Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.07.2014
година гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, пети състав
на ..…двадесет
и трети юни………….… две хиляди и четиринадесета
година
в публично съдебно
заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : АННА
ПЕТКОВА
С
участието на секретаря……М.Д.…………………………...…..….
И прокурора ………………………………..………..………………………...……
като разгледа докладваното от съдия Петкова….……..…………….…………..
гражданско дело ……….№
124 по описа за 2013 година…………………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.
28 ал. 1 ЗОПДИППД.
Образувано
е по мотивирано искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
/КОНПИ/ срещу С.Ш.А., Х.Ф.Е., А.М.И. и Ф.С.Ш. ***.
Ищецът излага, че пред него е образувано производство с Решение № 430/06.10.2010
година на КУИППД, въз основа на постъпило на основание чл. 21, ал.1 от ЗОПДИППД,
в ТД на КУИППД - Хасково уведомление с вх. № 86/26.02.2007 година на Районна
прокуратура - Хасково срещу лицето С.Ш.А., ЕГН **********. От събраните в хода
на производството доказателства се установявало, че С.Ш.А. е осъден с влязло в
сила определение за одобряване на споразумение от 09.11.2007 година, постановено
по НОХд № 557/2007 година на РС-Хасково. По силата на споразумението, С.Ш. бил
признат за виновен за извършване на продължавани престъпления в периода
15.11.2004 година – 24.12.2004 година, квалифицирани по чл. 159а, ал. 2, т. 3,
предл. 2-ро, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
и чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Освен това,
с присъда № 735/07.12.2007 година, постановена по същото дело, С.Ш. бил признат
за виновен за престъпление по чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК. Доколкото
тези престъпления попадали в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 3 и 4 от
ЗОПДИППД, Комисията взела решение № 459/11.12.2012 година за внасяне на
мотивирано искане в ХОС за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Обезпечението
било допуснато с определение № 6/13.12.2012 година, постановено по ч.гр.д. №
С-4/2012 година на ХОС.
На
следващо място ищецът твърди, че в хода на проверката се установява, че през
проверявания период – 12.02.1988 година до 12.02.2013 година С.Ш. и съпругата
му Х.Ф.Е. с ЕГН ********** (в СИО), както и А.М.И. с ЕГН ********** – майка на С.А.
и Ф.С.Ш. с ЕГН ********** – дъщеря на С.А.,
са придобили подробно описаното движимо и недвижимо имущество, както и
парични средства, на обща стойност 117 044, 25 лева (цена на иска). В
мотивираното искане се поддържа, че посоченото имущество е на значителна
стойност и за придобиването му няма данни за законни източници на средства. В
писмената си защита процесуалният представител на ищеца твърди, че доколкото не
е установен законният източник на средствата, то може да се направи основателно
предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на
проверяваното лице. Добавя, че доказването на законно придобиване на дохода е в
тежест на ответниците и моли съда да не кредитира показанията на разпитаните по
делото свидетели.
С
оглед на тези твърдения и като се навеждат доводи за наличието на
предпоставките по чл. 3, ал.1 вр. с чл. 4 ал.1 и ал. 2, чл. 8, чл. 9 и чл. 10
ЗОПДИППД (отм.), се иска отнемане в полза на държавата на наличното имущество по
реда на чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.), с обща цена 117 044, 25 лева, както
следва:
І. От С.Ш.А. и Х.Ф.Е., на
основание чл.4, ал.1 във вр. с чл.10 от ЗОПДИППД (отм.):
1. Сумата в размер на 1 300 лв., представляваща
покупната цена, платена за 500/1500 ид. части от: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 63, целият с
площ от
2.
Лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Каравел”, рег. № Х 7665 АС , рама № WV2ZZZ70ZMH068589, цвят: червен, придобит в режим на
СИО чрез възмездна сделка - покупко-продажба, сключена на 06.12.2003 г.;
3.
Лек автомобил, марка „Рено”, модел „19”, рег. № Х 8505 Т, рама № VF1B53C0502623567, цвят: сив, придобит в режим на СИО чрез сключена на
16.06.1999 г. покупко-продажба.
ІІ. От С.Ш.А. и Х.Ф.Е., на
основание чл. 4, ал.2 във вр. с чл.10 от ЗОПДИППД (отм.):
1. Сумата от 9 600 лв., представляваща пазарната
стойност по време на продажбата на
АПАРТАМЕНТ № 40, находящ се в Хасково, бул. ”Г. С. Раковски” № 26, вх.
А, ап. 5;
2.
Сумата от 7 800 лв., представляваща пазарната стойност по време на
продажбата на лек автомобил, марка „Опел”, модел „Фронтера”, рег. № Х 0107 АС,
рама № SED52SUD2SV704880, цвят: хромово зелен, придобит в режим на СИО чрез
възмездна сделка – покупко-продажба, сключена на 18.02.2003 г. отчужден с
договор за покупко-продажба на МПС от 12.07.2006 г.;
3. Сумата от 27,20 лв., представляваща деноминираната
пазарна стойност към момента на продажбата на лек автомобил, марка „ВАЗ”, модел „2101”, с рег.
№ Х 1212 Б, рама № 05422003, цвят: бордо, придобит в СИО чрез възмездна
сделка-покупко-продажба, на 04.12.1992 г.,отчужден на 09.05.1996 г.;
4.
Сумата от 3 800 лв., представляваща пазарната стойност по време на
продажбата на лек автомобил, марка „Опел”, модел „Вектра”, рег. № Х 5679 АК,
рама № W0L000089L1112149,
цвят: бордо, придобит в режим на СИО чрез възмездна сделка - покупко-продажба, сключена на 19.09.2002 г., отчужден с
договор за покупко-продажба на МПС от 30.01.2005 г.;
5.
Сумата от 2 400 лв. представляваща деноминираната пазарна стойност към момента
на продажбата на лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „190”, рег. № Х 3599 Н, цвят: тъмно сив, рама № WBD2010241A153035, придобит с договор за замяна на МПС от 02.10.1998 г., отчужден с
договор за покупко–продажба от 16.06.1999 г.;
ІІІ. От С.Ш.А. на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД
(отм.):
1. Сумата от 134,26 лв., представляваща левовата
равностойност на 82,23 USD,
наличност по банкова сметка № BG78 CECB 9790 4118 4435 00, открита на
06.11.1997 г. в „ЦКБ” АД - клон Хасково с титуляр С.Ш.А.;
2. Сумата от 500 лв., представляваща паричен превод за
България, преведена на 07.11.2009 г. от С.А.
на чрез ФК „Кеш Експрес Сървис” ЕООД – София, получен в офис в Хасково,
бул. ”Г. С. Раковски” № 2;
3. Сумата в размер на 11 881,26 лв.,
представляваща равностойността в лева на сумата от 6 074,79 евро, получена
от С.А. в резултат на превод от Швейцария чрез „Уестър Юнион”;
ІV.От Х.Ф.Е., на
основание чл.9, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.):
1. Сумата от 51,53 лв., представляваща наличност по срочен
депозит № 5437555, открит на 27.03.1995 г. в „Банка ДСК” ЕАД - клон Хасково, с
титуляр Х.Ф. А.;
V. От А.М.И., на
основание чл.8 във вр. с чл.4, ал.1 от
ЗОПДИППД (отм.):
1. АПАРТАМЕНТ №3, собственост, находящ се в Хасково,
ул.”Единство” № 15, ет.1, състоящ се от
три стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от
VІ. От Ф.С.Ш., на основание чл.9 във вр. с чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.):
1. Сумата от 18 700 лв., представляваща пазарната
стойност по време на продажбата на АПАРТАМЕНТ №47 в жилищен блок № 340-2,
находящ се в гр. Хасково, бул. ”В. Левски” № 39-47, вх. Г, ет. 4.
Претендират
се и разноските по производството.
Ответникът С.Ш.А.,
представляван от упълномощен адвокат Б.Ив., оспорва предявения иск като
неоснователен, моли за отхвърлянето му и присъждане на деловодни разноски. Счита,
че не са налице предпоставките, визирани в ЗОПДИППД. Въвежда основно възражение
за това, че по делото не може да се направи основателно предположение, че
придобиването на процесното имущество е свързано с визираната в мотивираното
искане престъпна дейност. Акцентува, че периодът, в който са извършени
престъпленията е ограничен в рамките на 1 месец в края на 2004 година. Поради
това счита, че не може да се свърже по никакъв начин придобитото преди този
момент имущество с престъпната дейност, на която се позовава Комисията. Твърди,
че несъответствието между направените разходи за придобиване на имущество и
добитите от ответниците средства от законни източници, в случая е ирелевантно,
след като не се доказва, че то е резултат от престъпната дейност на ответника А..
На второ място ответникът счита, че не е налице и предпоставката за уважаване
на иска – имуществото да е на „значителна стойност”, като в тази насока се
позовава на заключенията на извършените по делото експертизи и събраните по
делото писмени доказателства. На следващо място ответникът смята, че за да бъде
уважен искът по чл. 28 от ЗОПДИППД, придобитото от престъпната дейност
имущество следва да съществува реално, като законът не предвижда възможност за
отнемане на несъществуващи права или присъждане на неналични суми. Оспорва се и
подходът на Комисията при формиране на сбора по перо „приходи”, като в тази
част се излагат съображения в смисъл, че приходите от продажба на имуществото
са законен източник на доход и няма пречки да бъде включен в прихода на
проверявани лица. Ответникът А. излага съображения и досежно основателността на
исковете против останалите ответници.
Ответникът Х.Ф.Е. отсъства и
се представлява в производството пред ХОС от особения й представител адв. Т.Д.,
която заема становище за неоснователност на предявения иск и моли същия да бъде
отхвърлен изцяло. Твърди, че с оглед доказателствата по делото не е оборена
законовата презумпция за принос на съпруга на ответника в придобиването на
процесното имущество, като семейна общност, а и били доказани законни източници
на средства – от работа на ответницата Е.. Освен това твърди, че претенцията на
Комисията е неоснователна и поради това, че общата стойност на имуществото,
което би могло да се свърже с момента на извършване на престъпленията от С.А.,
не надхвърля 60 000 лева.
Ответниците А.М.И. и Ф.С.Ш.
не вземат становище по спора. Макар че в писмената защита на процесуалния
представител на първия ответник се взема становище и по исковете против тях,
доколкото адв. Б.Ив. разполага с представителна власт само за ответника А.,
позицията му спрямо ответниците И. и Ш. не следва да се взема предвид.
Представителят на Окръжна
прокуратура - гр. Хасково дава заключение, че искането на КУИППД по делото е
основателно и доказано и следва да бъде уважено.
Хасковския окръжен съд, като
съобрази становищата на страните и Окръжна прокуратура, и след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
По допустимостта на предявения иск: Искът е
предявен от надлежна страна, а именно Комисия за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност по реда на чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.); при
спазване правилата на родовата и местна подсъдност, поради което е допустим.
Налице е правен интерес у ищеца, доколкото се твърди, че ответниците са
придобили имущество от престъпна дейност на първия ответник, което е на
значителна стойност по смисъла на §1, т.2 ДР на ЗОПДИППД (отм.). Изпълнено е и
особеното изискване на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД (отм.): първият ответник е признат
за виновен и осъден за престъпления по чл.159а, ал.2, т.1, вр. с ал.1 вр. чл.
26 ал. 1 НК, по чл. 159а ал. 2 т. 3 предл. 2-ро вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК
по и чл.155, ал.3, вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Обект на ЗОПДИППД е имущество, което не попада в
предмета на доказване по наказателното дело. При констатирани от една страна
осъдителна присъда за лицето и от друга - значително негово имущество, за което
няма данни за законен произход, се привежда в действие процедурата по ЗОПДИППД,
при което се формира разумно предположение, че това имущество е придобито от
престъпна дейност на лицето, като му се предоставя възможност да докаже
произхода на това имущество и да се защити. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД,
"Производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено
лице е придобило имущество със значителна стойност...", а съгласно § 1, т.
2 от Допълнителните разпоредби на закона "значителна стойност" по
смисъла на последния е стойност над 60 000 лева. Критерият на § 1, т. 2 от ДР
на ЗОПДИППД се отнася до придобитото имущество като цяло през проверявания
период, а не до всяка отделна имуществена единица. Стойността е сборна, но е
пазарната, реално съобразена към момента на придобиване на процесната движимост
или недвижимост, а стойността на парите е номиналната, т. е за всеки елемент от
актива на имуществото се преценява по отделно този показател. По аргумент от чл.
4, ал. 1 ЗОПДИППД същата величина съставлява сбор от стойността на придобитото,
относима и съпоставима към една друга обективна, подлежаща на конкретна
преценка и доказване величина, а именно доходите от законен източник към
съответния момент на придобиване, на базата на съотношение в брой минимални
работни заплати за страната.
В конкретния
случай по делото не се спори и от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът С.Ш.А. е признат за виновен и осъден за престъпление
по чл.159а, ал.2, т.3 предл. 2-ро, вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, а именно
за това, че: 1) през периода 15.11.2004 г. – 24.12.2004 г., при условията на
продължавано престъпление е приел лицето С.Н., транспортирал я с лек автомобил,
укривал я и противозаконно я лишил от свобода с цел да бъде използвана за развратни
(блудствени) действия, проституция и съвкупление, без нейно съгласие, както и
за това, че 2) през периода 01.12.2004
г. – 24.12.2004 г. в с. Конуш, при условията на продължавано престъпление е
приел ненавършилото
Безспорно
е, че за проверявания период от време, определен при условията на чл. 11 от
закона – 12.02.1988 година до 12.02.2013 година, С.Ш.А. и лицата по чл. 8 ал. 1
от закона –Х.Ф.Е., А.М.И. и Ф.С.Ш., са придобили по възмезден начин подробно
описаното в мотивираното искане на КУИППД по делото имущество, с част от което
са се разпоредили, а именно:
І. С Нотариален акт № 21, том 3, дело № 737, рег. №
3904/99 по описа на Хр.К. - Нотариус № 081 по регистъра на Нотариалната камара
на Република България, с район на действие –Хасковски районен съд, на
18.05.1999 г. С.Ш.А. и Х.Ф.Е. са придобили чрез покупко-продажба, в режим на
СИО следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се в Хасково, бул. ”Васил
Левски” № 28, вх. Б, ет. 3, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения,
със застроена площ от
С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 71,
том 2, дело 243, рег. № 2812/2000 г. по описа на Капка Войнска - Нотариус № 352
от регистъра на Нотариалната камара на Република България с район на действие –
Районен съд –Хасково, на 26.09.2000 г. Х.Ф. А. и С.Ш. А. (няма спор, че това са
имената на ответника С.Ш.А.) заменят гореописания имот за АПАРТАМЕНТ № 3,
собственост на Н.А.А. и Р.А.А., находящ
се в Хасково, ул.”Единство” № 15, ет.1, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения,
със застроена площ от
С Нотариален акт №81, том 3, рег. № 6100, дело № 440
от
С Нотариален акт № 85, том V, рег. № 9055, дело № 755/2006 г. по описа на Нотариус
с рег. № 352 при Нотариалната камара на Република България с район на действие
– Районен съд – Хасково, на 20.10.2006 г. върху АПАРТАМЕНТ № 3 е учредена
договорна ипотека в полза на „АЛФА БАНК” АД, за обезпечаване вземането на
кредитора по Договор за ипотечен кредит № 34-50 от 17.10.2006 г., сключен между
„АЛФА БАНК” АД и Н.М.К., ЕГН: **********. Размерът на банковия кредит е
19 000 евро със срок на издължаване 20 години, считано от датата на
усвояването му. Договорната ипотека е заличена на 04.07.2008 г. по молба на
„АЛФА БАНК” АД.
ІІ. На 04.03.1997 г. С.Ш.А. е
сключил договор за покупко-продажба на 500/1500 ид. части от следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 63, целият с площ от
На 25.09.2006 г. с Нотариален акт №12, том 4, рег. №
7070, дело № 558/2006 г. по описа на Вл.СV – Нотариус № 079 по регистъра на
Нотариалната камара на Република България с район на действие –Хасковски
районен съд, гореописаният недвижим имот
е дарен на трето лице - Славей Христов Юлиянов, ЕГН: **********.
ІІІ. С
Нотариален акт № 150, том ІІ, рег. № 3365, дело № 645 от
С Декларация
№127, т. 10, рег. № 6917/2005 г. по описа на Нотариус №353, Н.К. се отказва от
правото на ползване и на 01.11.2005 г. с Нотариален акт № 026, том ХІ, рег. №
7241, дело № 876 от
ІV. С
Нотариален акт №132, том 2, рег. № 4465, дело № 414 от
Видно от
Нотариален акт № 125, том 4, рег. № 7474 от
V. Съгласно справките, получени с писма с изх. №7257
от 13.06.2011г., изх.№ 7856/29.07.2009 г. и изх. № 8687/23.07.2010 г., с
подател ОДМВР - Хасково, сектор „Пътна полиция”, се установява, че на името на С.Ш.А.
са регистрирани следните МПС, придобити в режим на СИО, част от които
отчуждени:
1. Лек автомобил, марка „Опел”, модел „Фронтера”, рег.
№ Х 0107 АС, рама № SED52SUD2SV704880, цвят: хромово
зелен, придобит в режим на СИО чрез възмездна сделка – покупко-продажба,
сключена на 18.02.2003 г. за сумата от 6200 швейцарски франка или 8236,70 лв
/74,88 МРЗ/. Автомобилът е отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от
12.07.2006 г. за сумата по договор 500 лв или 3,13 МРЗ. Съгласно писмо
Рег.№RB216104-001-04/1-312 от 13.06.2011г. на Агенция „Митници” – Централно
митническо управление, на 05.03.2003 г. С.Ш.А. е внесъл гореописания автомобил
от Швейцария, чиято цена е в размер на 6 200 швейцарски франка с левова
равностойност 8 236,76 лв /74,88
МРЗ/.
2. Лек
автомобил, марка „ВАЗ”, модел „2101”, с рег. № Х 1212 Б, рама №
05422003, цвят: бордо, придобит в СИО чрез възмездна сделка - покупко-продажба,
на 04.12.1992 г. Автомобилът е отчужден
на 09.05.1996 г.
3. Лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Каравел”,
рег. № Х 7665 АС , рама № WV2ZZZ70ZMH068589, цвят: червен, придобит в режим на СИО чрез възмездна
сделка - покупко-продажба, сключена на 06.12.2003 г. Посочената в договора цена
е 800 лв. /7,27 МРЗ/.
4. Лек автомобил, марка „Опел”, модел „Вектра”, рег. №
Х 5679 АК, рама № W0L000089L1112149, цвят: бордо, придобит в режим на СИО чрез възмездна сделка: покупко-продажба, сключена на 19.09.2002 г. Посочената в договора цена е 500 лв. /5 МРЗ/.
Автомобилът е отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 30.01.2005 г. за
сумата по договор 500 лв. /3,33 МРЗ/.
5.
Лек автомобил, марка „Рено”, модел „19”, рег. № Х 8505 Т, рама № VF1B53C0502623567, цвят: сив, придобит в режим на СИО чрез сключена на
16.06.1999 г. покупко-продажба. Посочената в договора цена е 540 000
неденоминирани лв /8,85 МРЗ/.
6. Лек автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт”, рег. №
Х
VІ.
1. Видно от писмо, изх. № 137491 от 17.10.2012 г. на
„ЦКБ” АД, А. е титуляр на сметка в USD с IBAN: ***, открита от
него на 06.11.1997 г. под името С.Ш. ***. Съобразно приложеното извлечение към
момента на откриването й по сметката е постъпила сума в размер на 71,84 USD с левова равностойност 127,36 лв. /2,80 МРЗ/. Салдо
към 15.10.2012 г.: 89,04 USD или 134,26
лв.
2. Видно от писмо, изх. № 05-11-03-4932 от 23.10.2009
г. на „Банка ДСК” ЕАД, Х.Ф. А. е била титуляр на шестмесечен срочен депозит №
5437555, открит на 27.03.1995 г. в клон - Хасково. Видно от извлечението от
посочената сметка, Х. А. е депозирала към момента на откриването сума в размер
на 50,22 лв. /0,46 МРЗ/. Салдо към 21.08.2006 г. – 51,53 лв.
3. Съгласно писмо, изх. № 257/2010 г. на ФК „Кеш Експрес Сървис” ЕООД – София, С.Ш.А.
е наредил на 07.11.2009 г. паричен превод за България в размер на 500 лв. /2,08
МРЗ/, получен в офис в гр. Хасково, бул. ”Г. С. Раковски” № 2.
4. Видно от същото писмо, С.Ш.А. е получил парични
преводи от Швейцария чрез „Уестър Юнион” в размер на 6 074,79 евро, с
левова равностойност 11 881,23 лв. /75,44 МРЗ/, както следва:
- през
- през
По делото се спори за стойността
на претендираното от КУИППД по делото имущество и имали ли са ответниците
законни доходи за придобиването на претендираното имущество и подлежи ли то на
отнемане при условията и реда на ЗОПДИППД или не.
Основен в тази връзка е въпросът
за стойността на претендираното от КУИППД по делото имущество към датата на
придобиването му.
Преценката
за значителна стойност е само формална предпоставка за започване на проверки, в
хода на които впоследствие следва да се изяснява по какъв начин, с какви
сделки, на каква цена и с какви средства е придобито съответното имущество. В
тази връзка ВКС в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения приема, че
Комисията като трето за сделката лице не е обвързана от посочената в
документите за собственост стойност на придобитото имущество.
В случая, с взетите от Комисията
решения и впоследствие в отправеното от нея искане до съда по чл. 28 ЗОПДИППД
(отм.) е изразено несъгласие с отразената в нотариалните актове и договори продажна
цена на процесните имоти и автомобили. В тази връзка, по искане на ищеца, по
делото са назначени съдебни експертизи – технически и оценъчни. От приетите
заключения на вещото лице В.Р. и П.Ц. по допуснатите съдебно-технически
експертизи се установяват следните пазарни стойности на придобитите от
ответниците недвижими имоти и движими вещи:
І. 1) АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се в
Хасково, бул. "Васил Левски" № 28, вх. Б, ет. З, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от
-към датата на придобиване 18.05.1999г. е 9 200 000лв. неденоминирани
лева/или 150,08 МРЗ;
-към момента на замяна - 26.09.2000г. е 9 500лв. /деноминирани/ или
126,67 МРЗ.
2) АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в Хасково, ул."Единство" №
15, ет.1, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от
-към момента на
придобиването му чрез замяна - 26.09.2000г. е 21 400лв. или 285,33 МРЗ.
-към момента на отчуждаването му - 09.08.2006г. е 48 000лв. или 300 МРЗ.
-към датата на завеждане на иска - 14.02.2013 г. е 55 500лв. или 179,03
МРЗ.
3) АПАРТАМЕНТ № 47 в жилищен блок № 340-2, находящ се в гр.
Хасково, бул. "В.Левски" № 39-47, вх. Г, ет. 4, състоящ се от стая,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ
-към момента на придобиването му -
27.04.1999г. е 7 600 000 лева /неденоминирани лева/ или 124,59 МРЗ.
-към момента на отчуждаването му - 01.11.2005г. е 18600лв. или 124 МРЗ.
4) АПАРТАМЕНТ
№ 40, находящ се в гр.
Хасково, бул. Т. С. Раковски" № 26, вх. А, ап. 5, състоящ се от стая,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ 35, 34кв.м., ведно с 1,39 %
идеални части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж
върху държавен парцел, както следва:
-към момента на придобиването му -
18.09.2001 г. е 7 600лв. или 89,41 МРЗ.
-към момента на отчуждаването му
-01.12.2004г. е 10400лв. или 86,67 МРЗ.
ІІ. 1)
Лек автомобил, марка „Опел", модел „Фронтера", рег. № Х 0107 АС:
-към момента на придобиване 18.02.2003 г.
е 9 500 лева или 86,36 МРЗ.
-към датата на отчуждаване 12.07.2006 г. е
7 500 лева или 46.87 МРЗ.
2) Лек автомобил,
марка „ВАЗ", модел „2101", с рег. № Х 1212 Б:
-към момента на придобиване
04.12.1992 г. - 11 500 лева или 13,52 МРЗ.
-към датата на отчуждаване 09.05.1996 г. -
27 500 лева или 9.04 МРЗ.
3)Лек автомобил
марка: „Фолксваген", модел „Каравел" рег. № Х 7665АС:
- към момента на придобиване
06.12.2003 г. - 8 600 лева или 78,18 МРЗ.
- към датата на завеждане на
иска е 2 500 лева или 8.06 МРЗ.
4) Лек автомобил,
марка „Опел", модел „Вектра", рег. № Х 5679 АК:
- към момента на придобиване 19.09.2002 г.
- 5 900 лева или 59 МРЗ.
-към датата на отчуждаване 30.01.2005 г. -
3 500 лева или 23.33 МРЗ.
5)Лек автомобил
марка „Рено", модел „19", рег. № Х 8505 Т:
- към момента на придобиване
16.06.1999 г. - 2 350 000 лв. неденоминирани или 38,52 МРЗ.
- към датата на завеждане на иска - 1 000
лева или 3.23 МРЗ.
6) лек автомобил
марка „Форд", модел „Ескорт", рег. № Х 5678 Л:
- към момента на придобиване 02.04.1997 г.
- 7 200 000 неденоминирани лева или 240,64 МРЗ.
- към датата на замяната 02.10.1998 г. е 6 500
000 неденоминирани лева или 121.49 МРЗ.
7)Лек
автомобил марка „Мерцедес", модел „190", рег. № Х 3599 Н:
- към датата на замяната
02.10.1998 г. е 3000 000 неденоминирани лева или 56.07 МРЗ.
- към датата на отчуждаване 16.06.1999 г. -
2400 000 неденоминирани лева или 39.34 МРЗ.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица В.Р. и П.Ц., от които следва, че стойността само на движимите вещи и недвижимите имоти,
придобити от ответниците през проверявания период, надхвърля сумата от 60 000
лв. Следователно, налице е условието на § 1, т.2 от закона за "значителна
стойност" за провеждане на настоящото производство. Съдът кредитира като
компетентно, пълно и безпристрастно и заключението на вещото лице П., което
навежда на извода за основателност на твърдението на Комисията, че не се
установяват законни източници на доходи, позволяващи придобиването на това
имущество.
С разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД
(отм.) са уредени условията, при които определено имущество подлежи на отнемане
в полза на държавата. Като първа предпоставка на иска по чл. 28 от него законът
поставя лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3,
ал.1 от закона или да е налице условие по чл. 3, ал.2 от него. В случая, за
ответника С.А. са установени основанията на чл. 3, ал.1, т. 3 и 4 от закона за
допустимост на производството.
Вторият елемент от състава на чл. 4, ал.1 от закона изисква да съществува връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпна дейност на лицето. Имуществото, предмет на отнемане по реда на специалния закон, се определя от този закон като вид облага именно от престъпната дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността от извличането й /чл. 2 ЗОПДИППД/. Придобиването на имуществото от извършителя на престъпление по чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност / чл. 1 и §3 от закона/, но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването й /чл. 3, ал.1, чл. 4, ал.1/ - тя да се следва логически от заявените факти и сочената взаимовръзка между тях. В този смисъл е и разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГК, с което е уеднаквена съдебната практика по приложението на чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД (отм).
Изрично
в мотивите си към ТР 7/2013 година, ОСГК на ВКС разяснява, че съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД
(отм.) не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност
според хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установена по
реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, както и придобитото от друга
престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД
(отм.), нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и
такова с неустановен произход. Данъчните и други финансови нарушения, свързани
с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението, доколкото
самите те не са престъпна дейност, за която, при наличните условия на чл. 3 от
ЗОПДИППД (отм.), е започнало производство от Комисията, се установяват и
съответно санкционират по ДОПК. В хипотеза само на незаконно придобито
имущество, дори и от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по
чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), без връзка между престъпното деяние и
придобиването на имуществото, то не може да бъде отнето по реда на чл. 28, ал.
1 от същия закон.
Необходимо е да има такава връзка
между престъпната дейност и придобиването на имуществото, която да може
обосновано да се изведе по логически път от обстоятелствата по делото: от вида
престъпление, за което е осъден ответникът, продължителността на престъпната
дейност и неговата резултатност, т.е. дали съответното престъпление е свързано
с набавяне на имотна облага за осъденото лице. Следователно, за да се приеме за
основателно искането на Комисията не е достатъчно само да е установено наличие
на имущество на значителна стойност, липса на доказателства за законни
източници на средства и осъществена престъпна дейност, но и данни за наличие на
такива факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват извод, че
имуществото е придобито със средства именно от тази престъпна дейност.
В настоящия случай, в тeжест на ищеца е
да мотивира и докаже връзка между придобиването на имуществото, чието отнемане
претендира, с конкретно установената престъпна дейност на ответника С.А. по 159а
ал. 2 НК и чл. 155 ал. 3 НК. Искането на Комисията по чл. 28 от закона е
немотивирано в тази насока, тъй като в него не се аргументира тази необходима
връзка между извършените от ответника А. престъпления и придобитото от него
имущество през изследвания период от време. Ищецът не посочва по какъв начин
свързва престъпната деятелност на С.А., извършена в периода 15.11.2004 година - 24.12.2004 година
с имуществото, придобито от него и семейството му. Искането си Комисията е
мотивирала най-общо с обстоятелството, че за периода от 12.02.1988 година до
12.02.2013 година ответникът е придобил имущество на значителна стойност, без
наличието на законни източници за това придобиване, което и предвид осъждането
му за престъпления по чл. 159а ал. 2 НК и чл. 155 ал. 3 НК обосновава предположението, че е придобито от
престъпна дейност. В хода на производството по делото, включително и в
писмената си защита след приключване събирането на доказателствата, Комисията отново
набляга на липса на съответствие между придобитото имущество и законно
придобити доходи.
От събраните доказателства по
делото и установените с тях факти, преценени съобразно изискванията на чл. 4
ЗОПДИППД (отм.), може да се направи основателно предположение, че С.Ш.А. в
някаква степен се е облагодетелствал от престъплението по чл. 155 ал. 3 вр. ал.
1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, за което е осъден с присъда № 735/07.12.2007 година по
НОХд № 557/2007 година. Това е така, защото осъществената от него престъпна
дейност – скланяне към проституция, е извършвано с користна цел. По логически
път може да се изведе, че укриването и лишаването от свобода на лица от женски пол с цел използване за
развратни дейности, е било извършено не самоцелно, а за извличане на материални
облаги за извършителя, така че и двете престъпления, за които А. е осъден със
споразумение от 09.11.2007 година по същото дело, допринасят за формиране на
предположението, че първият ответник по някакъв начин се е облагодетелствал от
извършените престъпления. Но не може да бъде игнориран периодът, за който
лицето е признато за виновно и осъдено, който е малко повече от един месец.
Както и обстоятелството, че престъпленията са осъществени по отношение на две
лица. Така че реализираната от С.А. престъпна облага в никакъв случай не е съпоставима,
а от там – и относима към процесното имущество.
От
друга страна, основната част от имуществото, претендирано за отнемане в полза
на държавата, е придобито от ответниците преди м.ноември 2004 година, когато е
реализирана престъпната дейност по чл. 3 ал. 1 от ЗОПДИППД (отм):
покупко-продажбата на апартамент № 23 в град Хасково, бул. „В.Левски” № 28 вх.
Б ет. 3 е извършена през 1999 година, а замяната му с апартамент № 3 в град
Хасково, ул. „Единство” № 15 ет. 1, довела до увеличаване на имуществото – през
2000 година. Същото се отнася и за апартамент № 47 в град Хасково, бул.
„В.Левски” № 39-47 вх. Г ет. 4, закупен на името на дъщерята на първия ответник
– Ф.С.Ш. на 27.04.1999 година, както и за апартамент № 40 в град Хасково, бул.
„Г.С.Раковски” № 26 вх. А ап. 5 – закупен от първите двама ответници в СИО на
18.09.2001 година. По делото не се спори, че възмездната сделка
покупко-продажба на ид.части от ПИ № 63 в местността „Орфей” в землището на
град Хасково, заедно с построената в него вила, е осъществена на 04.03.1997
година, т.е. средствата за придобиването на този имот са заплатени няколко
години преди да бъдат извършени процесните престъпления в обхвата на чл. 3 ал.
1 от Закона. Доколкото сделката не е била сключена в надлежна форма, тя не е
произвела транслативен ефект и това е наложило последващото издаване на
констативен нотариален акт през 2006
година. Но няма основание да се приеме, макар и по косвен път, че средствата за
придобиване на този имот произхождат от посочената в искането престъпна
дейност. Останалите сделки, касаещи недвижимите имоти, на които се позовава
Комисията, са разпоредителни и с оглед изложеното по-горе обсъждането им е
безпредметно.
Изложеното по-горе относно липса на пряка или косвена връзка между
процесната престъпна дейност на С.А. и придобитото от семейството му имущество,
се отнася и за всички движими вещи, описани в мотивираното искане: Така, лекият
автомобил „Опел Фронтера” с рг. № Х 0107 АС е придобит по възмезден начин от
първите двама ответници в СИО на 18.02.2003 година; лекият автомобил „ВАЗ
С ТР
7/2014 година на ОСГК, ВКС се приема за допустимо - основателно да се
предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във
времето - преди извършване на престъпното деяние. В тази насока се приема, че
би могло да има връзка между престъплението и и придобитото имущество, ако
заемът за закупуването му е изплатен с престъпни средства. Случаят, обаче, не е
такъв. Няма данни по делото – ответниците да са се разплащали за възмездното
придобиване на недвижимите имоти и движимите вещи по време и след престъпната
деятелност. А и съдът приема за напълно невъзможно от сравнително епизодична
престъпна дейност, за която А. е осъден, да са кумулирани средствата за
придобиване на процесното имущество.
Предвид
користния характер на извършеното от А. престъпление по чл. 155 ал. 3 вр. ал.
вр. чл. 26 ал. 1 НК, възможно е да има косвена връзка по отношение на паричните
средства, които ответникът С.А. е получил през 2005 година -1443,86 евро с
левова равностойност 2823,94 лева, през 2006 година - 4630,92 евро с левова
равностойност 9057,31 лева и на 07.11.2009 година – размер на 500 лева
(заключение на в.л. П., л. 1242). Но както вече бе посочено по-горе,
доказването на обуславяща връзка между
извършеното престъпление в обхвата на чл. 3 ал. 1 ЗАПДИППД (и то такова,
установено с влязъл в сила съдебен акт) с придобиването на имуществото, е в
тежест на Комисията, която следва да проведе пълно и главно доказване и в тази
насока, каквото не бе сторено в настоящото производство. В случая Комисията
основно се позовава на неустановяването на законен източник за
придобиване на имущество, което съдът приема за доказано по делото. Но то не
замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само
освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин.
Изложеното дава основание на настоящия съд
да приеме, че отсъствието на всички кумулативно изискуеми по чл. 4 ЗОПДИППД
(отм.) предпоставки за провеждане производството по отнемане на имущество
правят предявеният иск неоснователен и недоказан. С оглед изложените по-горе съображения
за неоснователност на иска, не се налага обсъждането и на останалите доводи на
процесуалните представители на ответниците А. и
Е., както и събраните по делото гласни доказателства.
При този изход на спора и на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК, ищецът КОНПИ следва да бъде осъден да заплати на
ответника А. направените разноски по производството в размер на 4000 лева.
Мотивиран
така, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Комисия за установяване на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, БУЛСТАТ
*********, с адрес за призоваване: София, ул.”Г.С.Раковски”
№ 112, ет.3 срещу С.Ш.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***;
Х.Ф.Е., ЕГН **********, с последен известен адрес *** (сега с неизвестен адрес),
представлявана от особен представител адв. Т.В.Д. ***;
А.М.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***; и Ф.С.Ш., ЕГН **********,
с
постоянен и настоящ адрес ***, иск по чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане
в полза на държавата на имушество с обща цена 117 044, 25 лева, както
следва: І.
От С.Ш.А. и Х.Ф.Е., на основание чл.4, ал.1 във вр. с чл.10 от ЗОПДИППД (отм.):1. Сумата в
размер на 1 300 лв., представляваща покупната цена, платена за
500/1500 ид. части от: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 63, целият с площ от
ОСЪЖДА
Комисия за установяване на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, БУЛСТАТ
*********, с адрес за призоваване: София, ул.”Г.С.Раковски”
№ 112, ет.3 да заплати на С.Ш.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, сумата 4000 лева, представляваща направените деловодни разноски пред
ХОС.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните и Окръжна прокуратура - гр. Хасково.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните и
Окръжна прокуратура - гр. Хасково.
Съдия: