Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

гр. Хасково, 29.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при секретаря Гергана Мазгалова

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1195/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от ЕТ „Ш. – С.Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. С., общ. М. б., обл. Х. чрез С.Д.Д., представляваща фирмата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-564-0043723/04.09.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – хранителен магазин, намиращ се в с. С., общ. М. б., стопанисван от ЕТ „Ш. – С.Д.“, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), чл. 187, ал. 1 от с.з. и чл.186, ал.3 от ЗДДС.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Твърди се, че наложената ПАМ се явява явно несъразмерна и постановена при нарушение на принципа, залегнал в чл. 6 от АПК. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

В съдебно заседание ЕТ се представлява от адв. Ф. редовно упълномащена, която поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен представител юриск. К., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Хасково в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-564-0043723/04.09.2019г. началникът на отдел "Оперативни дейности"- Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е наложил ПАМ "запечатване на търговски обект – хранителен магазин", находящ се в с. С., общ. М. б., стопанисван от ЕТ „Ш. – С.Д.“ и забрана за достъп до него за срок от петнадесет дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. От мотивите към заповедта се установява, че при извършена на 29.08.2019 г. проверка и контролна покупка на един брой минерална вода на обща стойност 0.60лв. в обекта не е издадена касова бележка поради липсата на функциониращо фискално устройство. При тези данни е прието, че търговецът е извършил нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18), който въвежда изрично и императивно забрана да се извършват продажби на стоки и услуги от задължените лица без функциониращи ФУ/ИАСУТД. За установяване на извършеното нарушение е съставен Протокол за извършена проверка № 0043723/29.08.2019 г., който се ползва с формална доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В последствие е съставен и АУАН №F508463/28.09.2019 г. Отразените факти и констатации в съставения протокол са изцяло възприети от административния орган и въз основа на тях е издадена процесната ЗППАМ, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговския обект за срок от 15 дни. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и приложената Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, при спазване на процесуалните правила и норми.

Правилно е приложен и материалният закон. Според чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. В случая е безспорно установено, че жалбоподателката извършва продажби на стоки в обособен самостоятелен търговски обект, поради което се явява задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18. С оглед на това тя е била длъжна да спазва регламентираните там правила и норми и да осъществява своята дейност само ако в обекта има действащо, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство (чл. 7 от Наредба №Н-18). С противоправното си поведение тя е нарушила това свое задължение.

С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган, за да постанови своя акт. В тези случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.

Това, че в конкретния случай в жалбата се сочат причини, поради които не било използвано устройството, следва да се прецени, като се има предвид, че нито пред проверяващите при съставянето на протокола от извършената проверка, нито при връчването на заповедта, а и при подаването на настоящата жалба, не се представят доказателства относно твърдяното, а именно, че фискалното устройство е било оставено на ремонт. На основание чл. 50, ал. 6 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. при приемането за ремонт сервизният техник следва да състави протокол, като екземпляр от него се предоставя на търговеца. Като няма доказателства относно извършването на ремонт, то е обоснован извода на административния орган, че поведението на търговеца е в насока на нерегистриране на доходи от продажба и укриване на дължими данъци.

На следващо място от представените по делото доказателства, свидетелство за регистрация на фискално устройство и справка за регистрирани фискални устройства на ЕИК, се установява несъответствие между номера на фискалното устройство регистрирано в приходната администрация и това по отношение на което от оспорващата е представено свидетелството за регистрация и се твърди неговото използване. От така цитираната справка също така се установя, че ФУ с № DY501372 е въведено в експлоатация на 30.08.2019г., т.е. след датата на проверката извършена от контролните органи в търговския обект.

Ням как да бъде споделена и тезата на оспорващата, ангажирайки и в тази насока гласни доказателства, а именно, че в деня на проверката завареното в обекта лице – С. Д. не се е намирало там, за да извършва продажби, а само да почисти обекта, тъй като в този период магазина не е работел. Тази теза би се споделила от настоящия състав на съда ако например, намиращото се там лице не бе извършило продажба на един брой минерална вода, а бе помолило проверяващите да напуснат магазина. Все в тази връзка следва да бъде посочено, че за настоящия спор са ирелевантни взаимоотношенията между С. Д. и нейните родители, така както се опита да ги пресъздаде в показанията си свидетеля А. Д. целейки да обоснове виновно поведение от страна на дъщеря си, която е била в магазина без тяхно знание.

На следващо място, настоящият състав на съда намира, че при издаване на заповедта е спазена и преследваната от закона цел. ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време действие. Определеният срок от 15 дни е около средния размер, предвиден от закона и съответен на степента на обществена опасност на деянието, което се характеризира като типично, обичайно за този вид нарушения. Изложеното обуславя извода, че процесната ПАМ не противоречи на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-564-0043723/04.09.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – хранителен магазин, намиращ се в с. С., общ. М. б., стопанисван от ЕТ „Ш. – С.Д.“, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), чл. 187, ал. 1 от с.з. и чл.186, ал.3 от ЗДДС е валидна и издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същата жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Основателно и своевременно се явява искането на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи обаче от съда в размер на 100.00 лева, съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Ш. – С.Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. С., общ. М. б., обл. Х. чрез С.Д.Д., представляваща фирмата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-564-0043723/04.09.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, чл. 187, ал. 1 от с.з. и чл.186, ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговския обект на Едноличния търговец за срок от 15 дни.

ОСЪЖДА на ЕТ „Ш. – С.Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. С., общ. М. б., обл. Х. да заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски в размер на 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: