№ 827
гр. Бургас, 01.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
СъдебниСТЕФАНКА СТ. БОГДАНОВА
заседатели:ПЕТЯ Т. ПЕЙЧЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
в присъствието на прокурора А. Ив. М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20252120201020 по описа за 2025 година
По така представеното споразумение съдът, намира следното:
Изключително правомощие на прокурора е да прецени за какво
обвинение да привлече към наказателна отговорност дадено лице. В
практиката си (Решение № 273 от 02.07.2012 г. по нак. д. № 691/2012 г. на
Върховен касационен съд) ВКС неведнъж е посочвал, че за съставомерността
на престъплението по основния състав на чл.330, ал.1 НК е от значение
общата стойност на запаленото имущество, а не стойността на настъпилите
увреждания. В този смисъл са Р №470/21.01.2010 г., постановено по НД
№489/2009 г. II НО, Р №402/12.11.2009 г., постановено по НД №473/2009 г. II
НО и т.н. Настъпилите в резултат на осъщественото престъпление вреди
представляват съществен признак на престъплението по квалифицирания
състав на чл.330, ал.3 НК, но не и по основния по чл.330, ал.1 НК. С оглед
повдигнатото обвинение следва да приеме, че няма пречка производството по
делото да приключи със споразумение.
Следва обаче да се вземе предвид, че споразумение не е постигнато в
хода на ДП, а в хода на съдебното производство като съгласно чл. 384, ал. 3
НПК в този случай споразумението се одобрява само след съгласието на
всички страни. Разпоредбата на процесуалния закон е ясна като кои са страни
в съдебното производство посочва чл. 253 НПК, който предвижда, че страни в
съдебното производство са: 1. прокурорът; 2. подсъдимият и защитникът; 3.
частният тъжител и частният обвинител; 4. гражданският ищец и
гражданският ответник. В конкретния случай няма конституиран частен
обвинител и граждански ищец и ответник, но се касае за обвинение в
съучастие като участват трима подсъдими и техните защитници. Подсъдимият
М. Р. Н. е постигнал споразумение, което е представено с докладваното НОХД
1
№ 3900/2024г. на БРС, но няма данни за неговото одобряване от съд, този
подсъдим не се явява и в съдебно заседание, за да даде съгласие
производството по делото да приключи със споразумение по отношение на
подсъдимия И. П. И.. Обстоятелството, че М. Р. Н. е постигнал споразумение,
не означава, че същият дава съгласие делото да приключи със споразумение
спрямо подс. И. И. като това негово изявление следва да е надлежно
обективирано. Въпреки дадена възможност да се даде съгласие в писмен вид,
такова не се представя, подсъдимият е преустановил комуникация с адв. К.,
което и налага извод, че съгласие не е дадено. Споразумението относно подс.
М. Н. докато не бъде одобрено от съда, изявлението може да бъде оттеглено и
не променя процесуалното качество на М. Р. Н. като страна в процеса –
подсъдим. Ето защо и неговото съгласие е необходимо съгласно чл. 384, ал. 3
НПК, за да се одобри споразумение за подсъдимия И. П. И..
Този съдебен състав е наясно с противоречивата съдебна практика по
прилагане на института на споразумението относно необходимостта от
съгласие на останалите подсъдими и техните защитници, която е предмет на
обсъждане и в Определение № 11 от 10.10.2024 г. на КС на РБ по к. д. № 25 /
2024 г. (относно недопустимостта на искане за обявяване на
противоконституционност на чл. 384, ал. 3 във връзка с чл. 253, т. 2 от НПК).
Този състав на РС Бургас обаче в практиката си неотклонно е застъпвал
позицията, че за одобряване на споразумение в съдебната фаза на процеса е
необходимо съгласието на всички страни като намира, че процесуалният закон
е строго формален, а в случая е и ясен и няма как да тълкува разширително. В
този смисъл посочените и в определеието на КС на РБ - Решение № 168 от
14.05.2012 г. по н.д. № 293/2012 г. на ВКС, III н.о.: В чл. 384, ал. 3 НПК се
съдържа задължение към първоинстанционния съд при одобряване на
постигнатото споразумение между прокурора и защитника на даден подсъдим
да следи за получаването на съгласие за това от всички засягани от
споразумението страни, включително и на останалите подсъдими, като
изключение от това правило няма. Решение № 309 от 12.11.2015 г. по н.д. №
888/2015 г. на ВКС, III н.о., в което се приема, че нормата на чл. 384, ал.
3 НПК е нарушена, тъй като съдът не е взел съгласие на всички страни по
делото (подсъдимия Г. Цв. Г.), за решаване на делото със споразумение по
отношение на подсъдимия Е. И.
Такава е и практиката на част от съдебните състави на РС Бургас -
Определение № 1474 от 22.07.2022 г. по н. о. х. д. № 2541 / 2022 г. на Районен
съд – Бургас; Определение № 2084 от 17.10.2022 г. по н. о. х. д. № 3817 / 2022
г. на Районен съд – Бургас.
Следва да се посочи и че процесуалната норма е предмет на две
преюдициални производства по реда на чл. 267 от Договора за функциониране
на ЕС пред Съда на ЕС - дело C-432/22 и дело C-398/23.
С оглед на изложеното и предвид липсата на изразено ясно съгласие на
подсъдимия М. Р. Н., който е бил и непълнолетен към датата на извършване на
деянието, за приключване на делото със споразумение за подс. И. П. И., този
състав намира, че представеното пред съда споразумение не е съобразено с
изискванията на процесуалния закон и му противоречи, поради което не може
2
да бъде одобрено от съда.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ОДОБРЯВА споразумението, постигнато между Бургаска районна
прокуратура и защитника адв. Д. Т. от БАК спрямо приключване на
наказателното производство за подсъдимия И. П. И. със споразумение.
ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 1020/2025 г. по описа на
Районен съд- Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕПИС от протокола, ведно с НОХД № 3900/2024 г. по описа на РС -
Бургас да се докладва на съдията-докладчик по посоченото НОХД.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3