О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1681/31.5.2018г.
31.05.2018 г. Град
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІV граждански състав
На тридесет и
първи май две хиляди и осемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател:
ГАЛЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Русева
гр.д.№ 1262 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова
молба, ведно с молба-уточнение, предявена
от С.Б.Й. против «Агростарт 2010» ЕООД, с която се иска да се приеме за установено
на осн.чл.124 от ГПК по отношение на ответника, че договор за наем от 29.09.2011
г. е развален поради неплащане на наемната цена, с връчено уведомление, както и
да се осъди
ответника на осн.чл.233 от ЗЗД да върне на ищеца недвижимите имоти, предмет на
разваления договор, както и да заплати на ищеца сумата от 1 094,91 лв. –
наемна цена за стопанската 2016/2017 г. Представят се писмени доказателства. Правят
се доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който исковете се оспорват. Представят се писмени доказателства, правят се доказателствени
искания.
Съдът, като взе предвид, че исковата
молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Представените от страните писмени
доказателства са относими и следва да се допуснат.
Искането на ищеца за назначаване на
СТЕ с посочените в исковата молба задачи е основателно само досежно въпрос № 1.
По останалите въпроси, искането не следва
да бъде уважено, тъй като поставените задачи са некоректно зададени и нямат
връзка с предмета на доказване, предвид уговореното в договора. Не следва да
бъде уважавано и искането за разпит на свидетел на ищцовата страна, тъй като
съдът намира, че за целените да се установят факти има представени по делото
писмени доказателства.
Не е относимо искането по чл. 190
от ГПК, направено с исковата молба, и същото следва да се отхвърли.
Относими са задачите, формулирани
към вещото лице от страна на ответника, и същите следва да се допуснат към СИЕ.
С оглед на горното и на основание чл. 140
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото
в открито съдебно заседание на 04.07.2018
г. от 10.00 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДОПУСКА представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищеца за разпит на свидетел, както и искането по чл. 190 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца за назначаване на СИЕ с посочените в исковата молба задачи, с
изключение на въпрос № 1.
ДОПУСКА извършването на СИЕ, в.л. по
която да отговори на въпрос № 1 в исковата молба, както и на въпросите на ответника
в отговора на исковата молба, вкл. като изчисли дължимия наем /левова
равностойност/ за процесните имоти за стопанската 2016/2017 г. на осн.чл.5,
ал.1 от договора за наем от 29.09.2011 г.
Експертизата да се извърши от в.л.
Светлана Димитрова при предварителен депозит в размер на 100 лв., вносим от страните
поравно по сметка на ЯРС в тридневен срок от съобщението.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА за ДОКЛАД на делото:
В исковата молба се твърди, че ищецът
се легитимира като собственик по силата на нот.акт № 108/24.02.2016 г. на следните
имоти: нива - ПИ с идентификатор № 14725.28.7 в землището на с. Ген. Тошево,
Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, м. „Пързулката“ с площ от 9 999 кв.м.; нива - ПИ с
идентификатор № 14725.55.37 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл.
Ямбол, м. „Памуклука“ с площ от 8 500 кв.м.; нива - ПИ с идентификатор №
14725.56.8 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, м.
„Чиликлий“ с площ от 17 998 кв.м.; както и че за тези имоти Христо Иванов Киров
е сключил договор за наем от 29.09.2011 г. с ЕТ „Агростарт – Николай Нецов“
/праводател на ответника/, надлежно вписан. С договора за наем била уговорена
наемна цена в размер на 60 кг зърно/дка от засетите за съответната стопанска
година култури, или левовата им равностойност. Сочи се, че ответникът не е
заплатил на ищеца дължимата наемнта цена за имотите за стопанската 2016/2017
г., като във връзка с това му е била изпратена и покана със срок за доброволно
изпълнение, но такова не последвало, като в същата ответникът бил предупреден,
че в противен случай ищецът ще счита договора за развален. Ето защо, ищецът счита, че има правен интерес
да поиска от съда да констатира този факт, като прогласи за развален договора
за наем от 29.09.2011 г. и осъди ответника да му върне имотите, както и да му заплати
дължимата наемна цена за имотите за стопанската 2016/2017 г. в размер на
1 094,91 лв.
Правното основание на предявените
искове е чл. 124, ал.1 от ГПК, чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл. 233 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил исковете с твърдението, че
липсва основание да се счита договорът за наем за развален, тъй като едва през
м.12.2017 г. ищецът се е легитимирал пред ответника като собственик на имотите
и правоимащ да получи рентата, /т.е. че наемателят не е виновен за изпадането
си в забава за изпълнение на паричното задължение за заплащане на наемната
цена/, а от друга страна – защото ищецът е претендирал левовата равностойност,
а не добивът от 60 кг зърно/дка, което му е било предложено от ответника и както
е било уговорено в договора, поради което не е налице виновно неизпълнение от
страна на ответника на задължението му за заплащане на наемната цена. Според
ответника, приоритетно е уговорено плащането на наемната цена да се извършва в
натура, а при невъзможност – в левова равностойност, както и ищецът не е
собственик на цялата земя, а на ¾ ид.ч. от нея, поради което има право
на наема само за тази част. Твърди, че единственото обстоятелство, поради което
не е било извършено плащане, е бил спорът между страните относно начина на
заплащане на наемната цена – в натура, или в левова равностойност. Сочи се, че дължимото
плащане в левова равностойност е в размер на 472,12 лв., а не колкото се
претендира с исковата молба. Освен това, към момента доброволно ответникът бил заплатил
на ищеца наемната цена за стопанската 2016/2017 г. в размер на сумата от 472,70
лв., с цел избягване на ненужни спорове. Поради това, че сам с поведението си
кредиторът е изпаднал в забава да приеме предложеното му изпълнение, длъжникът
счита, че по този начин го е освободил от неговата забава и следва да понесе
отговорност за разноските. По тази причина ответникът счита, че договорът за
наем не е развален поради неплащане на цената, защото неизпълнението не се
дължи на причина, за която той отговоря, като сочи, че ищецът няма правен интерес
от иска за заплащане на наемната цена, тъй като същата е заплатена в хода на
процеса. Прави възражнеие за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.
Страните не спорят, че ищецът е собственик на процесните земи, че за същите има сключен
валиден договор за наем от 29.09.2011 г., обвързващ ответника, както и че до
датата на завеждане на иска не е била заплатена дължимата наемна цена за
имотите за стопанската 2016/2017 г. Не спорят и че владението върху имотите не
е предадено на ищеца. Спорят относно това дали е налице виновно неизпълнение от
страна на ответника на задължението му за заплащане на цената, или е налице
неоправдано забавяне, дали е налице основание договорът за наем да се счита за
развален поради неплащане на наемната цена, може ли същата да бъде изплащана в
левова равностойност, или приоритетно - само в натура, и какъв е размерът на
дължимия наем; спорят и по въпрноса дали ищецът има право да получи цялата
наемна цена, или само част, съответна на обема на правото му на собственост.
В тежест на ищеца е да докаже, че договорът за наем е развален поради виновното неизпълнение
от страна на ответника, че е отпаднало основанието за държането на имотите от
ответника, както и размера на дължимия наем за имотите за стопанската 2016/2017
г.
В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора, че кредиторът е изпаднал в
забава да приеме предложеното му изпълнение, че е налице основание да държи
имотите, че договорът за наем е валиден и действа между страните, както и че е
заплатил пълния размер на дължимата наемна цена за стопанската 2016/2017 г. и че
не дължи процесната сума на ищеца.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба
(при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и
препис от отговора и приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: