Присъда по дело №862/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта:	9
Дата:	27 март 2025 г.
Съдия:	Кристина Антонова Лалева

Дело:	20234400200862
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Плевен, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
СъдебниДимитрина Т. Борисова

заседатели:Илона Кр. Петкова
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
и прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Наказателно дело
от общ характер № 20234400200862 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. Д. – роден на *** година в село ***,
област Плевен, живущ в село ***, област Плевен, ул.***, българин, български
гражданин, със средно образование, работи като шофьор в *** – град Плевен,
неженен, неосъждан, ЕГН: **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 22.01.2022 година около 18.30 часа в село ***, община Пордим,
област Плевен, на ул."***", при управление на МПС – л.а. "***" с рег. № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
чл.94 ал.1 и ал.2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Й. А.
Й. от село ***, Плевенска област при реализиралото се ПТП (удар със задната
част на автомобила и прегазване), като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на
основание чл.343а, ал.1, б. „б“ във връзка с чл.343, ал.1, б. „в“ във връзка с
чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК във връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК го
ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ с
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за
1

срок от ЕДНА ГОДИНА.
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37 ал.1 т.7 във връзка с
чл.49 от НК ЛИШАВА подсъдимия В. И. Д. – със снета по делото
самоличност от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОПРАВДАВА подсъдимия В. И. Д. – със снета по делото самоличност,
по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б."в", във вр. с
чл.342, ал.1 от НК и за това да е извършил деянието при нарушение на
нормите на чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.4 от ЗДвП.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК 1 брой кафява
на цвят връхна дреха – палто ДА СЕ ВЪРНЕ на частните обвинители Е. В. Й.,
А. Й. А. и Г. Й. А. – наследници на пострадалото лице Й. А. Й. от село ***,
Плевенска област.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В. И. Д. ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на ОД на МВР – град Плевен направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер общо на 2 037,28 лева и по
сметка на Окръжен съд Плевен направените разноски в хода на съдебното
производство общо в размер на 5 386 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК във връзка с чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата във връзка с чл.13 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004 година
за минималните адвокатски възнаграждения подсъдимия В. И. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на адв. К. К. С. – Софийска адвокатска колегия, ЕГН **********,
БУЛСТАТ ********** с рег. номер от ЕАР *** сумата от 6 000 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по
досъдебното и съдебното производство на частните обвинители Е. В. Й., А. Й.
А. и Г. Й. А..
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд –
Велико Търново в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Срещу подсъдимият В. И. Д. роден на *** в с.***, Плевенска обл., живущ в
с.***, Плевенска обл., ул.***, българин, български гражданин, със средно
образование, работи като шофьор в *** – гр.Плевен, неженен, неосъждан,
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че
На 22.01.2022г. около 18.30 часа в с.***, общ.Пордим, обл.Плевен, на
ул."***", при управление на МПС – л.а. "***" с рег.№ ***, нарушил правилата
за движение по пътищата, като:
– не поддържал устройствата за осветяване и светлинна сигнализация
при маневри в изправност (плафони за вътрешно осветление на салона на
автомобила, включващи се автоматично при отваряне на врата), с което се
поставил в невъзможност да констатира отварянето на задната врата от
пътник;
– при движение на заден ход не се убедил предварително, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението (в случая – за пострадалия Й. А. Й., който се намирал
зад управлявания от В. Д. автомобил), не наблюдавал непрекъснато пътя зад
управляваното от него превозно средство и не осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности по време на движението му назад,
с което нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1, чл.40, ал.1 и ал.2, чл.100, ал.4, т.2
от ЗДвП и чл.94 ал.1 и ал.2 от ППЗДвП, а именно:
ЗАКОН за движението по пътищата(в редакция към 08.10.2021 г.)
Чл. 25. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, … преди да започне маневрата, трябва да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
… и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение;
Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението;
(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности;
Чл. 100. (4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачът на моторното превозно средство е
длъжен да поддържа:
2. устройствата за осветяване и светлинна сигнализация при маневри чисти, видими,
регулирани и в изправност;
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за движението по пътищата
(в редакция към 17.02.2015 г.)
Раздел VII, Движение назад
Чл. 94. (1) Преди потегляне назад водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде
затруднения за останалите участници в движението и ще бъде безопасна;
(2) При движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в състояние
лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности,
и по непредпазливост причинил смъртта на Й. А. Й. от с.***, Плевенска обл.
при реализиралото се ПТП (удар със задната част на автомобила и прегазване)
1

– – престъпление по чл.343, ал.1, б."в", във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
Окръжна прокуратура Плевен поддържа така повдигнатото обвинение.
Ангажира се становище, че от доказателствата по делото се установява по
един безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е бил водач на
моторното превозно средство, от което пострадалия е слязъл от задната врата
и съприкосновението и прегазването му е реализирано, след като последният е
придобил качеството си на пешеходец. Навеждат се твърдения, че водача като
не се е уверил, че пътя зад него е свободен, с действието си по привеждане на
автомобила на заден ход, сам се е поставил в невъзможност да предотврати
вредоносния резултат. Поддържа се становище, че неизползването на
осветлението в салона на моторното превозно средство, което е имало
техническа възможност да осветява при отваряне на вратите допълнително е
създало условия за намалената видимост на водача, създала му невъзможност
да възприеме слизащото лица, както и че не поддържането в изправност на
осветлението е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат. По отношение на наказанието, което се претендира от обвинението
се сочи, че както извършителя, така и тежестта на самото деяние не се
отличават със изключително висока степен на обществена опасност, поради
което се иска определяне на наказание към минимума по правната
квалификация, по която е повдигнато обвинението.
Защитника- адв. М. от ПлАК по същество признава част от фактите
изложени от процесуалният представител на ОП Плевен, като това, че смъртта
на пострадалия е настъпила в следствие на травми получени при
съприкосновение между автомобила управляван от подсъдимия и тялото на
пострадалия, когато се е намирал зад автомобила. Възражения обаче се правят
относно точния механизъм на възникване на произшествието, като се загатва /
без да се доразвива тезата/, че е невъзможно нараняванията / така както са
констатирани/ да са получени, ако пешеходеца е бил прав зад автомобила.
Поддържа се версията, че пострадалия е скочил от автомобила, докато
последния все още се е движел напред и това е било обективна пречка за
водача да възприеме слизането му, като прегазването му не се отрича, че е
получено при движение на МПС-то на заден ход. По същество се ангажира
становище за липса на вина и се прави искане подсъдимият да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият В. И. изразява съжаление за случилото се, но заявява, че не
чувства вина и смята, че е невинен, като причина за случилото се е единствено
поведението на пострадалия.
В хода на съдебното производство / разпоредително заседание/ в
качеството на частни обвинители са конституирани лицата Е. В. Й., А. Й. А. и
Г. Й. А. , представлявани от адв. С. от САК. Поверенника ангажира становище,
с което по същество напълно се солидаризира със изводите на прокурора по
фактите. Прави се искане за налагане на наказание в минимален размер, като
се иска и прилагането на чл.66 от НК.
Съдът, като прецени събраните в хода на съдебното производство
2

писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна :
Подсъдимият В. И. Д. е роден на *** в с.***, Плевенска обл., ЕГН
**********. български гражданин, средно образование.
Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС, категории С, В, DE, D,
AM, TKT, BE, придобити категории С, В, DE, D, AM, TKT, BE, CE, като към
инкриминираната дата работил като шофьор на линейка към *** гр.Плевен. В
продължителен период от време Д. осъществявал превоза на пациенти на
хемодиализа, транспортирайки ги от населените места, където обичайно
пребивавали до болничното заведение в гр. Плевен, като след приключване на
терапията, ги извозвал обратно до домовете им. На 22.01.2022г. подсъдимият,
в изпълнение на задълженията си по трудовия договор, следвало да превози
пациенти след хемодиализно лечение в *** – Плевен до домовете им,
намиращи се в различни населени места. Около 18.00 часа пациентите заели
местата си в използвания за тази цел автобус "***" с рег.№ ***, собственост
на *** – Плевен, който в този момент бил управляван от подсъдимия и
потеглили по маршрута. Моторното превозно средство разполагало с 13
места за пътници в салона. Седалките, на които се разположили пътуващите,
били разположени в две колони, с място за минаване между тях – 5 двойни и
три единични. В буса пътуващите пациентите, след хемодиализа били седем
души, като петима от тях се разположили поединично на седалките вляво, а
останалите – на единичните вдясно. На последната единична седалка отдясно
седнал Й. А. Й. от с.***, живущ в същото село, на ул."***" № 10. Около 18.30
часа Д. пристигнал в с.***, Плевенска обл., където следвало да остави
пациента Й. Й., като се отправил в посока към дома му. Видимостта на
шофьора към вътрешността на купето на автомобила била намалена. В
населеното място било включено уличното осветление включително на
мястото на местопроизшествието. При приближаване в районна на дома на
пострадалия - ул."***" №10, пострадалият като възприел, че автомобила
подминава жилищния му имот, извикал на шофьора да преустанови
движението. Това искане било възприето от водача и последния предприел
първоначално маневра спиране и установяване на мотороното превозното
средство в покой, след което решил да предприеме движение на заден ход с
цел да улесни пътника, като му даде възможност да слезе пред дома си. При
спиране на автомобила Й. отворил задната врата и слязъл, като стъпил на
асфалтовата настилка. Подсъдимият не забелязал това обстоятелство. Пречка
за това бил и поставения поради КОВИД-пандемията между него и
пътниците прозрачен PVC-екран,който бил замъглен от конденз и пречел на
видимостта на водача към салона, както и към стъклата на задната врата
(които освен това били и затъмнени). При отварянето на задната врата във
вътрешността на купето не светнали лампи сигнализиращи отварянето на
вратите,тъй като бил изключен бутона за светлинната сигнализация за
отваряне на вратите / задна и странична/ . Преди да предприеме движение на
заден ход, подсъдимият не се уверил, че пътят зад управляваното от него МПС
е свободен и няма да създаде опасност за други участници в движението – в
частност, и за слезлия от буса пътник. Последвало съприкосновение между
3

задната част на автомобила и тялото на Й., който загубил равновесие и паднал
напречно на пътното платно. При продължаващото движение на автомобила
назад пострадалият бил притиснат от задните десни гуми на линейката.
Пътуващите в салона пациенти – св. Р.Р. се развикал на шофьора да спре,
защото движението му на заден ход създава или може да създаде опасност за
слезлия от автомобила пътник. В. Д., като възприел думите на Р., веднага
предприел спиране, след което преместил МПС-то напред по пътното платно.
Непосредствено след инцидента водачът и пътуващи в линейката слезли и
възприели пострадалия лежащ зад буса. Подсъдимия и св.Р. попитали
пострадалия за състоянието му и му помогнали да стане и да се придвижи към
затревената площ до пътното платно. Пострадалия съобщил, че се влошава,
при което подсъдимият позвънил на тел.112 с цел да повика специализирана
медицинска помощ. До пристигане на медицински екип обаче Й. починал от
тежките травми, които получил при прегазването.
В следствие на съприкосновението между задната част на МПС-то и
тялото на пострадалия, на Й. били причинени следните травми : глава –
охлузвания, кръвонасядане, разкъсно-контузна рана; – гръден кош –
двустранно счупване на ребра (3-то до 11-то, вдясно три, а в ляво в две линии;
разкъсване на пристенната плевра вдясно, контузия и разкъсване по десния
бял дроб, излив на кръв в дясната плеврална кухина (хемоторакс), непълен
колапс на белите дробове;– корем – размачкване и разкъсване на черния дроб
и десния бъбрек, масивна кръвозагуба в коремната кухина;– крайници –
охлузвания и кръвонасядания.
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и тези от
досъдебното производство № Д – ЗМ-12/2022 г. по описа на Окръжна
прокуратура – гр. Плевен Писмените материали по досъдебното производство
са обективизирани в съответните протоколи за проведени действия по
разследването и по своя същност са непротиворечиви в частта относно
данните от значение за обвинението. Първото действие по разследването е
отразено в Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.01.2022 година, за
който съда приема, че отговаря на изискванията на Закона, поради което и
предвид разпоредбата на чл.131 от НПК е годен източник на данни от
значение за производството. В хода на съдебното производство са допуснати
до разпит поемните лица, от чиито показания може да се изведе един
категоричен извод, че следствено процесуалните действия са стриктно
осъществени съобразно изискванията на НПК, поемните лица са присъствали
при провеждането на действията, били са им разяснени функциите и
последните са ги осъществили в пълен обем. Подсъдимият прави възражение,
че към фотоалбума по огледния протокол от 22.01.2022 година не са
приобщени всички направени от техническото лице снимки, от данните по
които можело да се направи друг извод относно механизма на възникване на
произшествието. С оглед на това с нарочно определение на съда от ОД на
МВР Плевен са изискани всички носители на фотоснимки изготвени при
извършване на съответното процесуално действие по д.п.36/2023 година. По
делото е представен и е приобщен диск със записани дигитални снимки, който
4

от своя страна е станал обект на техническа експертиза / л.319/ от
заключението на която се установява, че носителя съдържа 76 броя снимкови
файлове, като няма данни за манипулация на съдържанието им. Съдържанието
на файловете за целите на съдебното производство са разпечатани като
фотоалбум. Съдът възприема експертизата като обективна и компетентна, от
която се установява пълно съответствие на снимките от фотоалбума по
протокола за оглед и тези съхранени от ОД на МВР Плевен. По отношение на
невключените във фотоалбума снимки от досъдебното производство, след
приемане на съдебната експертиза, подсъдимият и защитата не правят
никакви искания, нито имат възражения във връзка със съдържанието на
разликата от снимковите файлове, които не са включени във фотоалбума към
Протокола за оглед на местопроизшествие от 22.01.2022 година. Данните,
които се извличат от горепосочения протокол установяват по един безспорен
и категоричен начин, че пътя в района на произшествието, представлява
хоризонтална пътна настилка, с пукнатини по нея, без видима пътна
маркировка, изградена от дребнозърнеста настилка, ограничена от бордюри и
тротоари. Ширина на платното за движение към онзи момент е била 7,23 м.
При огледа на буса не са установени в задната част никакви следи от
настъпилото ПТП. В най-ниската част, на 39,5 - 43 см,,на бронята от пътното
платно, на буса отзад е намерен теглич на 34-47 см. Гумите са 4 броя еднакви
с размер 215/75/16, марка "Дженерал", модел "Евро ван уинтер 2", зимни
гуми, с дълбочина на протектора поне 7 мм. На 25.05.2022 година е извършен
оглед на моторното превозно средство – *** с рег. № ***, при който са снети
данни за техническите параметри на част от автомобила съпоставени със
обсега на видимост, които възпроизвеждат на огледалата, при участието на
водача и при наличен към онзи момент параван между шофьорското място и
пътническия сектор на линейката.
В хода на съдебното производство, в качеството им на свидетели, са
разпитани всички лица пътували към инкриминираната дата в буса
управляван от подсъдимия. Следва да се посочи, че показанията на
свидетелите са напълно непротиворечиви помежду си по отношение на
важните за изясняване на обективната истина обстоятелства. От показанията
на всички свидетели / А.Ш.,Р.Р., Н.К., Г. Е./ се установява, че подсъдимия е
управлявал моторното превозно средство във връзка с изпълнение на
възложената му задача да транспортира лица с нужда от медицинска грижа /
хемодиализа/, като е следвало след приключване на медицинската
интервенция, да транспортира болните до домовете им в районна на област
Плевен. Свидетелите сочат, че линейката е потеглила от *** Плевен около
18.00 часа, като времето е било мъгливо. От свидетелките показания се
установява, че в моторното превозно средство е била поставена предпазна
прозрачна преграда между шофьорското място и купето с местата за
пътниците, като част от мерките за предпазване от ковид инфекция.
Пътниците в МПС-то са използвали за качване и слизане постоянно само
задната врата на специализираното моторно средство, макар и да е имало
друга – странична. В показанията си св. Р. сочи, че е седнал заедно с
пострадалия на последната седалка , която е и най-близко разположена до
5

задната врата на буса. От показанията на този свидетел, който се е намирал
непосредствено до пострадалия и е възприел напълно ясно движенията му по
ставане и предвижване до вратата за слизане, както и комуникацията му с
шофьора, се установява, че пострадалия е поискал на висок глас от водача, да
преустанови движението на автомобила, тъй като са подминали дома му. При
така заявеното искане, подсъдимия плавно преустановил движението на
автомобила до състояние на покой, при което пострадалия предприел действия
по слизане през задната врата на МПС-то. Свидетеля възприел, как
подсъдимия попитал дали да върне на заден ход. Св. Р. възприел, че в момента
на потегляне на буса на заден ход, задната врата била отворена, а пострадалият
се намирал извън моторното превозно средство. От показанията на този
свидетел се установява, че подсъдимият преустановил незабавно движението,
след като му било викнато, че има опасност за слизащият пасажер, както и че
заедно с В. Д. веднага слезли от МПС-то и в задната му част възприели
падналия Й. Й., които се оплаквал, че го болят гърдите. Свидетеля заедно с
подсъдимия му оказали помощ да стане и го преместили на безопасно място
на тротоара. Съдът приема, че показанията на този свидетел следва изцяло да
се кредитират с доверие, тъй като последните се излагат последователно и
логично и си кореспондират със останалия доказателствен материал по
делото. Прочетени са по реда на чл.281 от НПК и показанията дадени в хода
на досъдебното производство, като съда не констатира фрапиращи
противоречия по основните факти от значение за разкриване на обективната
истина, а именно, че пострадалия е предприел слизане от задната врата на
моторното превозно средство в момент, когато последното е било в покой,
както и че към момента на предприемане на маневра движение на заден ход
пострадалия вече се е намирал извън буса. Малките различия в детайлите при
двата разпита относно отправените към шофьора реплики и изминатото
разстояние на заден ход, съда отдава на отдалечеността на моментите, когато
лицето е излагало възприятията си за случилото се. В същата насока са
данните, които се черпят от разпита на св. К. и Е., които макар и да не са
възприели създалата се ситуация визуално и слухово изцяло, са чули както
отправеното искане от пострадалия за спиране на автомобила, така и
последващото подвикване от св. Р. за спиране движението на заден ход, тъй
като това може да е опасно за лицето, което е слизало от моторното превозно
средство. Точното съдържание на отправените от Р. към подсъдимия думи и
респективно репликата на водача, с която е манифестирал намерението си да
предприеме движение на заден ход, не може да се установи с категоричност от
свидетелските показания и това е в границите на допустимото с оглед на това,
че лицата пресъздават фактите спрямо собствените си интерпретации и
интелектуални способности за изразяване и възпроизвеждане. Важното е, че
може да бъде направен един категоричен извод относно съдържателната част
на тази вербална комуникация, а именно, че водача е демострирал намерение
да предприеме движение на заден ход, като няма никакви данни преди това да
се е уверил, че тази маневра е безопасна за лицето, за което последния е знаел,
че е предприел движение по слизане от автомобила от задната врата на буса. В
тази насока следва да се отбележи, че от всички свидетелски показания, както
6

и от обясненията на подсъдимия, се установява по един безспорен и
категоричен начин, че при употребата на това превозно средство / което е било
обичайно използваното / пътниците са се качвали и слизали само от задната
врата на МПС-то, не са използвали страничната, тъй като отварянето е било
по-трудно и водача не е слизал, за да им окаже подкрепа и физическа помощ с
оглед тяхното състояние след хемодиализа. В този смисъл съдът приема, че от
тези доказателствени източници може да се изведе категоричен извод за това,
че подсъдимият е знаел както за намерението на пострадалия да напусне
моторното средство,така и за точния начин, а именно чрез слизане през
задната страна на буса.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са
разпитани полицейски служители пристигнали на мястото на произшествието
непосредствено след подаване на сигнала на тел.112, а именно М. Г. –
полицейски служител, сектор ПП, М. А. – служител на РУ Пордим, Б. К. –
Сектор ПП. От показанията на тези свидетели се установява
местоположението на тялото на пострадалия, след инцидента, където е бил
преместен от подсъдимия и един от пътуващите в буса. Последните сочат, че
местопроизшествието е било изцяло запазено от тях до приключване на
действията по разследването при извършването на първия оглед.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска
експертиза (л.92-112 от том 1 на делото), от заключението по която се
установява, че при огледа и аутопсията на трупа на Й. А. Й. е констатирана
съчетана механична травма, изразяваща се в следното: глава – охлузвания,
кръвонасядане, разкъсно-контузна рана; – гръден кош – двустранно счупване
на ребра (3-то до 11-то, вдясно три, а в ляво в две линии; разкъсване на
пристенната плевра вдясно, контузия и разкъсване по десния бял дроб, излив
на кръв в дясната плеврална кухина (хемоторакс), непълен колапс на белите
дробове;– корем – размачкване и разкъсване на черния дроб и десния бъбрек,
масивна кръвозагуба в коремната кухина;– крайници – охлузвания и
кръвонасядания. Съдът приема експертното заключение като компетентно и
обективно, почиващо на събраните по делото доказателства. От последното се
установява по един категоричен начин, че смъртта на Й. се дължи на тежката
до несъвместима с живота съчетана травма, настъпила за минути по
механизма на масивна кръвозагуба, остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност и била е неизбежна. Уврежданията са резултат от тъпа травма,
характерът и локализацията им съответстват на притискане на тялото най-
вероятно от гумите на автомобила. При разпита на вещото лице в открито
съдебно заседание, последния заявява,че е констатирано по предната
повърхност на дясното коляно охлузване около 4-5см. диаметър, петнисто,
засъхнало, кафеникаво, без коричка, отстои от петата на около 50см. до
центъра му. Под него, непосредствено под коленната капачка, е установено
издължено в хоризонтална посока неправилно елипсовидно охлузване,
засъхнало, кафеникаво, без коричка, около 7х3см., отстои на 45 см. от петата.
Вещото лице заявява, че тези увреждания нямат точната характеристиката на
контактен отпечатък, тъй като по тялото следовъзприемаща повърхност е по-
лоша от дрехите. При съпоставка на отпечатъка по дрехите и констатираните
7

увреждания по долните крайници, може да се направи извод, че най-вероятно
са оставени от протектора на задна дясна гума. Тези изводи напълно си
кореспондират със изводите по автотехническите експертизи и косвено с
показанията на свидетелите относно обстоятелствата съобщение от тях за
начина на напускане на моторното превозно средство от страна на
пострадалия. В изложението си в открито съдебно заседание вещото лице-
съдебен медик заявява, че при огледа на трупа е установено в дясната предно-
странична повърхност на разстояние от петата в интервал от 120 до 135см.
видимо хлътване на гръдната стена навътре, в посока отдясно напред, наляво
назад, което увреждане в.л. приема, че е получено от притискане и
провлачване. Спрямо уврежданията по тялото на пострадалия в.л.прави извод,
че най-вероятната поза на тялото спрямо автомобила е било легнал по гръб.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
автотехническата експертиза, извършена от инж.Ц. Ц. (л.14 – 35 от том 2 д.п.),
която съдът приема, като обективна и безпристрастна. От заключението на
последната се установява механизма на ПТП-то, като се приема, че здравето
на пострадалия е увредено при предприетата от подсъдимия маневра на заден
ход. В допълнителната такава, изготвена от същото вещо лице (л.38 – 47 от
том 2 д.п.) е даден отговор и на въпросите за изправността на осветителните
плафони в салона на автомобила, на сигнализацията при отваряне на врата, на
изправността на двете врати към салона – задна и странична дясна. От
данните по заключението се извежда извода, че плафоните в купето са били
фабрично заложени, като има поставени такива на земята зад третата
странична седалка, на земята пред първата странична седалка и над задните
врати. При извършения оглед на 17.05.2023 година е установено, че работещ е
само един плафон находящ се на земята зад третата единична седалка. Извода
по тази експертиза не може да бъде ползван пълноценно, за да се даде отговор
на въпроса в какво състояние са били тези осветителни тела към момента на
деянието, тъй като не са съхранени никакви такива данни при първоначалния
оглед, който предшества повече от една година, момента на изготвяне на
експертното заключение. От друга страна, както от обясненията на
подсъдимия, така и от изводите по автотехническата експертиза от съдебното
производство, се налага категоричен извод за това, че водача не е имал никаква
или поне минимална видимост към вътрешността на моторното превозно
средство и то в частта към плафоните разположени на пода и практически не е
имал обективна възможност да възприеме евентуално светлината от
техническите съоръжения поставени на пода или последните да са му били от
полза, така че да получаване постоянно визуални възприятия за евентуално
слизащи от моторното превозно средство лица-пътници. От заключението на
тази експертиза се установява, че конструкцията на автобуса, както и
разпределението на интериора в салона са били технически съобразени да
няма мъртва точка за водача, спрямо страничната плъзгаща се врата и към
задните врати. От свидетелските показания обаче се установява,че
практически такава видимост в конкретния случай не е имало или е била
твърде малка, като пречка за това е било, че в буса е било тъмно и е имало
поставената преграда за ковид мерки, която допълнително е намалила
8

възможностите за възприемане от страна на водача на действията и
поведението на пътниците в купето. Единствено от обясненията на
подсъдимия, който заявява, че след като е преустановил движението на заден
ход е видял в огледалото, че има отвор, т.е., че вратата е отворена, може да се
предположи, че видимостта му е била до степен да възприеме, че вратата е
отворена. От заключението по тази експертиза, което напълно си
кореспондира и със свидетелските показания, се установява, че страничната
врата на буса е била отваряема, но при прилагане на физическа сила повече от
обичайното. Решението пътниците да слизат от задната врата било формирано
като трайна практика при тези пътуващи, тъй като не се изисквало слизането
на водача и отварянето на страничната врата с негова помощ. Безспорно се
установява факта, че подсъдимият е знаел за тази практика на пътниците и се е
съгласявал те да напускат моторното превозно средство именно през задната
врата. Това води до извода, че Д. е знаел и е могъл да предполага, че
пострадалия, който е афиширал желание да слезе от МПС-то, ще реализира
това свое намерение, като слезе именно от задната врата.
Относно механизма на причиняване на травматичните увреждания на
пострадалия в открито съдебно заседание в.л. – съдебен медик мотивира
изводите си, като заявява, че се касае за притискане, а не за прегазване на
пострадалия, тъй като прегазването предполага гумите на автомобила
напълно да са преминали през тялото на пострадалия, а в конкретния случай
от травмите констатирани по тялото се налага извода именно за притискане. В
това експертно заключение се приема, че пострадалия е бил стъпил на пътното
платно / асфалтовата настилка/ и тогава е настъпило съприкосновението на
тялото му с моторното превозно средство, което се е задвижило на заден ход.
Извода на експерта се основава на данните събрани до онзи момент по
досъдебното производство, като са отчетени част от параметрите на задната
част на моторното превозно средство, при което се приема, че пешеходецът е
бил в позиция 174 градуса дясностоящо спрямо буса. Този извод се основава
на хипотеза, при която водачът е в момент на потегляне назад, а пешеходецът в
момент след слизането му от автомобила, т.е. когато пострадалия вече е
стъпил върху пътното платно с долните си крайници. С потеглянето на буса в
посока назад топката на теглича е влязля в контакт с десния крак на
пешеходеца, при скорост на движение на МПС-то около 3,96 км/ч. В
следствие на възникналото съприкосновение, тялото на пешеходецът е
осъществило ротация около собствената си вертикална ос, чрез получените
центробежни сили от автобуса и последвало падане, след което е настъпило
притискане на тялото . При падането на тялото на пострадалия
последователно е настъпил контакт с кръста в дясно стоящата метална топка,
непосредствено отдясно на теглича, от където е причинена телесна повреда на
гръбначен прешлен. След разположение на тялото хоризонтално на
асфалтовото покритие, първо десния крак и след това с левия крак са
осъществили контакт с долната част на бронята. Тук следва да се отбележи, че
при изслушване на вещите лица по автотехническата и съдебно медицинска
експертизи в открито съдебно заседание, формално двамата заемат различни
позиции относно това, дали лицето е било прегазено или притиснато от
9

автомобила. Съдът не възприема, че това е съществено противоречие по
изводите на двете експертни заключения. Касае се за лична интерпретация на
двете вещи лица относно съдържанието на използваните от тях понятия. При
внимателен преглед на изводите по заключенията, може да се направи един
категоричен извод, че последните напълно си съвпадат и кореспондират
относно важните за изясняване на обективната истина обстоятелства, а
именно : къде се намирало тялото на пострадалия към момента на задвижване
от страна на подсъдимия на МПС-то на заден ход, как са причинени травмите
на пострадалия и как е протекъл контакта между моторното превозно средство
спрямо тялото на пострадалия, което и съставлява механизма на възникване на
произшествието. Защитата прави възражение, че не се установявало от
доказателствения материал факта, че травмите по подбедрицата на
пострадалия са получени именно при съприкосновение с теглича на МПС-то
доколкото се установявала разлика във височините. Съдът намира това
възражение за несъстоятелно. Безспорно се установява, че тези травми са
получени при съприкосновение между задната част на процесния автомобил и
пострадалия при предприета и реализирана маневра на заден ход. Това
обстоятелство от своя страна и установяването на този факт е напълно
достатъчен за целите на наказателното производство през призмата на
повдигнатото обвинение. От друга страна не следва извода да се формира
само на база на техническите параметри за разположението на теглича, както
и данните за мястото по тялото, където са констатирани нараняванията. Касае
се за малка разлика в сантиметрите, което може да се отдаде на
обстоятелството, че крайника може да е бил прегънат или приведен.
В хода на съдебното производство е назначена и приета комплексна
автотехническа експертиза с участието на съдебен лекар. Заключението по
последната съда възприема, като обективна и компетентна. Относно фактите
свързани с механизма на причиняване на ПТП-то изводите са идентични с
тези по автотехническата експертиза от досъдебното производство. Следва да
се посочи, че при изготвянето на тази експертиза, вещите лица са отчели
всички събрани данни във връзка с произшествието, като е извършено и
замерване на техническите параметри на конкретното моторно превозно
средство, включая и такива, които не са били предмет на изследване при
изготвяне на първоначалната експертиза. При огледа на автомобила е
установено конкретното местоположение на теглича и задния мост / местата,
където се предполага, че е могло да възникне съприкосновението между
автомобила и пострадалия/ и тези данни са използвани при изчисленията с цел
установяване на механизма на възникване на произшествието, определяне на
скоростта на движение на автомобила и пряката причинно следствена връзка
между тези обстоятелствата и настъпилите травматични увреждания на Й..
Проведения тест за времевия интервал (минимално време), за който
пострадалото лице Й. А. Й. е реализирал движение от задна лява седалка и е
отключил и отворил, или само отворил задна дясна врата и за реализиране на
слизане върху асфалтовата настилка е определено в два варианта – при
отключена задна врата и при заключена такава. От следствения експеримент с
категоричност се установява, че средно притегленото време Т е 3,95
п1
10

секунди, необходими на пострадалото лице да реализира предвижване от
задна лява седалка, да отвори задна дясна врата и да стъпи върху пътната
настилка. За средно претеглено време Т е определено - 4,38 сек, през което
п2
време пострадалото лице би извършило същите действия, но при условие, че
първо отключва , а след това отваря задната дясна врата и реализира слизане
върху асфалтовата настилка. Тук следва да се коментира въпроса относно
началния момент използван от вещите лица за математическите им
изчисления. От останалия доказателствен материал по делото – свидетелски
показания / Р.Р./ може да се направи извод, че пострадалия е формирал
намерение да стане от седалката към момента, когато е възприел, че
моторното превозно средство е било в близост до дома му в момента, когато е
отправил реплика към водача да преустанови движението. Няма спор по
делото, че подсъдимия е сторил това, т.е. преустановил е изцяло движението
на автомобила и както сам е афиширал, решил незабавно да предприеме
маневра – движение на заден ход. За съда няма съмнение, че пострадалия е
предприел ставане от седалката и последващи движения насочени към
отваряне на задната дясна врата и слизане от автомобила, като последното
действие е било извършено именно в момента, когато водача е бил напълно
преустановил движението напред и е боравил с помощно-техническите
средства на МПС-то, за да възобнови движението му, но на заден ход. В тази
насока са категорични и недвусмислени показанията на св. Р., че Й. е станал от
седалката когато е подминат дома му и веднага, след като водача е спрял
движението напред на управляваното от него моторно превозно средство,
предприел слизане. От заключението по комплексната експертиза се
установява, че общото време за реализиране на транлационото ускорително
движение от състояние на покой на МПС на заден ход с последващо
закъснително до момента на установяване в покой след реализиране на плавно
спиране е 3,17 сек. Комплексното време от момента на реализирани действия
от водача на МПС за реализирано движение от състояние на покой на заден
ход до момента на повторно установяване в покой след реализираното
транслационно движение е Т = 4,8 ÷ 5,37 сек. Средно притегленото време,
к
необходимо на пострадалото лице да реализира предвижване от задна лява
седалка, да отвори задна дясна врата и да стъпи върху пътната настилка е 3,95
секунди. Средно притегленото време, необходимо пострадалото лице да
реализира предвижване от задна лява седалка, първо да отключи, а след това
да отвори задната дясна врата и реализира слизане върху асфалтовата
настилка е 4,38 сек. Въз основа на тези изследвания, които съдът приема, че са
осъществени използвайки безспорно установени по делото факти, се налага
категоричния краен извод, че при реализирани действия от пострадалия (за
слизане от задната врата) към момента на позициониране на МПС в покой,
стъпването му върху асфалтовата настилка, предхожда времето за повторно
позициониране на автомобила в покой след реализирано движение на заден
ход, т.е. стъпването на пострадалия върху асфалтовата настилка е реализирано
непосредствено преди закъснително движение на процесния автомобил / при
маневрата на заден ход/ и от техническа гледна точка, няма как към този
момент да бъде предотвратен контакта между тилната част на МПС-то и
11

пострадалия. Заключението по тази експертиза в автотехническата й част,
води до категоричния извод, че при възникване на съприкосновението между
МПС-то и автомобила, пострадалия се е намирал на пътното платно стъпил на
двата долни крайника. В подкрепа на този извод са и данните от съдебно
медицинската експертиза свързани с установените находки по долните
крайници на пешеходеца.
Във връзка с частта от обвинението свързано с това, че подсъдимият е
нарушил предписанието на чл.100 от ЗДвП в хода на съдебното производство
предмет на експертно заключение по две от експертизите в автотехническата
им част, са технически заложените системи за сигнализация в купето на
автомобил при отваряне на вратите в движение и при отваряне на вратите в
състояние на покой на моторното превозно средство. В тази насока отговор е
даден и с допълнителната автотехническа експертиза от досъдебното
производство, която беше обсъдена по-горе. При направен тест на процесното
моторно превозно средство - "***"- пътнически бус, с рег.№ *** преди
изготвяне на комплексната експертиза не е констатирана сигнализация в
превозното средство, която да сигнализира на водача при отваряне на врати в
движение. Установено е, че задната врата не може да бъде отключвана или
заключвана от водача посредством задействане на механизми в предната част
на автомобила – таблото, както и че не е имало работеща светлинна система,
която недвусмисленно да е могло да бъде възприета от водача и така да му
даде знанието, че пътници отварят задната врата и предприемат слизане.
Отговор на този въпрос е даден в т.5 / л.229/ от комплексната експертиза
назначена в хода на съдебното производство. В допълнителната
автотехническа експертиза / л.298 / от съдебното производство се установява,
след като е извършен нов оглед на МПС-то и са съобразени техническите
данни и характеристики за конкретния автомобил, се извежда извод, че при
работещ двигател, технически изправна осветителна система и неутрално
положение на бутона, намиращ се над водача и при отваряне на страничната
дясна и задната врата, крушката на плафона / над водача/ и тези монтирани в
купето, би трябвало да се задействат. От останалия доказателствен материал
се установява, че подсъдимият не е имал никаква видимост към осветителните
тела в купето, а по отношение на това намиращо се на плафона до водача,
няма никакви данни относно неговата изправност към момента на деянието.
Предвид на това, извод от значение за фактите подлежащи на доказване по
делото, не може да бъде направен, тъй като изначално не се установява какво
е било състоянието на това осветително тяло към момента на инцидента.
Данни относно техническото му състояние няма отразени в протоколите за
оглед. Предвид на това извода на експертите макар и правилен , доколкото
не почива върху обективни находки / не се установява състоянието на
осветителното тяло към инкриминирания момент / не може да бъде ползван,
за да може да се изведе категоричен извод по фактите.
В заключение следва да се посочи, че изводите по съдебните експертизи
от съдебното производство доразвиват тези на изготвените в досъдебното
производство и категорично водят до единствения възможен извод, че
уврежданията на Й. са резултат на тъпа травма, като характера и
12

локализацията им съответстват на притискане на пострадалия от гредата на
задния мост и протектора на задна дясна гума ( с частично прегазване) на
микробуса върху пътя.
В хода на съдебното производство В. Д. се възползва от процесуалното
си право да дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Последния
твърди, че е преустановил движението на буса, тъй като пострадалия му
извикал, че е подминал дома му. Подсъдимия твърди, че е предупредил от своя
страна Й., че ще предприеме маневра назад с думите „ Изчакай, ще върна
назад“. Подсъдимия потвърждава факта, че непосредствено след спирането е
предприел маневра на заден ход. Следва да се отбележи, че в частта относно
разговора между подсъдимия и пострадалия, тезата на Д. остава напълно
изолирана спрямо останалия доказателствен материал по делото, поради което
съдът приема, че е форма на защита. Свидетелите – лицата присъстващи в
моторното превозно средство, не са възприели такъв разговор и още повече в
такъв контекст, при който подсъдимия да е предупредил пострадалия да
изчака и да не предприема слизане от МПС-то, тъй като има намерение да го
приведе в движение на заден ход. От показанията на св. Р. Р. въобще не се
установява, подсъдимия да е отправял такова предупреждение към пътниците,
дори напротив свидетелят го е алармирал, че задната врата е отворена,
пътника е извън автомобила и да положи внимание да не постави живота му в
опасност при движение на заден ход. Св. Р. сочи, че отправената от
подсъдимия реплика била : „ Да върна назад ? „, която не може да бъде
възприета като предупреждение за това, че водача явно възнамерява да
предприеме маневра на заден ход и предупреждава заинтересованите лица.
Като защитна теза съдът приема и твърденията на подсъдимия, че св. Р. му е
съобщил, че пострадалия скача от буса, както и това, че между него и
пострадалия е имало разговор в отсъствието на св. Р., при който пострадалия е
потвърдил, че е слязъл в движение, който разговор бил след настъпване на
инцидента. Дори житейската логика предполага, че св. Р. пръв е стигнал до
тялото на пострадалия, тъй като се е намирал на най-близко отстояние до
задната отворена врата на моторното превозно средство. На водача е било
необходимо техническо време за привеждане на автомобила в спряно
безопасно състояние/ както сам съобщава в обясненията си/, слизане и
предвижване до задната част на буса.
При така установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си
подсъдимият В. Д., като е нарушил правилата за движение по пътищата по
непредпазливост причинил смъртта на Й. А. Й. от с.***, Плевенска обл. при
реализиралото се ПТП (удар със задната част на автомобила и прегазване) –
престъпление по чл.343, ал.1, б."в", във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От обективна страна деянието се изразява в нарушаване на правилата за
движение на моторно превозно средство, в следствие на което е възникнало
пътнотранспортно произшествие довело до причиняването на смъртта на Й.
Й.. Обществено опасният характер на престъпното посегателство по чл. 343
от НК е свързан с неговото отрицателно въздействие върху обществените
отношения по транспорта, като настъпването на вредоносния резултат е
включено от закона в състава на престъплението и е необходимост за неговата
13

наличност. В хода на съдебното производство безспорно се установява факта
,че подсъдимият е управлявал автомобила и в това си качество, последният е
бил пряко задължен да спазва законоустановените правила за движение,
респективно се явява адресат на нормите визирани в глава ІV от ЗДвП. В този
смисъл, последният е годен субект за ангажиране на наказателна отговорност
за престъпление по транспорта, така както е повдигнато обвинението.
Безспорно се установява и факта, че настъпилия вредоносен резултат е
следствие на действията на подсъдимият по повод на управляваното от него
пътно транспортно средство. За да е налице съставомерно деяние по смисъла
на чл. 343 от НПК следва обаче да се установи кои правни норми, като
правила за управление на моторно превозно средство, е нарушило лицето,
чиято наказателна отговорност се ангажира и до колко тези нарушения са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Видно от
обвинителния акт на подсъдимият е повдигнато обвинение за това, че като
нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в разпоредбите
на чл.25, ал.1, чл.40, ал.1 и ал.2, чл.100, ал.4, т.2 от ЗДвП и чл.94 ал.1 и ал.2 от
ППЗДвП причинил вредоносния резултат. Съдът счита, че следва да развие
съображения относно всички посочени от прокурора нарушения на ЗДвП, по
отношение на които обвинението твърди, че са в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат обуславящ съставомерността на деянието по чл. 343 от
НК.
По отношение нарушението на чл. 25, ал.1 от ЗдВП, чл.40,
ал.1 и ал.2 и и чл.94 ал.1 и ал.2 от ППЗДвП.
Правната норма на чл. 40. ал.1 от ЗДвП предписва, че всеки водач преди
да започне движение назад е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като в хода на маневрата - по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. В конкретният случай, от
доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият, след като
е преустановил движението напред и е привел МПС-то в покой е формирал
намерение за осъществяване на маневра на заден ход, което свое намерение е
афиширал словесно отправяйки към пострадалия репликата „ Да върна
назад…“. Към момента на вземане на това решение, Д. е бил наясно, че един
от пътниците – пострадалия Й. има намерение да напусне моторното превозно
средство. Това намерение на пострадалия е било афиширано от самия него с
молбата му към водача да спре МПС-то. Подсъдимият е знаел, че пътниците са
напускали автомобила само през задната врата. В тази насока са както
показанията на свидетелите, които сочат, че е имало затруднение при отваряне
на страничната врата и поради тази причина не са я използвали за слизане,
така и от обясненията на самия подсъдим, който също заявява, че техническа
неизправност в страничната врата му е била известна, както и трайно
установената практика пътниците да слизат само от задната врата. От
комплексната автотехническа експертиза от съдебното производство се
установява по един категоричен начин, че периода от вземане на решение и до
14

реализирането му / по отношение движението на заден ход/ е по-
продължителен от времето необходимо на Й. да слезе от автомобила и да
придобие качеството си на пешеходец. От същият източник на данни от
значение за наказателното производство се установява, че действията на
водача от момента на вземане на решението за извършване на маневра заден
ход и до момента на преустановяване на движението на автомобила е средно
около 4 до 5 с. Няма никакви данни, че подсъдимият е положил каквито и да
било усилия в този времеви период или преди това, за да изпълни
предписанието на горепосочените правни норми. В тази насока,
обстоятелствата като наличието на КОВИД параван, за който дори от
свидетелските показания може да се предположи, че е ограничавал
видимостта в купето, не може да бъде извинителна причина за неглежиране от
страна на подсъдимия на задълженията му преди да предприеме съответната
маневра да се увери, че това не би застрашавало други участници в
движението. От съществено значение тук е факта, че подсъдимият преди
предприемане на маневрата на заден ход е знаел за евентуалната опасност на
пътя, а именно пострадалия Й., който е афиширал намерението си да слезе от
автомобила през задната врата. Подсъдимият е възприел това намерение на
пътника, следователно опасността от това, че зад буса е могло да има човек,
живота и здравето на който биха попаднали във опасност при привеждане
движението на автомобила на заден ход, е била на лице и водача е бил длъжен
да предприеме всички мерки предписани в нормативната уредба, така че да
избегне или предотврати настъпването на вредоносния резултат. От
доказателствата по делото се установява, че подсъдимият практически не е
имал почти никаква видимост към салона на автобуса, както и никаква
видимост при използване на страничните огледала или вътрешното такова, за
да може само посредством тях да се увери , че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Такъв е и извода по едната от допълнителните
автотехнически експертизи, при която е направен и научен експеримент със
същият автомобил относно видимостта от мястото на водача към задната част
на моторното превозно средство. Възраженията на подсъдимия и защитата, че
Й. най-вероятно е паднал от буса скачайки, не се установяват по делото по
един безспорен начин. Напротив, от заключенията на експертизите се
установява категорично, че травмите по тялото на пострадалия са получени
при положение на тялото извън автомобила, т.е. непосредствено преди
момента на съприкосновение между автомобила и пострадалия, последният
вече се намирал на пътното платно в задната част на линейката. От друга
страна самия подсъдим в обясненията си заявява, че след като е преустановил
движението на автомобила е погледнал в огледалото и е видял, че вратата е
отворена. Т.е. последният явно е имал макар и ограничена, но достатъчна
видимост, за да възприеме, че задната врата е отворена. Ако това действие за
осигуряване на безопасност на маневрата на заден ход е било осъществено от
него преди предприемането й, последният е могъл да прецени, че е възможно
пътника все още да се намира в такава близост до МПС-то, че движението на
заден ход да му причини увреждания. Самото обстоятелство, че подсъдимият
15

е възприел намерението на пострадалия да слезе от автомобила през задната
врата, е било достатъчно, за да задължи водача преди предприемане на
маневра на заден ход да се увери в нейната безопасност по начините
предвидени в ЗДвП. В конкретния случай не е имало никаква обективна
пречка за подсъдимия, след като не е могъл да възприеме евентуалната
опасност зад буса да осигури лице, което да му сигнализира за опасности или
сам да създаде условия за безопасно слизане през страничната врата на
моторното превозно средство, като слезе и я отвори използвайки физическа
сила приложима отвън. Подсъдимият най-малкото е следвало, като е възприел
намерението на Й. да слезе от задната врата, преди да приведе движението на
автомобила на заден ход, да се увери, че Й. е на безопасно разстояние от
задната част на автомобила, като изчака момент, в който да го възприеме, че
се е отдалечил на безопасно разстояние. В този смисъл, съдът приема, че
подсъдимия е нарушил предписанията на чл.40, ал.1 и ал.2 и и чл.94 ал.1 и
ал.2 от ППЗДвП и тези нарушения са в пряко причинно следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
По отношение нарушението на чл. Чл. 25. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г.) от ЗДвП, където правната норма предвижда водача
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, …
преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, … и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, то съдът приема, че тази норма е обща спрямо разпоредбата на
чл.40 от ЗДвП. Нормата на чл.25 от ЗДвП въвежда общо правило за поведение
на водачите на МПС при реализиране на всяка маневра. При маневра
движение назад при това, каквото е възведеното спрямо подсъдимия
обвинение, разпоредбата на чл.40 от ЗДвП и чл. и чл.94 ал.1 и ал.2 от
ППЗДвП са специални и поглъщат общите правила и задължения на водачите
за различните видове маневри на пътя. Нормата на чл.25 от ЗДвП е обща
спрямо нормите на чл.40 от ЗДвП и чл.94 от ППЗДвП, доколкото те касаят
принципно всички видове маневри, извършвани от водач на МПС, докато
вторите са специални, тъй като уреждат изключително маневрата "движение
на заден ход". Предвид на това, при наличие на допуснато нарушение на
специално правило за движение, неприложимо се явява общото правило за
движение по пътищата, дори и да е нарушено и то. Предвид на това,
подсъдимия Д. следва да бъде оправдан по обвинението да е нарушил и
правилата за движение по чл.25 ал.1 от ЗДвП. В тази насока е и константната
съдебна практика на ВКС /Решение по н. д. № 315/2007 г., III н. о /.
По отношение нарушението по чл. 100. (4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007
г.) от ЗДвП, то съдът приема, че подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по тази част от обвинението. Предписанието на
нормата касае задължения на водачите на моторното превозно средство да
поддържат устройствата за осветяване и светлинна сигнализация при маневри
чисти, видими, регулирани и в изправност. Съдът приема, че в конкретният
случай се касае, за тези устройства за осветяване и светлинна сигнализация,
които са разположени по външната част на тялото на моторното превозно
16

средство и служат за оповестяване на другите участници в движението и
пешеходци за намеренията на водача за осъществяване на конкретна маневра.
Горното се следва от систематичното разположение на правната норма. В
конкретният случай, изводимо от обстоятелствената част на обвинителния акт,
прокурора приема, че горепосоченото предписание на ЗДвП обхваща и
задължението на водача за поддържане в изправност на осветлението вътре в
купето на автомобила. В частност изследването на въпроса за плафоните
разположени на земята в конкретния автомобил и над задната врата, но от
вътрешната част на купето беше обект на изследване както в допълнителната
автотехническа експертиза от досъдебното производство, като такъв въпрос
беше поставен и в задачата по комплексната експертиза назначена в хода на
съдебното производство. Дори да се приеме, че предписанието на чл.100 от
ЗДвП касае и осветлението във вътрешната част на автомобила, то в
конкретния случай невключването му от страна на водача / по данни от
експертизата включването е било наложително и се е осъществявало само за
удобство на пътниците, за да се придвижат до вратите по-конфортно/ няма
отношение към задълженията на водача да осигури безопасност на останалите
участници в движението при извършване на маневрата на заден ход. Тук
следва да се отбележи, че от показанията на свидетелите безспорно се
установява, че пускането на осветлението е осъществявано само при спрян от
движение бус. От данните по експертизите се налага извода, че техническото
предназначение на това осветление е било да осигури видимост за пътниците
и именно поради това привеждането му във включено положение се е
извършвало / и технически така е предвидено / от водача. В този смисъл
техническото му състояние към момента на деянието няма отношение към
обвинението и не може да бъде установена причинно следствена връзка
между неговата евентуална неизправност и настъпилия вредоносен резултат.
При всички случай дори да е имало технически заложени в автомобила
светлинни сигнализации за евентуални опасности, като отваряне на врата в
движение или в спряно положение, то последните имат помощни функции и
не са от категорията на визираните в чл.100 от ЗДвП, поради което тяхната
изправност, използване или неглижиране на сигналите от тях, не могат да
бъдат отнесени към задълженията по чл.100 от ЗДвП, поради което не може да
се ангажира отговорността на водача за това, да е нарушил горното законово
предписание и това му действие или бездействие да бъде отнесено и
коментирано през призмата на причинно следствената връзка между
поведението на адресата на правната норма и настъпилия вредоносен
резултат.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината-
непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс на
Република България. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В
тази насока, от съвкупния събран по делото материал се установява по един
безспорен начин, че подсъдимият към момента на осъществяване на
движението на заден ход е знаел, че пострадалия възнамерява да напусне
моторното превозно средство и то от задната врата, знаел е, че лицето седи в
17

близост до вратата и в този смисъл същият е могъл да предположи, че
действията му могат да съставляват опасност за лица извън автомобила и като
не е имал достатъчна или никаква видимост към задната част на моторното
превозно средство е следвало да реализира предписанието на ЗДвП за
осигуряване на безопасност на маневрата, която е възнамерявал да осъществи.
Съдът приема, че от доказателствата по делото може да се направи извод
относно предпоставките за намалена отговорност на подсъдимият по реда на
чл. 343а от НК за осъщественото от него престъпно деяние покриващо
критериите от обективна и субективна страна на чл.343 ал.1 б.“в“ във връзка с
чл342 ал.1 от НК . Действията на виновния Д., изразяващи се в позвъняването
на тел.112 и помощ при преместване на пострадалия на безопасно място,
субективно и обективно са били насочени към спасяване живота на Й., а
последният се е нуждаел от това независимо от степента на причинените му
увреждания. Факта, че в последствие пострадалия е починал не влия върху
правната квалификация на деянието по привилегирования състав на чл. 343а
от НК. От данните по делото се установява, че непосредствено след удара,
подсъдимият е слязъл от автомобила и като е получил пряко впечатление
относно състоянието на пострадалия е инициирал позвъняване на тел.112 с
цел оказване на специализирана медицинска помощ. В практиката на
съдилищата се възприема, че помощта, която оказва дееца на пострадалото
лице трябва да включва такива действия, които обективно и субективно са
насочени към спасяване живота на това лице. Такава помощ съставлява
спирането на друго МПС с цел транспортиране на пострадалия, телефониране
до съответното медицинско заведение и прочее активни действия обективно
насочени към спасяване живота на увредения пострадал. В конкретния случай
се установява, че непосредствено след деянието Й. е имал данни за жизнени
функции, станал е с помощта на водача и свидетеля и се е движел. От друга
страна подсъдимият е предприел активно и адекватно действие по
осигуряването на компетентна помощ, когато пострадалия е съобщил, че се
влошава, посредством позвъняването на тел. 112 – факт, които се установява
от приложените писмени доказателства / справка извлечение от тел.112/. От
друга страна, веднага след като Р. е извикал към водача, че има опасност за
живота и здравето на Й., подсъдимия е преустановил движението на
автомобила и е слязъл от моторното превозно средство, като е направил
възможното спрямо обстоятелствата да облекчи състоянието на Й. Й..
Предвид на това, съдът прима, че деянието осъществено от предаденото от
съд лице следва да бъде квалифицирано като такова по чл.343а, ал.1, б. „б“ във
връзка с чл.343, ал.1, б. „в“ от НК и в този смисъл подсъдимия В. Д. следва да
бъде признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК във връзка с чл.342
ал.1 от НК.
В хода на производството основната теза на защитата е свързана с това,
че не е напълно оборена тезата, че е възможно пострадалия да е скочил при
движението на МПС-то, да е паднал и това да е било причината за
последвалото прегазване при задвижване на автомобила на заден ход.
Акцентира се и върху краткия период от време, в хипотезата, при която
18

пострадалия е слязъл от автомобила и е задействано движението на буса
назад. Макар и конкретно да не се прави възражение, че деянието е случайно
по смисъла на чл.15 от НК, съдът приема, че следва да развие изводи в тази
насока, като отговор на възраженията на защитата свързани с основния
въпрос за вината на предаденото на съд лице. В хода на производството
безспорно се установява факта, че подсъдимият е възприел намерението на Й.
да слезе от МПС- то през задната врата. „ Случайното деяние” по смисъла на
чл.15 от НК предполага две хипотези : дееца не е бил длъжен или не е могъл
да предвиди настъпването на обществено опасните последици. При
съпоставяне в сравнително правен аспект небрежността / като вид
непредпазлива вина / и случайното деяние / като изключващо вината
обстоятелство/ се налага извода, че и в двата случая дееца обективно е
причинил резултата, без субективно да съзнава това. В константната практика
на ВКС се възприема, че „ случайното деяние” е налице само тогава когато
водача не е допуснал и нарушения на правилата за движение, а е бил поставен
в ситуация на внезапна, пряка и непосредствена опасност за движението му и
която ситуация той не е могъл да предвиди и да предотврати / Решение № 557
/ 2008 по н.д. 617/2008 на І н.о. ВКС /. В конкретния случай от доказателствата
по делото се установява, че е не е налице обективна пречка, поради която
подсъдимият след като е възприел намерението на Й. да слезе от задната врата
на МПС-то, преди да предприеме маневрата на заден ход, да се увери, че Й. е
слязъл и се е отдалечил на безопасно място или, че се намира още в
безопасност в купето на буса. Именно факта на възприемане на намерението
на Й. да слезе, което е достигнало до знанието на водача, както и знанието у
Д., че пътниците напускат само през задната врата на буса, го е задължило да
прояви по-голяма доза бдителност при привеждане на МПС-то в движение на
заден ход. Тук следва да се подчертае, че правомерността на поведението на
пострадалия не е от значение. Напротив манифестирането намерение на Й. да
слезе от буса в допълнителна степен е следвало да мотивира водача към по-
висока степен на внимание при предприемане на маневри. В тази насока
следва да се отбележи, че неизпълнението на предписанието на чл.40 от ЗДвП
и чл.94 от ППЗДвП е безспорно в пряка причинно следствена връзка с
настъпилият вредоносен резултат. Иначе казано, ако подсъдимият се е бил
уверил, че пострадалия не се намира зад МПС-то по начините предписани в
горните правни норми това би довело до избягване настъпването на
съставомерните последици. Следва да се подчертае, че основният въпрос за
липсата на данни за „ случайно деяние” е в пряка връзка с безспорно
установеният факт, че подсъдимият е възприел намерението на пострадалия
да слезе от МПС-то от задната врата и най-вероятно движението му да бъде в
посока назад към жилищният имот, който той е обитавал. Тези обстоятелства
са били известни на водача, поради което последният не може да се позовава
на внезапност на възникналата опасност, която да е от такъв характер и
естество, че да го оневини. Началният момент, от който възниква
задължението на водача да предприеме мерки за безопасност е онзи, в който
последният обективно е имал възможност да възприеме опасността и в
конкретният случай това е бил момента, в който пострадалия е афиширал
19

намерението си да слезе от буса като е станал прав и е извикал на водача да
спре движението. В този смисъл в конкретният случай няма възможност да се
приеме, че деянието е случайно.
Предвид горните съображения, съдът приема, че подсъдимият В. Д.
следва да бъде признат за виновен в това, че на 22.01.2022 година около 18.30
часа в село ***, община Пордим, област Плевен, на ул."***", при управление
на МПС – л.а. "***" с рег. № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.94 ал.1 и ал.2 от ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Й. А. Й. от село ***, Плевенска област
при реализиралото се ПТП (удар със задната част на автомобила и
прегазване), като след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“ във
връзка с чл.343, ал.1, б. „в“ от НК. Подсъдимият следва по реда на чл.304 от
НПК да бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по
чл.343, ал.1, б."в", във вр. с чл.342, ал.1 от НК и за това да е извършил
деянието при нарушение на нормите на чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.4 от
ЗДвП.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия В. Д., съдът на първо място съобрази действаща
правна уредба на разпоредбата на чл.343а ал.1 б“Б“ от НК, където се
предвижда наказание „ лишаване от свобода“ за срок до четири години. Съдът
съобрази като смекчаващи вината обстоятелства данните относно ниската
степен на обществена опасност на дееца – лице не осъждано за престъпления
от общ характер, за което няма данни да е системен нарушител на
установените правила на поведение. От събрания по делото доказателсвен
материал се установява, че извън липсата на данни за констатирани
нарушения на правилата за движение по пътищата, от показанията на
свидетелите се установява, че подсъдимият е бил внимателен водач на
превозното средство, не е управлявал рисково и е бил внимателен към
пътниците, които многократно е превозвал до лечебното заведение и обратно.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита и данните относно
самото възникване на вредоносното събитие. Предприетата маневра от страна
на подсъдимия по движение на заден ход е била с цел улесняване на пътник.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е и факта, че между предприетата
от водача маневра и времето, през което пострадалия е слязъл от моторното
превозно средство е имало изключително кратък времеви период, което не е
дало възможност на подсъдимия напълно да анализира ситуацията и
съответно да предположи, че зад автомобила може да има слязло лице /
пострадалия/ и че съответната маневра на заден ход би поставила живота и
здравето му в опасност. Няма как да не бъде отчетено в полза на подсъдимия
и обстоятелството, че пострадалия сам е направил избор да слезе от задната
врата на автомобила, което място за слизане не е безопасно в случай на
маневра на заден ход. По делото обаче не може да се установи дали
пострадалия е възприел думите на подсъдимия, че възнамерява да осъществи
такава маневра, която би могло да бъде опасна за Й. при хипотезата, при
която се е развила ситуацията. Съдът не констатира отегчаващи вината
20

обстоятелства. Налице е изключителна ниска степен на обществена опасност
на самото деяние съпоставимо с други от същия вид и изключително ниска
обществена опасност на самия извършител. Съвкупността от тези данни води
до извода за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства по
смисъла на чл.55 от НК, поради което съдът приема, че горната правна норма
следва да бъде приложена и съответно наказанието да бъде определено по вид
и размер спрямо предписанието на чл.55 ал.1 т.2 б“б“ от НК и да бъде
наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от ЕДНА
ГОДИНА и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.343г от НК във
връзка с чл.37 ал.1 т.7 във връзка с чл.49 от НК подсъдимия В. И. Д. следва да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Необходимостта от корекция в съвкупността от релевантните смекчаващи
обстоятелства, тяхната относителна тежест и отсъствието на отегчаващи
такива, настоящият състав намира, че в случая наказанието "пробация", в
съчетание с лишаването от право да управлява моторно превозно средство, с
посочените по-горе параметри за всяко от тях, се явява достатъчна по обем
наказателна принуда, която следва да се приложи спрямо подсъдимия Д.. Така
определена санкция ще окаже с необходимия интензитет възпитателното и
предупредително, възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и
върху останалите членове на обществото. Размерът на допълнителното
наказание като част от комплексната санкция от кумулативни наказания е
определен при съобразяване с разпоредбата на чл.57 от НК така, че в
съвкупност тези наказания напълно отговарят на тежестта на извършеното
престъпление и на личността на подсъдимия, както и на целите по чл.36 от
НК. Допълнителното наказание напълно съответно на обществената опасност
на деянието и на дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства и на
липсата на отегчаващи такива, поради което се явява съразмерно тежка
санкция за извършеното престъпление. При определяне на размера на
наказанието „ лишаване от права“ съдът съобрази и данните във връзка с
трудовата заетост на подсъдимия, който упражнява професия свързана с
управлението на моторно превозно средство. От данните по делото се
установява, че последният е бил примерен водач, внимателен при
управлението на моторно превозно средство, и в този смисъл деянието
предмет на настоящето производство е инцидент в поведението му като водач
на МПС, поради което не следва наказанието да съставлява прекомерна
репресия спрямо личността му. Налагането на допълнителното наказание в
горния размер напълно обслужва и постигането на целите по чл.36 от НК и в
частност основната цел на наказанието - да се поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване на законите и в частност регламентиращите
движението по пътищата.
При този изход на наказателното производство веществените
доказателства - 1 брой кафява на цвят връхна дреха – палто следва да се върне
на частните обвинители Е. В. Й., А. Й. А. и Г. Й. А. – наследници на
21

пострадалото лице Й. А. Й. от село ***, Плевенска област.
При този изход на наказателното производство и по реда на чл.
189 ал.ІІІ от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР Плевен сумата от 2 037,28 лева, представляваща деловодни
разноски в досъдебното производство и по сметка на Окръжен съд Плевен
сумата от на 5 386 лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК във връзка с чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.13 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004
година за минималните адвокатски възнаграждения подсъдимия следва да
бъде осъден да заплати на адв. К. К. С. Софийска адвокатска колегия, ЕГН
**********, БУЛСТАТ ********** с рег. номер от ЕАР *** сумата от 6 000
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по
досъдебното и съдебното производство на частните обвинители Е. В. Й., А. Й.
А. и Г. Й. А..
При горните съображения съдът постанови присъдата си.

22

Съобщи за изтекли лични данни