№ 28862
гр. София, 18.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110162116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано по Молба вх. №
171097/15.06.2023 г. на адвокат М. М., пълномощник на ищеца по делото.
В молбата се иска изменение на решението в частта за разноските, като се навеждат
доводи относно това, че с исковата молба са предявени два отделни иска, единият от които е
неоценяем и минималното възнаграждение за адвокат възлиза на 1000 лв., а другият като
оценяем е с минимално адвокатско възнаграждение в размер на 494.43 лв., съгласно
Наредба № 1/2004 г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения на Висшия
адвокатски съвет. Моли съда да измени решението, като присъди на доверителя му Л. И. Е.,
ищец по делото, сумата от 92.82 лв. за държавна такса по делото, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1130 лв., вместо присъдената сума от 533.90 лв.
Ответникът по молбата „вк“ ООД не е ангажирал становище в указания от съда срок.
След като взе предвид материалите по делото, съдът счита, че молбата се явява
неоснователна по следните съображения: Видно от Определението по чл. 140 от ГПК, с
което е докладвана предявената искова молба, съдът е приел за разглеждане един иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 3 във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение 3 от
ЗЗД за сумата от 2270.55 лв. Събрана е и една държавна такса за един иск в размер на 4 %
върху цената на иска от 2270.55 лв., а именно 92.82 лв. Двете страни не са възразили срещу
проекта за доклад, като същият е приет за окончателен с Протоколно определение от
24.04.2023 г., делото е разгледано в едно открито съдебно заседание и обявено за решаване.
Решението е постановено на 25.05.2023 г. и като необжалвано е влязло в законна сила на
20.06.2023 г.
В мотивите към решението, чието изменение и допълнение се иска в частта за
разноските, съдът е обсъдил защо и как присъжда в полза на ищеца съответната сума за
разноски, в това число и за държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, като не е
присъдил такива на ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска, поради липса на
1
доказателства за реално извършени разноски. Предвид направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът е извършил преценка по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и е намалил адвокатското възнаграждение до размера, посочен в
мотивите към решението и се е обосновал защо. В случая не се констатира грешка в
изчисляването на сумата, присъдена като разноски на ищцовата страна, нито има непълнота,
за да се извършва изменение или допълване на решението в частта за разноските.
Ето защо, съдът счита, че молбата се явява неоснователна, поради което и на
основание чл. 248 от ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 171097/15.06.2023 г. на адвокат М. М., пълномощник на
ищеца по делото, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2