Р Е Ш Е Н И Е №.........
гр. Казанлък, 08.04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА
при секретаря ..................Х.К.…… ……….........................................като разгледа докладваното от съдията ......... …………......гр.дело №3499 по описа за 2010 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са за трудово възнаграждение с правно основание чл.245 ал.1 вр. с чл.128 от КТ.
Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника от м.05.2009 г., като изпълнявал длъжността “продавач на нехранителни стоки” с договорено трудово възнаграждение от 350 лв. Със заповед №13/11.07.2010 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа. Към момента на уволнението останало неизплатено трудово възнаграждение за осем месеца- м.12.2009 г.- м.07.2010 г. вкл. в общ размер 2800 лв. Твърди, че въпреки опитите за доброволно уреждане на отношенията ответникът не изплатил дължимите се суми. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати трудови възнаграждения: за м.12.2009 г.-350 лв., за м.01.2010 г.-350 лв., за м.02.2010 г.-350 лв., за м.03.2010 г.-350 лв. , за м.04.2010 г.-350 лв., за м.05.2010 г.-350 лв., за м.06.2010 г.-350 лв., за м.07.2010 г.-350 лв., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира направените съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че част от възнагражденията са изплатени.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Не е спорно, а и от ксерокопие на трудова книжка №421015, трудов договор №17/31.05.2009 г. се установява, че ищецът Р.Д.П. е работила по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността “продавач”, с ОМВ- 350 лв. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №13/11.07.2010 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, считано от 12.07.2010 г. Представени са РКО без номер и дата за сумата 100 лв. с посочено основание- заплата за м.ноември и РКО от 01.07.2010 г. за 100 лв. с посочено основание- заплата. Съдът приема РКО без дата и номер за неотносимо доказателство, тъй като касае плащане на трудово възнаграждение, което не е предмет на спора.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, не оспорено, което съдът възприема като мотивирано. Съгласно заключението във ведомостта за заплати на ищцата са начислени трудови възнаграждения в брутен размер са: за м.12.2009 г.-360.50 лв., за м.01.2010 г.-360.50 лв., за м.02.2010 г.-362.60 лв., за м.03.2010 г.- 362.60 лв., за м.04.2010 г.- 362.60 лв., за м.05.2010 г.- 362.60 лв., за м.06.2010 г.- 362.60 лв., за м.07.2010 г.-115.37 лв. След приспадане на дължимите се удръжки дължимите се трудови възнаграждения в нетен размер са както следва: за м.12.2009 г.-282.87 лв., за м.01.2010 г.-285.19 лв., за м.02.2010 г.-286.85 лв., за м.03.2010 г.- 286.85 лв., за м.04.2010 г.- 286.85 лв., за м.05.2010 г.- 286.85 лв., за м.06.2010 г.- 286.85 лв. и за м.07.2010 г.-91.27 лв. Във ведомостите за заплати за претендирания период няма положени подписи. За периода м.12.2009 г.-м.08.2010 г. с РКО от 01.07.2010 г. на ищеца е изплатена сумата от 100 лв.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Разпоредбата на чл.128 КТ регламентира основното задължение на работодателя по трудово правоотношение да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, а чл.245 от КТ гарантира изплащането му. Разпоредбата на чл.270 ал.2 КТ сочи, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец, на два пъти, доколкото друго не е уговорено. Предвид това, че не се представиха доказателства за договорена дата на изплащане на възнаграждението за престиран труд, по арг.на чл.270 ал.2 КТ следва, че трудовото възнаграждение е изискуемо от първо число на месеца, следващ отработения. Установи се по категоричен начин, че ответникът начислил, но не е изплатил трудово възнаграждение на ищеца за претедираните месеци, чиито нетни размери съгласно съдебно-счетоводната експертиза, след приспадане на дължимите се удръжки по чл.272, ал.1 т.3- т.4 от КТ са както следва: за м.12.2009 г.-282.87 лв., за м.01.2010 г.-285.19 лв., за м.02.2010 г.-286.85 лв., за м.03.2010 г.- 286.85 лв. , за м.04.2010 г.- 286.85 лв., за м.05.2010 г.- 286.85 лв., за м.06.2010 г.- 286.85 лв. и за м.07.2010 г.-91.27 лв. От така дължимите се суми след приспадане на основание чл.76 ал.2 ЗЗД от най-старото задължение- това за м.12.2010 г. на изплатената с РКО/01.07.2010 г. сума от 100 лв., трудовите възнаграждения, които работодателят следва да изплати на ищеца са: за м.12.2009 г.-182.87 лв., за м.01.2010 г.-285.19 лв., за м.02.2010 г.-286.85 лв., за м.03.2010 г.- 286.85 лв. , за м.04.2010 г.- 286.85 лв., за м.05.2010 г.- 286.85 лв., за м.06.2010 г.- 286.85 лв. и за м.07.2010 г.-91.27 лв. Исковете в частта от уважените до претендираните размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът дължи и 250 лв. разноски за адвокатско възнаграждение съгласно чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС-Казанлък 79.75 лв. държавна такса и 80 лв. разноски за експертиза.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “***” ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр. ***, бул.”***” №** да заплати на Р.Д.П., с ЕГН-********** *** сумите:
-182.87 лв. нетно трудово възнаграждение за м.12.2009 г., ведно със законната лихва от 21.12.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендирания размер катонеоснователен;
-285.19 лв. нетно трудово възнаграждение за м.01.2010 г., ведно със законната лихва от 21.12.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендирания размер като неоснователен;
-286.85 лв. нетно трудово възнаграждение за м.02.2010 г., ведно със законната лихва от 21.12.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендирания размер като неоснователен;
-286.85 лв. нетно трудово възнаграждение за м.03.2010 г., ведно със законната лихва от 21.12.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендирания размер като неоснователен;
- 286.85 лв. нетно трудово възнаграждение за м.04.2010 г., ведно със законната лихва от 21.12.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендирания размер като неоснователен;
-286.85 лв. нетно трудово възнаграждение за м.05.2010 г., ведно със законната лихва от 21.12.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендирания размер като неоснователен;
-286.85 лв. нетно трудово възнаграждение за м.06.2010 г., ведно със законната лихва от 21.12.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендирания размер като неоснователен;
-91.27 лв. нетно трудово възнаграждение за м.07.2010 г., ведно със законната лихва от 21.12.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендирания размер като неоснователен;
-250 лв. съдебни разноски.
ОСЪЖДА “***” ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр. ***, бул.” ***” №** да заплати по сметка на РС-Казанлък 79.75 лв. държавна такса и 80 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок, който тече от 08.04.2011 г.- деня обявен в протокола от последното с.з.
Районен съдия: