№ 181
гр. Каварна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20253240100065 по описа за 2025 година
Производството е по чл.26 от Закона за задълженията и договорите.
Гражданско дело № 65/2025 г. е образувано въз основа на искова молба с
вх.№387/31.01.2025г., подадена от С. П. З. с ЕГН **********, с адрес
гр.Каварна, ул.“...“, №3, чрез адв.Б. Г. Й. – АК София, служебен адрес
гр.София, Бул.“...“, №55, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.София, Столична община, район Младост, бул.“...“,
№115Е, ет.5, представлявано от НПП.
Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, за прогласяване
недействителност на Договор за потребителски кредит №1103255 от
03.07.2024г., сключен между „Кредирект“ ЕООД и ищцата С. П. З., поради
противоречие със закона. Претендира разноски.
В исковата си молба ищцата излага, че на 03.07.2024 г. е сключила
Договор за потребителски кредит №1103255 с ответника „Кредирект“ ЕООД,
за сумата от 2200 лева, с размер на погасителните вноски: 3 бр. по 91,67 лева и
9 бр. по 298,14 лева, с годишен процент на разходите – 62,80%, брой вноски
12, при фиксиран лихвен процент – 50%. Уговорена е датата на първото
плащане – 05.08.2024г. С договора е договорено и обезпечение – поръчител
или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя, дата на последното
плащане – 03.07.2025г. и общата сума на плащане – 2958,27 лева, за срок от 12
1
месеца.
Ищцата признава, че е сключило процесния договор за потребителски
кредит, но счита същия за недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.19, ал.2
от ЗПК, във вр. с чл.22 от ВПК, във вр. с чл.23 от ЗПК.
Твърди, че при сключване на договора не е спазено изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, където е посочено, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
В процесния договор за потребителски кредит – в чл. 3, ал. 2, т. 10 от
него е посочена, обща сума за плащане: 2958,24 лв. (кредит от 2200 лева +
възнаградителна лихва от 758,27 лева), но действителната Обща сума за
плащане е в размер на: 5723,70 лева (Изтеглена сума по кредита (главница):
2200,00 лв., лихва: 758,27 лв., Неустойка: 2765,43 лв.). Налага се извод, че след
прибавяне към формално уговорения размер на ГПР в договора за дължимата
неустойка, се надвишава значително максимално допустимия размер от пет
пъти размера на законната лихва – аргумент на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищцата твърди, че нарушение е налице и относно посочването
единствено като абсолютна стойност на фиксирания лихвен процент по
кредита в размер на 50% и годишния процент на разходите в размер на 62,68%.
Липсва ясно разписана методика на ГПР по кредита (кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същия, като процент). Липсата на
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер
на 62,89% води до неяснота относно включените в него компоненти, а това е
нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК.
На следващо място ищцата твърди, че не е спазена разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в
договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
2
Ищцата счита, че при договорите за потребителски кредити на общо
основание и съгласно чл.24 от ЗПК намират приложение и разпоредбите
чл.143-148 от ЗЗП.
Твърди, че клаузата на чл.18, ал.1 от Договора за паричен заем, според
която се дължи неустойка в размер на 2765,43 лева при неизпълнение на
задължението за осигуряване в двудневен срок от датата на усвояване на
заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице или
банкова гаранция е в пряко противоречие със ЗПК. На практика това
увеличава размера на задълженията на длъжника. В този смисъл счета, че това
договорно основание води до скрито възнаграждение за ползваната сума.
Именно тази клауза – за предоставяне на обезпечение счита за нищожна,
защото цели неоснователно обогатяване на кредитора.
Според ищцата, неустойката представлява разход за потребителя и
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК е следвало да бъде включена при изчисляване на
ГПР и да е обявена на потребителя. С договарянето на такъв разход, който не е
включен в размера на ГПР, според ищцата се заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК, в
която е поставено изискване относно максимално допустимия размер на ГПР.
А с този разход поз формата на възнаграждение, съпоставимо с размер на
кредита се достига до превишаване на допустимия петкратен размер на
законната лихва, определен в чл.19, ал.4 от ЗПК. Именно на това осонавине
счита клаузите надоговора за нищожни. След като задължението за заплащане
на неустойка при определяне на ГПР по кридета и некоректно посочен в
договора, съставлява нарушение на чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Именно на това основание счита целия договор за недействителен.
Моли съда да прогласи недействителността на целия договор за
потребителски кредит №1103255 от 03.07.2024г., като противоречащ на
закона.
В о. с.з., ищцата редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. В депозирано писмено становище поддържа исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор.
Счита предявения иск за неоснователен.
На първо място сочи, че недействителност на отделна клауза не влече
недействителност на целия договор, доколкото същия може да се прилага и
без нея.
3
Твърди, че при формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ са
спазени всички изисквания на закона – чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. При
формиране на не се надхвърля петкратния размер на законната лихва, поради
което счита, че не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Отделно от това твърди, че неустойката не представлява „скрито
възнаграждение“, тъй като още при сключване на договора потребителят е бил
уведомен за всички възможни суми, с които ще се задължи спрямо кредитора.
Счита, че оспорената неустойка е действителна.
Твърди, че не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП.
Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
В о.с.з., ответникът редовно призован, не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба, с която се иска от съда при уважаване на иска за
недействителност на договора за кредит, съдът да извърши прихващане от
присъдените му с решението суми и разноски непогасената част от чистата
стойност на кредита на основание чл.23 от ЗПК.
Каварненският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от представения Договор за
потребителски кредит №1103255/03.07.2024г., че между ищцата С. П. З. и
"Кредирект" ЕООД са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит.
Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил
кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за
кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между
страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното
положение между страните по правоотношението, ЗПК предвижда редица
специални правила, рефлектиращи върху действителността на
облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
4
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Ответникът е представил стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, искане за
сключване на договор за кредит, декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, Лог
файл по договор за паричен заем №1103255.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът прие като безпристрастно и компетентно изготвено. От
него става ясно, че към дата 03.12.2024г. ищцата е заплатила на ответното
дружество сумата от 1937,70 лева. Според вещото лице в ГПР в размер на
62,80% са включени разходи за възнаградителна лихва в съответствие с
изискванията на чл.3 от договора и която е в размер на 758,27 лева. Когато в
обхвата на разходите по кредита се включи и дължимата неустойка по чл.18,
ал.1 във вр. с чл.6, ал.1 от договора, вещото лице е изчислило ГПР от 62,80%
на 292,64%.
При така установеното от фактическа страна, съдът правни следните
правни изводи:
В тежест на ищеца по предявения главен иск е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е
възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит №
1103255 от 03.07.2024 г., който противоречи на закона.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди)
и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да
е използвана за цели, свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, не се съдържат и твърдения в тази насока от страна на
5
ответника, поради което следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представения по делото договор за
потребителски кредит № 1103255 от 03.07.2024 г., сключен между
"Кредирект" ЕООД, като кредитор, и ищеца, като кредитополучател, е по
правната си същност потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието, на които съдът следи служебно.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от
тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на
договора за потребителски кредит.
В процесния случай, по договора за кредит са посочени размерът на
предоставения кредит (означен като "размер на кредита" в размер на 2200 лв.),
срокът на кредита – 12 месеца, размерът на погасителната вноска, както и
посочване на ГПР – 62,80 % и годишен лихвен процент 50%, а също и общо
дължимата сума по кредита, изчислена към датата на сключване на договора.
Към договора е представен и погасителен план, съдържащ размера, броя и
периодичността на заплащане и падежната дата на всяка погасителна вноска,
въпреки че в договора е уговорен фиксиран лихвен процент и поради това
предоставянето на такъв погасителен план не е част от задължителното
съдържание на договора (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК).
В договора за кредит е посочен и размерът на годишния процент на
разходите (ГПР) – 62,80 %. Съобразно императивната правна норма на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
6
България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери
са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Размерът на законната лихва се определя
съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1 Постановление на МС № 426 от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли,
на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към м. май 2024 г. основният
лихвен процент е в размер на 3, 43 %, поради което законната лихва за забава
за просрочени парични задължения е 13, 43 %, а съответно максималния
размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК е 67, 15 %, поради
което в процесния договор за кредит посоченият ГПР формално не надвишава
максимално допустимия размер.
По отношение на спорния между страните въпрос дали уговорената в
договорите неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да се прибави
към размера на ГПР, съдът намира следното:
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Следва да се отбележи също така, че приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
7
разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Видно от данните по делото, уговореният в договора за потребителски
кредит ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно т. нар.
неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 18 от договора. В случая
неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит
и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна
на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на
договора за кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват
данни да е била незадължително условие за сключване на сделката, дължи се
ежемесечно и представлява част от месечните погасителни вноски. Макар
формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато
неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на
договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като
задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо – в
тридневен срок от сключване на договора да бъде осигурено трето лице -
поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани
многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това
потребителят следва да разполага със средства в общия размер от главницата
и лихвата по договора. Така формулирана неустойката излиза извън
присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора,
поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита /в този
смисъл напр. Решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13357/2022
г., Решение № 780 от 9.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1255/2023 г. и др. /.
Видно е, че ГПР без включена в него неустойка е в размер от 62,80%,
като след прибавяне и на уговорената неустойка се изчислява на 292,64%,
което надхвърля многократно предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Налага се извод, че действителният размер на ГПР, след прибавяне на
дължимата неустойка, надвишава значително максимално допустимия по
закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута - арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Вписаният в
договора параметър не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11,
8
ал. 1, т. 10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да
му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този
смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора
за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в този смисъл са Решение №
261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, II-А
въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по
описа на СГС, Ш-Б въззивен състав и др.).
Съдът достигна до извод за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит.
Предвид посоченото, съдът намира, че предявения главен иск за
недействителност на договор за потребителски кредит № 1103255 от
03.07.2024 г. е основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователно е възражението на ответника, извършено с писмена
молба от 23.09.2025г., с което се иска съдът да извърши прихване от
присъдените му с решението суми и разноски непогасената част от чистата
стойност на кредита на основание чл.23 от ЗПК. Следва да се посочи, че
предявеният иск е по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - за признаване недействителност
на договор за потребителски кредит. Не е предявяван иск за вършане на суми,
а и с отговора на исковата молба ответникът не е предявявал насрещен иск.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски има ищцовата
страна, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в нейна полза следва да се присъди
сумата от 1213,95 лева включваща следните суми: 228,95 лева платена
9
държавна такса, 590 лева платен адвокатски хонорар и 395 лева платен
депозит за вещо лице.
По делото са представени доказателства за платения адвокатски
хонорар.От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което е неоснователно. При цена на иска
5723,70 лева, то договореното възнаграждение не надхвърля определеното в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. П. З. с ЕГН
**********, с адрес гр.Каварна, ул.“...“, №3 срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, район
Младост, бул.“...“, №115Е, ет.5, представлявано от НПП, иск по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че договор за потребителски кредит № 1103255 от
03.07.2024 г. е нищожен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, Столична община, район Младост, бул.“...“, №115Е,
ет.5, представлявано от НПП, да заплати С. П. З. с ЕГН **********, с адрес
гр.Каварна, ул.“...“, №3, сумата от 1213,95 /хиляда двеста и тринадесет лева и
95 стотинки/ разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
10