Решение по дело №998/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Еконт Експрес“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор А. Н. С., против Решение № 267 от 14.04.2025г., постановено по АНД № 244 от 2025г. по описа на Районен съд– [населено място], с което е потвърдено наказателно постановление № 798478-[рег. номер] от 25.11.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас, в Дирекция „Оперативни дейности“, в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за недоказаност на вмененото административно нарушение. Оспорва се изводът на съда, че в хона на АНп не са допуснати съществени процесуални нарушения и се твърди, че в случаят акта и издаденото НП не отговарят на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, защото не съдържат датата и мястото на вмененото нарушение, нито се описва как точно е установено това твърдяно нарушение. Сочи се, че неправилно е прието от съда, че дружеството „Еконт Експрес“АД е отчело продажба чрез наличното в проверявания обект ИАСУТД и има задължението да я регистрира, съгласно действащото законодателство, като я отнесе към правилната данъчна група. Изтъква се, че така направените от съда констатации са в противоречии с нормата на чл.29 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, която отчита начина на отчитане на извършените продажби, когато лицето по чл.3 от Наредбата извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, какъвто е случаят с дружеството „Еконт Експрес“АД. Описва се, че при конкретната проверка, извършена на 25.10.24г., както и при съставяне на АУАН и НП органите по приходите не са изискали относими документи и не са съобразили обстоятелството, че в конкретния случай проверяваното дружество /лицензиран пощенски оператор/ отчита продажби през ИАСУТД и на свои доверители /клиенти/, а данъчно задълженото лице по тези продажби не е „Еконт Експрес“АД. В конкретният случай това е клиентът на пощенския оператор „Дрийм Биг Бранд“ЕООД, което се установява и от процесния системен бон от инкриминираната дата. За продажба на „Игра с карти“, за която е събран наложен платеж в размер на 26.91 лева по товарителница с посочен номер. В този смисъл, според касатора адресат на обективираното от чл.27 от наредбата задължение е именно дружеството- продавач на стоката, а не пощенския оператор. Позовава се и на Общите условия за извършвани от дружеството продажби с наложен платеж без касов апарат, за целите на което се сключва споразумение между продавача и оператора /касатор/, с което клиентът възлага на оператора издаването на касов бон към краен клиент, при които условия се иска от клиента да посочи в каква данъчна група попадат продуктите, които продава и в тази връзка се описват хронологичните стъпки, с оглед взаимоотношенията между клиента и пощенския оператор. Изразява се становище за незаконосъобразност на издаденото НП и се иска отмяна на първоинстан-ционния съдебен акт, респективно отмяна на процесното НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции- платено адвокатско възнаграждение, за което прилага доказателства.

В съдебно заседание дружеството- касатор, редовно уведомено, се представлява от пълномощника- адвокат В. Т. от АК-Перник, която поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване.

Ответникът по касация – Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас, в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП,редовно призован, в съдебно заседание не се явява, а се представлява от упълномощен представител- юрисконсулт С., която оспорва касационната жалба. Солидаризира се с извода на първоинстанционния съд, че дружество е извършило вмененото нарушение, при извършена продажба онлайн. Сочи се, че стойността на продадената вещ е заплатена в офис на „Еконт Експрес“АД, който се явява и издател на системния бон. Сочи, че сумата от продажбата постъпва именно в данъчната сметка на оператора и той я преразпределя към търговеца. Пледира за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на решението на БРС. Претендира се присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение, а в условието на евентуалност, прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на представителя на касатора.

Представителят на ОП–Бургас обосновава заключение за неоснователност на подадената КЖ и потвърждаване на оспореното съдебно решение.

Административен съд – Бургас, в настоящият състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, в пределите на касационната проверка, съгласно чл.218 АПК, административният съд съобрази следното:

С процесното НП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във вр. с ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В обстоятелствената част на постановлението се описва, че при извършена проверка в офис на „Еконт Експрес“АД в [населено място], находящ се на [улица], стопанисван от дружеството-оператор е констатирано наличието на функционираща ИАСУТД, регистрирана в приходната администрация с № 4719974. Описано е, че на 06.11.2024г. в 09.45 часа от представен КЛЕН за датата 25.10.2024г. и от копие на системен бон с посочен номер издаден на същата дата- 25.10.24г. в 13.54 часа за извършена продажба на артикул „Игра с карти“ ,на стойност 26.91 лева, същата е отнесена в данъчна група „Г“- стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, вместо да се отрази в данъчна група „Б“- стоки и услуги , продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност. Така описаното нарушение [жк], ал.1, т.2, вр. с ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. НП е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 06.11.2024г.

На са налични данни по преписката, да е подадено възражение по повод съставения АУАН от страна на дружеството, а видно от представеният по делото препис, актът е надлежно връчен на датата на съставянето на упълномощено лице.

Констатациите от извършената проверка на място в офиса на пощенския оператор са обективирани и в протокол от 25.10.2024г.

При преценка на релевантните към произнасянето си факти, при постановяване на оспореното решение, съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити и в хода на АНП, при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяната на НП. Съдът е констатирал, че оспореното НП не страда от пороци, които да обусловят формална незаконосъобразност, респективно не са налице подобни основания за неговата отмяна. Обсъдени са нормите на материалния закон, описани и в съдържанието на акта и НП, като съдът е изтъкнал, че при наличието на отчетена продажба чрез наличното в обекта ИАСУТД, операторът има и задължение да я отнесе към правилната група /относно приложимата в случая ставка за ДДС/ и по този начин, с неизпълнение на това задължение, дружеството-оператор извършило вмененото му нарушение. В тази насока възраженията са приети за неоснователни. Направен е коментар и на разпоредбите относно конкретната ставка на ДДС, която е приложима в случая, а именно в размер на 20 %, респективно е отчетена като неприложима хипотезата на стоки, за които се начислява такава ставка в размер на 9 %. Отчетена е тежестта на нарушението, съответно при преценка на съществуващата уредба и предвидените в нея хипотези за налагане на имуществени санкции е посочено в решението на БРС, че наложеното наказание в минималния размер съответства на законовите цели. Отречена е хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, която според решаващият състав е неприложима и като краен резултат, НП е потвърдено, а в полза на АНО е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъществено процесуално представително пред първоинстанционния съд.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящата касационна инстанция счита, че решението на БРС е валидно и допустимо, но НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон.

В хода на производството пред РС-Бургас не са допуснати съществени процесуални нарушения, като при изяснена фактическа обстановка РС е постановил съдебен акт, с който неправилно е приел наличието на осъществено и доказано административно нарушение, субект на което е операторът „Еконт Експрес“АД. В тази връзка, съдът е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Както вече бе посочено, по делото е безспорно качеството на „Еконт Експрес“АД, като оператор на пощенски услуги. Не се спори и относно фактите за датата и мястото на осъществена продажба, кой е продавачът, съответно по какъв начин е осъществена, каква е стойността на продадената вещ и по какъв начин е направено плащането на сумата от 26.91 лева /стойността на продадената вещ „Игра с карти“/. Не се спори и за факта, че в процесният издаден от функциониращата в обекта ИАСУТД системен бон, стоката е отнесена неправилно в посочената група /9% ДДС/, вместо в правилната група, за която се дължи данък в размер на 20%.

Спорът между страните е на плоскостта на приложимите правни норми и по-конкретно кой е субект на задължението да отнесе стоката към правилната данъчна група.

Настоящият касационен състав, не споделя тълкуването на цитираните норми от наредбата, въз основа на които е обоснован извод за извършено нарушение. Както правилно се сочи от касатора, задължението по чл.3 от наредбата е за лицето, което осъществява продажбата, а в случаят е безспорно обстоятелството, че продавач на вещта и сумата от наложения платеж в размер на 26.91 лева е отчетена към търговеца „ДриймБиг Бранд“ЕООД, с ЕИК *********. Последното дружество изрично е посочено в съдържанието на издаденият системен бон на 25.10.2024г. Вярно е, че сумата е заплатена в офиса на пощенския оператор, но това плащане не е за извършена от касатора пощенска услуга, нито се твърди подобен факт. Несъмнено, плащането е направено в полза на цитираното търговско дружество и данните на същото са описани надлежно в системния бон, поради което задълженията във връзка с отчитане на продажбата са единствено на лицето, което я осъществява- „ДриймБиг Бранд“ЕООД, с ЕИК *********.

В съдържанието на съставеният АУАН и НП не се съдържа никаква информация относно взаимоотношенията между пощенския оператор и неговите клиенти, сред които е и посоченото дружество, продавач на вещта. В тази връзка, в настоящото касационно производство не би могло обективно да се обсъждат факти свързани с тези взаимоотношения, дори и да са регламентирани от Общите условия за извършване на пощенска или куриерска услуга, на които касаторът се позовава. Тези доводи са направени в касационната жалба, но в хода на АНП, след връчването на съставения АУАН от страна на „Еконт Експрес“АД не са изложени никакви възражения във връзка с цитираното в касационната жалба, че задължение на клиента на „Еконт Експрес“АД е да посочи в коя данъчна група следва да бъде отчетена конкретната продажба.

От страна на проверяващите също не е проявена нужната активност да се анализират тези взаимоотношения, респективно да установят кой обективно следва да бъде субект на описаното нарушение. В тази връзка, може да се споделят доводите на касатора, че в АУАН и НП не се съдържат в пълнота относимите и установени в хода на проверката факти, въз основа на които да се направи извод, че субект на така описаното нарушение е пощенският оператор. Неясно защо в акта и в НП не е посочено нито кой е субектът, който продава вещта и получава нейната продажна цена, нито защо се приема, че не този субект, а пощенският оператор, който я доставя следва да се счита за задължено лице относно посочване на правилната данъчна група. Този пропуск е особено съществен, като се има предвид, че не се и твърди да е извършена продажба на услуга, предоставяне от пощенския оператор „Еконт Експрес“АД, а продажба на стока и за която не е установено дали куриерът е запознат въобще с нейните характеристики, т.е. каква вещ точно е била продадена.

Както е ноторно известно, доставените чрез пощенския оператор пратки, съдържат описание на вещи, направено от изпращача, т.е. отговорността за това дали съдържанието на пратката, респективно намиращата се в нея вещ кореспондира на действителното положение е именно на изпращача /продавач/, а не на доставчикът, който само превозва вещта от една до друга точка. В този смисъл, не може и да се твърди, че пощенският оператор е извършил продажба на вещ, защото подобна концепция няма да се основава на действителните факти. Единствената продажба, която е реализирана от страна на дружеството-касатор е именно осъществената от него услуга за доставка на пратката /вещта/, съответно за това, че е получил от името на купувача продажната цена за нея, под формата на наложен платеж. При положение обаче, че не е ясно дали въобще доставчикът е запознат с конкретните характеристики на продаваната вещ, не може да се вмени в негова отговорност неправилното отразяване на групата от продажбата, след като нито вещта е негова, нито сумата от 26.91 лева /продажната цена/ остава в патримониума на пощенския оператор.

Следователно, проверяваното лице не би могло да бъде субект на подобно нарушение при така описаните в АУАН и в НП факти, защото не са налице обстоятелства, които да обосновават извода, че точно пощенският оператор, а не лицето извършило продажбата носят отговорността за правилно отразяване данъчната група на описаната като продадена вещ „Игра с карти“.

При така направените констатации, издаденото наказателно постановление е материално незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна. РС-Бургас не е констатирал тази незаконосъобразност на НП и с потвърждаване на този санкционен акт е нарушил материалния закон. По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че решението на РС-Бургас следва да бъде отменено. Не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане и следва с отмяната на съдебния акт да се постанови нов по съществото на спора, с който издаденото наказателно постановление да бъде отменено, респективно касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.

При този изход на спора, по изричното и своевременно направено искане в касационната жалба следва да се присъди дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във всяка от двете съдебни инстанции, за което са представени разноски за плащане на сумата от 1320 лева за всяка от двете съдебни инстанции, а в това число е включено възнаграждението в размер на 1100 лева и платен ДДС върху тази стойност в размер на 220 лева.

От страна на ответника по касация е направено възражение за прекомерност на претендираният хонорар, което следва да бъде съобразено. Предвид факта, че и в РС-Бургас и в настоящият касационен съд производството е разгледано с участие на адвоката на страната в едно открито заседание, с кратка продължителност, като не са налице основания за квалифицирането на делото с някаква фактическа или правна сложност и не е свързано с ангажирането на обемни доказателствени материали, съдът намира, че направеното възражение е основателно и така претендираното възнаграждение следва да бъде редуцирано. Предвид указанията на чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа сумата за всяка една инстанция следва да бъде в размер на 400 лева, като възнаграждение в размер на 500 лева за всяка от двете инстанции не би било прекомерно. Към тази сума следва да се добави и дължимият размер на ДДС, т.е. за сумата от 1000 лева възнаграждение общо за двете инстанции да се добави и сумата от 200 лева за ДДС или да се присъдят разноски в общ размер 1200 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение за представителството на дружеството пред двете съдебни инстанции, с включен ДДС, които да бъдат платени от НАП, в чиято структура е издателят на отмененото НП.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, XIII-ти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 267 от 14.04.2025г., постановено по АНД № 244 от 2025г. по описа на Районен съд– [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 798478-[рег. номер] от 25.11.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас, в Дирекция „Оперативни дейности“, в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите /НАП/ да заплати на „Еконт Експрес“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор А. Н. С., сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение за представителство пред двете съдебни инстанции, с включен ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.