№ 248
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иванка Н. Кожухарова
при участието на секретаря Евгения Хр. Попова
като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело №
20241450100055 по описа за 2024 година
„ АПС Бета България“ ЕООД ЕИК ............ със седалище и адрес на
управление гр.СС. представлявано от -------------------------управители, чрез
пълномощник 00000000000000- юрисконсулт е предявил иск за установяване
съществуване на вземане против С. Г. С. ЕГН ********** К.п. за сумата
500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница по Договор за кредит
Номер: 1180446/07.12.2018г., ведно със законна лихва за период от 03.11.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 34,75 лева (тридесет и четири лева и 75
стотинки), представляваща договорна лихва по Договор за кредит Номер:
1180446/07.12.2018г. за период от 07.12.2018 г. до 20.03.2019 г., сумата 245,10
лева (двеста четиридесет и пет лева и 10 стотинки), представляваща
мораторна лихва по Договор за кредит Номер: 1180446/07.12.2018г. за период
от 07.12.2018 г. до 02.11.2023 г.; сумата от 161,28лева (сто шестдесет и един
лева и 28 стотинки), представляваща главница по договор за поръчителство от
07.12.2018г , ведно със законна лихва за период от 03.11.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 75,53 лева (седемдесет и пет лева и 53 стотинки),
представляваща мораторна лихва по договор за поръчителство от 07.12.2018г
за период от 07.12.2018 г. до 02.11.2023 г., както и държавна такса в размер на
25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева (сто лева)..Претендират се и разноски
В исковата молба се твърди,че на че на 07.12.218 г. между „Кредисимо“
ЕАД в качеството на кредитодател и С. Г. С.. в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 1180446 по
електорен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние / ЗПФУР/ за предоставяне в заем на сумата от 500 лв., която
кредитополучателят се е задължил да върне на 3 вноски по 178.25лв. в срок до
20.03.2019 г. при фиксиран ГЛП в размер на 41.24 % и ГПР в
размер на 50 %. На 07.12.2018 г. кредитополучателят е сключил с
дружеството „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с кредитора и
да отговаря пред него солидарно с кредитополучателя за всички задължения
по договора за кредит и да плати всички изискуеми задължения при
1
поискване от „Кредисимо“ ЕАД. Също на 07.12.2018 г. между „Ай Тръст“
ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на
който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит, с което е изпълнил
задълженията си към длъжника по договора за предоставяне на
поръчителство. Кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за кредит, поради което на 18.02.2021 г. кредиторът е поканил „Ай
Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на кредитополучателя.
На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е погасил дължимите суми, както следва:
500 лв. главница по договор за кредит; 34.75 лв. договорна лихва за период от
07.12.2018 г. до 20.03.2019 г.; 245.10 лв. обезщетение за забава. На
23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило по електронна поща длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3 ал.4 от Договора за
предоставяне на поръчителстов,за встъпването на „ Ай Тръст“ в правата на
кредитора „ Кредисимо“,както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство в размер на 161.28 лв. и сумата от 75.53 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство. С договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД в качеството им на цеденти са прехвърлили вземанията си по
договора за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД,
за което длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 30.03.2021 г. За дължимите суми ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1213/2023
г. по описа на МзРС. Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5, от ГПК, предявява иск за
установяване на вземанията. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК от назначения особен представител на
ответницата адв.Т. Т. ВрАК е постъпил отговор,с който оспорва предявените
искове. Не оспорва съществуването на облигационно
правоотношение по договор за кредит, но поради липса на контакт с
ответника не може да вземе становище за евентуално извършени плащания и
за дължимите по кредита суми. Моли за отхвърляне на иска. Не сочи
доказателства.
Искът е с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК, ч„л.143
ЗЗД,чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е ч.гр.д.№
1213/2023 год. по описа на МзРС.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в
съвкупност приема за установено следното:
На 07.12.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и С. Г. С. в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 1180446 по
силата на който „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 500 лв., а
кредитополучателят се е задължил да върне на „Кредисимо“ ЕАД сума в
размер на 534.75 лв. в срок от 3 месеца на 3 броя месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 178.25 лв., при ГЛП в размер на 41.24% и
ГПР в размер на 50 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че
кредитополучателят следва да предостави на „Кредисимо“ ЕАД посочения от
него вид обезпечение: банкова гаранция или договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице.
На 07.12.2018 г. между „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на поръчител и
С. С. в качеството на потребител е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за
2
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, а потребителят е поел
задължението да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 53.76 лв.
на месец за периода на действие на договора за кредит, дължимо на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В
случай, че поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя
възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на
потребителя по договора за потребителски кредит, законната лихва върху
платената от поръчителя сума за периода от деня на плащането на
задълженията на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД до възстановяване на
сумата и разноските, които поръчителят е направил, след като е уведомил
потребителя за постъпилото от „Кредисимо“ ЕАД искане за плащане.
На 07.12.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД в
качеството на поръчител е сключен договор за поръчителство, по силата на
който поръчителят се е задължил да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит. Поръчителят се е задължил при писмено
поискване от страна на „Кредисимо“ ЕАД да плати всички изискуеми
задължения на потребителя по договора за потребителски кредит.
Сумата по кредита е предоставена на кредитополучателя на датата на
сключване на договора – 07.12.2018 г., но липсват доказателства,че на
23.01.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е заплатил на „Кредисимо“ ЕАД сумата по
кредита..
На 02.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД (цедент 1) и „Ай Тръст“
ЕООД (цедент 2) и „АПС Бета България“ ЕООД (цесионер) е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който
цедент 1 продава възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически
лица в качеството на кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение
№ 1 към договора, а цедент 2 продава възмездно на цесионера свои парични
вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя (цедент 2) в правата на
първоначалния кредитор (цедент 1) по просрочени и неизплатени договори за
кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор (цедент
1) като кредитодател и физическите лица – кредитополучатели, както и
вземания на цедент 2 по договори за предоставяне на поръчителство по
потребителски кредити на „Кредисимо“ ЕАД, ведно с техните привилегии,
обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените
лихви.
При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявения
иск за доказан по основание.:
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК..
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на валидни облигационни правоотношения по
договор за кредит, договор за предоставяне на поръчителство, договор за
поръчителство и договор за цесия, предоставянето на заемната сума на
кредитополучателя и изпълнението на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит от поръчителя.
3
Договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство са сключени от ответницата С. С. в качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите,
сключени с потребител, а съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – за
нищожността на процесните договори, ако същата произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства.
От съдържанието на процесните договори, страна по
които е ответникът, съдът намира същите за нищожни поради противоречие
със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 50 %,
т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя ответницата С. С. с
"Ай Тръст" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време,
съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство,
"Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства. От клаузите в договора за
потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо"
юридическо лице поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24
часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на
лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му
4
В случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено
абсолютна стойност на ГПР – 50 %, но липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и
как се формира конкретният ГПР. Също така в размера на ГПР не е включено
дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, чийто размер е 161.28 лв. (3 месеца по 53.76 лв.). Това
възнаграждение представлява разход за потребителя, който е свързан с
договора за кредит и е бил предварително известен на кредитора „Кредисимо“
ЕАД, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител „Ай Тръст“ ЕООД съгласно вписванията в ТРРЮЛНЦ. Поради
това стойността на дължимото възнаграждение за предоставяне на
поръчителство е следвало да бъде включена при изчисляване на размера на
ГПР по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В този смисъл посоченият в
договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, въвежда в
заблуждение потребителя за дължимите от него суми по кредита и поставя
потребителя в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е
потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на
съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК
прави договора за кредит недействителен поради противоречие със закона.
Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити",
при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика
превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в
задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на
заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя.
От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че
потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне
на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки,
че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на
искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.
5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът
намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита.
5
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките съда счита, че макар формално процесният договор за
потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК. .
Невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство в общите разходи по кредита от страна на „Кредисимо“ ЕАД
представлява заобикаляне на забраната на чл.19 ал.2 от ЗПК. При включването
на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения
договор за кредит,който по договора е определен на 50 %,значително ще
надхвърли законово определения максимален размер на ГПР.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и
"Кредисимо“ ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "Ай Тръст"
ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията. Следва да се посочи, че доколкото
договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на
потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от
валидното съществуване на главното правоотношение.
Също така уговореният в договора за кредит ГЛП от 40 % противоречи
на установените в гражданския и търговски оборот разбирания и неписани
правила за добросъвестност, справедливост и равнопоставеност. Съгласно
установената съдебна практика клаузата за заплащане на възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти размера на
законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два пъти. Към
момента на сключване на договора за потребителски кредит размерът на
законната лихва по просрочени парични задължения, определена по реда на
чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Кредитът е обезпечен с
поръчителство. Следователно максималният размер, до който може да бъде
уговаряна възнаградителна лихва е 20 %. Уговореният в случая ГЛП
надхвърля допустимия съгласно морала размер, противоречи на добрите
нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и
търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации.
Възнаградителната лихва е съществен елемент от съдържанието на договора
за потребителски кредит, предоставен от кредитна институция, предоставяща
заеми по занятие, което изключва възможността да бъде сключен без
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват и повелителни
правила на закона, които да заместят нищожната клауза на договора,поради
което договорът за потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД.
На следващо място договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен, тъй като не съществува главно задължение, което да обезпечава.
6
Той има акцесорен характер спрямо договора за кредит и не може да
съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване на задълженията
по договора за кредит. В този смисъл разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД
предвижда, че поръчителство може да съществува само за действително
задължение. В случая липсват задължения, които да бъдат обезпечени, което
прави договорът за поръчителство нищожен.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради липса
на основание. Основанието е типичната и непосредствената правна цел, която
се преследва със сключване на правната сделка. Договорът за поръчителство
съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД е акцесорен договор, по силата на който едно
лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за
изпълнението на задължението на това трето лице. Основанието на договора
за поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на кредитора.
Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не съществува
защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга. Поради това
сключването на договор за поръчителство от длъжника е лишено от правно
основание, което води до нищожност на договора съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4
от ЗЗД.
От своя страна поемането на задължение от потребителя да заплати
възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в интерес на
кредитора. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на
потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за
кредит. Налице е явна нееквивалентност на насрещните престации, тъй като
срещу задължението за заплащането на възнаграждение на поръчителя
потребителят не получава никаква насрещна престация. В този смисъл
клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с
чл.143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като внася значително неравноправие в
правоотношението. Дружеството-поръчител е поело задължение да отговаря
за задълженията на кредитополучателя в общ размер на 500 лв., срещу което
потребителят дължи възнаграждение в размер на 161.28 лв., При това
отговорността на поръчителя може изобщо да не бъде реализирана, ако
потребителят добросъвестно изпълни
задълженията си по договора за кредит, но въпреки това ще следва да заплати
възнаграждение на поръчителя. Освен това ангажирането на отговорността на
поръчителя зависи изцяло от преценката на кредитора, който е свързано лице
по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ с дружеството-поръчител, което
означава,че дори и да не получи изпълнение по договора за кредит,
имуществената отговорност на поръчителя може и да не бъде реализирана. По
този начин клаузата на практика прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на
кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията му.
Защитата на потребителя като икономически по- слаб субект е принцип
проведен в редица правни норми на националното законодателство, както и в
специалния Закон за защита на потребителите. Тъй като в чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП законодателят е възприел разрешението, че съответствието между цената
и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за
неравноправност, съдът счита, че приложение следва да намерят общите
правила, установени в ЗЗД..
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и
да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри
нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
7
нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Вярно е, че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на
договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка
относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването
на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.
В случая кредитоискателят е икономически по- слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода
да договаря условията, при които „ Ай Тръст“ ЕООД да му предостави
поръчителство. В същото време поръчителят по договора, който е и
икономически по- силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1
от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от
датата на плащането. Т. е. поетия от поръчителя риск при предоставянето на
поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът
на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е
абсолютно необоснован и несъответен на този риск
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото не се
спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че сумата
от 500 лв. е усвоена от ответника. Ответникът не твърди да е извършил
плащания по кредита, нито сочи доказателства в тази насока, поради което на
основание чл. 23 от ЗПК следва да се приеме, че дължи връщане на
претендираната от ищеца сума от 500 лв.,
чистата сума по кредита, по отношение на която договорът за цесия е породил
правни последици. Останалите искови претенции следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни, тъй като въз основа на недействителен договор за
потребителски кредит не се дължат лихви и други разходи, в т.ч. по договора
за предоставяне на поръчителство.
При този изход на делото ответцита следва да заплати на ищеца
направените деловодни разноски по компенсация в заповедното производство
в размер на 61.48 лв., а в исковото- в размер на 356.56 лв.
Водим от горните съображения,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че, против С. Г. С. ЕГН ********** К.п.
дължи на „ АПС Бета България“ ЕООД ЕИК ............ със седалище и адрес на
управление гр.СС. представлявано от -------------------------управители, за сумата
500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница по Договор за кредит
Номер: 1180446/07.12.2018г., ведно със законна лихва за период от 03.11.2023
г. до изплащане на вземането,
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ АПС Бета България“ ЕООД ЕИК ............
със седалище и адрес на управление гр.СС. представлявано от ---------------------
8
----управители против С. Г. С. ЕГН ********** К.п. за сумата 34,75 лева
(тридесет и четири лева и 75 стотинки), представляваща договорна лихва по
Договор за кредит Номер: 1180446/07.12.2018г. за период от 07.12.2018 г. до
20.03.2019 г., сумата 245,10 лева (двеста четиридесет и пет лева и 10
стотинки), представляваща мораторна лихва по Договор за кредит Номер:
1180446/07.12.2018г. за период от 07.12.2018 г. до 02.11.2023 г.; сумата от
161,28лева (сто шестдесет и един лева и 28 стотинки), представляваща
главница по договор за поръчителство от 07.12.2018г , ведно със законна
лихва за период от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 75,53 лева
(седемдесет и пет лева и 53 стотинки), представляваща мораторна лихва по
договор за поръчителство от 07.12.2018г за период от 07.12.2018 г. до
02.11.2023 г.,
ОСЪЖДА С. Г. С. ЕГН ********** К.п. да заплати на „АПС Бета
направените деловодни разноски по компенсация в заповедното производство
в размер на 61.48 лв.,а в исковото- в размер на 35656 лв.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
9