Решение по дело №216/2020 на Административен съд - Видин

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС).

Образувано по жалба на Б.П.Т. ***, срещу Решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България, в частта относно земеделски имоти идентификатор 24061.17.14, 24061.117.28, 24061.127.11 /както са посочени в жалбата/ в землището на гр.Дунавци, обл.Видин, собственост на жалбоподателя.

Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че иска обещетяване чрез предоставяне на равностоен имот, както и че определеното парично обезщетение не представлява равностойно парично обезщетение, тъй като е ниско.

Иска се от Съда да измени решението в обжалваната част като се определи обезщетение с равностоен имот или в рамките в рамките на посочената от вещото лице в допълнителната експертиза пазарна цена.

Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище сочи, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Претендира се ю.к. възнаграждение.

Заинтересованото лице Министъра на регионалното развитие и благоустройство, оспорва жалбата в писмено становище с приложени доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ , чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованото лице Министъра на финансите оспорва жалбата в писмено становище.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет републиканският път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обекта е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план със Заповед № РД-02-15-173/19.09.2019г. и Заповед № РД-02-15-174/19.09.2019г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влезли в сила, на които е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-590/28.05.2020г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 3+ 757 до км 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=58+128,47(километраж по проект), попадащ в обхвата от км. 3+ 757 до км 34+032,68, на териториите на общините Видин и Грамада. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване,всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите-частна собственост, засегнати от изграждането на обекта, находящи се в землищата на гр.Видин, с.Новоселци, с.Слана бара, гр.Дунавци, с.Търняне, с.Синаговци, с.Жеглица и с.Ивановци. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 410/19.06.2020г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид ,площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването са процесните поземлени имоти с идентификатори 24061.17.14, 24061.117.47 и 24061.127.39 в землището на гр.Дунавци, собственост на жалбоподателя, с площ съответно от 3.064 дка, 3.205 дка, 7.035 дка засегнати цели от отчуждаването.

С оспореното решение, което се обжалва относно вида на обезщетение и алтернативно размера на опреденото обезщетение за  отчуждените имоти на жалбоподателя е определено равностойното парично обезщетение за ПИ 24061.17.14 в размер на 2221 лв., за ПИ 24061.117.47 в размер на 2323 лв. и за ПИ 24061.127.39 в размер на 5099 лв.

Същото е определено в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Сървей груп“ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-11563/20.11.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключения от същата дата договор.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, и допълнителна такава, която е дала заключение за размера на дължимото обезщетение. Същата е извършила обстоен преглед на записите на вписванията в Агенцията по вписвания за землището на гр.Дунавци и е установила за относими 2 свидетелства за пазарни аналози /нотариални актове/ за 3 поземлени имота-земеделски земи, в землището на гр.Дунавци. Видно от заключението и приложените свидетелства към оценката на административния орган, това са и използваните пазарни аналози от административния орган. Съобразно заключението изведената осреднена единична пазарна цена на база извършените относими сделки е 724,78 лв/дка. Определеното обезщетение за отчуждените имоти на жалбоподателя при тази осреднена цена на дка съобразно заключението е в размер, така както е определен от административния орган и посочен по-горе.

От допълнителната експертиза която има по първи въпрос задача да определи каква би била пазарната цена на декар по пазарни стойности към момента на отчуждението, вещото лице е дало заключение по метода на пазарните аналози, при който е взето предвид продажната цена на сравняемия имот плюс стойност на различията и е получена стойността на оценявания имот. По делото са представени от жалбоподателя още 6 бр. нотариални актове, но в.л е взело предвид: Нотариален акт № 74, том. III, рег. № 3003, дело № 242 от 28.05.2019 г. и Нотариален акт № 72, том. III, рег. № 3001, дело № 240 от 28.05.2019 г. и Нотариален акт № 75, том. III, рег. № 3005, дело № 243 от 28.05.2019 г. От представените от СВ Видин е взета предвид само сделката обекивирана в НА № 20, том 10, рег.№3405 от 06.08.2019 година. Другата сделка не е взета предвид, тъй като единичната цена на декар в нея се различава повече от 25 процента от единичната цена в останалите сделки. Резултата получен по този метод е съответно за ПИ 24061.17.14 в размер на 927.61 лв./дка, за ПИ 24061.117.47 в размер на 862.82 лв./дка и за ПИ 24061.127.39 в размер на 831.66лв./дка.

По втория въпрос на допълнителната експертиза да се даде отговор каква би била пазарната цена на декар по пазарни стойности с включване на шест документа представени от Т., вещото лице е дало още два варианта на заключение.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имот, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати. Жалбата е подадена в срока по чл. 38,ал.1 от ЗДС. Жалбоподателят е уведомен за решението с обявление в ДВ.

Предвид горното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а,ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, но в несъответствие с материалния закон и неговата цел относно определяне на размера на обезщетението.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам-министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС.

Отчуждени са имоти, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

Възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението в оспорената част, тъй като не е обезщетен с равностойни имоти частна държавна собственост от държавния поземлен фонд, е неоснователно. Действително, разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 ЗДС предвижда, че когато за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се отчуждават принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за отчуждения имот или имоти. Предвиденият алтернативен вариант е за отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът е предоставил възможност на жалбоподателя да бъде обезщетен с имот. Процедурата по съобщаване на акта по реда на  чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 18а от АПК и в частност с чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 от АПК е изпълнена, видно от съобщение на АПИ публикувано на страницата на АПИ заявление в свободен текст е следвало да бъде подадено в срок до 10.01.20 год. в деловодството. Това не е сторено от жалбоподателя, като по това обстоятелство няма спор. Административният орган е пристъпил към втория вариант за обезщетение и разпорежда за отчуждените имоти жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен.

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище. Съобразно чл.32,ал.3,т. 2 от ЗДС само в случай , че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, за земеделски земи равностойното парично обезщетение се определя по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Видно от горните разпоредби целта на горепосочения начин на определяне на обезщетението е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки , които отговорят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите , предмет на отчуждаване, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици , а именно същите да бъдат възмездени парично с цена , близка до тази , която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти , при отсъствие на каквато и да е принуда.

Видно от изричната законова разпоредба пазарната цена се определя въз основа на вписаните сделки в Агенцията по вписвания , поради което и неоснователни са развитите доводи в жалбата оценката да се изготви въз основа на проверка на цените на пазарна цена на декар по пазарни стойности към момента на отчуждаването. В изготвеният първи вариант на допълнителното заключение, което жалбоподателя иска съда да възприеме е в противоречие с параграф 1, т.2 от ДР на ЗДС. Там изрично е регламентирано, че определянето на размера на обезщетение въз основа на пазарни аналози, трябва да е за сключените в едногодишен срок преди датата на възлагане на оценката сделки, а не към момента на отчуждаването. Датата на възлагане на оценката е 20.11.2019 година.

Изхождайки от горните законови разпоредби следва да бъде възприето заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено в съответствие със законовите разпоредби, съобразно което стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждените имоти на жалбоподателя е за ПИ 24061.17.14 в размер на 2221 лв., за ПИ 24061.117.47 в размер на 2323 лв. и за ПИ 24061.127.39 в размер на 5099 лв., каквато е и стойността приета от административния орган. В случая в съответствие с горните законови разпоредби обезщетението е определено въз основа на вписаните в службата по вписвания сделки, тъй като са налице необходимия брой за извършване на сравнение пазарни аналози.

В изготвената допълнителна експертиза вещото лице е ползвало неотносими пазарни аналози, тъй като тези сделки са сключени между физически лица, което отново е в противоречие с параграф 1, т.2 от ДР на ЗДС. Там изрично е предвидено единия от участниците в сделката да е търговец. Наред с това трябва да се отбележи и обстоятелството, че Съда не възприема и възражението, че НА №123 от 04.10.2019 година следва да бъде изключен, тъй като цената там се различава с 25 процента от единичната цена на останалите сделки, такова изрично изискване при определяне на равностойно парично обезщетение ЗДС не предвижда. Съда в сходни казуси за съседни землища е определял обезщетение изключвайки сделки като пазарни аналози, поради това, че са сключени на нереално ниска цена, но тази цена е била под, на и малко над данъчната оценка. В конктерния случай тази цена е около два пъти по висока от данъчната и по тази причина Съда счита, че не е нереална. Още повече, че изключвайки тази сделка би следвало обезщетението да бъде изчислено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а именно по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, поради липса на наличните пазарни аналози – реално извършени сделки с имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти. При внимателен прочит и анализ на всички изготвени от вещото лице варианти, въпреки, че точно такъв вариант на заключение по делото не е представен, то Съда счита, че в този случай, предвид на факта, че два от имотите са от 5, респ.6 категория, това би повлияло в негативен аспект за жалбоподателя ако оценката беше изготвена по този ред, тъй като категорията в този случай е един от водещите критерии.

Относно наведеното възражение от жалбоподателите, че самите те са сключили договор за покупко – продажба на нивата на цена по-висока от определеното обезщетение, същото е неоснователно, тъй като не отговаря на критериите заложени в закона, за да бъда взето предвид при определяне на обезщетението, а именно да е налице реална сделка, вписана в службата по вписване, по която поне една от страните да е търговец по смисъла на чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1а т. 2 от ДР на ЗДС.

С оглед всичко изложено до тук следва безспорния извод, че оценката е определена на база пазарни аналози за имоти с подобни характеристики и начин на трайно ползване – нива, в съответствие с § 1а, т. 2 и 4 ДР ЗДС, т.е. основния вариант на експертизата Съда възприема изцяло.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна.Дължимите като обезщетение суми са правилно определени от административния орган, съобразно метода на оценка, възприет от законодателя.

В тежест на жалбоподателя е да установи, че равностойното парично обезщетение е в по-висок размер. От същия се твърди, че пазарната цена е по-висока от определената, но в тази насока не са ангажирани доказателства, който съда да съобрази при постановяване на решението си. Не са представени различни от установените от вещото лице относими свидетелства за пазарни аналози, неизследвани от органа, с релевантни пазарни аналози за имота.

Предвид горното доводите на жалбоподателите, че размерът на обезщетението е неправилно изчислен, е неоснователен. Оценката е определена в съответствие с §.1а,т.2 и т.4,б.“в“ от ДР на ЗДС, като доказателства, които да опровергават приложените по делото такива не са ангажирани.

Предвид горепосоченото съдът намира жалбата за неоснователна, а решението в обжалваната част, а именно: в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждените имоти на жалбоподателя, както следва : за ПИ 24061.17.14 в размер на 2221 лв., за ПИ 24061.117.47 в размер на 2323 лв. и за ПИ 24061.127.39 в размер на 5099 лв., за законосъобразно.

Съобразно изхода от спора на основание чл.143,ал.3 от АПК на ответника МС и заинтересованите лица Министъра на регионалното развитие и благоустройство следва да бъде присъдено поисканото ю.к. възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на по 100.00 /сто/ лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото по аргумент от разпоредбата на §.1,т.6 от ДР на АПК. От останалите заинтересовани страни разноски не са поискани.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.Т. ***, срещу Решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България, в частта относно земеделски имоти с идентификатор ПИ 24061.17.14, ПИ 24061.117.47 и  ПИ 24061.127.39 в землището на гр.Дунавци, обл.Видин,  като неоснователна.

ОСЪЖДА Б.П.Т. *** да заплати на Администрацията на Министерски съвет на Република България разноски по делото в размер на 100/сто/ лева.

ОСЪЖДА Б.П.Т. *** да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство разноски по делото в размер на 100/сто/ лева.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“ , Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите.

Решението е окончателно.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: