/2905.2023 г. до въззиваемата,в което е
конкретизирано, че документалната проверка е на документите, намиращи се
в кооперацията,а не в смесения магазин, с повторно искане да бъде изплатена
в седемдневен срок сумата по акта за начет.
След прекратяването на трудовото правоотношение с И. И. е
извършена тематична финансова ревизия на ПК“З.П. „-Л. за времето от
25.11.2022 г. до 31.07.2023 г. срещу И. И. и съставен акт за начет №Р-6118/2023
4
г. от 31.07.2023 г. В акта за начет се обсъжда инвентаризация на 12..05.2023 г. и
е направена констатация за липси в размер на 6407.28 лева, от които И. И.
следва да внесе 3203.64 лева,ведно със законна лихва, начиная от 12.05.2023 г.
до окончателно издължаване на сумата.Представени са две покани за връчване
на акта за начет , без дата на връчване на въззиваемата. На 07.0.8.2023 г. И. И.
е подписала протокол за връчване на акт за начет от 31.07.2023 г. и че е
уведомена за възможността да даде писмени обяснения в срок до 23.08.2023 г.
при възражение по него.И. И. е представила обяснения от 25.08.2023 г. ,в
които по акта за начет от 31.07.2023 г. е заявила, че е изпълнявала
добросъвестно задълженията си и не е злоупотребила с имуществото на
кооперацията.
В съдебно заседание на 24.11.2023 г. са изслушани свидетелите А.Р.
Ш. А.А.Н., П. Х. И.от районния съд. Техните показания касаят получаването
на стоки на вересия от съселяните на въззиваемата /св. Ш./ и начина на
работа/св.А.Н.,която е другата материално отговорна продавачка в магазина,
която е издължила част от сумата по акта за инвентаризация/ и извършването
на инвентаризацията /св. П.И.. Тези свидетелски показания не съдържат
обстоятелства за извършвани от И. нарушения на трудовата дисцзиплина,
дори напротив и св. Н. и св. И. заявяват, че тя е изпълнявала добре трудовите
си задължения/св. Н.-„за мен това , което вършеше И. го вършеше
добре.Слагаше си цените, правеше си стоковите.“,св. И.“И. е правила стоково
–парични отчети , както се иска , със стоковите вътре, с подписите, с цени , със
всичко. За мен И. документално ене е правила грешки. Отчитала е парите по
опис.“ Пред въззивната инстанция беше изслушана св. Й. Ц., която е главен
счетоводител на кооперацията и съпруга на председателя на
кооперацията/починал в хода на делото/. Съдът приема нейните показания за
обективни, доколкото се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Съдът намира, че атакуваната заповед за уволнение № 91 от 15.05.2023
е незаконосъобразна. На първо място същата не съдържа законоустановените
реквизити по чл.195,ал.1 от Кт- а именно конкретизация на извършените
нарушения на трудовата дисциплина от И. И.. От текста на заповедта не може
да се направи извод какво именно нарушение по смисъла на чл. 187,ал.1,т.1-10
от КТ работодателят е приел, че е осъществено.В разпоредбата на чл. 187 от
КТ действията в нарушение на трудовите задължения на работника се
подвеждат под конкретизирани и лимитативно изброени нарушения. В
5
заповедта липсва посочване на хипотеза на чл. 187 от КТ нито цифрово , нито
словом. Дисциплинарното уволнение е най-тежкото дисциплинарно наказание
и затова то е последица от конкретно посочени нарушения на трудовата
дисциплина ,конкретизирани в цитираната разпоредба. В заповедта липсва
отбелязване на конкретното действие на Ив.И., което е счетено че
представлява дисциплинарно нарушение на трудовите и задължения - липсва
дата, извършените действия и последиците от тях. Заповедта за
дисциплинарно уволнение следва да бъде мотивирана, ясна и конкретна и да
съдържа реквизитите на чл. 195 ,ал.1 от КТ. Времето на извършване на
нарушенията е от съществено значение за сроковете по чл. 194,ал.1 от КТ, а
така също и за защита на работника. В казуса работодателя е изписал само
едно изречение,цитирано по-горе в мотивите, което е общо, а от друга страна
след датата на уволнение е направена и промяна в сумите на липсите по акта
за инвентаризация.В посочения смисъл съдът споделя съдебната практика-
Определение № 224 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5585/2013 г.
Настоящата инстанция счита, че при подаването на молбата на И. И. №
22/14.03.2023 г. е започната процедурата по прекратяване на трудовото
правоотношение по инициатива на работника с предизвестие, което
волеизявление е достигнало да работодателя ,съобразно резолюцията
поставена от него за освобождаване след изтичане на предизвестието и
извършването на инвентаризацията. Работодателят е посочил изрично
разпоредбата на чл. 326 от КТ, където е установено, че срокът за предизвестие
е тридесет дневен,тъй като трудовия договор на И. е безсрочен и страните не
са договорили по-дълъг срок.В цитираната правна норма –чл. 326,ал.2 от КТ е
предвидено,че когато лицето заема материално-отчетническа длъжност срокът
може да бъде продължен до два месеца, в т.ч. и срокът на предизвестието.
Молбата на И. за освобождаване е получена от работодателя на 14.03.2023 г.и
срокът е започнал да тече от следващия ден, като двумесечния срок е изтекъл
на 15.05.2023 година и на тази дата трудовото правоотношение е било
прекратено на основание чл. 335,т.1 от КТ. Действията на работодателя са
били противоречиви, тъй като от една страна е считал, че И. е представила
молба за освобождаване, от друга след инвентаризацията е уговорил, че
служителките / в т.ч./ ще изплащат половината от сумата на липсата и ще
продължат да работят/ св. показания на А.Н., обяснения на И./. При липсата на
документация в трудовото досие на И. не са прилагани разпоредбите на КТ и
6
това определя незаконност на уволнението. В такъв смисъл заповедта за
дисциплинарно уволнение №91/15.05.2023 г. е незаконосъобразна и на това
основание.
Твърденията на И., че е имала уговорка с председателят на
кооперацията да продължи да работи, в т.ч. и след инвентаризацията е
следвало да се реализират чрез оттегляне на предизвестието в срока по
чл.326,ал.4,изр.второ от КТ преди,едновременно с получаването или в срока
на предизвестието/последния със съгласие на работодателя/. От заповед
№4/12.05.2023 г. Председателят на кооперацията е наредил да бъде извършена
инвентаризация на 12.05.2023 г. на процесния търговски обект в с. К. и е
посочил като причина „за освобождаване на МОЛ- И. И.. Следователно към
12.05.2023 г. молбата за освобождаване не е била оттеглена и срокът за
предизвестие е продължавал да тече.
Следва да се отбележи,че цитираната заповед № 91 от 15.05.2023 г. на
Председателят на ПК“З.П.“- Луковит е издадена без е спазена установената
процедура по чл. 193 от КТ-.да са снети обяснения на И. . В съдебно заседание
на 03.12.2024 г . Й. Ц. изтъква, че тя и председателят на кооперацията-нейния
съпруг Ц. са извикали И. И. и са я попитали да даде писмени или устни
обяснения по липсата. Свидетелката не конкретизира дата и място, на което са
изискани обяснения от Ив.И.. Същевременно И. заявява, че тя е имала
уговорка да продължи да работи в кооперацията с председателят. В такава
насока, че е имало уговорка да се възстановят липсите от двете продавачки и
да продължат да работят, са св.показания на А.Н. и П. И. които посочват, че
продавачките се съгласили с акта за инвентаризация и че ще възстановят
липсите. В такъв смисъл съдът приема, че твърденията на Й. Ц. остават
изолирани от останалия доказателствен материал по делото. Съдът приема, че
И. И. не е давала обяснения относно дисциплинарното наказание и
извършеното дисциплинарно нарушение и следователно заповедта е
незаконосъобразна и на основание неспазване на чл. 194,ал.1 от КТ.
Следва да се съобрази,че при установяване на дисциплинарното
нарушение са работили двама служители на длъжност „продавач – консултант
„в процесния търговски обект. Дисциплинарната отговорност предполага
установяване на виновните действия, които конкретно И. е осъществила.
Предвид факта, че другия продавач-консултант А.Н., която е продължила да
работи след инвентаризацията на 12.05.2023 г. в магазина, а такава е била
7
уговорката и с въззиваемата, работодателят не е считал, че са налице
основания за дисциплинарно уволнение на работниците. Към 24.11.2023 г.
А.Н. е посочила, че работи в РПК „З.П.“-Л.. Работодателят е изискал от всяка
една от служителките да внесе половината от сумата по констатираната липса.
Следователно към момента на инвентаризацията работодателят не е изразил
воля да търси пълна имуществена отговорност и не е приложил разпоредбата
на чл. 21, ал.2 от ЗДФИ. В тази норма е предвидено, че лицата при пълната
имуществена отговорност носят солидарна отговорност за липсите, както
такава носят и лицата разпоредили и допуснали незаконни плащания-чл.
21,ал.4 от ЗДФИ /предвид твърденията на свидетелите, че са давани стоки на
вересия на клиентите /.
Не на последно място съдът отчита, че процедурата по чл. 63 от ЗК и
изготвяне на акт за начет е осъществена след прекратяване на трудовото
правоотношение с И.. Атакуваната заповед е връчена на 15.05.2023 г., а акта за
начет е изготвен от финансов ревизор от Главна дирекция“Финансов
контрол“ при ЦКС- гр.София. Заповедта за извършване на ревизия е на
Председателят на ЦКС –София е от 19.07.2023 г. , а актът за начет е входиран
на 31.07.2023 г. и е връчен на въззиваемата на 07.08.2023 г. Съставеният акт за
инвентаризация е променен, като последица от направена „документална
проверка на партидата на Ив.И.“ след уволнението-писмо №32/17.05.2023 г.
,писмо №34/29.05.2023 г. и следователно към 12.05.2023 г. не е бил изготвен
при спазване на правилата на чл. 28 от ЗСч. Начина на извършване на
инвентаризация, в т.ч. документалната проверка на партидата следва да е
елемент от нейното извършване към 12.05.2023 г. и не може да се
осъществява след съставянето на акта за установяване на инвентаризацията
на стоките и след прекратяване на трудовото правоотношение на това
основание на И.. Тези действия на работодателя съдът възприема като довод за
незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение. В писмо
№34/29.05.2023 г. е дадено пояснение, че документалната проверка е на
документите , намиращи се в кооперацията, но тази проверка не е била част от
самата инвентаризация.Към пристъпване на дисциплинарното уволнение
работодателят е трябвало да има яснота и убеденост във виновното поведение
на И., което е възприел като тежко нарушение на трудовата дисциплина, а не
да осъществява действия по изясняване на фактите след уволнението.
Съдът счита, че е сезиран и с иск по чл.344,ал.1, т.3 от КТ за
8
присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за сумата 4163.05 за периода
от 15.05.2023 г. до 05.10.2023 г. в размер на сумата 3875.38 лева и за периода
05.10.2023 г. до 15.11.2023 г. в размер на 287.67 лева, ведно със законна лихва
считано от датата на предявяване на иска 17.07.2023 г.. Предвид уважаване на
главния иск за отмяна на заповедта за уволнение следва да бъде уважен и
акцесорния обективно съединен имуществен иск на Ив.И. по чл. 225 ал.1 от
КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което е била без
работа.Съдът съобрази, че базата на обезщетението по чл.225 от Кт е
посочена в заключение №542/12.02.2024 г., което съдът възприема като
професионално изготвено и го съобразява доколкото съответства на правните
изводи, в размер на сумата 818.22 лева за месец април 2023 г. г. предхождащ
уволнението и на основание чл. 228 от КТ . Следователно пълния размер на
дължимото обезщетение за шест месеца възлиза на сумата 3875.38 лева за
периода от 15.05.2023 г. до 05.10.2023 г. лева,в какъвто размер предявения
иск следва да бъде уважен. И. И. е била назначена на длъжност „работник –
кухня“ при ЕТ“Любомира 99Ирена Атанасова“ с месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 600 лева, а при въззивника възнаграждението за
периода от 05.10.2023 г. до 31.10.2023 г. -706.65 лева. Следователно разликата
между размера на брутните трудови възнаграждения е 188.47 лева. За времето
от 01.11.2023 г.- до 14.11.2023 г. разликата между трудовите възнаграждения
при двамата работодатели е в размер на сумата 99.20 лева или общо да
посочения период е в размер на 287.67 лева. Върху присъденото обезщетение
по чл.225,ал.1 от КТ се дължи мораторна лихва предвид Тълкувателно
решение № 3 от 19.III.1996 г. по г. д. № 3/95 г., ОСГК от датата на подаване на
исковата молба-в настоящия казус от 17.07.2023 г.,тъй като липсват
доказателства до тази дата да е отправяна покана от служителя до
работодателя.
Ловешки окръжен съд счита, че исковете на И. Т. И., за отмяна на
дисциплинарно уволнение на основание чл. 344,ал.1, т.1 от КТ по Заповед №
91 от 15.05.2023 г., на основание чл. 330, ал. 2, т.6 от Кодекса на труда КТ/,
издадена от ръководителя на Потребителна кооперация „З.П.“, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. Л., област Л., ул. „В.“
***, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и за заплащане чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ на сумата от 4 163.05 /четири хиляди сто
шестдесет и три лева и 5 ст./ лева, представляваща обезщетение за оставянето
9
на И. Т. И. без работа поради уволнението, считано от 15.05.2023 г. до
05.10.2023 г. в размер на 3875.38 лева, и дължимо обезщетение за оставане без
работа, определен от разлика в заплатите /при ответника и ЕТ „Любомира 99 -
Ирена Атанасова“/ за периода от дата 05.10.2023 г. до 15.11.2023 г./ в размер на
287,67 лева, както и законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 4
163.05 лева, считано от предявяването на исковата молба - 17.07.2023 г. до
окончателното й заплащане. Са основателни и следва да бъдат уважени.
Ловешки окръжен съд намира, че съдебно решение № 13/27.02.2024 г.
по гр.д. 372/2023 г. на Луковитски районен съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата е претендирала съдебно-деловодни разноски за въззивна
инстанция, но не е представен договор за правна защита и съдействие,в който
страните да са уговорили представителство по чл. 38,ал.1 от ЗА. В първа
инстанция Ив.И. е упълномощила проц.представител адв. Цв. М. за
представителство пред всички инстанции. В приложения договор за правна
защита и съдействие №7760/10.07.2023 г. липсва постигнато съгласие за
приложение на чл. 38 от ЗА, а е посочен конкретен размер на
адв.възнаграждение. По повод атакуване на съдебното решение в частта за
разноските от кооперацията, че е приложен списък за първа инстанция от
въззиваемата за 780 лева , а не за 800 лева с определение № 163/17.06.2024 г.
ЛРС е изменил съдебния акт и намалил разноските /до уговорения между
въззиваемата и адв. М. размер/ на 780 лева за първа инстанция. Никъде в
договора за правна защита и съдействие няма договаряне на безплатна
адвокатска защита , като такава не е заявена и в съдебно заседание. Предвид
изложеното въззивникът не следва да бъде осъждат да заплаща разноски за
настоящето производство.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, съдебно
решение № 13/27.02.2024 г. по гр.д. 372/2023 г. на Луковитски районен съд,
изменено в частта за разноските с определение № 163/17.06.2024 г. ЛРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението на страните, че е изготвено ведно с мотивите.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11