Решение по дело №50/2025 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 281
Дата: 11 април 2025 г. (в сила от 11 април 2025 г.)
Съдия: Веселка Георгиева Узунова
Дело: 20252100500050
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Бургас, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500050 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „ВиК”ЕАД гр.Бургас ,ищец в
първоинстанционното производство, подадена чрез пълномощника му юрисконсулт
Надежда Ватева против Решение № 2243 от 30.10.2024 г. постановено по гр.д.
№1420/2023г.по описа на БРС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ исковете на “Водоснабдяване
и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Цветан Василев Мирчев, против
Ц. И. Х. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, Ж. И. Х. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, и Л. И. Х. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
**********, в качеството им на наследници на И. Т. Х., за разделното им осъждане за
заплащане на сумата от 280. 77 лв. – главница, представляваща неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в ***, със заведена партида в
базата данни с аб. № 855404 на името на общия наследодател, за отчетния период от
03.10.2019 г. до 14.12.2022 г., за което са издадени фактури от 25.08.2020 г. до 22.12.2022 г.,
31. 11 лева, представляваща сборна лихва върху главницата, начислена за периода от
26.09.2020 г. до 08.03.2023 г. включително, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г., както и искането за
присъждане на сторените по делото разноски.
1
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на въззиваемите Ц. И. Х. и Л. И. Х.
чрез особения им представител- адв-Елена Иванова на 03.01.2025г. и в законоустановения
срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен лично на въззиваемия Ж. И. Х. на
17.12.2024г.,като писмен отговор не е постъпил по делото.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и
неправилност на постановеното съдебно решение,като е оспорен решаващият извод на
БРС,че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване по основание и
размер исковите си претенции срещу ответниците. Посочва се,че по делото е било
безспорно установено,че ответниците са наследници на починалия И. Т. Х.,който е бил
потребител на ВиК услуги за процесния водоснабден имот.Ответниците очевидно са
бездействали и не са се интересували от правата си,не са подали заявление пред оператора
за промяна или закриване на партидата на наследодателя им и са се поставили в ситуация да
бъде изразходено такова количество вода в обекта. Позовава се на чл.48 ал.1 ЗН,съгласно
която е въведена законова презумпция,по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл.60 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до
доказване на противното,като цитира съдебна практика. Счита,че БРС се е позовал на
несъставомерни данни и неправилно е приложил материалния закон,в резултат на което е
достигнал до неправилен извод относно възникването на качеството на потребители на ВиК
услуги на ответниците.Съдът е нарушил чл.236 ал.2 ГПК,като е ценил едностранчиво
събраните по делото доказателства,като не е взел предвид представените от ищеца писмени
доказателства и приетата СТЕ. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на
атакуваното решение на БРС и постановяване на съдебно решение от въззивната
инстанция,с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. Прави
доказателствени искания при условията на чл.266 ал.3 ГПК,които не са уважени от
въззивния съд.

В постъпилия писмен отговор въззиваемите Ц. Х. и Л. Х. чрез особения
представител адв.Елена Иванова са изразили становище за неоснователност на въззивната
жалба.Считат за неоснователни оплакванията за допуснати от съда нарушения по чл.236
ал.2 ГПК,а съдът е оценил и анализирал доказателствата,събрани по делото в съответствие
със законовите си задължения.Поддържат се възраженията,направени в производството пред
БРС- че наследодателят на ответниците не е бил във валидно облигационно правоотношение
с ВиК ЕАД.Посочва се,че по делото не са ангажирани доказателства И. Т. Х. да е бил
собственик на водоснабдения процесен имот,а от постъпилата по делото писмена
информация от община Камено е било установено,че за собственик на процесния имот е бил
вписан З. Х. М.,с нотариален акт за собственост от 1996г.,в разписния лист към кадастралния
план от 2000г. като собственик е бил записан К. Т. Н.,а в регистъра на неодобрената
кадастрална карта ,имотът е бил записан като собственост на Ж. и З. Д.,с нотариален акт от
2007г. С оглед изложеното,въззиваемите намират доказателствените искания за установяване
2
на родствени връзки между З. Х. М. и наследодателя И. Т. Х.,тъй като от данните по делото
е видно,че актуални собственици на имота от 2007г.са Д.,а не З. М.. Моли решението на БРС
да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по
делото,а доказателствените искания да бъдат оставени без уважение. Отправено е и особено
искане- да бъде задължен въззивникът да внесе още 200 лв.за възнаграждение на особения
представител,тъй като определеното възнаграждение от 200 лв.за въззивното производство е
под минимума по НМРАВ,който е 400 лв.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща
представител.Постъпила е писмена молба от пълномощника му,в която се заявява,че се
поддържа въззивната жалба,моли се за уважаването и,претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемите Ц. и Л. Х. се представляват от особения представител
адв.Сидерова,която оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззиваемият Ж. Х.,редовно уведомен,не се явява,не изразява
становище по жалбата.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* е предявил искове
против ответниците Ц. И. Х. с ЕГН **********, , Ж. И. Х. с ЕГН ********** и Л. И. Х. с
ЕГН **********, в качеството им на наследници на И. Т. Х., като е претендирал разделното
им осъждане за заплащане на сумата от 280. 77 лв. – главница, представляваща неплатена
цена за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в ***, със
заведена партида в базата данни с аб. № 855404 на името на общия наследодател, за
отчетния период от 03.10.2019 г. до 14.12.2022 г., за което са издадени фактури от
25.08.2020 г. до 22.12.2022 г., 31.11 лева, представляваща сборна лихва върху главницата,
начислена за периода от 26.09.2020 г. до 08.03.2023 г. включително, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г., до
окончателното изплащане.Ищецът е твърдял,че претендираната сума е дължима от
ответниците,тъй като те са придобили качеството на потребители на ВиК услуги за
процесния водоснабден имот,в резултат на наследяване по закон.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна
защита БРС е дал правна квалификация на предявените искове по чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 60, ал. 1 от Закона за
наследството /ЗН/.
Ответниците Ц. Х. и Л. Х. са подали отговор на исковата молба, чрез назначения им
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Елена Иванова, в който
оспорват основателността на исковете с аргумент,че по делото липсват доказателства
наследодателят им да е бил собственик или ползвател на процесния имот през процесния
3
период, както и че липсват доказателства за сключен договор за предоставяне на ВиК
услуги. В този смисъл се твърди,че не е било доказано наличие на договорни отношения
между страните по делото през процесния период, поради което е отправено искане за
отхвърлянето им. Оспорени са и размерите на предявените искови претенции.Ответникът Ж.
Х. не е заявил становище по предявените искове.
От представеното по делото удостоверение за наследници на И. Т. Х. с ЕГН
********** се установява,че същият е починал на *** г., като след своята смърт е оставил за
свои законни наследници децата си – тримата ответници по настоящото дело,както и децата
на починалия му син С. И. Х.. Исковете са заявени спрямо децата му, съобразно квотата им в
наследството от по ¼.
От приетата по делото СТЕ се установява,че процесния водоснабден имот се намира се
в *** и представлява оградено дворно място с изпълнена едноетажна масивна жилищна
сграда в него.Вещото лице е установило,че потребеното количество вода за периода от
03.10.2019 г. до 14.12.2022 г. е в размер на 167 куб.м., чиято стойност възлиза общо на 374.
37 лв.
Правилно БРС е съобразил,че съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
„потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица
- собственици или ползватели на имоти в етажната собственост,която правна уредба
предпоставя ищецът да докаже,че ответниците,респективно-техният праводател И. Т. Х. е
собственик на процесния водоснабден имот в ***.
Ищецът не е представил доказателства,удостоверяващи твърдението му,че собственик
на водоснабдения имот,находящ се в *** е бил наследодателят на ответниците.Няма яснота
на какво основание И. Т. Х. е бил вписан като абонат на ВиК –Бургас с аб. № 855404.От
писмо с изх.№ 69-00-235 от 13.06.2025г.на кмета на община Камено се установява,че
административният адрес *** е идентичен за УПИ V-905 кв.79 по регулационния план на
гр.Камено,а в разписния лист към плана като собственик на този имот е вписан З. Х. М. с
документ за собственост нот.акт № 101 ,т.І,н.д.№219/1996г. От приложеното към писмото
копие от разписния лист със записванията за този имот се установява,че И. Т. Х. не е вписан
и като предходен или следващ собственик.По делото е приет като доказателство
нотариалният акт на З. Х. М.,от който се установява,че е придобил собствеността въз основа
на сключен договор за продажба с продавач „Първа Частна Банка“АД,която е представила
титул за собственост- постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан от
02.03.1995г. В регистъра на неодобрената кадастрална карта за имот с идентификатор
35883.501.904 е отразено,че същият е собственост на Ж. С. Д. и З. С. Д., съобразно н.а. №
09.08.2007 г. Очевидно е,че няма дори индиции наследодателят на ответниците И. Т.
Х.,който е починал през 2012г. да е притежавал право на собственост или вещно право на
ползване върху процесния водоснабден имот и същото да е било наследено от ответниците.
Правилно и законосъобразно при така установените по делото факти БРС е приел,че не са
4
ангажирани доказателства ,че наследодателят на ответниците е бил потребител на ВиК
услуги. Вписването на едно лице като абонат на дружеството,предоставящо ВиК услуги не е
достатъчно за да се установи качеството му на потребител.В тежест на ищеца е да ангажира
доказателства,че това лице е собственик или ползвател на водоснабден имот,доколкото
законът свързва качеството потребител на тези услуги с правото на собственост или вещното
право на ползване върпу водоснабдения имот, което в случая не е сторено.
По гореизложените съображения и при споделяне на мотивите,изложени от БРС,към
които препраща на основание чл.272 ГПК ,въззивният съд достигна до извод,че въззивната
жалба е неоснователна,а обжалваното решение следва да се потвърди като
правилно,законосъобразно и обосновано.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2243 от 30.10.2024 г. постановено по гр.д.№1420/2023г.по
описа на БРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

5