№ 50743
гр. София, 11.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110154275 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Л. И. срещу „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че сключен
между страните договор за паричен заем е нищожен. От служебно извършена
справка за адресна регистрация се установява, че към датата на подаване на
искова молба ищецът е са с настоящ адрес в с. Ковачевци, общ. Самоков, обл.
Софийска.
Съгласно § 13, т. 1 от ДР Закона за защита на потребителите(ЗЗП),
„потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба фактически
твърдения и представени писмени доказателства, преценени за целите на
проверката по чл. 119, ал. 3 ГПК, намира, че ищецът има качеството на
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 12 ЗЗП. С предявения иск ищецът
упражнява свое субективното право за освобождаване от задължения,
възникнали вследствие сключване на договор за потребителски кредит, който
ищцовата страна намира за нищожен. С оглед данните по делото компетентен
да разгледа предявената искова молба е РС – Самоков, тъй като именно в
неговия съдебен район се намира настоящият адрес на ищеца. Следва да се
отбележи, че подсъдността по чл. 113 от ГПК не е предвидена само за спорове,
1
произтичащи от правата по ЗЗП, а от всички спорове между търговци и
потребители ( в този смисъл Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. №
1395/2013 г. на ВКС, Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014
г. на ВКС-П, т. о., Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г.
на САС и др.), поради което в приложното поле на нормата са и хипотезите на
претенции за неоснователно обогатяване, отрицателните установителни
искове, вкл. за нищожност на договор поради противоречие със закона, липса
на съгласие, по чл. 439, ал.1 от ГПК (Вж. Определение № 272 от 28.06.2019 г.
на ВКС по ч. т. д. № 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по
ч.т.д. № 2502/2019г. по описа на ВКС, Определение № 2481 от 21.08.2023 г. по
гр. д. № 2819/2023 г., ІІІ г. о. на ВКС).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 54275/2025 г. по описа на
Софийски районен съд, I гражданско отделение, 51 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Самоков.
Определението подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2