РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Белоградчик, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200135 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Р. Й. от гр. В., обл.В., ул. ”....” № .., вх. ..,
ет... ап..., с ЕГН **********, срещу НП № 381/08.06.2022 г. на Директора на
РДГ-Берковица, с което за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по
чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на по 100,00
лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, както и на осн. чл.273
ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на вещта,
послужила за извършване на нарушението – тов. а. м. ”ГАЗ 66” с рег. № ВН ...
АК и е постановено отнемането в полза на държавата на предмета на
нарушението – 1,50 пр. куб. м. дърва за огрев /благун и цер/.
В жалбата се заявява неправилност и незаконосъобразност на НП, с
наведени доводи за липса на деяние „транспортиране“ на дървесина, за
процесуални нарушения според жалбоподателя – позоваване на НП на
писмено доказателство, с което нарушителят не е бил запознат, за
незаконосъобразно отнемане на средството за извършване на приписаните
нарушения, за разминаване в имота, от който е имал право да добива
дървесината и сочения в НП. Претендират се разноски по делото. В с.з.
жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител – адвокат,
1
който заявява, че поддържа жалбата си, също – че дървата са били установени
на временен склад, където съответното лице е следвало да ги маркира и
издаде превозен билет.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по
делото, но е депозирала писмено становище по казуса – за неоснователност на
жалбата, респ. за отхвърлянето й и потвърждаване на издаденото НП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
В хода на извършвани проверки в рамките на своята компетентност на
контролен орган, служители на ИАГ – свид. Ст. С. и негов колега – Ив. Н., на
05.04.2022 г., около обяд, посетили землището на с. В., обл. Видин, като на
едно място /извън селото/забелязали няколко МПС. В единия имало
натоварена вече дървесина, а в другия – останала малко такава, т.е. приели, че
се извършва претоварване от едното на другото МПС. Автомобилът с малкото
дървесина в него, бил тов. а. м. “ГАЗ 66” с ДКН ВН ...... /собственост на Н. И.
А. от гр. В., с ЕГН **********/, в който установили след измерване дърва за
огрев – благун и цер – общо 1,50 пр. куб. м., като по тях нямало поставена
КГМ. Жалбоподателят Г. Й. – лицензиран лесовъд, и още няколко лица с
него, били там. Й. заявил, че управлява автомобила м. „МАН“ с рег. ВН .... В
тов. авт. м. „МАН“ с рег. № ВН ... АК имало натоварени 11 пр. куб. м. дърва,
дъб и цер, също без КГМ. Същевременно от служителите на ИАГ било
поискано съдействие и от страна на компетентните местни органи - РДГ-
Берковица, както и от полицията, с цел установяване на координатите на
мястото на проверката и евентуално продължаване на същата – относно
добива на дървесината. От Й., като лицензиран лесовъд, бил поискан от
служителите на ИАГ, но той не представил - превозен билет за дървата в тов.
автомобили м. „МАН“ и м. „ГАЗ 66“ с ДКН ВН ... АК, заявил обаче, че
мястото на проверката е временен склад.
Ив. Н. – гл. специалист при ИАГ, в 13.30 ч., съставил констативен
протокол № 152904/152905 / изписан върху две бланки, с два номера по
кочан/ за установеното от него и колегата му С., в присъствието и на самия Г.
Й., като написал предписание – да се съставят АУАН по ЗГ за констатираните
нарушения и да се задържат двата проверени автомобила с дървата. Й.
започнал да се държи грубо със служителите на ИАГ, но им предоставил все
пак документ за самоличност – лична карта.
На база на видяното и протокола /№ 152904/152905/, св. Ст. С. на място
веднага съставил АУАН на Г. Й. - оформил АУАН № 381/05.04.2022 г./ № по
бланка 0110722/, като свидетел на съставянето на акта и установяване на
нарушението, в него се подписал Ив. Н. Актът е съставен за нарушения по
чл.213 ал.1 – по т.1 и по т.2 от ЗГ, извършени от Й. и изразени в
„транспортиране“ с тов. а. м. “ГАЗ 66“ рег. № ВН .... АК, на 1,50 пр. куб. м.
дърва, без КГМ и превозен билет. Й. подписал както констативният протокол,
2
така и съставения акт, и получил копие от последния. Като възражение в
акта, той отразил, че дървата са от сечището. Дървата и автомобилът били
задържани и оставени за отговорно пазене в ДГС-Белоградчик.
Относно другия автомобил м. „МАН“ натоварен с 11 пр. куб. м. дърва,
също без КГМ и превозен билет, били съставени други АУАН на Г. Й. – с
деяния „съхранение“ на такива дърва. След пристигане на служители на РДГ-
Берковица, ТП-ДГС Белоградчик и полицията, Й. издал въпреки всичко
превозен билет за тези дърва – в „МАН“-а, по повод което бил съставен от Н.
КП № 152906/05.04.22 г., в 17.20 ч., с разпореждане да се състави на Й. и
АУАН за неправомерно издаване на превозен билет.
На 08.06.2022 г. въз основа на акт № 381/05.04.22 г. и КП №
152906/05.04.22 г. е издадено обжалваното по настоящето дело НП 381/2022 г.
на Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната
на атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за безспорно установени единствено фактите на : натоварени на 05.04.2022 г.,
на МПС – тов. а. “ГАЗ 66” с рег. № ВН ...АК и тов. а. м. „МАН“ с рег.№ ВН ...
АК, в землището на с. В., обл.В., дърва без марка / КГМ / и без издаден
превозен билет за тях, описани подробно в съставения КП № 152904-05.
Служителите на ИАГ – С. и Н., на 05.04.2022 г. ок. 13.00 ч. са констатирали
неоспоримо приетите от съда за истинни факти – в посочените МПС, вкл. и
описаното в АУАН и НП, установени в посоченото място и в посоченият
момент, имало общо 12,50 пр. куб. м. дърва от вида цер и дъб / 1,50 пр. куб.
м. в едното МПС, и 11,00 пр. куб. м. – в другото/. Върху тези дърва не била
поставена марка, нито след започване проверката им е бил представен
превозен билет.
Отговорността на жалбоподателя, с АУАН и НП № 381/22 г. на РДГ-
Берковица, е ангажирана за нерегламентирано транспортиране на дървата в
единия автомобил – м. „ГАЗ 66“ с рег. № ВН ...АК - по двата текста на закона
– чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ – т.е. без да имат поставена КГМ и без да има
издаден превозен билет за тях.
Съдът намира за недоказано по безспорен начин извършването на така
приписаните на нарушителя деяния.
От една страна, установеното на мястото на проверката МПС – м. ”ГАЗ
66”, от служителите на ИАГ, при пристигането им, не се е движело,
установено е от тях спряно, паркирано / както и останалите – едно или две
3
МПС/. При това обстоятелство не може да се направи извод за осъществявано
деяние “транспортиране” към момента на проверката от компетентните
органи. А евентуално друга нерегламентирана дейност – “товарене” или
„разтоварване“ например на дърва без да са маркирани, и без да имат издаден
превозен билет/ като предвидени хипотези на изпълнително деяние в чл.213
ал.1 ЗГ , не е санкционирана.
Не се представиха никакви доказателства на следващо място, че
мястото, но което са заварени спрени автомобили с дърва, не е „временен
склад“ към конкретно сечище, каквото възражение се прави от страна на
жалбоподателя / вкл. и на място, при проверката/. АНО не ангажира такова
доказателство, от което би се формирал и правилния извод – следва ли или
не, констатираните там добити дървета, да са маркирани и да са прикарани до
това място с превозен билет или не / тъй като до временен склад не е
задължително да са/. Извън спора по делото е факта, съобщен от свид. С., че
дори и да е временен склад мястото, то попада в землището на друго населено
място, различно от това, в което е сечището, и това е недопустимо от ЗГ. Това
е така, тъй като определянето на временния склад се контролира от
съответната РДГ, а дори и неправилно определен – при одобрен технологичен
план, извън параметрите на това дело остава въпроса за законосъобразното му
местонахождение съгласно този план. Отделен е въпроса, че по делото
липсват и доказателства кое е точно сечището, от което са добити дървата, за
да се направи извод правилно ли е определено мястото на извършване на
нарушението. Това пък място – на нарушението, според АУАН и НП е с. И., а
проверката е извършена в землище на с. В.. Неясно как при това положение
проверяващите са приели и вписали местоизвършване на деянията по
настоящето дело - с. И..
Друг много съществен въпрос, имащ пряко отношение към вина и
авторство на деянията, приписани на Й. в случая е, как е установена / а
според съда не е въобще/ личната отговорност на това именно ФЛ. Според св.
С. / показанията му в с.з./ Й. е заявил да е „карал“ МПС - тов. а. „ГАЗ 66“ с
рег. № ВН .. АК, макар че на мястото на проверката са били няколко МПС и
няколко ФЛ, вкл. и Й.. Видно от съставените КП, приложени по преписката -
№ 152904-152905 и 152906, съставителят им – Ив. Н. / подписал впоследствие
като свидетел АУАН/ е отразил, че Г. Й. е бил водач /“шофьор“/ на тов. авт. м.
