Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 615 Година 2022, 11.04. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 09.03.2022
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 83 по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано
е по жалба на Медицинска комисия по чл.98 ал.4 КСО при ТП на НОИ – Пловдив чрез
нейния председател д-р П.К.срещу Експертно решение/ЕР/ №2101 от заседание №222
от 03.12.2021г. на Специализиран състав на Национална експертна лекарска
комисия/НЕЛК/ по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания с искане
да бъде отменено в частта му за срока на определения процент трайно намалена
работоспособност/ТНР/ – пожизнен.
Твърденията
са, че същото е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Посочва се в тази насока, че увреждането на преосвидетелстваното
лице не попада в хипотезата на чл.69 ал.4 по смисъла на §1 т.5 ДР на НМЕ/2017
за определяне на срок – пожизнен, тъй като при онкологичните заболявания след
петата година не може да се очаква позитивна промяна, но рецидив и далечна
дисиминация са възможни, т.е. възможна е негативна еволюция във времето.
Ответникът
– Национална експертна лекарска комисия София чрез процесуален представител
юриск.Г. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли съда да я
отхвърли. Подробни съображения излага в придружаваща административната преписка
молба, приложена по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата
страна – Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не встъпва в
процеса.
Заинтересованата
страна „КОЦ-Пловдив“ЕООД оспорва подадената жалба, като искането от съда е да
бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в депозирано по делото писмено
становище.
Останалите
заинтересовани страни - В.Х.М., Агенция за хора с увреждания, Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив и Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ
„Пловдив“ АД, редовно призовани, не изразяват становище по жалбата.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата
е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок,
поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Производството
е започнало по подадено от В.Х.М. Заявление-декларация
рег.№Пв-Вх-9483/13.08.2021г. с искане за преосвидетелстване във връзка с ПМС
№225/12.07.2021г.
В тази
връзка с ЕР №4661 от заседание №165 от 12.10.2021г. Пети състав на ТЕЛК при
УМБАЛ „Пловдив“АД е извършил преосвидетелстване на лицето, като за определените
й с ЕР №3950 от заседание №145 от 08.09.2020г. 50% ТНР, е определен срок –
пожизнен за състояние след понесена ЛХТ с отстраняване на аднексите по повод
зл. нов. на маточната шийка с давност м.XI. 2006г., без данни за рецидив и далечна дисеминация по Забележка към
Част VIII, Раздел ХII,
обуславящо 50% ТНР за срок пожизнен, съгласно чл.69 т.4 НМЕ/2017г.
С
Решение №10622 от заседание №532 от 19.10.2021г. Медицинска комисия при ТП на
НОИ – Пловдив, на основание чл.98 КСО, е разгледала посоченото по-горе ЕР на
ТЕЛК и е приела, че същото следва да бъде обжалвано с мотива, че ТЕЛК определя
50% ТНР със срок – пожизнен за състояние след понесена ЛХТ с отстраняване на
аднексите по повод зл. новообразувание на маточната шийка с давност 2006г., без
данни за рецидив и далечна дисеминация по Забележка 1 към Част VIII, Раздел ХII, съгласно която всички онкологични заболявания,
без данни за рецидив и дисеминация при давност, надвишаваща пет години, се
оценяват с 50%, но липсва указание, че срокът следва да бъде пожизнен.
По
жалбата на Медицинската комисия при ТП на НОИ – Пловдив в НЕЛК – София е
образувано административно производство, приключило с обжалваното в настоящото
производство ЕР №2101 от заседание №222 от 03.12.2021г. на Специализиран състав
по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено
оспореното ЕР, като са възприети изцяло изводите на ТЕЛК. Допълнително е
посочено, че заявлението-декларация е подадено в законоустановения срок, както
и че съгласно разписаното в §1 т.5 ДР на НМЕ/изм. и доп. ДВ, бр.59 от
16.07.2021г./, дефинитивни състояния са състояния, които не търпят позитивна
или негативна еволюция във времето, поради което и в този смисъл състоянията
след проведено лечение по повод на злокачествени новообразувания без данни за
рецидив и дисеминация след петата година на активно наблюдение, са дефинитивни.
При това положение и на основание чл.69 ал.4 НМЕ по Забележка от Раздел ХII на Част Осма – 50% е прието, че следва да се определят за пожизнен срок, с което
се установяват по-благоприятни условия за оценка на увреждането. Решението на
НЕЛК е взето по документи на основание чл.50 ал.1 от Правилника за устройството
и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ/.
В хода
на съдебното производство не са ангажирани доказателства от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният
административен акт е издаден в установената от чл.59 ал.2 АПК писмена форма,
въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия от
компетентен по смисъла на чл.103 ал.4 от Закона за здравето/ЗЗ/, във връзка с
чл.3 ал.2 НМЕ колективен административен орган в кръга на неговите правомощия -
решението е взето от Специализиран състав по хирургични, ортопедични и
съдердечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза – „Шийка
на матката, неуточнена част“ с код по МКБ С53.9, в изпълнение на чл.49 ал.1
ПУОРОМЕРКМЕ. Не е нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат
включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател/чл.18 ал.3
ПУОРОМЕРКМЕ/. ЕР е постановено и при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни
разпоредби.
Спор по
установените факти не се формира между страните.
Спорът
по делото е правен и се свежда до правилното приложение на забележката към Част
Осма, Раздел XII от НМЕ/2017г. досежно срока на инвалидност за предвидените в
нея 50% ТНР и по-конкретно следва ли този процент ТНР да бъде с пожизнен срок.
В тази
връзка следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно Забележка/Изм. ДВ,
бр.59 от 2021г., в сила от 16.07.2021г./ към Част Осма, Раздел XII от
Приложение №1 на НМЕ/2017г., всички онкологични заболявания с код „С“ по МКБ,
без данни за рецидив и дисеминация, при давност, надвишаваща пет години от
хистологичната верификация, се оценяват с 50%/не включва карциноми „ин ситу“ –
код „D“ по МКБ/.
В
конкретния случай безспорно заболяването на преосвидетелстваното лице е
онкологично с код „С“, а именно С53.9 „Шийка на матката, неуточнена част“ -
състояние след ексцизия на ПВКУ и Радикална Лапарохистеректомия по метода на
Вертхайм – Мейгс, с частична вагинектомия и частична лимфна дисекция в ляво
пелвикално пространство по повод на Злокачествено новообразувание на шийката на
матката/06.11.2006г./ без данни за рецидив и дисеминация след петата година на
активно наблюдение, което обуславя приложение именно на цитираната забележка,
както правилно е приел ответният административен орган.
Обсъжданата
забележка не може да бъде прилагана изолирано от останалите отправни точки,
относими за конкретното заболяване, каквато в случая се явява т.2.1.4 от Раздел
XI „Женски полови органи“, Част Осма от Приложение №1 на НМЕ/2017г. Според
тази отправна точка, след премахване на малигнен тумор на матката или маточната
шийка за петата година след операцията се следват 50 % ТНР, с пожизнен срок.
Това само е достатъчно да се приеме, че след като за петата година след
операция се определя 50% ТНР с пожизнен срок, то при преосвидетелстване на
лицето през всяка следваща година след петата, срокът на инвалидност също
следва да е пожизнен. Противното би означавало всяко лице със същото заболяване
и здравословно състояние, но с над пет години от хистологичната верификация към
датата на приемане на ПМС №225/12.07.2021г. за изменение и допълнение на НМЕ,
да бъде дискриминирано при преосвидетелстването чрез определяне на срок на
инвалидност за конкретен период от време така, както предвижда чл.69 ал.1 НМЕ,
а не пожизнено при условията на чл.69 ал.4 НМЕ във връзка с т.2.1.4 от Раздел XI „Женски
полови органи“, Част Осма от Приложение №1 на НМЕ.
Все в
тази насока следва да се посочи, че в чл.69 ал.4 НМЕ е предвидено при
дефинитивни състояния, без възможност за пълно или частично възстановяване, да
се определя пожизнен срок на инвалидността. От своя страна легална дефиниция на
понятието „дефинитивни състояния“ се съдържа в нормата на §1 т.5 ДР на НМЕ,
съгласно която, това са състоянията, които не търпят позитивна или негативна
еволюция във времето. Тълкуването на двете норми в тяхната взаимосвързаност
сочи, че чл.69 ал.4 НМЕ очевидно има предвид единствено дефинитивните
състояния, които не търпят позитивна еволюция във времето и именно за тях е
предвидено определяне на пожизнен срок на инвалидността. Ясна е също така и
волята и целта на законодателя - да преустанови периодичното преосвидетелстване
на определени групи лица и за конкретни заболявания, посочени в отправните
точки, за които периодично освидетелстване е безпредметно, при положение, че не
може да настъпи позитивна еволюция във времето.
Действително,
в настоящия случай в състоянието на преосвидетелстваното лице може да настъпи
негативна еволюция във времето/в каквато насока са твърденията на
жалбоподателя/, доколкото дефинитивното състояние не е константна величина,
нетърпяща промяна. Евентуалното настъпване обаче на рецидив и далечна дисеминация,
т.е. възможността от негативна еволюция във времето, би могло да доведе
единствено до преосвидетелстване на лицето по негово желание, но не и до
промяна на срока на инвалидност от пожизнен до такъв с конкретно определен
срок.
Отделно
от изложеното е необходимо да се добави, че след като в отправна т.2.1.4 от
Раздел XI „Женски полови органи“, Част Осма от Приложение №1 на НМЕ състоянието на
освидетелстваното лице е определено от законодателя като дефинитивно,
предвиждайки определяне на „50 % ТНР, с пожизнен срок“, то при липса на промяна
през следващите години в здравословното му състояние, последното отново следва
да се определи като дефинитивно.
При
това положение, твърдението на жалбоподателя за срок на определения процент ТНР
на В.Х.М. за конкретното заболяване, различен от този, определен с оспореното
ЕР на НЕЛК, остана недоказано в съдебното производство.
По
отношение на останалите факти, които са от значение за законосъобразността на
ЕР на НЕЛК, спор не се формира между страните, като конкретни възражения в тази
посока нито се заявиха, нито се установиха по делото. Няма причина при това
положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от
административния орган.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно в
обжалваното ЕР на НЕЛК е прието, че са налице всички предпоставки за определяне
на В.Х.М. именно на срок на определения процент ТНР – пожизнен, поради което
жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
При
посочения изход на спора, на основание чл.143 ал.3 АПК, на НЕЛК се дължат
извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се
констатираха в размер на 100 лева, изчислени съгласно правилото на чл.27в от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Медицинска комисия по чл.98 ал.4 КСО при ТП на НОИ – Пловдив
чрез нейния председател д-р П.К.срещу Експертно решение №2101 от заседание №222
от 03.12.2021г. на Специализиран състав на Национална експертна лекарска
комисия по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр.София,
бул.“Александър Стамболийски“ №62-64 да заплати на Национална експертна
лекарска комисия с адрес град София, бул.“Акад. Иван Евстратиев Гешов“№15
сумата от 100/сто/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните
за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: