РЕШЕНИЕ
№ 16003
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110120505 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: адрес, срещу С. В. Т., ЕГН: ********** и Ц. В. Т., ЕГН: ********** и двете
с адрес адрес, с която се иска съда да
-признае за установено, че ответниците дължат разделно на ищеца главница по
Договор за потребителски кредит № *** в размер на 764.69 лв., договорно възнаграждение в
размер на 290.01 лв. за периода 20.10.2021 г. до 14.03.2022г , лихви за забава в размер на
74.72 лв. за период от 21.07.2021г. до 14.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, по отношение на които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 13434/2023 г. на СРС и
- осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 283.83 лв. /двеста осемдесет и три лева и осемдесет и три
стотинки/.
Твърди се, че на 21.09.2020 г. между ЮЛ, в качеството му на кредитодател и Й.А.Ф.
като длъжник е сключен Договор за потребителски кредит №***, по силата на който ищецът
е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3000 лева при следните параметри:
сума на кредита: 3 000 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 183.96 лв.;
годишен процент на разходите (ГПР): 49.00 %; годишен лихвен процент: 41.00 %; лихвен
процент на ден: 0.11 %;общо задължение по кредита: 4415.19 лв. Сочи се, че били поискани
и закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, по които се дължи възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 900.00 лв. и възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 1230.00 лв. или размерът на вноска по закупени допълнителни услуги е 88.75 лв.
Поддържа се, че длъжникът се е задължил да заплаща месечна вноска по погасителен
план в размер на 272.71 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца, а ищецът е
изпълнил точно и срок задълженията си по договора, като на 21.09.2020 г. е превел парична
сума в размер на 3 000.00 лв. по посочения от длъжника Й.А.Ф. банкова сметка.
1
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № *** длъжникът Й.А.Ф. дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение
по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се
споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към
деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на
първата неизплатена вноска - 20.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението - 14.03.2022
г. в размер на 290.01 лв.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК №
*** клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора.
Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните
възможности: Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит,
Отлагане на определен брой погасителни вноски, Намаляване на определен брой
погасителни вноски, Смяна на падежната дата на вноските. Сочи се, че ищецът се е
възползвал от услугата „Фаст“, а въпреки предоставената възможност не е ползвал услугата
„Флекси“.
Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само
дванадесет погасителни вноски и една частична, видно от приложеното Извлечение по
сметка към ДПК № ***.
На дружеството е станал известен факта, че длъжникът по договора Й.А.Ф. е починал
и затова предприело действия по съдебно събиране на вземанията си по процесния договор
срещу наследниците на починалия, от които претендира разделно заплащане на сумите.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
Представят се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Сочат се пороци на процесния договор и се прави
позоваване на чл.11, ал. 1, т. 9 и т 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на
ГПР, като се сочи, че договорът на основание чл. 22 ЗПК следва да се прогласи за
недействителен. Изложени са съображения за нищожност на клаузата за уговорената
възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави. Наведени са твърдения, че с
пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които
общият разход по кредита за потребител и съответно годишния процент на разходите
надхвърля значително установения от закона допустим петкратен размер на законната лихва
/чл. 19, ал. 4 от ЗПК/. Сочи се че, клаузите за услугите Фаст и Флекси са неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Поддържа се, че главницата се явява погасена чрез
направените от страна на наследодателката на ответниците плащания в общ размер на 1065
лева, които са отнесени за погасяване на регламентираните в чл. 5 от договора допълнителни
услуги, които се явяват нищожни.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Между Й.А.Ф. и ЮЛ е сключен договор за потребителски кредит ЮЛ № *** от
21.09.2020 г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника
потребителски кредит в размер на 3000 лева за срок от 24 месеца, при размер на месечната
вноска 183.96 лева, ГПР от 49.00 % и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент
от 41.00 %, лихвен процент на ден 0.11 %, възнаграждение за закупен пакет „Фаст“ – 900
2
лева, възнаграждение за закупен пакет „Флекси“ – 1230 лева, размер на допълнителна
месечна вноска- 88.75 лева, общо задължение по кредита и по закупената допълнителна
услуга: 6545.19 лева и общ размер на вноска:272.71 лева.
По делото са приложени обши условия към договора, погасителен план и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
От представено преводно нареждане се установява, че на 21.09.2020 г. ищецът е превел
по банкова сметка с титуляр Й.А.Ф. сумата от 3000 лева , като по този начин главницата от
3000 лева е усвоена изцяло.
Видно от представеното от ищеца с исковата молба и прието по делото извлечение по
договор за потребителски кредит № *** към 13.04.2023 г. по процесния договор са
постъпили 12 плащания, всяко от тях в размер на 272.71 лева или сума в общ размер от
3272.52 лева.
От приложеното Удостоверение за наследници Изх. №РЛН21-УГ51-17576 от
22.10.2021 г. се установява, че Й.А.Ф. е починала на 18.10.2021 г. и е оставила за наследници
С. В. Т. и Ц. В. Т.- дъщери.
Между ищеца и наследодателя на ответниците по делото е сключен договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички
изисквания, заложени в легалната дефиниция - договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът –
юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена
форма, като съдържа всички необходими реквизити.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал.
2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.Уговореното възнаграждение за закупени
пакети от допълнителни услуги „Фаст и Флекси“, разписани детайлно и в сключеното между
страните споразумение се дължи за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
дата на падеж. . В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1
вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената допълнителна
цена на услуга по пакет „Фаст“ и по пакет „Флекси“ е налице нарушаване на императивни
норми на ЗЗП, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него,
страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора Фаст -
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ и пакет от
3
допълнителни услуги- Флекси- право на промяна на погасителния план при специфични
условия/т.15.2 от ОУ/.Макар и оформени като допълнителни услуги, по съществото си
предвижданията касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Тоест
не е налице самостоятелен предмет на отделно правоотношение. Нещо повече, заплащането
на посочените възнаграждения е уговорено предварително и е дължимо без значение дали
тези услуги ще бъдат използвани.Това води до нарушение на принципа на добросъвестност
и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Всичко изложено
навежда на извода за противоречие на искането с чл. чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя забрана
за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, каквито несъмнено са „услугите” Фаст и Флекси. На следващо
място чл. 10а, ал. 4 предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В случая е предвидено едно общо възнаграждение за всички евентуални услуги,
което е в нарушение на цитираната норма.
Тези разпоредби от договора противоречат на посочената норма на закона – чл.10а
ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват
кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е
гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Няма и доказателства услугите, за
които да се дължи допълнителна такса, да са предоставени. Ето защо тази клауза е нищожна
поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума за предоставяне
на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като
това са възнаграждения по самия договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е
сторено и по този начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния
размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент,
като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата за услуги, която
е сигурна печалба за кредитора.
Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не се дава възможност на
длъжника да избегне плащането на възнаграждение за пакети от допълнителни услуги,
доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите
условия на дружеството. След като това е така, във всички случаи вземането за
възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата на кредитора. То затова е уговорено и
като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следователно годишният лихвен процент няма да е 41.00%, както е записано, а следва
да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от общо 2130 лева, формално
уговорено като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг
размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от
2130 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става 137.68 % /изчислен с кредитен
калкулатор за ГПР / https://www.calculator.bg/ по реда на чл. 162 ГПК, надвишаващ
законовия максимум- 50 %, а имено представлява близо четиринадесет пъти размера на
законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.По изложените съображения, доколкото са налице
нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за
4
недействителен – чл.22 ЗПК.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 3000 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./ Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата за уговорените
допълнителни услуги, представляващи по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C:618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C:26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C:70/17 и
C:179/17, EU:C:2019:250/.
Доколкото самият ищец заявява, че длъжникът-наследодател на ответниците е
заплатил по кредита сумата от 3272.52 лева, съдът установява, че вече е погасена чрез
плащане главницата от 3000 лева- единствено дължимата сума по обявения от настоящия
състав в мотивите на решението за недействителен Договор за потребителски кредит ЮЛ №
*** от 21.09.2020 г. Дори е налице надплащане- недължимо платена от ответника сума от
272.52 лева.
Ето защо исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат правно на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЮЛ , ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: адрес, срещу С. В. Т. , ЕГН: ********** и Ц. В. Т. , ЕГН: ********** и двете с
адрес адрес,, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и 2
ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК и чл. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД
-за признаване за установено, че ответниците дължат разделно на ищеца главница
по Договор за потребителски кредит № *** в размер на 764.69 лв., договорно
възнаграждение в размер на 290.01 лв. за периода 20.10.2021 г. до 14.03.2022г, лихви за
забава в размер на 74.72 лв. за период от 21.07.2021г. до 14.03.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, по отношение
на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 13434/2023 г.
на СРС и
- за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 283.83 лв. /двеста осемдесет и три лева и осемдесет и
три стотинки/.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С. В. Т. , ЕГН: ********** и Ц. В. Т. , ЕГН: ********** и
двете с адрес адрес, съдебно-деловодни разноски в размер на 460 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6