О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №674
гр. Габрово, 15.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито съдебно
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Гишина адм. дело № 228 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Т.Л.Г., Т.Н.Т. и И.Н.И.,***.
Според посоченото в жалбата и в писменото становище от 07.10.2019 година /л. 43
от делото/, жалбата е срещу изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № ДД-2-Г-11.214-/2/
от 30.07.2019 година, подписан от Зам.-кмета на Община Севлиево и мълчалив
отказ на Кмета на Община Севлиево по искане на жалбоподателя Т.Л.Г. от
25.06.2019 година /искане с вх. № ДД-2-Г-11.214 от 25.06.2019 година – л. 16-17
от делото/, които оспорвания жалбоподателите заявяват, че са предявили в
условията на евентуалност. Прави се искане за отмяна на изричния/мълчаливия
отказ и задължаване на Кмета на Община Севлиево да издаде искания
административен акт. В становището от 07.10.2019 година се сочи, че по
отношение на жалбоподателите Т.Н.Т. и И.Н.И. е налице правен интерес от обжалване на отказа, тъй като засяга техни
законни права и интереси.
От фактическа и правна страна съдът съобрази следното:
Жалбоподателят Т.Л.Г. е подал искане до Кмета на Община
Севлиево с рег. № ДД-2-Г-11.214 от 25.06.2019 година /л. 16-17 от делото/, с
което като собственик на поземлен имот с идентификатор № 65927.552.302 съгласно
план на новообразуваните имоти е поискал от
Кмета на Община Севлиево издаването на заповед на основание чл. 65 от Закона за
общинската собственост и чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи с цел осигуряване на достъп до имота му посредством път –
публична общинска собственост, представляващ поземлен имот № 65927.552.479, за
който се твърди, че е частично завзет от собственика на имот с № 65927.552.301
и този на имот № 65927.562.349.
С оспореното писмо с изх. № ДД-2-Г-11.214/2/ от 30.07.2019
година /л. 9-10 от делото/, адресирано до жалбоподателя Г., до другите двама
жалбоподатели и до още 5 лица, Зам.-кметът на Община Севлиево, действащ вместо Кмета
на основание Заповед № 0427 от 26.04.2016 година на Кмета на Община Севлиево
/л.11-13/ е отговорил на искането, като е посочил, че е извършена проверка на
място и са описани резултатите от проверката. Посочено е, че по плана на
новообразуваните имоти път с идентификатор 65927.552.479 е в границите на имоти
с идентификатори 65927.552.301 и 65927.552.296, които са собственост на
физически лица, като отчуждителна процедура за част от тези имоти не е
проведена и не може да бъде проведена, без да бъде изготвен план на уличната
регулация. Адресатите на писмото са уведомени, че плановете на новообразуваните
имоти нямат отчуждително действие, а отчуждаване и завземане на частен имот за
публична общинска собственост е възможно само след влязъл в сила подробен
устройствен план /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/; единствената възможност за решение на
проблема с транспортния достъп и целесъобразното устройство на територията,
както и комплексно решение на цялата инженерна инфраструктура на територията на
местността, в която се намират коментираните имоти, е изготвянето на ПУП – план
за улична регулация.
Настоящият съдебен състав намира, че оспореното като
изричен отказ писмо, подписано от Зам.-кмета на Община Севлиево, не
представлява административен акт
по смисъла на чл. 21 АПК. Липсва годен за съдебно обжалване административен
акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по
критериите на чл. 146 от АПК. Оспореното писмо не съдържа властническо
волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи
промени в правната сфера на жалбоподателите - то не води до неблагоприятни за
тях правни последици, нито поражда права или задължения в правната им сфера.
Писмото има единствено уведомителен и разяснителен характер.
Отказ за издаване на индивидуален административен акт
/включително и мълчалив/ е налице, когато хипотезата на правна норма свързва с
настъпването на определени факти възникването за администрацията на задължение
да издаде акт с определено от нормата съдържание, на основание заявено от
жалбоподателя искане. В конкретния случай не съществува норма нито в ЗОС, нито
в друг закон – например посочения от жалбоподателя ЗСПЗЗ, която да задължава
кмета на общината да се произнася по искания от вида на процесното. При упражняване на правомощията си по чл. 65
от ЗОС и чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ кметът действа служебно - без обвързаност със сезиране,
независимо под каква форма е направено то и как е именовано – молба, жалба,
искане, сигнал или по друг начин. Кметът не е правораздавателен орган и няма за
непосредствена цел защитата на права на граждани или юридически лица, която чл.
117, ал. 1 от КРБ възлага на съдебната власт. Затова кметът не е задължен да
издава, при постъпило искане, актове за изземване на имот – общинска
собственост. Още по-малко може да се вмени в задължение на органа да издаде
административен акт, след като при извършена служебна проверка не са
констатирани фактически основания за това. При липсата на възможност кметът да
бъде правно задължен да изземе имот по искане на определено лице, не е налице
подлежащ на обжалване отказ. Такъв няма както по критериите на общата клауза,
така и по тези на специалната - чл. 65 от ЗОС, който в ал. 4 сочи като
индивидуални административни актове само заповедите за изземване на имоти, но
не и отказите за издаване на такива.
В горния смисъл за липса на подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт е Решение № 7156 от 14.05.2019 година по адм.
дело № 11437/2017 година на ВАС, ІІІ отделение /л. 22-23/, което е постановено
по повод предходно искане на жалбоподателя Т.Г., идентично по смисъл с
процесното, на което искане е отговорено с писмо изх. № ДД-4-Б-03.793-/1/ от
04.01.2017 година, подписано от Зам.-кмета на Община Севлиево /л. 30/, също
идентично по смисъл с процесното оспорено писмо.
С оглед пълнота на изложението следва да се посочи и това,
че по отношение жалбоподателите Т.Н.Т. и И.Н.И. няма как да бъде формиран отказ
/изричен или мълчалив/ за издаване на административен акт поради липсата на
искане от тяхна страна. Както бе посочено по-горе, независимо че са посочени за
адресати на оспореното писмо, същото не представлява административен акт, а има
само информативен характер, поради което то не води до неблагоприятни за тях правни последици, нито
поражда права или задължения в правната им сфера.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба
следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено,
тъй като наличието на административен акт, подлежащ на съдебен контрол, е
абсолютна процесуална предпоставка за развитието на съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата Т.Л.Г., Т.Н.Т. и И.Н.И.,***, против
изричен, респ. мълчалив отказ на Кмета на Община Севлиево по искане на Т.Л.Г. с вх. № ДД-2-Г-11.214 от 25.06.2019
година.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 228 по описа за 2019 година на Административен съд – Габрово.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението, което съобщение да се извърши чрез връчване на препис от настоящото определение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: