Решение по дело №8007/2017 на Районен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№417

Гр. Перник, 04.05.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХI гр. с. в публично съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря ВЕРОНИКА ВЕСКОВА, като разгледа гр. д. № 8007/2017 г. година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, предявена от П.И.Т., ЕГН ********** *** против “Алмонд - 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул., бл., вх., ап..

Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудово правоотношение, за което между тях е сключен трудов договор № 5/15.03.2016 г., на длъжност “механик машини и инструменти”. Трудовото му възнаграждение било в размер на 1500 лв., като след удръжките за данъци и осигурителни вноски чистата дължима сума била в размер на 1175.85 лв.  Месечното трудово възнаграждение било платимо до десето число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил дължимото трудово възнаграждение за периода месец април, месец май, месец юни и месец юли 2016 г. Със заповед № 1/26.09.2016 г. трудовото правоотношение между него и ответника било прекратено. Сочи, че общият размер на незаплатените трудови възнаграждения за периода месец април, месец май, месец юни и месец юли 2016 г. е 4703.40 лв.

Ищецът сочи, че ответникът му дължи обезщетение за забава върху горната сума в общ размер от 675.65 лв. върху всяко забавено плащане за трудово възнаграждение, считано от датата на забавата до датата на предявяване на иска, а именно от 11.05.2016 г. до 23.11.2017 г.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4703.40 лв., представляваща незаплатена част от трудовите възнаграждения за времето месец април, месец май, месец юни и месец юли 2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на  675.65 лв. за периода 11.05.2016 г. – 23.11.2017 г. Заявена е претенция за присъждане на законната лихва върху главницата и заплащане на направените по делото разноски.

Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Исковете са оспорени по основание и размер. Твърди, че за процесния период на ответника са заплатени суми по банков път в общ размер на 3100 лв. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа предявения иск. Оспорва твърдението на ответника, за частично погасяване на процесните вземания чрез плащане. Сочи, че извършените през процесния период парични преводи по банковата сметка на ищеца не са трудови възнаграждения, а суми, необходими за изпълнение на трудовите задължения. Моли съда да уважи исковете. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. А., оспорва исковете. Твърди, че вземанията са погасени чрез плащане. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Като прецени допустимостта на предявените искове, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са частично основателни.

За уважаване на предявените искове по чл. 128, т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да установи наличие на трудово правоотношение между него и ответника през спорния период и размера на трудовите възнаграждения.

Не е спорно между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства – трудов договор № 005/15.03.2016 г., заповед № 1/26.09.2016 г. и копие от трудова книжка, че през периода 15.03.2016 г. – 26.09.2016 г. ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение на длъжност „механик, машини инструменти”. Размерът на основното му брутно трудово възнаграждение е 1500 лв. Същото е платимо до 10-то число на месеца, следващ този, за който се дължи.

 От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Б.П. се установява, че размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период, след извършване на удръжки за задължително осигуряване и за данък върху общия доход, е в размер на 1175.85 лв. Общият размер за целият процесен период е 4703.40 лв.

Не е спорно между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства и приетата съдебно – икономическа експертиза, че трудовото възнаграждение на ищеца е следвало да бъде превеждано от ответника по разкрита на името на първия банкова сметка *** „Уникредит Булбанк” ЕАД. От представените по делото първични счетоводни документи – разходни касови ордери, издадени от работодателя на 11.05.2016г., 30.05.2016 г., 06.06.2016 г., 13.06.2016 г. и 18.07.2016 г.  и приложените към всеки от тях платежни нареждания и вноски бележки, се установява, че по банковата сметка на ищеца е преведена сумата от общо 3100 лв.  Основанието за издаване на разходните касови ордери, посочено в тях е заплата. От експертизата на вещото лице се установява, че така посочените РКО са осчетоводени от ответното дружество, като заплатените въз основа на тях суми на пълномощник на ответника, са осчетоводени като заплати на ищеца. От приложените към РКО вносни бележки и платежни нареждания, както и от приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че получените въз основа на РКО суми са преведени по банкова сметка ***. Съдът приема, че посочените плащания са за погасяване на задължението на ответника за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца за процесния период. Изводът на съда в този смисъл, се основава на съвкупността от косвени писмени доказателства /РКО, платежни нареждания и вносни бележки/ и констатацията на вещото лице, и е единственият възможен с оглед на целия събран по делото доказателствен материал. При доказателствена тежест на ищеца, указана му в съдебно заседание, проведено на 23.02.2018 г., той не е установил ответникът, по силата на съществуващото с ищеца трудово правно отношение, да има задължение да му заплаща и други суми, освен дължимите трудови възнаграждения. Предвид това и с оглед отразеното основание за плащане, в първичните счетоводни документи и безспорното установяване на превеждането на посочените в тях суми по банковата сметка на ищеца, води на единствения извод, че заплатените парични средства са за погасяване на задължението на ответника за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца. Следователно с преведената сума в размер на 3100 лв. са погасени задълженията на ответника за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца за месеците април и май, и частично за месец юни 2016 г. Останала е дължима сумата от 427.55 лв. – част от трудово възнаграждение за месец юни 2016 г. и сумата от 1175.85 лв. – трудово възнаграждение за месец юли, или общо 1603.40 лв. До този размер искът е основателен и следва да се уважи. За разликата от 3100 лв. следва да се отхвърли.

Видно от приложения трудов договор падежът на всяко месечно трудово възнаграждение, дължимо на ищеца е 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Затова за неизплатената част от трудовите възнаграждения ответникът е изпаднал в забава, считано от 11.07.2016 г., като от този момент на основание чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва. От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява размерът на обезщетението за забава, който е 220.79 лв. До този размер и за периода 11.07.2016 г. – 23.11.2017 г. акцесорният иск следва да се уважи, като за разликата от 454.86 лв. и за периода 11.05.2016 г. до 10.07.2016 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 238.00 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответникът следва да бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете – в размер на 396.00 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт държавна такса в размер на 72.97 лв. и 59 лв. – разноски по делото за възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ “Алмонд - 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл. 11, вх. А, ап. 25 да заплати на П.И.Т., ЕГН ********** *** против сумата от 1603.40 лв. /хиляда шестстотин и три лева и четиридесет стотинки/, представляваща неизплатени нетни размери на трудови възнаграждения за част от месец юни 2016 г. и за месец юли 2016 г., ведно с обезщетение за забава върху всяко от тях в общ размер от 220.79 лв. /двеста и двадесет лева и седемдесет и девет стотинки/, считано за периода 11.07.2016 г. – 23.11.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 3100 лв., претендирана като трудово възнаграждение за месец май 2016 г. и част от месец юни 2016 г. и за разликата от 454.86 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода 11.05.2016 г. до 10.07.2016 г. лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Алмонд - 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл. 11, вх. А, ап. 25 да заплати на П.И.Т., ЕГН ********** *** сумата 238.00 лв./двеста тридесет и осем лева/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.И.Т., ЕГН ********** *** да заплати на “Алмонд - 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл. 11, вх. А, ап. 25 сумата от 396.00 лв. /триста деветдесет и шест лева/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “Алмонд - 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл. 11, вх. А, ап. 25 да заплати по сметка на Районен съд – гр. Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 72.97 лв./седемдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/- държавна такса за уважената част от исковете и 59.00 лв./петдесет и девет лева/ – разноски за вещо лице.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта, в която са присъдени трудови възнаграждения.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: