Решение по дело №566/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост/ЗОбС/.

Образувано е по жалба на С. Е. К. от [населено място] срещу Заповед №1617/10.07.2025г. на кмета на Община Лясковец, с която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС е прекратено наемното правоотношение между С. К. и Община Лясковец по договор за отдаване под наем на жилище от общинския жилищен фонд, сключен на 02.04.2024г., считано от 10.07.2024г. поради неполагане на грижа на добър стопанин при ползване на жилището, както и обитаване на жилището от лица, различни от семейството на наемателя. Жалбоподателката твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като при издаването й в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като не са изяснени фактите, от значение за случая, както и са допуснати нарушения на материалноправните изисквания на закона. В съдебното производство жалбоподателката е представлявана от назначен служебно процесуален представител адв. Л.-С..

Претендира се за отмяна оспорваната заповед. Не се иска присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Лясковец, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да я остави без уважение. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установяват основания за прекратяване на наемното правоотношение, като са спазени процесуалните правила при издаването на оспорвания акт. Претендира за присъждане на разноски.

 

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед №1617/10.07.2025г. на кмета на Община Лясковец, с която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС е прекратено наемното правоотношение между С. К. и Община Лясковец по договор за отдаване под наем на жилище от общинския жилищен фонд, сключен на 02.04.2024г., считано от 10.07.2024г. Тази заповед е връчена на С. К. на 17.07.2024г. видно от известието за доставка, обр. 243/стр. 10 от делото/. Жалбата, задвижила настоящото производство е подадена до Административен съд – В. Търново, чрез община Лясковец на 23.07.2024г. където е заведена с вх. №Ж-45/23.07.2024г. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от датата на издадената заповед и датата на подаването на жалбата.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от лице, адресат на оспорения акт и при наличието на правен интерес от оспорване.

По делото от фактическа страна не е спорно, че със Заповед №681/14.03.2024г. на кмета на О. Л. жалбоподателката Стефка Камберова е настанена под наем в общинско жилище в [населено място], [улица], ет. 2, като е определен месечен наем в размер на 18,92 лв. и е посочено, че в жилището се настаняват жалбоподателката и нейното четиричленно семейство, включващо нея и трите й ненавършили пълнолетие деца.

По делото е представен договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 02.04.2024г., сключен между страните по делото, с който в раздел ІІ, чл., чл. 10-14 са определени задълженията на наемателя, а в раздел III, озаглавен “ изменение и прекратяване на договора”, в чл. 16 са посочени хипотези, при които договорът се прекратява едностранно от наемодателя – Община Лясковец. По делото е представен констативен протокол с дата от 26.06.2024г., изготвен от служители на Община Лясковец, които са извършили проверка на адреса на общинското жилище, като са констатирали, че в момента на проверката в имота е имало обитатели, които не са посочени като живеещи в обекта, съгласно заповедта за настаняване, както и че жилищните помещения са били с разхвърляни предмети. При извършен оглед на други помещения в същия имот/жилище на първия етаж/ са констатирани проблеми/течове/. Комисията е отразила в протокола становище и мнения на обитателите на съседния обект/първи етаж/ и проблемите, които те са имали със семейството на жалбоподателката.

След изготвянето на констативния протокол е издадена оспорваната по съдебен ред заповед, с която е прекратено наемното правоотношение между страните по делото. Заповедта се оспорва с възражения, които в синтезиран вид се свеждат до твърдения за противоречие на издадения административен акт с материалноправните разпоредби и нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Заповед №1617/10.07.2024г. е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 46, ал. 2, изр. І от ЗОбС, в съответната форма. По отношение на жалбоподателката е било спазено изискването и по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяването му за образуването на административното производство, което е започнало по инициатива на административния орган. На оспорващата е връчено писмо изх. №ОС-2047/23.04.2024г., с което е уведомена, че по подадени жалби е започнала проверка, която може да завърши с прекратяване на наемното правоотношение.

При издаването на заповедта обаче са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В административния акт като правни основания за издаването му са посочени чл. 46, ал. 1, т. 4 и т. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета от Общинския съвет Лясковец на основание чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС, както и клаузи от сключения между страните по делото договор от 02.04.2024г. В издадената заповед обаче не са посочени основанията за прекратяване на наемното правоотношение, визирани в разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, както и конкретно това по чл. 46, ал. 1, т. 9, на което реално се е позовал ответника, с привръзка от него към посочените правни основания по наредбата на Общински съвет Лясковец. Дори това да се приеме като несъществен порок на издадения административен акт, то в констативно-съобразителната част на акта, липса конкретика по отношение на фактическите обстоятелства, на които се е позовал ответникът. Така напр. не са посочени кои са установените обстоятелства, които определят наличие на хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 4 от цитираната наредба на общинския съвет – неполагане на грижата на добър стопанин, като конкретно такива не се установяват и от констативния протокола на комисията, назначена със Заповед №1502/24.06.2024г. на кмета на община Лясковец. Що се отнася до посоченото обстоятелство по т. 12 на ал. 1 от чл. 46 на наредбата, отново не са посочени конкретно лицата, които обитават жилището, откога и защо пребивават там – дали се касае за определен период, породен от житейска необходимост, или за самонастанили се лица. Такива конкретни данни липсват и в цитирания по-горе протокол, където е посочено единствено, че при извършената проверка в жилището за заварени три пълнолетни лица, две от които в роднинска връзка с наемателката и две непълнолетни лица.

Липсата на фактическа обосновка в оспорваната заповед в настоящия случай води до изместване на правния спор пред съда, като по делото са събрани множество доказателства досежно наличие на обстоятелства, които изобщо не са упоменати в обстоятелствената част на административния акт, съответно ответникът не се е позовал на тях. От събраните в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателства безпротиворечиво може да се направи извод, че между семейството на жалбоподателката и обитателите на съденото жилище на първия жилищен етаж в същия имот е налице траен конфликт. Независимо от причините, от които е породен, този конфликт е започнал отдавна, напрежението между съжителстващите в имота ескалира периодично, без изгледи страните в конфликтната ситуация да решат спора помежду си сами. Дали обаче в случая има нарушение на обществения ред не е означение, защото както вече се изтъкна, ответникът не се е позовал на тези обстоятелства в оспорваната заповед. Именно поради това съдът не обсъжда изрично множеството събрани доказателства в тази насока, като само следва да се изтъкне, че в компетентността на общинската администрация, явно запозната с положението на наемателите, е да вземе конкретни мерки за предотвратяване на напрежението между живущите, вкл. и като се предоставят на наемателите други жилищни помещения.

Видно от представените с административната преписка по делото, както и в последното съдебно заседание доказателства, жалбоподателката и членовете на нейното семейство/малолетни деца/ покриват критериите за предоставяне на общинско жилище. По този начин с прекратяването на наемното правоотношение на оспорващата могат да бъдат нанесени вреди, несъразмерни на целта, за която се издава заповедта.

Следователно, предвид безспорната жилищна нужда на жалбоподателката и живеещите с нея малолетни деца, както и затрудненото им материално положение, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на принципа на пропорционалност, както и несъответен на целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС – по своето предназначение общинските жилища са за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар.

По изложените съображения актът се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

Съобразно изхода на спора разноски не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №1617/10.07.2024г. на кмета на Община Лясковец, с която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС е прекратено наемното правоотношение между С. Е. К. и Община Лясковец по договор за отдаване под наем на жилище от общинския жилищен фонд, сключен на 02.04.2024г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.