РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Първомай, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20245340200130 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0325-000639/25.07.2024 г.,
издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на М. В.
П. на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят твърди, че в
случая за едно и също нарушение й били съставени два АУАН. При това положение
счита, че цялата процедура по провеждане на административнонаказателното
производство била опорочена, доколкото било недопустимо за едно и също нарушение
да се издават два АУАН. Освен това счита, че били налице съществени различия в
съдържанието на двата АУАН. Също така възразява, че при съставянето на АУАН не
било установено точното време и място на извършване на нарушението. Поддържа се,
че жалбоподателят не била отказвала да даде проба за изследване на наркотични
вещества. В тази връзка се твърди, че при започване на проверката органите на МВР
нямали нужната готовност за това, тъй като не разполагали с необходимото техническо
средство и поискали да отведат жалбоподателя в РУ – Първомай. Последната
възразила, че това е неправомерно, доколкото по съществото си представлявало
лишаване от свобода. По тези съображения моли да бъде отменено наказателното
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
1
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.06.2024 г. полицейските служители в РУ Първомай – свидетелите Г. П. и
И. В. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул на територията на гр.
Първомай, когато получили оперативна информация от група „Криминална полиция“,
че жалбоподателят М. В. П. управлявала лек автомобил под въздействието на
наркотични вещества. Около 16:30-16:35 ч. свидетелите П. и В. забелязали
управлявания от жалбоподателя М. П. лек автомобил „Инфинити ФХ 30 Д“ с рег. №
***, когото последвали. Впоследствие подали звуков и светлинен сигнал и спрели
водача за проверка в междублоковото пространство, разположено зад ул. „Стефан
Стамболов“ № 31. Свидетелите П. и В. установили, че МПС е управлявано от
жалбоподателя М. В. П., като извършили проверка на документите на водача и на
автомобила, но не установили нередности. Впоследствие свидетелят П. поканил
жалбоподателя М. П. да ги придружи до сградата на РУ Първомай, където да бъде
изпробвана с Drug Test 5000 с фабричен номер ARPH-0027 за установяване на
употребата на наркотични вещества, но тя отказала, тъй като тестът не се намирал в
патрулния автомобил. Поради това свидетелят П. останал до жалбоподателя, а
свидетелят В. отишъл до сградата на РУ Първомай, за да донесе дръг теста, който
съхранявали в полицейското управление, защото бил само един и с него работели
всички служители. Свидетелят П. забелязал, че жалбоподателят често променяла
настроението си – на моменти се усмихвала, после се ядосвала. След като свидетелят
В. се завърнал с теста за установяване употребата на наркотични вещества,
жалбоподателят отново отказала да й бъде извършена проверка. Също така на мястото
пристигнали дежурният по управление – свидетелят А. П., и майката на
жалбоподателя – свидетелят К. П.. Междувременно жалбоподателят била тествана с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като резултатът
бил отрицателен, и била извършена проверка на управлявания от нея лек автомобил на
основание чл. 81 ЗМВР, но не били открити вещи, чието държане е забранено. В
присъствието на свидетеля П. жалбоподателят М. П. отново отказала да й бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества. След
това свидетелят В. съставил Талон за изследване с № 0034871, като било указано на
жалбоподателя, че следва до 45 мин. да се яви във ФСМП – Първомай за вземане на
биологични проби. Тя отказала да подпише талона и да получи екземпляр от него,
което било удостоверено с подписа на свидетеля А. П.. Установено е също така, че
впоследствие жалбоподателят не се явила в медицинското заведение за изследване и
не дала проба за лабораторно изследване.
За констатираното нарушение свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1324099/20.06.2024 г.
Свидетелят П. предявил акта на жалбоподателя, за да се запознае със съдържанието
му и да го подпише, последната взела единия екземпляр и написала възражения на
гърба му, вследствие на което го върнала, като отказала да подпише акта и да получи
препис от същия. Това се случило в присъствието на свидетеля А. П., който
удостоверил чрез подписа си, че жалбоподателят отказва да подпише акта и да получи
2
препис от него.
Предвид възникналите пререкания между жалбоподателя М. П. и майка й К.
П., от една страна, и присъствалите полицейски служители, от друга, проверката
продължила до около 19:00 ч. Тъй като свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя било отнето, свидетелят К. П. потеглила с лек автомобил „Инфинити
ФХ 30 Д“ с рег. № ***, като се обадила на свидетеля С.А. да дойде да прибере
управлявания от самата нея автомобил.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подала възражения срещу акта
за установяване на административно нарушение.
Междувременно свидетелят П. установил, че поради технически проблем
издаденият на жалбоподателя АУАН № 1324099 от 20.06.2024 г. бил дублиран, като
под същия номер в информационната система фигурирал акт на друго лице, съставен
по-рано. Поради тази причина на 01.07.2024 г. свидетелят П. съставил нов АУАН
срещу жалбоподателя за същото нарушение с № 1359565. Като свидетел по акта бил
вписан И. В.. На 11.07.2024 г. с докладна записка свидетелят П. информирал
Началника на РУ Първомай за предприетите от него действия, като поискал
актуалните данни да бъдат отразени в информационната система. На докладната
записка от Началника на РУ Първомай е поставена единствено резолюция „Г. А.“.
На 11.07.2024 г. жалбоподателя М. П. била призована в сградата на РУ
Първомай, за да й бъде предявен акт за установяване на административно нарушение
№ 1359565 от 01.07.2024 г. При предявяването на акта присъствали жалбоподателят и
процесуалният й представител адв. Р., както и свидетелите Г. П. и И. А., като
последният удостоверил с подписа си, че жалбоподателят отказала да подпише акта и
да получи препис от него.
Въз основа на АУАН № 1359565 от 01.07.2024 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление. С последното на жалбоподателя били наложени на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца. В НП е посочено, че АУАН № 1359565 от
01.07.2024 г. бил съставен на място в присъствие на нарушителя на 20.06.2024 г. и
регистриран на 01.07.2024 г.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Г. П., И. В., А. П., И. А., К. П. (частично) и С.А.,
обясненията на жалбоподателя, приложената административноказателна преписка,
надлежно приобщените писмени и веществени доказателства – фотоснимки от мястото
на проверката. След извършен анализ на събраните доказателства съдът намира, че
следва да кредитира показанията на свидетелите П., В., П., А. и А. като логични,
последователни, непротиворечиви и съответни на писмените и веществените
доказателства. В тази връзка свидетелите П., В. и П. подробно описват събитията във
връзка с извършената проверка на жалбоподателя. Първите двама са констатирали, че
именно жалбоподателят П. е управлявала моторното превозно средство, а заедно със
свидетеля П. са възприели отказите й бъде проверена с тест за установяване
употребата на наркотични вещества. От своя страна, свидетелят П. е възприел, че
жалбоподателят отказва да подпише талона за медицинско изследване, а свидетеля А.
– отказа й да подпише акта за установяване на административно нарушение. От
постъпилото по делото Писмо от ЦСМП – Пловдив се изяснява, че жалбоподателят не
се е явила на предписаните в Талона за изследване № 0034871/20.06.2024 г. време и
място за извършване на лабораторно изследване. Въз основа на показанията на
3
свидетелите А. и В., както и обясненията на жалбоподателя съдът установи, че
свидетелят И. В. не е присъствал при предявяване на втория съставен АУАН №
1359565 от 01.07.2024 г. В тази връзка свидетелят А. изчерпателно е изброил имената
на присъствалите лица, сред които липсва това на свидетеля В.. Отделно от това
самият свидетел В., който иначе дава подробни сведения по случая, е заявил, че не си
спомня дали е бил при съставянето на втория акт. Поради това и доколкото, ако този
свидетел действително е присъствал, с категоричност би възпроизвел това
обстоятелство, съдът приема, че е отсъствал при предявяването на втория акт на
жалбоподателя. Също така съдът намира за необходимо да изясни, че не дава вяра
единствено на показанията на свидетеля К. П. в частта, в която е заявила, че на място
полицаите не били донесли теста за установяване употребата на наркотични вещества,
както и че на жалбоподателя не би съставян талон за медицинско изследване, тъй като
противоречат на останалите доказателствени източници. В останалата част не са
налице основания заявеното от свидетеля П. да не бъде кредитирано от съда.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в
по-голяма степен. Ето защо особено важно е държавните органи, които прилагат
административнонаказателните разпоредби, да извършват това при стриктно спазване
на законовите правила. Това се налага, тъй като стриктното спазване на процедурата е
гаранция за справедливост на производството и липса на произвол.
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган
се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
В случая при описание на фактическата обстановка в АУАН и НП не е
допуснато нарушение на чл. 42 и 57 ЗАНН, доколкото в двата процесуални документа
пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на
съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна
квалификация. Тук е мястото да се отбележи, че посочването на различен час в АУАН
и НП от началото на проверката не съставлява нарушение на процесуалните правила,
тъй като от една страна, в настоящата хипотеза действията са продължили няколко
часа (от 16:30 ч. до 19 ч.), и посоченият час – 17:46 ч., е в рамките на този диапазон, а
от друга страна – ЗАНН не поставя изисквания в съставените процесуални документи
да се посочва час на нарушението. Не е налице и твърдяната от жалбоподателя
неяснота при описание на мястото на нарушението, доколкото, както стана ясно от
показанията на свидетелите и приобщените веществени доказателства, конкретното
място на извършване на проверката се намира в междублоковото пространство,
разположено зад ул. „Стефан Стамболов“ № 31.
В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
4
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Посочената разпоредба предоставя
възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с
техническо средство или да изпълни предписанието за медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване за наличие на наркотични вещества или техни
аналози, което следва да му се издаде както, в случай че се съгласи на първата
проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Разпоредбата съдържа два
алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен
резултат, изпълва състава на едно нарушение. Право на водача е да избере кои и колко
от посочените в закона способи да упражни, но същественото е, че той следва да
проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде
санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Независимо обаче чрез кое от
предвидените в закона изпълнителни деяния – отказ от изпробване с техническо
средство или неизпълнение на предписание за медицинско и лабораторно изследване,
се осъществява едно и също нарушение – това по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В процесния случай безспорно жалбоподателят е притежавала качеството
водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Установено е и по категоричен начин обстоятелството, че на процесната дата и място
тя е отказала да й бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества, а впоследствие не е дала проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. В разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози е предвидено основание за отпадане отговорността на
дееца, базирано на последващо добросъвестно поведение на нарушителя, а именно ако
след обективирания в АУАН отказ за извършване на проверка, лицето доброволно се
подложи на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Както беше изяснено по-горе, в
тази хипотеза целта на закона е постигната, като наличието или отсъствието на
наркотични вещества или техни аналози е установено и обществената опасност на
извършения отказ е отпаднала. В тази връзка следва да се посочи, че видно от
изисканите писмени доказателства от ЦСМП – Пловдив жалбоподателят не е
изпълнила предписанието в талона за медицинско изследване в срок до 45 минути да
се яви във ФСМП – Първомай за извършване на химико-токсилогично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни анализи.
Поради това и тъй като впоследствие целта на проверката не е била постигната по
друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, съдът приема, че жалбоподателят е
извършила вмененото й нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Независимо от изложеното обаче, настоящият състав констатира допуснати при
съставянето на АУАН процесуални нарушения, които са от категорията на
съществените такива и които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на
административнонаказателното производство.
В случая, както беше посочено по-горе, на 20.06.2024 г. срещу жалбоподателя е
бил съставен АУАН с № 1324099, в който е било описано процесното нарушение.
Съставянето на този акт е дало начало на административнонаказателното производство
5
срещу жалбоподателя за вмененото й нарушение по ЗДвП, като именно в неговите
рамки АНО е следвало да се произнесе съгласно сезиращата функция на акта. Вместо
това актосъставителят е установил, че под същия номер в информационната система
фигурирал акт на друго лице, съставен по-рано, поради което решил да издаде срещу
жалбоподателя втори акт № 1359565 от 01.07.2024 г., в който за абсолютно същото
деяние й било повдигнато „второ обвинение“. В случая по преписката се съдържат
данни, че първият акт бил анулиран, но не става ясно на какво правно основание, с
какъв акт и от кой административен орган е сторено това. Тук е мястото да се изясни,
че в ЗАНН не е налице процесуален ред, по който вече съставен АУАН да бъде
„анулиран“ и да бъде издаден нов такъв за същото деяние. След съставяне на АУАН и
предявяването му на нарушителя актосъставителят следва да изпрати
административнонаказателната преписка на наказващия орган, който е длъжен да се
произнесе по преписката в едномесечен срок от получаването й (срокът е
инструктивен), като правомощието на наказващия орган да издаде наказателно
постановление е уредено в чл. 53 ЗАНН, а правомощието му да прекрати
административнонаказателното производство, основанията и реда за прекратяването
му – в чл. 54 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Следователно административнонаказващият орган има
възможност да поправи допуснати в АУАН нередовности, ако нарушението е
установено по безспорен начин и нарушителят е известен. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 7
ЗАНН, когато при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, наказващият орган
следва да прекрати административнонаказателното производство с мотивирана
резолюция. В хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 7 ЗАНН няма пречка в случай, че не са
изтекли сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, да бъде съставен нов АУАН, тъй като
прекратяването на административнонаказателното производство поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила не би активирало забраната non bis
in idem, защото в този случай липсва произнасяне по въпросите извършено ли е
деянието, извършено ли е от лицето, срещу което е образувано
административнонаказателното производство, извършено ли е виновно и осъществява
ли то състав на административно нарушение. Поради това съдът приема, че не е
налице пречка за реализиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя при наличието на резолюция за прекратяване на
административнонаказателното производство поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила (арг. чл. 54, ал. 1, т. 8 ЗАНН и чл. 17 ЗАНН, в
които сред изброените актове не фигурира горепосочената резолюция). В ЗАНН обаче
не е предвидена възможност актосъставителят сам да отстрани допуснатата
нередовност в АУАН, като състави нов такъв, без да изпраща преписката на
наказващия орган и в хода на вече образувано административнонаказателно
производство, което не е било прекратено. Преценката дали допуснатата нередовност
не е съществена и позволява издаването на наказателно постановление на основание
чл. 53, ал. 2 ЗАНН или се касае за съществено процесуално нарушение, което налага
прекратяване на административнонаказателното производство, е предоставена
единствено на наказващия орган. В случая вместо да изпрати преписката на
наказващия орган, който да извърши преценка дали да издаде наказателно
постановление на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН или да прекрати
административнонаказателното производство с мотивирана резолюция в случай, че
6
намери, че допуснатото нарушение е съществено, свидетелят П. сам е предприел
действия по отстраняване на допуснатата грешка чрез съставяне на втори АУАН, въз
основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление. Със съставяне
на втория по ред АУАН 1359565 от 01.07.2024 г. е образувано ново
административнонаказателно производство, което е завършило с издаване на
обжалваното наказателно постановление. Производството по съставения първи АУАН
№ 1324099 от 20.06.2024 г. обаче е останало висящо – по него не е издавано
наказателно постановление, не е постановена и резолюция за прекратяването му.