„МАН“ с рег. № ВН ... АК, натоварен с 11 пр. куб. м. дърва, и именно заради
този автомобил е разпоредил съставяне на Й. на други АУАН – за
нерегламентирано съхранение в него на дървата, а и е съставен такъв акт –
вписано в КП № 152906. Буди недоумение как е станало възможно поне два
от трите автомобила / толкова са посочени в КП, т.е. още един, извън
проверените с дървата/ да са били управлявани по едно и също време, на едно
и също място, от едно и също лице, и за различни като състав деяния, на това
именно ФЛ – Й., да се съставяни отделни актове за нарушения по ЗГ, било то
„транспортиране с“, или „съхранение в“, на същата дървесина - различните
МПС. Или съдът не приема за безспорно доказано при така приетите гласни и
4
писмени доказателства, кое е лицето управлявало автомобила, сочен в АУАН
и НП, преди започване на проверката /т.к. МПС вече е било спряло при
пристигане на проверяващите/.
Предвид всичко изложено до тук, съдът не намира за необходимо да се
произнася изрично и подробно по доводите на жалбоподателя относно
стойността на отнетите с НП предмет и средство на нарушенията, в които е
обвинен. Но за прецизност, отбелязва : има доказателства / справка от Сектор
“ПП”-КАТ при ОД-МВР-Видин/ относно собствеността на соченото в АУАН
и НП МПС, от които става ясно, че то не е на самия жалбоподател. Няма
доказателства МПС обаче, да е използвано независимо от волята на
собственика или против нея. Задължение на АНО е да установи безспорно
всички факти и обстоятелства, имащи отношение към отговорността на едно
лице, на което се вменява извършването на админ.нарушение. В хода на
админ. нак. производство въобще не е изследвано в нарушение на чл.52 ал.4
от ЗАНН от наказващия орган - обстоятелството дали ползването на вещта за
извършване на нарушенията е станало със знанието или съгласието на
собственика или напротив.
При условие, че не се доказа пък, собственик на тов. автомобил м. ”ГАЗ
66” с рег. № ВН ...АК да е жалбоподателят, то ненужно в случая се оказва
провеждане на изследване за стойността на МПС и предмета на приписаните
нарушения – дървата, по повод направено подобно възражение в жалбата.
Това е така, тъй като разпоредбите на чл.20 ал.1, 3 и 4 от ЗАНН се прилагат
относно вещи, принадлежащи /собственост/ на нарушител. Или когато вещта,
ползвана като средство за осъществяване на админ.нарушение не е
собственост на нарушителя, то преценката по чл.20 ал.4 от ЗАНН – не е
необходима, тъй като е недопустимо въобще прилагането на ал.1 и 3 от чл.20
ЗАНН – общ закон, а евентуалното отнемане в полза на държавата на такива
вещи / непринадлежащи на нарушителя, би било възможно на основание на
специални законови разпоредби, ако те го предвиждат / както е в сл. ЗГ/.
Относно довода за позоваване на НП на документ – КП №
152906/05.04.22 г., който не е упоменат в АУАН и не е бил връчен при
съставянето му / на протокола / на проверения нарушител, съдът не намира за
допуснато съществено процесуално нарушение, накърнило правата, и в
частност – правото на защита, на Г. Й.. Действително в АУАН не се
споменава този КП, но в хода на развилото се админ. нак. производство,
започнало именно със съставения акт, АНО има правото да събира
допълнителни доказателства по казуса и очевидно той е решил да се
възползва от такива – последващия КП № 152906 на Ив. Н., служител на ИАГ.
Лицето, обвинено в извършване на админ. нарушение, има впоследствие, след
издаване на НП, правото и възможността да се запознае с преписката по
случая и съобразно доказателствата в нея да заеме позиция и организира
защитата си. Право на преценка на АНО е от кои събрани доказателства ще се
възползва при вземане на своето решение. Не връчването на самия КП №
152906/05.04.22 г., съставен спрямо Й. по-късно от предходния, е поведение
5
на съставителя му и би следвало да е обусловено от присъствието или не на
нарушителя на мястото към този по-късен момент.
По сочените по-горе мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като цяло е незаконосъобразно и неправилно, и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 381/08.06.2022 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Г. Р. Й. от гр. В., обл.В., ул. ”....” №
.., вх. ., ет.., ап.. с ЕГН **********, за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1
от ЗГ и по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са наложени наказания „глоба” в размер на по
100,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, както и на осн.
чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на вещта,
послужила за извършване на нарушението – тов. а. м. ”ГАЗ 66” с рег. № ВН ...
АК и е постановено отнемането в полза на държавата на предмета на
нарушението – 1,50 пр. куб. м. дърва за огрев /благун и цер/.
ОСЪЖДА РДГ - Берковица, с адрес гр. Берковица, обл. Монтана, ул.
„Митрополит Кирил” № 13, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Й. от гр. В., обл.В., ул. ”...”
№ .вх. .ет.., ап....с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6