Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
гр. Велико
Търново, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на осемнадесети
юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура - Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10128/ 2021 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от *** Б.К. от САК, като пълномощник на И.Е.Г. с ЕГН **********, адрес
***, адрес за призоваване гр. ***“, първи надпартерен етаж, вдясно, чрез *** Б.К.,
срещу Решение № 80 от 09.04.2021 г. по АНД № 20214120200081 от 2021 г. по описа
на Районен съд – Горна Оряховица. С решението на районния съд е потвърден
Електронен фиш за глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 3830956, издаден от ОД на МВР – гр. Велико Търново, с който
на И.Е.Г., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от същия закон, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева. Касаторът
твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, като излага доводи за
неправилна преценка от съда на допуснати в административната фаза на производството
формални и процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
санкционираното лице и изразяващи се неточна правна квалификация на наказуемото
деяние. Цитираните оплаквания съдът квалифицира като такива за неправилност на
обжалваното решение поради постановяването му при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. От настоящата
инстанция се иска да отмени решението на ГОРС и разреши спора по същество, като
отмени потвърдения с него електронен фиш, с всички законови последици. В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмена молба, чрез пълномощника си по делото заявява, че
поддържа жалбата с направените искания, по изложените в нея съображения. Претендира
присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения за въззивното и
касационното съдебни производства.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, не ангажира
становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Изтъква, че съдържащите се в нея оплаквания за неточна
правна квалификация на деянието са били заявени и пред районния съд, обсъдени
са от него и правилно са приети за неоснователни. Счита изводите на съда за
съобразени с доказателствата по делото и с материалния закон, предлага
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212, чл. 213 и чл. 215 от АПК, вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че обратно на поддържаното в касационната жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.
На дата 26.06.2020 г., в 12:57 часа на път I-4, при км. 153+343, в община Лясковец, в посока към гр. Варна, при въведено с пътен знак В26 ограничение в скоростта извън населено място от 60 км/ч, моторно превозно средство – лек автомобил „Шкода Фабия” с рег. № ***, собственост на И.Е.Г., се е движел със скорост 87 км/ч (определена след приспадане на толеранс от 3 км/ч). Скоростта е била фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТС/ - стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580“ с № 00209D33F1A0, за което е изготвен снимков материал. На И.Е.Г., в качеството му на собственик на посочения автомобил, е издаден Електронен фиш Серия К № 3830956, връчен на 03.01.2021 година. ЕФ е бил обжалван по съдебен ред в срока по чл. 189, ал. 8, предл. първо от ЗДвП. Няма данни и не се твърди касаторът, като собственик на автомобила, да е предприемал действия по чл. 189, ал. 5 – ал. 7, вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТС, собствеността на автомобила, снимков материал. С жалбата пред районния съд нарушителят, без да оспорва констатациите във фиша, е навел доводи за незаконосъобразност на фиша поради допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и на процесуални правила – неточна правна квалификация на деянието, липса на точно описание на нарушението и на указание в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва фишът. Изброените възражения са били преценени като неоснователни от решаващия съд, който въз основа на приобщените към делото доказателства, е приел, че ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, безспорно са установени противоправното деяние, времето и мястото на извършване, годността на техническото средство, с което е установено нарушението и надлежното му използване. Приел е, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на И.Е.Г., като собственик процесния автомобил, както и че извършеното деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение, липса на обстоятелства, изключващи наказателното преследване и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя
доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства,
вкл. служебно събрани от него такива. Това, че
при преценката им решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на
касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява
нарушение на процесуалните правила. Във
въззивното производство Г.
не е оборил, а на практика и не е
оспорил фактическите установявания в административнонаказателното производство,
правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение.
Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Касационният съд
споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като
съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на материалния
закон. Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния съд.
Последният ги е обсъдил обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и
обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят
от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Правилно
районният съд е приел, че в разглеждания случай е приложима процедурата по санкциониране на водач по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и електронният фиш съдържа предвидените в нормата
реквизити, сред които, както е отбелязал и районният съд, липсва указване на
срока и органа, пред който ЕФ подлежи на обжалване. Няма основание да се
приеме, че някои от отразените в него параметри, вкл. мястото на извършване и
описание на нарушението са неверни или неясни /както е твърдял касаторът/ и
фишът се явява редовно съставен. В електронният фиш изрично е посочва на кой
участък от кой именно път се е движил касаторът и каква е била посоката му на
движение. Отразено е и обстоятелството, че въведеното ограничение на скоростта
касае движение по пътя извън населено място, въвеждането на каквото с пътен
знак В26. Същото се установява по безспорен начин и от приобщената във
въззивното производство схема на хоризонтална маркировка и вертикална
сигнализация в съответния пътен участък. За място на извършване на нарушението
е посочен път I-4, при км. 153+343, посока към гр. Варна, а в приложения
снимков материал са отразени конкретните координати на мястото, където е
извършено нарушението, поради което съдът намира, че изчерпателно е описано
местоизвършването на деянието. Данните във фиша, ведно с приобщения снимков
материал от записа, извършен от стационарната видео-радарна система и
коментираната по-горе схема за маркировка и сигнализация, доказват, че
нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално
разрешена скорост за същия от 60 км/ч. Използвано е автоматизирано техническо
средство - стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580“, което съставлява одобрен
тип средство за измерване със срок на валидност до 08.12.2020 г., видно от Удостоверение № 10.02.4888, издадено
от Български институт по метрология. Използваната система за видеоконтрол на
скоростта е преминала последваща проверка за годност към датата на установяване
на нарушението според представения Протокол от проверка № 45-С-ИСИС/ 22.08.2019
година. Обратно на твърденията на касатора, в ЕФ е отразена правилна и точна
правна квалификация на деянието за което е ангажирана отговорността му. Както е
посочил и районният съд, при формулиране на някои елементи на дължимото от
водача задължително поведение /в случая максималните стойности на забранената
скорост извън населено място/, в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП законодателят е
използвал техниката на препращане. Това е логично, доколкото в чл. 21, ал. 1 се
съдържат общите нормативно предвидени ограничения при избор на скорост на
движение, а алинея втора от същия текст регламентира случаите на изключение от
тези общи правила. Поради това именно съдържащата се в ЕФ правна квалификация,
съставлява правилното и точно формулиране на нарушението, съставляващо
превишаване на максимално разрешена скорост, указана с пътен знак и не е налице
соченото от касатора некоректно описание на нарушената материалноправна
разпоредба на закона. Вън от това, в санкционната норма на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП /посочена в ЕФ/, съставите на отделните административни нарушения също са
текстово формулирани, което изключва възможността нарушителят да не разбере за
какво точно деяние е ангажирана неговата отговорност.
Извършеното от касатора деяние е
безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от
водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. То осъществява
фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Наложено е съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от
закона абсолютен размер, като липсват основания за прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
Съобразно изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Горна Оряховица не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноските, сторени във въззивното и в
настоящото съдебни производства. Ответникът по касационната жалба не е заявил
претенция за разноски, поради което такива не следва да се присъждат
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя
в сила
Решение № 80 от 09.04.2021 г., постановено по АНД № 20214120200081 от 2021 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.