РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Карлово, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20255320101317 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл
чл.128, т.2 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 51б и чл. 56 от КТ от М. Н. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. К., ул. „***“ №***, съдебен адрес: гр. С., ул. ***“ №***, бл.***, вх.***,
ап.***, чрез адв. В. П., против СУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Стремски полк“ № 6,
представлявано от директора Д. К..
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника СУ
„Васил Левски“, гр. Карлово, като заемала длъжността **************.
Считано от 01.08.2023 г., трудовото правоотношение било прекратено на
основание Заповед № РД-11-1240/21.07.2023 г., с правно основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ.
М. Н. Ч. твърди, че е била член на синдикална организация НУС към
31.07.2023 г., спазвала разпоредбите и Устава и добросъвестно заплащала
членския си внос.
На 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов
договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от
1
06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна
и две синдикални организации от друга – Съюз на ръководителите в системата
на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс
било прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от
01.01.2023 г., като за старши учител било предвидено минимално
възнаграждение от 1763 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г. Изменението
на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения
било заложено и в Закона за държавния бюджет на Република България за
2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влизал в сила от 01.01.2023 г.
На 07.11.2023 г. ищцата подала Заявление до директорката на СУ „Васил
Левски“, гр. Карлово, с вх. № ТЗ-09-0498 от 07.11.2023 г., с което
претендирала трудовите възнаграждения, които получила за периода от
01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. /момента на прекратяване на трудовото и
правоотношение/, да бъдат актуализирани, съобразно сключения анекс. До
момента на подаване на исковата молба тя не получила отговор от директора
на ответното училище.
Твърди, че считано от 01.01.2023г. до 31.07.2023 г. /момента на
прекратяване на трудовоправните отношения/ изминали точно 7 месеца, в
които на ищцата било изплащано възнаграждение по трудовия й договор в
размер на работната заплата преди актуализирането й спрямо Анекса. Сумите,
които претендира представлявали разлика между получени и дължими
плащания, преизчислени съобразно Анекса.
Посочва, че колективният трудов договор представлява недържавен
източник на трудово правни норми, като изразеното му социално
предназначение е да урежда повече на брой и по-богати по съдържание
субективни права.
Твърди, че правилото за поведение, съдържащо се в Анекса и касаещо
минимални работни заплати е с изрично уредено действие „ex tunc” или т.нар.
обратна сила – „Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в
Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023
г.“. Разпоредбата на чл.57 от КТ предвиждала, че колективният трудов договор
има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на
синдикалната организация - страна по договора.
2
Ищцата твърди, че в процесния период е била в трудово правоотношение
с ответното училище и член на синдикална организация и предвиденото
изменение на минималните възнаграждения я засягало и имало действие
спрямо нея.
Съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на предучилищното и
училищното образование № Д 01-269/06.12.2022г., постигнатите между
страните договорености били минимални, имали задължителен характер и се
прилагали за работниците и служителите, членове на синдикалните
организации и за работодателите – членове на организациите на
работодателите - страни по договора. С предвиденото обратно действие на
клаузата на Анекса, засягаща размера на минималното трудово
възнаграждение законодателят постановил същите да се прилагат считано от
01.01.2023г., като по този начин преуредил вече възникналите в предходен
момент правоотношения между правните субекти, без значение дали същите
съществуват или не в момента, в който е сключен Анексът за изменение на
КТД. Следователно посочените разпоредби се прилагали по отношение на
лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са
отговаряли на изискванията на закона – да са страни полагащи труд по трудово
правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото
си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждали по-
благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, които било изцяло
съобразено с изискванията на чл.14 от ЗНА. Категорична била и научната
литература по действието на закона във времето и т.нар. същинско обратно
действие.
Предвид горното, ищцата имала право да получи предвиденото в Закон
за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Тъй
като с приемането на разпоредбите били преуредени съществувалите между
страните индивидуални правоотношения, то следвало да се приеме, че
считано от 01.01.2023г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която тя
е заемала. В този смисъл била и константната съдебна практика, която била
категорична и по прилагането на Анекса, като се забелязвало уеднаквяване на
практиката и по „спорния“ казус с Анекса, свързан с учителските заплати.
Неизплащането на трудовото възнаграждение и неполучаването на
отговор от бившата директорка след подаване на заявление от страна на
3
ищцата било в нарушение на чл.8, ал.2 от КТ, който въвеждал законовата
презумпция за добросъвестност от страна на работодателя. Установеният в
чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България принцип да „не се
допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и
законни интереси на другите“ бил нарушен именно чрез отказа на
работодателя да изплати на ищцата полагащото й се трудово възнаграждение.
Налице било превратно упражняване на власт и поведение в разрез на добрите
нрави и морални принципи.
Отказът да изплати полагащото се възнаграждение на ищцата М. Ч.
безспорно било дискриминационно третиране в нарушение на чл.6 КРБ, чл.18
и чл.4 ЗЗДискр., както и чл.14 ЕКЗПЧОС, което било противоправно и
представлявало форма на злоупотреба с права по чл.8 КТ.
С искова молба е предявена претенция и за дължима мораторна лихва по
всеки един от обективно съединените искове, като началната дата, от която се
претендира лихвата, била обвързана с факта на забавата, в която изпаднало
ответното училище, след като официално, с представеното по делото
заявление, ищцата отправила покана за изплащане на претендираните суми.
Към момента на подаване на поканата тя вече била с прекратено трудово
правоотношение, което означавало, че същата не получава регулярно
ежемесечно трудово възнаграждение по чл. 128 КТ, което работодателят
престира на всяко лице с валидно и действащо трудово правоотношение.
Затова счита, че сумите, предмет на исковите претенции, се дължат при
поискване и за тях няма определена дата, на която следва да бъдат изплатени.
Предвид горното, в конкретния случай важало правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а
именно, че ответникът е изпаднал в забава от датата на поканата, която в
случая била 17.11.2023 г.
Предвид гореизложеното, за ищцата бил налице правен интерес от
завеждане на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответното училище да й заплати следните суми:
- 1825.19 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово
възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от
01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 300,00 лева,
4
считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 23.06.2025
г., и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане;
- 832.48 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение за неизползван
годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 43 дни, ведно с мораторна лихва в
размер на 200,00 лева, считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата
молба в съда – 23.06.2025 г., и дължимата лихва от момента на предявяване на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението;
- 4472.18 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати
съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва в размер на 600,00 лева,
считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 23.06.2025
г., и дължимата лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба
до окончателно изплащане на задължението.
Претендира разноските по делото.
С протоколно определение от 02.10.2025 г. е допуснато по реда на чл.214
ГПК изменение на исковете, както следва:
- 2139.41 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово
възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от
01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 480.43 лева,
считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 23.06.2025
г., и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане;
- 740.94 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение за неизползван
годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 43 дни, ведно с мораторна лихва в
размер на 166.39 лева, считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата
5
молба в съда – 23.06.2025 г., и дължимата лихва от момента на предявяване на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението;
- 4422.66 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати
съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва в размер на 993.16 лева,
считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 23.06.2025
г., и дължимата лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба
до окончателно изплащане на задължението.
Ответното училище, чрез пълномощника си адв. Я. Я., оспорва иска.
Не оспорва, че ищцата е била служител на СУ „Васил Левски“, като е
изпълнявала длъжността „************ в ГЦОУД 1-4 клас“ и трудовото й
правоотношение е прекратено със Заповед № РД-11-1230/21.07.2023 г.,
считано от 01.08.2023 г.
При прекратяването на ищцата били изплатени всички дължими суми.
Претенциите за актуализиране и заплащане на работна заплата съгласно
Анекс към КТД в средното образование от 10.08.2023 година, било напълно
неоснователно. Към 10.08.2023 г. право на увеличение на заплатата имали
лицата, които са със статут на „Педагогически специалисти“ и са „заети“ в
образованието. Това било записано в алинея 2 на чл. 27 от КТД, променен с
анекса. Очевидно било, че ищцата не е в този кръг лица на „заети“ към
10.08.2023 г. и поради това не можела да се ползва от извършеното
увеличение. Тя нямала и качеството на педагогически специалист по смисъла
на ЗПУО, тъй като това качество съществувало само при действащо валидно
трудово правоотношение, а такова липсвало за ищцата към датата на
сключването на анекса. Така, че по смисъла на записа в чл. 27 от КТД, тя
нямала характер на правоимащ, тъй като не била педагогически специалист и
не била заета към момента на анекса.
Ответникът твърди, че наличието на валидно индивидуално трудово
правоотношение към 10.08.2023 год. е абсолютна предпоставка за
практическото реализиране на посоченото в анекса увеличение. Лицата, за
които анексът важи, трябва да са били действително заети в образователната
институция, т.е. да са били в трудови правоотношения с нея. Качеството на
6
служител се определяло единствено от разпоредбите на Кодекса на труда при
наличието на трудово правоотношение. Следователно, ако трудовият договор
на работника или служителя е прекратен, независимо от основанието, то той
не попадал в кръга лица, определен в нормативната уредба както и КТД,
съответно в Анекса към него.
Втората предпоставка била лицето към 10.08.2023 година да е обхванато
от действието на КТД, т.е. да е синдикален член. В дадения случай нямало
основание да се приема, че лицето е обхванато от действието на КТД като
синдикално членство, доколкото към момента на влизането на Анекса в сила
ищцата не била член на синдикалната организация към училището.
Съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на
предучилищното и училищно образование, приет с Анекса от 10.08.2023 год.,
било предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 год. на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищно
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и
съответните разходи за осигурителните им вноски. Именно към тази дата се
определял и кръгът от лицата, за които се прилагат договореностите в Анекса
т.е. за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали това качество
„Работници и служители“.
Посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлявала дата на
влизане в сила на договорните клаузи, а това бил началният момент, от който
се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството
работници и служители – синдикални членове към момента на постигане на
договореността – 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на работната
заплата възниквало на 10.08.2023 г.
Предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на
предучилищното и училищното образование съгласно чл. 27, ал. 1 от Анекса
се определял, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица,
които притежават качеството педагогически специалист.
Аналогично било и предвиденото в § 3 от Заключителната разпоредба на
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране
и заплащане на труда /обн. ДВ, бр.75 от 01.09.2023 г./, където било посочено,
че минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти влизат в сила от 1 януари 2023 г., но тази
7
разпоредба касаела само тези лица, които имат качеството педагогически
специалист към момента на приемане на нормативния акт.
С оглед гореизложеното не съществувала правна възможност за лицата с
прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне
на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на
индивидуалните работни заплати за минал период от време. Предвиденото
увеличение се извършвало от работодателя единствено и само на работници и
служители, които имат действащи трудови договори към момента на
увеличение на работните заплати, като правното основание за това било
предвидено в чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда.
Със закона за Държавния бюджет на България за 2023 година за функция
„Образование“ били разчетени средства за увеличение на възнагражденията и
свързаните с тях плащания на педагогическите специалисти от 01.01.2023 г. с
15 %, както и на работните заплати на непедагогическия персонал, които са
обвързани с минималната работна заплата за страната от 01.01.2023 г. В
рамките на разчетените средства и утвърдените бюджети на институциите за
2023 г. и при спазване на трудовото законодателство, работодателите следвало
да осигурят увеличение на работните заплати на персонала.
Съгласно новия текст на чл. 27, ал.1 от КТД в образованието, приет с
анекс на 10.08.2023 г. било предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование специалисти и непедагогическия персонал и
съответните разходи за осигурителните им вноски именно към тази дата –
10.08.2023 г., се определял кръга на лицата, за които се прилагат
договореностите в анекса, т. е. за всички, които към 10.08.2023 г. са
притежавали качеството „Работници и служители“ в тази система. В случая
трудовият договор на служителя бил прекратен и той не попадал в кръга лица,
определени в нормативната уредба, както на КТД, така и в анекса към него. В
тази връзка посочената в анекса дата – 01.01.2023 г. не представлявала дата на
влизане в сила на договорните клаузи, а началния момент, от който се
увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на
работници и служители към момента на постигането на договореността –
10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличени на заплатата възниквало на
10.08.2023 г. с подписването на анекса на 10.08.2023 г. към КТД, поради което
8
към тази дата следвало да бъде очертан кръгът на правоимащите лица.
Неправилно в този смисъл, щяло да бъде заключението, че със ЗДБ за
2023 година, законодателят е предвидил увеличение на работните заплати на
педагогическия персонал и то с определен процент и то със задна дата. Такава
разпоредба в ЗДБ за 2023 година не съществувала и не би могла, защото в този
закон не се предвиждали конкретни увеличения на заплати. На следващо
място съгласно § 2 от НИД на Наредба 4 на МОН за нормиране и заплащане на
труда, законодателят единствено приел нови минимални размери на
основаните заплати на педагогическия персонал, считано от 01.01.2023 г.,
които се предвиждали за всички педагогически специалисти, независимо от
тяхното членство или не в синдикални организации. Текстът на чл. 27, ал.2 от
Анекса от 10.08.2023 г. предвиждал осигурените средства от държавния
бюджет на България за 2023 г. в размер на 524 милиона лева да се изразходват
единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
С други думи – осигурените средства следвало да бъдат използвани
единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата специалисти, което означавало, че към датата на
подписания анекс, съответният работник или служител да има подписан
индивидуален трудов договор с работодателя, да е заето лице в системата на
предучилищното и училищното образование, а ищцата не била такава, поради
липса на валидно съществуващо трудово правоотношение.
Кодексът на труда точно и ясно посочвал момента, в който влиза в сила и
действа КТД. Текстът на чл. 54, ал.1 от КТ регламентирал, че КТД влиза в сила
от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Правилото
било, че клаузите на КТД действат занапред, за в бъдеще, но страните по
договора могат да уговорят друго. Под „друго“, законът имал предвид друг
момент или дата, различна от датата на сключването/ подписването му, от
която ще влезе в сила. В случая не ставало дума за „обратно действие“ на
анекса към КТД. Началният момент, от който се увеличават заплатите на
лицата, притежаващи качеството на работници и служители бил към момента
на постигането на договореността – 10.08.2023 г., т. е. основанието за
9
увеличението на заплатите възниквало на 10.08.2023 г. с подписването на
анекса към КТД, поради което към тази дата следвало да бъде очертан кръга
на правоимащите лица.
Колкото до твърденията за дискриминация, то те били напълно
необосновани. Нямало основание да се счита, че са налице такива действия
спрямо лице, което не е в трудовоправни отношения с училището, защото
тогава нямало работодател, който би могъл да осъществи такива действия и на
второ място нямало лица, третирани по начин различен от ищцата, за да се
приеме, че тя е поставена в по-неблагоприятно положение, сравнена с тях.
С оглед изложеното, всички искове били неоснователни и следвало да се
отхвърлят.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че ищцата е полагала труд по трудово
правоотношение с ответното СУ „Васил Левски“, гр. Карлово на длъжност
„Старши учител“ и че трудовото правоотношение е било прекратено със
Заповед № РД-11-1240/21.07.2023 г., на директора на училището, считано от
01.08.2023 г. Със Заповедта е разпоредено на служителя да се изплатят
следните обезщетения: по чл. 222, ал.3 от КТ, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от
КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д-01-
269/06.12.2022 г. – 11 брутни работни заплати; по чл. 224 от КТ – 43
(четиридесет и три) работни дни неизползван платен годишен отпуск.
Не е спорно между страните, а и от представената служебна бележка
изх. №1/19.05.2025 г. се установява, че към 31.07.2023 г. ищцата е член на
синдикална организация НУС.
Правният спор се концентрира върху въпроса дали процесните
обезщетения и трудови възнаграждения са изплатени в дължимия размер.
Съгласно представения с исковата молба Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., текстът на чл. 27 от
колективния трудов договор се изменя, както следва: „За системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални основни
работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва:… 2. „б“ Старши
10
учител и старши възпитател – 1763 лв.“, като в ал. 3, т. 2 е предвидено, че
„индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-
малко от 15%. Следователно, с цитираното изменение се предвижда промяна в
съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към началната
дата, посочена в анекса – считано от 01.01.2023 г., от която дата следва да
бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на
образованието. Изрично в анекса е посочено неговото действие от минал
момент – считано от 01.01.2023 г., което по същество представлява придаване
на обратно действие на клаузите му.
Страните по колективния трудов договор изрично са се договорили, че
увеличението на минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023 г.,
поради което това е и моментът, към който следва да се преценява наличието
на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител.
Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по
отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите
(01.01.2023 г.) са отговаряли на изискванията на закона – да са страни по
трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на
членственото си правоотношение. Да се приеме обратното – че
приложимостта на измененията на КТД се преценява не към датата, изрично
посочена в анекса (01.01.2023 г.), а към датата на сключването му (10.08.2023
г.) – би означавало да се стигне до хипотези, при които определени лица, които
са заети в сферата на образованието и са членове на синдикалната
организация към 10.08.2023 г., но не са работили по трудово правоотношение
към 01.01.2023 г., да получат увеличение за посочения период. Това би било в
противоречие с житейската логика и със закона, доколкото съгласно чл. 128, т.
2 КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен труд.
Ако се възприеме тезата, че лицата, работили в сферата на училищното и
предучилищното образование в периода 01.01.2023 г. – 09.08.2023 г., нямат
право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им
правоотношение преди 10.08.2023 г., би се стигнало до неравно третиране
спрямо техните колеги, които са продължили работа след тази дата. И двете
групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи
условия, респективно в един и същ обем, при съобразяване на презумпцията
11
за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ.
Отделно от това, в съдържанието на процесния анекс от 10.08.2023 г.
изрично е предвидено, че се прилага по отношение на педагогически
специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази
дата, без да е поставено условие длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. –
датата на формалното подписване на допълнителното споразумение към КТД.
Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не
засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на
промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите на анекса са преуредени
съществувалите между страните индивидуални правоотношения, следва да се
приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за
длъжността, която е заемала ищцата.
По тези съображения съдът приема исковите претенции за доказани по
основание.
Досежно размера на предявените искове, същите са съобразени /по реда
на чл.214 ГПК/ със заключението по ССчЕ, доколкото вещото лице е
отговорило пълно и обосновано на поставените задачи, експертизата не е
оспорена от страните и съдът я кредитира изцяло.
С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че исковите претенции са
основателни и доказани и следва да се уважат.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът следва да постановяви
предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото
трудово възнаграждение.
По разноските:
С оглед изхода на делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищцата разноските по делото – 2000 лева за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да се осъди ответникът да заплати
по сметка на РС Карлово в полза на бюджета на съдебната власт разноските за
възнаграждение на вещо лице – 250 лева, както и държавни такси в размер на
общо 371.42 лева, от които: 104.79 лева по иска с правно основание чл.128, т.2
КТ, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД; 50 лева по иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ,
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД; 216.63 лева по иска с правно основание чл.222, ал.3 КТ,
12
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Стремски полк“ № 6, представлявано
от директора Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Ч., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. К., ул. „***“ №***, следните суми:
- 2139.41 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово
възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от
01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 480.43 лева,
считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 23.06.2025
г., ведно със законната лихва въху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 23.06.2025 г., до окончателното плащане;
- 740.94 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение за неизползван
годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 43 дни, ведно с мораторна лихва в
размер на 166.39 лева, считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата
молба в съда – 23.06.2025 г., ведно със законната лихва въху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2025 г., до
окончателното плащане;
- 4422.66 лева – разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати
съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва в размер на 993.16 лева,
считано от 08.11.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда – 23.06.2025
г., ведно със законната лихва въху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 23.06.2025 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА СУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, ЕИК: *********, със седалище и
13
адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Стремски полк“ № 6, представлявано
от директора Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Ч., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. К., ул. „***“ №***сумата от общо 2000.00 лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА СУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Стремски полк“ № 6, представлявано
от директора М. Д. М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС КАРЛОВО, в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от общо 621.42 лева, представляваща
държавни такси върху уважените искове и разноски за вещо лице, платени от
бюджета на съда.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение
на решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение.
Присъдените в полза на ищцата суми могат да бъдат платени по
следната банкова сметка, с титуляр М. Н. Ч.: ****************************,
BIC: ***************, „Първа инвестиционна банка“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчване съобщение на страните.
ЦД
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
14