№ 2411
гр. Варна, 14.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501130 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 41964/27.05.2024г.
по регистратурата на ВРС от Н. Д. Н., ЕГН ********** срещу Решение № 1840/21.05.2024г.
постановено по гр.д. № 3071/2024г. по описа на ВРС, 12-ти състав, поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение № 1995/30.05.2024г., с което жалбоподателят е ЗАДЪЛЖЕН да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Б. Н., ЕГН **********;
ЗАБРАНЕНО му е за срок от 4 месеца, считано от 14.03.2024 г.- датата на издаване на
заповед за незабавна защита ДА ПРИБЛИЖАВА Д. Б. Н. на по-малко от 100 метра, на
основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, ОТСТРАНЕН е от съвместно обитаваното с молителката
Д. Б. Н. жилище в гр. Варна, ул. „......... за срок от 4 месеца, считано от 14.03.2024г. - датата
на издаване на заповед за незабавна защита по настоящото дело, на основание чл.5, ал.1, т.2
от ЗЗДН, ОСЪДЕН е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 25,00 лева, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и е ОСЪДЕН да
заплати на Д. Б. Н. сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при непълнота на събрания
доказателствен материал във връзка с неуважено доказателствено искане на ответника за
предоставяне на възможност за представяне на снимки и скрийншотове на провеждани
разговори на Д. Н. с трети за делото лица, с които се е снабдил на 07.04.2024г. от анонимен
източник. Моли тези доказателства да бъдат приети от въззивната инстанция, като счита че
същите ще установят мотивите на молителката за образуване на настоящото дело, а именно
да използва евентуално позитивния акт от настоящото производство по ЗЗДН в бъдещия
бракоразводен процес между тях. Счита, че твърденията за това, че той като нейн съпруг я е
1
насилвал сексуално са несъвместими с твърдяния от него факт на извънбрачни връзки на
съпругата.
Поддържа заявеното становище за липса на извършени от негова страна актове на
домашно насилие спрямо молителката. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
молбата за налагане спрямо ответника на мерки по ЗЗДН да бъде отхвърлена. Претендират
за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока и по реда на чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна – Д. Б. Н., чрез
процесуалния си представител е депозирала възражение по въззивната жалба. Заявява
становище за неоснователността й, във връзка с което моли да бъде оставена без уважение.
Счита, че решението е постановено при правилен анализ на събраните доказателства, поради
което се явява правилно и законосъобразно. Счита изложените в жалбата твърдения за
тенденциозни и целящи единствено да създадат убеждение, че молителката поддържа
„връзки с други мъже“, което няма касателство към твърдяният акт на домашно насилие на
12.03.2024г.
Оспорва твърденията във въззивната жалба за недоказаност на акта на домашно
насилие както предвид ангажираните гласни доказателства, които счита, че го установяват,
така и поради обстоятелството, че с оглед спецификата на самото насилие – опит за
насилствено осъществяване на сексуален контакт, трудно могат да бъдат събрани преки
доказателства за него. Отделно от това излага, че от ответника – жалбоподател в настоящото
производство не са ангажирани доказателства, които да оборят доказателствената сила на
съставената от молителката декларация по ЗЗДН.
По отношение на доказателственото искане за приемане като доказателства на
снимки и скрийншотове на разговори на молителката подредени в 3 броя класьори, счита че
същото е неоснователно, тъй като при твърдения, че са били известни на жалбоподателя още
към датата на първото съдебно заседание в първоинстанционното производство е следвало
да бъдат представени на съда тогава, а не едва във въззивното производство. Посочва, че не
е налице извършено от съда процесуално нарушение по повод неуважаване на непрецизно
формулираното искане на ответника, поради което не е приложима хипотезата на чл.266,
ал.3 от ГПК. Отделно от горното счита, че същите нямат касателство за установяване на
твърдяното домашно насилие.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени
сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба, вх.№ 43629/30.05.2024г. от Д. Б. Н., чрез
процесуалния й представител против Решение № 1840/21.05.2024г. постановено по гр.д. №
3071/2024г. по описа на ВРС, 12-ти състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение
№ 1995/30.05.2024г. В ЧАСТТА , с която мерките за защита от домашно насилие срещу Н.
Д. Н. са наложени за срок от 4 месеца.
Счита, че с оглед установения факт на извършено от ответника домашно насилие на
12.03.2024г., разпоредените с обжалваното решение 4 месеца, за които му е забранено да
2
приближава молителката и е отстранен от съвместно обитаваното жилище са крайно
недостатъчни за преодоляване последиците от доказано извършеното насилие. Посочва, че
Д. Н. продължава да изпитва основателен страх за себе си предвид нездравото поведение на
ответника, както и с оглед на факта, че той не спазва издадената ограничителна заповед,
прави опити да осъществи контакт с нея, ходи на местата, които тя посещава и изпраща
заплашителни съобщения по дъщеря им. Счита, че в поведението му няма никакви
индикации да е разбрал тежестта на извършеното и да е коригирал поведението си.
Моли обжалваното решение да бъде изменено в частта относно продължителността
на действие на наложените мерки за закрила по ЗЗДН, като срокът им бъде увеличен от 4 на
12 месеца.
Прави доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел, с чиито
показания да установи, че ответникът не спазва издадената срещу него заповед за защита от
домашно насилие.
В предоставения срок ответникът по насрещната въззивна жалба – Н. Н. е депозирал
писмен отговор, в който оспорва същата и изложените в нея твърдения, че тенденциозно
нарушава издадената срещу него заповед по ЗЗДН. Твърди, че е направил 2 опита за контакт
с нея – позвъняване по вайбър и съобщение по Инстаграм. Моли насрещната въззивна жалба
да бъде оставена без уважение. Възразява по направеното с нея искане за ангажиране
показанията на 1 свидетел, като счита, че неспазването на заповедта за защита от домашно
насилие следва да бъде установено с надлежни протоколи от компетентните полицейски
органи.
По допустимостта на обжалването:
На основание чл.267, ал.1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната и насрещната въззвна жалби са допустими. Депозирани са от активно
легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл.17,
ал.1 от ЗЗДН и отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл.260 и чл.261 от
ГПК вр. чл.17, ал.2 от ЗЗДН.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание в
законоустановения срок по чл.17, ал.5 от ЗЗДН.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Искането на въззивника за приемане като доказателства на 3 броя класьори
съдържащи снимки и скрийншотове на твърдяни провеждани в интернет приложение
разговори с интимен характер между молителката и трети за спора лица следва да бъде
оставено без уважение. Същите, по изрични твърдения на въззивника Н., са му били
известни още по време на провеждане на първоинстанционното производство, поради което
е следвало под угрозата за настъпване на процесуална преклузия за събирането им, да бъдат
фактически представени пред съда още тогава. Отказът на първоинстанционния съд е бил
касателно доказателствено искане на ответника за предоставяне на възможност за
представяне на флашка или друг носител на електронна информация на въпросните снимки
3
и разпечатки на чатове, който е законосъобразен, предвид липсата на пречка същите да
бъдат представени на съда във вид на разпечатани писмени доказателства, доколкото макар
и на електронен носител, същите нямат характер на електронни документи, за да бъде
искано представянето им като такива. Отделно от горното, по същество с тези доказателства
обективно се цели установяване на брачно провинение на съпругата Д. Н. /извънбрачна
връзка /и/, които нямат касателство към твърдяният акт на домашно насилие от 12.03.2024г.
– не го установяват нито го опровергават, а могат да бъдат предмет на съдебна дискреция в
евентуален бракоразводен процес между страните.
Искането в насрещната въззивна жалба за допускане до разпит на един свидетел, с
който жалбоподателката Н. да установи твърденията си за това, че ответникът в процеса не
спазва издадената срещу него заповед за защита по ЗЗДН са неотносими към предмета на
спора. Преценката за наличието на основание за налагане на мерки за защита по отношение
на конкретно твърдян акт на домашно насилие, както и за тяхната продължителност /в тази
част се обжалва съдебното решение с насрещната въззивна жалба/ касаят събитията на
твърдяната дата на извършване на домашното насилие, а не изпълнението или
неизпълнението на заповедта издадена въз основа на постановеното съдебно решение. По
тази причина доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 41964/27.05.2024г. по
регистратурата на ВРС от Н. Д. Н., ЕГН ********** срещу Решение № 1840/21.05.2024г.
постановено по гр.д. № 3071/2024г. по описа на ВРС, 12-ти състав, поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение № 1995/30.05.2024г., КАКТО и насрещна въззивна жалба, вх.№
43629/30.05.2024г. от Д. Б. Н., чрез процесуалния й представител против Решение №
1840/21.05.2024г. постановено по гр.д. № 3071/2024г. по описа на ВРС, 12-ти състав,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 1995/30.05.2024г.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1130/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.06.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуланите им представители. На въззивниците да се изпратят копия от
депозираните отговори по въззивната и насрещната въззивна жалби.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника във въззивната
жалба за приемане като доказателство по делото на 3 броя класьори съдържащи снимки и
скрийншотове на твърдяни провеждани разговори на молителката с трети лица в интернет
приложение, както и искането на въззивницата по насрещната въззивна жалба за ангажиране
на гласни доказателства чрез довеждането и разпита на един свидетел.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5