№ 226
гр. Пазарджик, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Красимир Ст. Комсалов
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
в присъствието на прокурора Е. Здр. М.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255200600728 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 17 от 01.07.2025 година по НОХД № 375/2024г.,
Велинградският районен съд е признал подс. А. Р. Ш., ЕГН ********** за
невиновен в това, че на 25.04.2024г. в Община С., на път III - 843, километър
53+680 метра, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „*****“ с peг. № ******, негова собственост, движейки се в посока от
гр.С. към гр. Д., като нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, което не е сторил, навлязъл в
лентата за насрещно движение при завой надясно и се удря в движещият се в
насрещната пътна лента товарен автомобил ,,******“ с peг. № **** с ремарке
с peг. № ******, управляван от Н.С.Г. с ЕГН: ********** от гр. Г.Д., ул.
„****“, *** собственост на „*****“ ЕООД, с управител и собственик Н.С.Г.,
като в следствие на настъпилото пътно произшествие са причинени
значителни имуществени вреди, а именно 75 176,94 лева, като го е оправдал
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, буква „а“ от НК,
1
във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК, във във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Осъдил е подс. А. Р. Ш. да плати на „*****“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Г.Д., ул. „*****“ ** сумата от 35336 лв.
/тридесет и пет хиляди триста тридесет и шест лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от настъпило ПТП на 25.04.2024 г. в
Община С., на път III-843, километър 53+680, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 25.04.2024 г., като е отхвърлил предявения иск за
горницата над 35336 лв. до размера на претенцията от 75176,94 лв.
Осъдил е подс. А. Р. Ш. да заплати на Районен съд – Велинград разноски в
размер на 1413,44 лева /хиляда четиристотин и тринадесет лева и четиридесет
и четири стотинки – 4% ДТ върху размера на уважения граждански иск.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от адв. К. Д. от
АК-П., в качеството му на повереник на ощетеното ЮЛ – „*****“ ЕООД, с
която се иска изменение на присъдата в гражданскоправната й част и
уважаване на гражданският иск в пълен размер. Алтернативно се прави искане
за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд заради допуснати съществени
процесуални нарушения, които обаче не са конкретизирани.
В законоустановения срок е постъпил и протест от РП-Пазарджик, ТО
Велинград, допълнен по реда на чл.320, ал.4 от НПК, с който се иска отмяна
на присъдата и постановяването на нова осъдителна такава. В допълнението
към протеста, каквото всъщност представлява протестът, изготвен от друг
прокурор с вх. № 5254/22.07.25г., се сочи, че съдът бил обсъдил събраните по
делото доказателства едностранчиво, като игнорирайки доказателства по
делото и давайки вяра само на абсурдните доводи на защитата е възприел една
неправилна фактическа обстановка, при което необосновано и
незаконосъобразно е оправдал подсъдимия.
Иска се осъждане на подсъдимия за престъпление по чл.343, ал.1, бук. „а“
във вр. с чл.342, ал.1 от НК и във вр. с чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, каквото
обвинение всъщност никога не му е било повдигано. Прави се искане по
преценка на въззивния съд да бъдат преразпитани свидетелите по делото с цел
установяване на действителната фактическа обстановка.
Против въззивната жалба не е подавано възражение от страна на
прокурора, защитника и подсъдимия.
2
Против протеста е подадено възражение от страна на защитника на
подсъдимия, с което е поискано неговото връщане, а алтернативно –
оставянето му без уважение. Записано е във възражението, че присъдата в
оправдателната й част е правилна, няма нарушения на материалния и
процесуалния закон, заради което се иска нейното потвърждаване.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или
експерти, както и ангажирането на нови писмени, гласни или веществени
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура-Пазарджик излага съображения за отмяна на присъдата и
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия
на разпоредителното заседание. Обобщено казано изтъква, че с внесения в
съда ОА са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения,
накърняващи правото на защита на подсъдимия, т.к. в обстоятелствената му
част липсвало ясно и подробно описание на фактите, обуславящи
съставомерността на деянието, начина на извършване, както и участието на
подсъдимия в него. Сочи, че първоинстанционният съд в проведеното РЗ не
бил констатирал тези недостатъци на ОА и не изпълнил задължението си по
чл.249, ал.2 от НПК да прекрати съдебното производство, респ. да върне
делото на прокурора за отстраняване на допуснатите СПН, с което също бил
допуснал процесуално нарушение. Алтернативно пледира, че ако искането за
връщане на делото за ново разглеждане не бъде удовлетворено, то поддържа
протеста по съображенията в него и иска отмяна на присъдата с
постановяването на нова осъдителна такава.
В съдебно заседание за гражданския ищец-жалбоподател „*****“ ЕООД
се явява надлежно упълномощеният повереник, който поддържа подадената
въззивна жалба. Споделя доводите на прокурора за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане, но същевременно излага и
съображение за изменение на обжалваната присъда в гражданско-
осъдителната й част, респ. за уважаване на предявения граждански иск в
пълен размер.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява.
Производството пред въвзивния съд се проведе в негово отсъствие, но с
3
участието на упълномощения защитник. Последният иска потвърждаване на
присъдата и излага съображения за това. Алтернативно пледира, в случай на
постановяване на осъдителна присъда, наказанието да бъде определено при
условията на чл.55 от НК, като бъде наложена глоба. Намира за основателна
въззивната жалба на гражданския ищец.
В съдебно заседание повереникът на гражданския ищец направи
доказателствено искане за назначаване на нова АТЕ за остойностяване размера
на щетата на товарния автомобил, собственост на ощетеното ЮЛ, което с
протоколно определение на съда в о.с.з. бе оставено без уважение.
Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
протеста и въззивната жалба за процесуално допустими, поради подаването
им в законоустановения 15-дневен срок, от лица с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледани по същество, протестът и жалбата са неоснователни.
Съображенията са следните:
По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален
ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване.
Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и
анализ на доказателствения материал, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. А. Р. Ш. е роден на 04.10.2004 г. в гр.С., живее в с.К., общ. Д., обл.
С., неженен, студент, неосъждан.
Той бил правоспособен водач на МПС, с придобити категории М и В от
мес. декември 2022 година. Същият е бил наказван с общо пет фиша за
административни нарушения по ЗДвП.
На 25.04.2024 г., около 16:00 ч., подсъдимият А. Ш. управлявал
собственият си лек автомобил „*****“ с рег. № ****** в посока от гр. С. към
гр. Д.. В този момент пътната настилка била мокра, тъй като валял дъжд. В
същото време, в противоположната посока се движел свидетелят Н.Г., с
управлявания от него товарен автомобил „****“, с рег. № ****, с ремарке с
рег. № ******, собственост на дружеството „****“ ЕООД, представлявано от
горепосочения като управител и едноличен собственик на капитала. Същият
4
пътувал от гр. П. към гр. С.. На десен завой за лекия автомобил, управляван от
подсъдимия, МПС напуснало лентата за движение, тъй като се движило с
несъобразена с мократа пътна настилка скорост от 55 км/ч. Автомобилът
навлязъл в насрещната лента, където точно в този момент през завоя
преминавал и товарният автомобил. Св. Г. забелязал Ш. насреща и намалил
скоростта, но ударът бил неизбежен. Настъпило ПТП с материални щети по
двете МПС-ва и без сериозни физически наранявания по техните водачи.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
От заключението на изслушаната и приета от първоинстанционния съд
АТЕ, което следва да се цени като обективно и компетентно изготвено,
мястото на ПТП е част от път III- 84, на разстояние от 5,2 км. от табелата за
край на гр. С., свързващ градовете С. и Д.. Пътят има нормално износено
асфалтово покритие, с коефициент на сцепление при сухо време = 0,6 /много
добро сцепление./ По време на ПТП пътят е бил мокър. От двете страни на
пътя има дере, заради което е постановено предпазно релсово съоръжение –
мантинела. От източната страна има скат. Широчината на пътя е 6,70 м.,
наклона на пътя е 3,6 % /стръмен път/. Ъгълът на завоя е 105 – плавен завой.
Маркировката на пътя е хоризонтална, непрекъсната разделителна линия,
която е слабо забележима. Измерена е била хорда и височина към нея за
определяне на съобразената в завоя скорост – 2А=20 м. и Н=1,38 м.
Видимостта по време на ПТП е била намалена по метеорологични причини -
вали дъжд по време на ПТП, и е била ограничена от наличието на завой за
двамата водачи. Според заключението, въз основа на огледа, направен на
място на ПТП, товарния автомобил, заедно с ремаркето и лекият автомобил по
време на ПТП са били технически изправни по отношение на кормилна,
спирачна система, като гумите отговарят на нормативните изисквания.
Мястото на конфликта е на разстояние от 58,3 м от ориентир 1, намиращ се в
лентата за движение на ТА, на 0,45 м от осевата разделителна линия в източна
посока, както е изобразено на скица 1. Скоростта на автомобилите е
определена, както следва: за ТА – 35 км/ч, а за ЛА – 55 км/ч.
Механизмът на ПТП е следният:
Първи етап - двата автомобила са от двете страни на завоя, без да имат
пряка видимост помежду си, като се движат с определените скорости – ТА с
5
35 км/ч, а ЛА – 55 км/ч.
Втори етап - ЛА, навлизайки в завоя, се отклонява от траекторията на
пътя и навлиза в насрещната за него лента. ТА предприема аварийно спиране,
без да оставя следи.
Трети етап - извършва се контакт с двете предни леви части на
автомобилите, при който контакт се разрушават предните леви части,
ходовите части, окачванията на автомобилите.
Четвърти етап - товарният автомобил докато спре преминава 15 м, като
връща в неговата си лента за движение ЛА. ПТП е реализирано с материални
щети по двете МПС. ПТП се предизвиква от водача на лекия автомобил,
заради несъобразената с пътните условия избрана от него скорост. Липсва
техническа причина. Причината е експлоатационна и зависи от скоростта на
движение на лекия автомобил „***** ****“, който трябва да се движи със
скорост по-малка от съобразената скорост за завоя, при тези метеорологични
условия – вали дъжд.
На въпроса предотвратимо ли е произшествието и евентуално при какви
обстоятелства, вещото лице отговаря следното:
Товарната композиция не може по никакъв начин да направи маневра, за
да предотврати ПТП. Не може да завие наляво, за да стане разминаване
отляво на двата автомобила, защото няма разстояние, на което да завие.
Водачът не може да предотврати ПТП-то. Лекият автомобил може да
предотврати ПТП при положение, че се движи със скорост по-малка от
съобразената за завоя, при мокра пътна настилка. Теоретичната съобразена
скорост за движение в завоя на автомобил „***** **** компресор“ на мокър
асфалт е vc = 43,33 км/ч или водачът, за да премине безконфликтно, трябва да
се движи с по-малка скорост от съобразената.
Относно стойността на настъпилите щети върху товарния автомобил,
вещото лице установява, че стойността на щетата е 35336 лв. по метода на
пазарните аналози. Ако се извърши ремонт на ТА , при отчитане на цените на
частите, труда и помощните материали, то стойността ще бъде 75176,94 лв., т.
е. ремонтът е два пъти по-скъп от пазарния аналог на същото МПС.
Пред първоинстанционният съд вещото лице е било изслушано и е
защитило заключението си. Категорично е посочило, че причината за ПТП е
управление на автомобила от страна на Ш. с несъобразена с мократа пътна
6
настилка скорост. Заявило е изрично, че ако каже, че произшествието е
настъпило заради това, че водачът не е контролирал непрекъснато МПС, то
това би било гадаене.
От събраните по делото писмени доказателства относно собствеността на
МПС категорично се установява, че ТА „******“, с рег. № ****, е собственост
на „****“ ЕООД и има дата на първа регистрация 23.07.2014 г., т. е. към датата
на инцидента автомобилът е на малко повече от десет години.
Аналогична на описаната до тук фактическа обстановка е била възприета
и от районния съд. Тя се установява от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Г. и К., заключението на вещото лице, изготвило
АТЕ, както и от събраните в хода на производството доказателства и
доказателствени средства като протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, справки от ОД МВР относно МПС – 3 броя.
Правилно съдът е посочил, че по делото не са налице противоречиви
доказателства и спорни фактически обстоятелства относно механизма на ПТП
и причините за неговото настъпване.
Обосновано съдът е дал вяра на обясненията на подсъдимият, който е
направил самопризнания, като ги е намерил за обективни, доколкото го
уличават и са неблагоприятни за него, а освен това обясненията му
кореспондират с писмените и гласни доказателства по делото, както и със
заключението на АТЕ.
Обосновано съдът е дал вяра и на показанията на свидетелите Г. и К., като
ги е намерил за непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите
събрани по делото писмени доказателства, както и със заключението АТЕ.
Двамата свидетели, както и самият подсъдим, сочат категорично, че пътната
настилка е била мокра, което кореспондира и на протокола за оглед на
местопроизшествие.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка и издържания
анализ на събраните по делото доказателства, абсолютно законосъобразно
първоинстанционния съд е формирал правните си изводи в смисъл, че
подсъдимият не е извършил престъплението, за което е придаден съд. Ето
защо съвсем правилно го е оправдал за това, че на 25.04.2024 г. в Община С.,
на път III -843, километър 53+680 метра, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „****“ с peг. № ******, собственост и
7
управляван от А. Р. Ш. с ЕГН:**********, движейки се в посока от гр.С. към
гр. Д., да е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1
от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, което не е сторил, навлязъл в лентата за
насрещно движение при завой надясно и се удря в движещият се в насрещната
пътна лента товарен автомобил ,,******“ с peг. № ****, с ремарке с peг. №
****** , собственост на „*****“ ЕООД с управител и собственик Н.С.Г. с
ЕГН: ********** от гр. Г.Д., и управляван от Н.Г., като в следствие на
настъпилото пътно произшествие да са били причинени значителни
имуществени вреди, а именно 75 176,94 лева - престъпление по чл. 343, ал. 1,
буква „а“ от НК, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във във вр. с чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП.
Правилно съдът е изтъкнал, че при процесното престъпление по
транспорта изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на конкретни
правила за движение по пътищата при управление на МПС, а престъпният
резултат се изразява в причиняване на значителни имуществени вреди, т.е.
такива, които според т. 1 на ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС се равняват на
1/5 от 70 минимални работни заплати - 14 МРЗ към момента на извършване на
деянието. Отчетено е законосъобразно и това, че за 2024 г. размерът на МРЗ е
бил 933 лв., при което, за да бъде съставомерно конкретното деяние, то
вредите към инкриминираната дата следва да са над 13 062 лв., което в случая
е налице.
С необходимата юридическа вещина първоинстанционният съд е посочил,
че за да бъде осъществено престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК е необходимо наличие на причинно – следствена връзка
между нарушаване на правила за движение по пътищата и причинения
съставомерен престъпен резултат. В конкретния казус престъпният бланкетен
състав по горепосочената разпоредба е бил запълнен с нормата на чл.21, ал.1
от ЗдвП, която императивно повелява, че: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Напълно споделяеми са съображенията на контролирания съд, че по
делото е било установено категорично, че подсъдимият е нарушил друго
правило за движение, което именно е станало и причина за възникналото
ПТП, а не това, което му е било вменено при повдигането на обвинението в
8
ДП и с ОА. Съвсем коректно съдът е акцентирал на заключението на АТЕ,
което категорично сочи, че подсъдимият е причинил произшествието заради
движението си с несъобразена с пътните условия скорост. Съобразената
скорост с мократа настилка е била 43,33 км/ч, а ПТП е било предотвратимо,
ако Ш. е управлявал автомобила със скорост под съобразената, вместо с
установената от експертизата - 55 км/ч.
В този ред на мисли контролираният съд правилно е заключил, че
категорично установените по делото факти относно механизма на ПТП, не
сочат на неупражнен непрекъснат контрол по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
от подсъдимия върху управляваното от него МПС, а представляват
нарушаване на правилото за движение със съобразена скорост по смисъла на
чл. 20, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, която нарма повелява: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост ... “.
Казано иначе, в конкретния случай подсъдимият е бил длъжен да избере
скорост на движението си, която е съобразена с атмосферните условия, което
задължение не е изпълнил, а не се е отклонил в насрещната пътна лента,
където е станало ПТП, заради това, че не контролирал МПС. Щом по делото е
категорично установено, че до загуба на контрол над лекия автомобил и
навлизането му в насрещната пътна лента се е стигнало заради движение от
страна на подсъдимия с несъобразена скорост, то това не би могло да се
приравни на липсата на непрекъснат контрол по смисъла на чл.20, ал.1 от
ЗДвП.
Проявявайки необходимия юридически усет, съдът законосъобразно е
изтъкнал, че в конкретния казус не би било възможно да се осъди подсъдимия
за престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК, но преквалифицирайки го във вр. с чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, вместо по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като разпоредбата на
алинея втора, която в случая е била нарушена и е в причинна връзка с
настъпилото ПТП, съдържа допълнителни и различни обективни признаци,
които не са описани в ОА и срещу които подсъдимият не е могъл да се брани.
Никъде в обвинителния акт не се споменава, та дори не е и загатнато, че е
било налице управление с несъобразена скорост. Нещо повече, в ОА не е била
посочена въобще скоростта, с която се е движел подсъдимия преди ПТП.
9
Очевидно е, че тези съждения на съда кореспондират напълно със
задължителната съдебна практика, обективирана в т.7 от Тълкувателно
решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, където
буквално е казано: „Съдът е компетентен да даде правилната квалификация на
нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, когато в
обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите
обстоятелства по извършването му“. Настоящата инстанция намира за нужно
да отбележи, че в процесния казус подсъдимият би могъл да бъде осъден за
действително извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК, но
във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, само след съответна реакция от страна на
прокурора по реда на чл.287, ал.1 от НК, а именно с изменение на
обвинението заради съществено изменение на обстоятелствената негова част
и искане да се приложи закон за същото наказуемо престъпление. Такава
активност обаче участвалият в първоинстанционното производство прокурор
не е проявил, поради което и подсъдимият ще остене ненаказан по
наказателноправен ред.
С оглед на всичко казано до тук, искането в протеста за отмяна на
оправдателната присъда и осъждане на подсъдимия не би могло да бъде
удовлетворено.
Несподеляемо е възражението на участвалия във въззивното
производство прокурор за допуснато СПН, с което се мотивира искане за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, очевидно с указания за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора. Според това възражение, с
внесения в съда ОА са били допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимия, т.к. в
обстоятелствената му част липсвало ясно и подробно описание на фактите,
обуславящи съставомерността на деянието, начина на извършване, както и
участието на подсъдимия в него. Пак според възражението,
първоинстанционният съд в проведеното РЗ не бил констатирал тези
недостатъци на ОА и не изпълнил задължението си по чл.249, ал.2 от НПК да
прекрати съдебното производство, респ. да върне делото на прокурора за
отстраняване на допуснатите СПН, с което също бил допуснал процесуално
нарушение.
10
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на прокурора за
допуснати СПН в горния смисъл. Внесеният в първоинстанционния съд ОА
отговаря на стандартите по НПК. В него ясно и недвусмислено е посочено в
каква посока се е движел подсъдимия с автомобила си непосредствено преди
ПТП, както и в каква посока се е движел товарния автомобил. Недвусмислено
авторът на ОА е описал в него, естествено според собственото си разбиране,
че подсъдимият бил изгубил управлението над МПС, защото не го е
контролирал непрекъснато, при което навлязъл в насрещната пътна лента и
предизвикал ПТП. Категорично е записано и това, че по този начин
подсъдимият нарушил правило за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1
от НК, което е било цитирано дословно и което според прокурора е било в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. При този начин на описание
на фактите в ОА, подсъдимият по никакъв начин не е бил лишен от
възможност да научи в какво точно престъпление е обвинен, а от там и да
организира своята защита. Казано с други думи, неговото право на защита по
никакъв начин не е било накърнено. Нещо повече, дори да беше накърнено по
някакъв начин с изготвения ОА, то с факта на постановяването на
оправдателната присъда, правата на подсъдимия са били охранени в най-
пълна степен.
Относно въззивната жалба във връзка с предявения и частично уважен от
съда граждански иск, вече беше казано по-горе, че същата е неоснователна.
Първо следва да се изтъкне, че е напълно законосъобразен изводът на
съда, независимо от оправдаването на подсъдимия заради обективна
несъставомерност на престъплението, за което е повдигнато обвинение, че
поведението на горния на инкриминираната дата съставлява деликт -
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Законосъобразно е и
позоваването на задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС №
9/25.12.1961 г., в което се сочи, че: „Когато съдът приеме, че деянието не е
престъпно, не е виновно или не се наказва, той е длъжен съгласно чл. 13, ал. 2
НПК /отм./ да се произнесе по гражданския иск. И в тези случаи основанието
на иска остава деянието, предмет на обвинението. Затова съдът, макар и да е
оправдал подсъдимия, следва да уважи гражданския иск за причинените от
деянието вреди, ако са налице условията на гражданска отговорност“.
Към това може да се добави и съдебната практика, обективирана в
11
Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013г. на ВКС по т.д. № 2/2012г на
ОСНК, в което също е заявено, че: „Гражданска отговорност в наказателния
процес обаче може да бъде потърсена и без да е установена наказателна
отговорност на дееца. Такива са случаите, при които не е изключен
гражданският деликт: престъпна обективна или субективна несъставомерност
на инкриминираното деяние; при последвал закон за амнистия; съответно при
погасена наказателна отговорност, поради изтичане на предвидената
в НК давност; както и при освобождаване от наказателна отговорност.
Изложените съображения предопределят правомощието на наказателния съд
да се произнесе по гражданския иск, приет за съвместно разглеждане, не само
при осъдителни, но и при оправдателни присъди, като го задължава да
реализира необходимите процесуални действия съгласно нормативните
изисквания и данните по делото, и да постанови законосъобразен и обоснован
съдебен акт в частта за гражданско-правната претенция. Както при уважаване,
така и при отхвърляне на гражданския иск, съдът трябва мотивирано да
посочи обстоятелствата, които са дали основание да направи съответните
изводи“.
С оглед на всичко казано до тук законосъобразно първостепенния съд е
пристъпил към произнасяне по приетия за съвместно разглеждане граждански
иск, доколкото всички елементи за ангажиране на деликтната отговорност на
дееца са били налице:
подсъдимият е извършил протовоправно деяние /деликт/ – предизвикал е
ПТП в резултата на нарушаване на правилото за движение по чл.20, ал.2 от
ЗДвП;
вследствие поведението на подсъдимия настъпили са имуществени вреди
за гражданския ищец, които са пряка и непосредствен апоследици от деликта;
противоправното деяние на подсъдимия, макар несъставомерно по
повдигнатото обвинение, съставлява непозволено увреждане и влече неговата
гражданска отговорност.
От там насетне, абсолютно законосъобразно и в съответствие със
здравата житейска и правна логика, съдът е решил, че следва да се обезщети
гражданския ищец до размера на действителните вреди, възлизащи според
заключението на АТЕ на сумата от 35336 лв. Отчел е, че според експертизата
стойността на действителните щети по ТА, ведно с разходите за ремонта ще
12
бъде 75176,94 лв., но в същото време действителната стойност на товарния
автомобил по пазарни аналози за автомобил на 10 години, какъвто е
процесният е в размер на 35336 лева. Иначе казано ремонтът е по-скъп от
пазарния аналог. Ето защо е напълно споделяем изводът на съда, че ако бъде
уважен предявеният гр. иск в пълен размер, то гражданският ищец ще получи
сума, с която би могъл да закупи два равностойни на неговия товарни
автомобила, което обаче би довело до неоснователно обогатяване, а това е
правно нетърпимо.
По всички тези съображения съдът е приложил правилно закона,
уважавайки гражданския иск до размера на действителната стойност на
увредения ТА и отхвърляйки претенцията за горницата над 35336 лв. до
сумата от 75176,94 лв. Законосъобразно е и присъждането на законната лихва
върху размера на уважения граждански иск, считано от датата на деликта -
25.04.2024 г. Законосъобразно съдът е присъдил в тежест на подсъдимия
заплащането на дължимата държавна такса в размер на 4% върху уважената
част от иска, а именно сума в размер на 1413,44 лв., както и пет лева за
служебно издаване на изпълнителен лист. Все така законосъобразно, предвид
оправдателната присъда и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК в тежест на
подсъдимия не са били присъдени останалите направени по делото деловодни
разноски, които остават за сметка на държавата.
Извън всичко казано до тук, въззивната инстанция констатира, че
досъдебното производство и производството пред първата инстанция са
проведени при спазване на процесуалните правила, без да са допуснати
съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348, ал.3 от НПК, за
които горната следи служебно.
С оглед на казаното до тук протестът и въззивната жалба следва да се
оставят без уважение. Доколкото не се установиха основания за отмяна или
изменение на обжалваната присъда, същата се явява обоснована и
законосъобразна, а като такава следва да бъде потвърдена изцяло.
Пазарджишкият окръжен съд, на основание чл.334, т.6 във вр. с чл. 338
от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 17 от 01.07.2025 год., постановена по
13
НОХД № 375/2024г. по описа на Велинградския районен съд.
Решението е окончателно.
На осн. чл.340, ал.2 от НПК на страните да се съобщи, по реда на чл.178
НПК, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14