№ 324
гр. Пазарджик, 15.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. И.
като разгледа докладваното от Борислав Ал. И. Търговско дело №
20255200900090 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Образувано е п о подадена искова молба вх. №4020/11.04.2024г. от К. Г. П. ,чрез адв.Р.П. от
САК и адв.Л.Г. от АК Перник против ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, : гр. София, с
правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и цена на иска 95 000 лв.
(деветдесег и пет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди .Ищцата е направила
доказателствени искания: за приемане на представени писмени доказателства - за разпит на
1 свидетел при режим на довеждане , за назначаване на СМЕ , САвТЕ с поставени в
и.м.въпроси , и за предоставяне възможност да сочи доказателства.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД“Бул Инс“АД ,чрез адв.И. е подал отговор
на исковата молба в който изразява становище по допустимостта и основателността на
исковата молба,като възразява срещу иска и обстоятелствата на които се основава и неговия
размер по изложени в отговора съображения.Не възразява срещу приемане на
представените към ИМ писмени доказателства.При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на пешеходката с оглед нарушението на
разпоредбата на чл.113,т.1 и т.2 от ЗДвП.Прави доказателствени искания за поставяне на
допълнителни въпроси към САвТЕ.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията на ищеца за претърпени вреди при ПТП на 29.12.2023г. Съдът приема, че
надлежно е упражнено правото на иск, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства.
Съдът счита, че в случая е допустима претенцията на ищеца за законната лихва за забава
представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи
размер на търсената лихва. По доказателствата: Съдът намира, че доказателственото искане
за приемане на представени от ищеца с исковата молба и отговор на исковата молба
доказателства е основателно, поради което същите следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото. Основателни са и направените искания за събиране на
гласни доказателствени средства за разпит на 1 свидетел като се предостави едноседмичен
1
срок за посочване на имената му с допълнителна молба ,както и искането за допускане на
СМЕ от в.л. с необходимата квалификация ,което да отговори на поставени в исковата молба
въпроси. Следва да се отложи произнасянето по исканията за допускане на САВТ след
събиране на писмените доказателства и изразяване на становище от страните в открито
съдебно заседание, На основание чл.374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на
които да се връчи препис от настоящото определение.Свидетелите при довеждане от
страните в съдебно заседание .
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени искове от К. Г. П. ,чрез адв.Р.П. от САК и адв.Л.Г.
от АК Перник против ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, : гр. София, с правно основание чл. 432
КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и цена на иска 95 000 лв. (деветдесег и пет хиляди лева) -
обезщетение за неимуществени вреди обезщетение за неимуществени вреди в резултата на
настъпило ПТП на 29.12.2023г. в гр.Пещера,ведно със законни лихви считано от 20.10.2023г. до
окончателното изплащане на сумата,както и направените по делото разноски.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени искове от К. Г. П. ,чрез адв.Р.П. от САК и адв.Л.Г. от АК
Перник против ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, : гр. София, с правно основание чл. 432 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и цена на иска 95 000 лв. (деветдесег и пет хиляди лева) - обезщетение за
неимуществени вреди обезщетение за неимуществени вреди в резултата на настъпило ПТП на
29.12.2023г. в гр.Пещера,ведно със законни лихви считано от 20.10.2023г. до окончателното
изплащане на сумата,както и направените по делото разноски.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
Ищцата ,чрез пълномощниците и адв.Р.П. от САК и адв.Л.Г. от АК Перник твърди, че на
На 29.12.2023 г. около 17:20 ч. на територията на община Пещера, на кръстовището на ул. „ Михаил
Такев“ и ул. „ Георги Раковски“, настъпи тежко ПТП, при което пострада доверителката ни в
качеството си на пешеходец, която е предприела пресичане отляво на дясно по пешеходната пътека,
когато л.а. „ М." * *** с per. № ** **** **, управляван от водача Т. В. М., не изпълнил задължението
си да пропусне преминаващата по нея пешеходка, като я блъска с предна част на автомобила.
В резултат на описаното ПТП пешеходката е получила многобройни и тежки увреждания, а
именно: Счупване на горния край на тибията / голям пищял /, Счупване на ладиевидната кост на
китка, Гипсова имобилизация на десен горен и долен крайник, травма на други интраабдоминални
органи, без открита рана на корема, наложила хирургична обработка.
Фрактурите са с характер на средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от ПК на РБ от
тежка степен, тъй като освен висок интензитет на болки и страдания, са довели до болнично
лечение, а след изписването й до значителни социално - битови ограничения, постелен режим и
силно намалена двигателна активност. Ищцата е имала нужда от чужда помощ, тъй като не е могла
да се самообслужва повече от шест месеца. Ползвала е и продължава да ползва обезболяващи.
Налице е намалена двигателна активност и към момента, а лечението не е напълно приключило.
Пълно възстановяване също не е налице. Случилото се с нея е довело и до постравматично
стресово разстройство.Към момента пострадалата пешеходка не се е възстановила напълно, а
последиците от счупванията са с траен характер и ще се проявяват още години наред.
Увреждащото МПС притежава задължителна застраховка по гражданска отговорност в ЗД „ Бул
Ине“ АД с покритие към деня на ПТП.Водачът на увреждащото МПС е наказан по
административен ред с наказателно постановление за описаното ПТП, като по случая е образувано
2
и досъдебно производство, по което е установено вината и противоправното му поведение, но все
още не е повдигнато обвинение.С писмена застрахователна претенция от 20.10.2024 г. по реда на
чл. 380 и сл. от КЗ уведомихме за случая ЗД „ Бул Ине“ АД в качеството му на застраховател на
увреждащото МПС, управлявано в нарушение на ЗДвП от деликвента, с искане на изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от доверителката му, но до
момента застрахователното дружество не е изпълнило задължението си да изплати
такова.Формулирано е искане да бъде осъдено ЗД „ Бул Инс“ АД да заплати на ищцата сума в
размер от 95 000 / деветдесет и пет хиляди / лв., представляваща застрахователно обезщетение за
търпени и търпими неимуществени вреди / болки и страдания в резултат на уврежданията,
получени при процесното ПТП/, ведно с законната лихва върху цялата сума, считано от 20.10.2024
г. до окончателното й изплащане.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба вх.№8829/26.09.2024г.
от ЗД”Бул Инс“АД гр.София,чрез чрез пълномощника адвокат Ал. И. от САК с който оспорва
предявените обективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди и за лихва за
забава както по основание, така и по размер. Оспорвам да е причинен деликт от страна на водача на
л.а. „М.” с per. № ** **** ** - Т. М. Оспорвам да е действал противоправно и виновно в причинна
връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. До настоящия момент няма влязла в сила присъда,
която да е задължителна по реда на чл. 300 ГПК.
Оспорва механизма на ПТП, като считам, че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Без да е установен
механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод, за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение, не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото вината представлява субективно отношение
към определено противоправно поведение или резултат. Оспорвам изложените от ищеца твърдения
относно механизма на ПТП. Оспорвам посочения механизъм на ПТП в КП за ПТП, приложен с
исковата молба.Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорваме да е налице
осъществен деликтен фактически състав, по отношение на всеки от неговите елементи, в това
число противоправност и вина в поведението на водача на „М.” с per. № ** **** ** - Т. М.
Събитието е случайно (чл. 15 ПК) за водача на л.а. „М.” с per. № ** **** ** - Т. М, като за него не е
била налице обективна възможност да предвиди и предотврати нас тъпването на вредите.
Твърденията на ищците за търпени вреди, произтекли пряко от непозволено увреждане, подлежат
на пълно и главно доказване.
Оспорва иска по размер. Претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в
страната и вредата, като се явява прекомерна.
По твърдения в исковата молба на 29.12.2023 г. К. П. е била участничка в ПТП като
пешсходка, видно от представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 64, издаден от
ОД на МВР - гр. Пещера, в който е вписана като пострадало лице, с диагноза „охлузни рани в
областта на лицето".
За удостоверяване на получени травматични увреждания вследствие на процесното ПТП, на
нейно име са представени медицински документи:
-Амбулаторен лист от преглед на 09.01.2024 г. с Основна диагноза по МКБ: Счупване на
горния край на тибията (голям пищял); Счупване на ладисвидната кост на китка. Гипсова
имобилизация на десен горен и долен крайник.
-Разчитане на рентгенография №299 от МЦДП „Вива" - Пазарджик от 09,01,2024 г. на дясна
гривнена става - фрактура осис скифоидеи декстра; Двете коленни стави - фрактура на дясната
еминенциа интеркондилоидея на тибията.
-Съдебномедицинско удостоверение № 11/02.01,2024 г., с Допълнителна, поради
представяне на допълнителни медицински документи.
Описана е Епикриза по ИЗ № 19985 от Хирургично отделение при МБАЛ - Пазарджик, за
периода 29.12.2023 г. - 31.12.2023 г„ с Окончателна диагноза по МКБ: Травма на други
интраабдоминални органи, без открита рана в корема. В този документ не се описват данни за
счупване на горната част на голямата пищялна кост (тибия) на дясната подбедрица. Този документ
не е представен по делото.
Допълнително представени медицински документи към Съдебномедицинското
удостоверение: Амбулаторен лист и рентгенови изследвания от 09.01.2024 г. (МЦДП „Вива"
11азарджик).
3
Представената медицинска документация удостоверява, че на 29.12.2023 г. К. П. е била
приета в болнично заведение, описано в Съдебномедицинско удостоверение от 02.01.24 г. -
Епикриза по ИЗ № 19985 от Хирургично отделение на МБАЛ
Пазарджик, която не е представена по делото. В тази Епикриза няма описани данни за
травми на дясното коляно и дясната ръка. Представени са медицински документи - Амбулаторен
лист от преглед от ортопед - травматолог и рентгени изследвания на ляво коляно и дясна гривнена
става - от 09.01.24 г., които са описани в Допълнение към Съдебномедицинското удостоверение от
02.01.24г.
Предвид предоставените по делото медицински документи, вследствие на процесното ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания:
Повърхностни наранявания, описани в СМУ от 02.01.24 г.:
Глава - кръвонасядане и рана (6 см) в лявата челна област;оток и кръвонасядане по горния
долния клепачи на лявото око; оток и кръвонасядане в тилната област; Дясна гръдна област -
кръвонасядане (19/10 см); Поясна област - кръвонасядане (22/17 см); Крайници - кръвонасядане в
областта на дясното рамо, дясната мишница, лява и дясна предмишница, дланта и пръстите на
дясна ръка, дясно и ляво коляно (с охлузвания и малки рани).
Счупване на еминенция интеркондиларис (костна издатина в горната средна повърхност
на тибията) на голямопищялната кост на дясната подбедрица.
Лечение - гипсова имобилизация.
1 равмата е причинила трайно ограничение на движенията на десния долен крайник за
повече от 30 дни (средна телесна повреда - чл. 129 от НК), с обичаен оздравителен период около 4 -
4,5 месеца.
Счупване на скифоидната костица (една от костиците на китковата става - в близост до
палеца) на дясната гривнена става. Лечение - гипсова имобилизация.
Тази травма е причинила трайно ограничение на движенията на десния горен крайник за
повече от 30 дни (средна телесна повреда - чл. 129 от НК), с обичаен оздравителен период за около
4 - 5 месеца.
Няма представени медицински данни за протичане на оздравителния период или за
настъпили усложнения.
С оглед на предоставените медицински документи считам, че адекватна сума за
обезщетение е 10 000 лева ако искът се докаже по основание и без да се отчита евентуално
съпричиняване на вредата.
Съществен е въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по- конкретно
относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира
всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи
паричния еквивалент на вредите. По правния въпрос, са налице задължителни за съдилищата
указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290
ГПК. според които понятието ..справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги
свързано с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се
определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на
близък, от съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения
между пострадалия и лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и
продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за
справедливост, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят характерът на увреждането,
извъртени ли са медицински манипулации и какви, срока на възстановяване, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
пр. (решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012 г.
на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО). Лимитите на застрахователно покритие но
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се имат
предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило
увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението (решение
№ 23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/13
г. на ТК, II ТО и др.). Релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и да бъдат
обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност (решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на
ВКС, ТК, II ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.), за да бъде
4
размерът на обезщетението надлежно обоснован.Прави евентуално възражение за съпричиняване
на вредата от страна на ищцата. Тя участва в ПТП като пешеходка, която не е спазила правилата за
движение по пътищата, а дори и да ги е спазила, то тя е можел да избегне удара, но не е направила
неооходимото, за което е имал обективна възможност. С поведението си се е поставил в превишен
спрямо нормалния риск, като е допуснал да настъпи удар, който обективно е можела да избегне при
проявена нормална и дължими грижа към собствения живот и здраве.
Със своето поведение пострадалата е нарушила разпоредбата на чл. 113, т. 1 и т. 2 ЗДв11,
съгласно която, когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни, ако наблизо има
пешеходна пътека, да я използват, и преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. С
това поведение се поставя в превишен спрямо нормалния риск и съпричинява вредата си.
Ищцата като пешеходка дори да е пресичала на обозначена пешеходна пътека, както е
посочено в КП за ПТП е нарушила чл. 113 ЗДП, като не се е съобразила с посоката и скоростта на
приближаващото я МПС. При проявена дължима грижа, тя е можела да избегне удара, ако
продължи с пресичането едва, когато се е убедила, че лекия автомобил е бил спрял и е подсигурил
предимство. Пешеходците също имат задължения към собствения живот и здраве и не следва да
предприемат пресичане, освен ако не са се убедили, че е напълно безопасно.
Характерно при съпричиняването е, че то за разлика от деликта може и да не е
противоправно поведение само по себе си. но в повечето случи е и противоправно. Следва да се
имат предвид следната практика на ВС: ППВС № 17/63 година - Обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), обезщетението за вреди
от непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая приносът на ищцата за настъпване на вредата е налице, тъй като нейното
поведение е било свързано с вземане на решения, които обективно са увеличили риска от тежки
последици и настъпване на 11ТП. 11ряката причинна връзка между поведението на пострадалата и
настъпилата вреда не се изразява непременно във вина, а в обективния факт, че действията или
бездействия та на ищцага са повлияли върху изхода и настъпване на инцидента.
Съпричиняването на вредата може да се изразява не само в принос за възникване на самото
пътно-транспортно произшествие, но и в допринасяне за степента на настъпилата вреда спрямо
пострадалата. В случая поведението на ищцата, включително решението й да пресече
неправомерно въпреки видимостта към автомобила и посоката на движение върху пътното платно,
съставлява правно значим факт, обуславящ намаляване на обезщетението поради съпричиняване.
Следователно, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението следва да бъде намалено
съобразно степента на приноса на пострадалата за настъпването на вредата, тъй като нейното
поведение пряко е способствало за увеличаване на риска и настъпване на инцидента.
Прави изрично възражение в смисъл, че поведението на ищцата, е допринесло за
настъпването на вредите, тъй като тя се е движела неправомерно по пътното платно на
необозначено за целта място, без да се съобрази с посоката и скоростта на приближаващото
моторно превозно средство и с наличието на движение по пътя. Поради това възразявам срещу
пълния размер на исканото обезщетение, позовавайки се на приложимостта на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Следва да се вземе предвид основният принцип, съгласно който делинвентът носи
отговорност само за онази част от вредата, която е пряко причинена от неговите действия, а не за
вредата, която е причинена в резултат на поведението на самия пострадал. Този принцип е от
значение за определяне на отговорността и размера на обезщетението, тъй като установява, че
делинквентът не следва да отговаря за степента, в която пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредата.
В разглеждания случай, внезапната и неправомерна промяна на траекторията от страна на
пострадалата, която е навлязла на пътното платно, съществено е допринесла за настъпването на
инцидента. Това нейно поведение, макар по принцип да не изключва изцяло вината на водача,
определя степента на съпричиняване от нейна страна и следва да бъде отчетено при преценката за
размера на обезщетението.
Претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя е неоснователна и не е
съобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. След предявяване на претенцията от увреденото лице,
застрахователят е изискал допълнително документи за установяване основателността й. Такива не
5
са представени от молителите, а съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ: Застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение... освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3, какъвто е настоящия случай. Следователно представляваното от мен дружество не е в
забава и попада в законовото изключение, според което застрахователят не дължи лихва, поради
неизпълнение от страна на увреденото лице.
Няма представени доказателства за постановен от застрахователя отказ, за да се изплати
обезщетение. Не са представени доказателства, от които по убедителен начин да се установява
механизма на ПТП, като в тази връзка възражения срещу представения КП за ПТП са изложени по -
горе.Сочи доказателства и прави доказателствени искания Доказателствени искания за допускане
на АТЕ. която да отговори на поставени въпроси:
С оглед становището на ищеца по настоящият отговор и с оглед на разпределението на
доказателствената тежест ще ангажира доказателства по делото.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения
за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/
вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си, вкл. че е налице съпричиняване от
пострадалия и др.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба и отговора на искова молба
надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи и пркато писмени доказателства
по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води 1 свидетел в насроченото открито съдебно
заседание за установяване претърпените неимуществени вреди от инцидента,след посочване на
имената му в писмена молба в едноседмичен срок от получаване на определението.
Допуска да бъде изслушана СМЕ от вещо лице което да отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
Назначава за в.л. по делото Б. П. на който да се съобщи задачата.
Определя възнаграждение на в.л в р-р на 450лв. които ще се изплатят от бюджета на съда на
поради освобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски по делото на осн.чл.83,ал.2 от
ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по исканията за допускане на САВТ след събиране на писмените
доказателства и изразяване на становище от страните в открито съдебно заседание,.
На ос.чл.146 от ГПК указва на ищеца да ангажира доказателства за твърдените от него
факти и предприемане на съответните процесуални действия.
Дава възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 27.10.2025 г. от 09,55 ч.,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение и в.л. Б.П.
Свидетелят при довеждане след посочване на имената му в едноседмичен срок.
6
Определението не подлежи на обжалване..
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7