Предвид гореизложеното съставянето на втория по ред АУАН се явява
незаконосъобразно, тъй като е извършено при наличие на вече образувано и висящо
административнонаказателно производство със съставяне на първия АУАН. Това би
могло да доведе за едно и също деяние да се водят две паралелни производства с
идентичен предмет и по този начин евентуално да се стигне до наказване два пъти за
едно и също нещо, което ще е нарушение на принципа non bis in idem. Горното
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя
отмяна на обжалваното наказателно постановление (така Решение № 3361 от
11.04.2024 г. на АдмС – Пловдив по к. а. н. д. № 401/2024 г., Решение № 8399 от
30.12.2019 г. на АдмС – София по адм. д. № 518/2019 г.).
Едновременно с това съдът установи друго допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на
санкционираното лице. Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се
поставя началото на административнонаказателния процес и нарушенията при
неговото съставяне опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на
наказателното постановление, независимо че последващите действия са извършени
надлежно. Видно от процесния АУАН № 1359565, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление, същият е съставен на 01.07.2024 г., като е
подписан от актосъставителя и свидетеля В. предварително, а е предявен на
жалбоподателя на 11.07.2024 г. В случая не е налице нито едно от изключенията по чл.
40, ал. 2 ЗАНН (нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не
се яви за съставяне на акта), даващи основание на актосъставителя да състави
процесния АУАН в отсъствие на нарушителя. От това следва, че е нарушена
императивната норма на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, тъй като актът не е съставен в
присъствието на нарушителя. Това изискване на закона е въведено да охрани правата
на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на
административнонаказателното производство. Необходимостта от присъствие на
нарушителя, респ. на негов представител при съставяне на акта се обуславя и от
обстоятелството, че би могло да не се стигне до образуване на
административнонаказателно производство при наличието на представени от
нарушителя доказателства, водещи до отпадане на неговата отговорност или до
удостоверяване липсата на нарушение. Чрез личното си присъствие нарушителят може
да се увери, че АУАН действително е съставен от лицето, което се твърди да го е
издало, и в присъствието на лицата, посочени като свидетели. Личното присъствие при
съставяне на АУАН е важна гаранция и че той действително е съставен на датата,
която се сочи в него и че не е антидатиран, което пък е от значение за преценката за
спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Тук следва да се отбележи, че съдебната
практика ограничава физическото съставяне на текста на АУАН от неговото
юридическо оформяне като волеизявление на компетентен орган. В този смисъл е
напълно допустимо текстът на АУАН да бъде физически съставен предварително,
стига полагането на подписите на актосъставителя и свидетеля по акта да е станало в
7
присъствието на нарушителя. Именно с полагането на тези подписи приключва
фактическият състав на издаването на АУАН, като точно това действие следва
безусловно да се извърши в присъствието на наказваното лице. Обстоятелството, че
жалбоподателят се е запознал със съдържанието на АУАН и същият му е бил връчен,
не санира допуснатото нарушение, тъй като административнонаказателното
производство вече е било образувано и фигурата на нарушителя е възникнала със
съответните неблагоприятни последици за него. При това положение съдът намира, че
е нарушена императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 ЗАНН при съставяне на АУАН,
което е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Допуснатото нарушение в процедурата по
съставяне на АУАН е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП (така
Решение № 747 от 12.04.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 334/2021 г.).
По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъде уважено. Поради това в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,
които на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъдат възстановени от бюджета на органа,
издал отменения акт, а именно: ОД на МВР – Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0325-000639/25.07.2024 г. на
Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на М. В. П., ЕГН:
**********, адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на М. В. П., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
8