Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1730 по описа на ВОС за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по т.д. № 1730 по описа за 2018г. на Окръжен съд Варна е образувано по молба на „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход 23, ет.3,
офис 10-11, представлявано от К-К.Д. –управител, чрез пълномощник адв.Р.М.,
Видинска адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно съединяване
срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик
№258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К.- членове на УС, са
предявени искове за заплащане на
1. сумата от 91 043.33 лева,
представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Глобо Енерджи“ с обща
инсталирана мощност от 4000 КВ, находяща се в ПИ №77390.14.32 в землището на
с.Храброво и ПИ 36453.29-25 в землището на с.Карвуна, общ.Балчик обл.Добрич, произведена през м.септември
2015г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 195 от
24.02.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане и
2. сумата от 26 686.86 лева, обезщетение
за забава в плащането на главницата за периода от 30.11.2015г. до 29.10.2018г.,
Претендират
се сторените разноски в производството.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната
мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на
обект на независим производител на ел.енергия № 3054-2008-П-Д10-173-23.08.2010
от 02.09.2010г.
За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 195 от 24.02.2012г., по силата на който
последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от
производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална
цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011г., и съобразно
разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на
електрическата енергия.
Сочи, че през м. септември 2015 г. ищецът произвел и доставил на
ответника енергия в размер на 751.071 MWh, за която е издал фактура №
64/12.10.2015 г., на стойност 8 372.03 лв. с ДДС като стойността била
изчислена по ед. цени за излишък на балансиращия пазар – 9.2890 лв./МВтЧ, тъй
като централата била надхвърлила прага от 1907 МВтЧ/инсталиран 1 кВт мощност,
но не била достигнала 2250 часа работа.
Впоследствие след като централата надхвърлила 2250 ч. работа, ищецът
издал дебитно известие № 66/31.10.2015 г. към фактура № 64/12.10.2015 г. на
стойност 91 043.33 с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера
на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1/31.07.2015г. (а
именно, на цена 181.7110 лв./MWh) за количеството електрическа енергия,
произведено през м.09.2015г. преди достигането на НСП от 2 139 кВч в
размер на 417.528 мВч.
След корекцията с дебитно известие № 66/31.10.2015г. от общата
фактурирана продажна стойност/сума за електрическата енергия, доставена от
ищеца на ответника през месец септември 2015 г. ответникът е заплатил 8 372.03
лв. по фактура № 64/12.10.2015 г., докато сумата в размер на 91 043.33 лв.
по дебитно известие № 66/31.10.2015 г. останала дължима и неплатена. Излага, че
въпреки потвърждаването от страна на ответника на количеството произведена
енергия, последният оспорил дължимостта на плащането и не заплатил пълната
стойност. Излага още, че считано от 30.11.2015 г. ответникът е изпаднал в
забава за плащане на претендираната сума и дължи обезщетение за забава до
предявяването на иска в размер на 26 686.86 лева.
Ищецът сочи, че за
производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са
определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа
енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала
съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 7 на Решение Ц-18/20.06.2011г.
е определена цена от 191 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до
2 250 часа, и в т. 8 на Решение Ц-18 е определена цена от 173.06 лв./MWh за
вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по
силата на Решение Ц-18 производителите на електрическа енергия от вятърни
електрически централи, включително ищецът, следва да фактурират произведената
от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 7 от
Решение Ц-18 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица
инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по
преференциална цена, определена в т. 8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана
мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между
ищеца и ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията между
други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ
на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът
„ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* гр. Варна чрез адв.А.Т. от САК, оспорва
предявените исковете като
неоснователни.
Сочи, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „Глобо
Енерджи“ АД с обща инсталирана мощност от 4000 /2*2000/ кВт, находящ се в землището на с. Храброво и с.Карвува, община
Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор и анекс
към него. Сочи, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на
произведените количества енергия № 195 от 24.02.2012г., като съгласно чл.16 от
договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР.
Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена,
определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за
количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на
което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е
изкупено и заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“
ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между
страните възниква във връзка в
тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя
нетното специфично производство на енергия, което единствено подлежи на
заплащане по преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31,
ал. 5 ЗЕВИ.
Излага, че с писмо от 11.11.2015 г. е върнал издаденото дебитно известие,
за да бъде коригирано, съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за
изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ при работата до/над 2250 часа и
нетното им специфично производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г.,
но коригиране не последвало. От своя страна излага анализ на развитието на
нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното
изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните
снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по
преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения
на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък,
като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.
Оспорва се начина на изчисляване
на стойността на произведеното количество енергия, като се настоява, че след
достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровия генератор
за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на
ел.енергия по т.2.7 от Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват
прага, до който се дължи преференциалната цена. Количествата на произведената и продадена
електрическа енергия над определените с Решението 2000 КВтч следва да се заплащат
по цена за излишък. Счита, че ищецът с поведението си, предхождащо процесния
период е демонстрирал принадлежността си към групата производители по т. 2.7 от
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се оспорва от ищеца, че
произведената от него енергия за предходен период е била заплащана по цена от
191.00 лева/МВтч., съгласно т. 7 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. за ВяЕЦ,
работещи до 2250 часа. Сочи, че неправилно след преминаване на 2 250 часа
ефективна работа през м. септември, ищецът е издал процесното дебитно известие,
като фактурирал цялата произведената ел.енергия през м. септември по
преференциални цени по т. 8 от Решение № Ц-18, тъй като приел, че след
преминаването на 2 250 часа спрямо него се прилага нетно специфично
производство от 2 139 кВтч съгласно т. 2.8 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на
КЕВР.
Изразява се становище, че твърдението на ищеца, че две от подточките, а
именно т. 2.7. и т. 2.8. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, са приложими
към една и съща ВяЕЦ, противоречи на заложеното в решението диференциране и
обособяване на отделни групи производители въз основа на специални критерии, а
именно производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на
първичния енергиен източник. Поддържа, че след достигане на пълните ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори за 2015 г., следва да се вземе
предвид нетното специфично производство на електрическа енергия по т. 2.7. от
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Достигането на пълните ефективни часове
при всички случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена.
Над този праг следва да се приложи чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ т.е. произведената
от ищците ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия
пазар. Тъй като ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че
не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това.
Ищецът в подадена
в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и
оспорва твърденията на ответника. Отново излага анализ на начина, по който са
изчислени стойностите на продадената енергия и анализ на приложимата нормативна
уредба. Сочи, че Решение № СП-1, в частта по т. 2.7 и 2.8, с които е определено
нетно специфично производство е отменено от Адм. съд – София-град като решението
не е влязло в сила. Счита, че отмяната на посочените две точки от Решение №
СП-1 би имала действие от момента на издаването на административния акт и
следователно би било приложимо и между страните в настоящото производство.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в
отговора и отново излага анализ на нормативната уредба приложима към процесните
отношения. С влизане в сила на
изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ се създава изцяло нов механизъм за определяне
на количествата ел.енергия, които се изкупуват по преференц.цени като се
предвижда краен момент, в който тази цена е дължима. Този нов механизъм е
приложим за заварените случаи и занапред. Оспорва се твърдението, че
становището на НЕК като обществен доставчик на пазара на енергия, е без правно
значение. Позовава се на Решение № 1115/28.01.2019г. по адм.дело № 5284/2018г.
на ВАС, с което е обявена незаконосъобразността на т.1.7 от Решение №СП-1 от
31.07.2018г. на КЕВР, в чиито мотиви съдът приема за неоснователно твърдението,
че по отношение на един и същи производител се прилагат двете тарифи в
зависимост от часовете работа, като съдът съобразява измененията в приложимата
нормативна уредба и регулаторна практика на КЕВР.
Претендира се отхвърляне на исковете изцяло.
С
определение № 880 от 06.03.2019г. в качеството на трето-лице помагач на
ответника е конституирано Национална електрическа компания ЕАД ЕИК *********,
което в писмено становище намира исковете за неоснователни и настоява за
тяхното отхвърляне.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията
на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Ищецът „ГЛОБО
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* е производител на електрическа енергия от възобновяем
източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ „Глобо Енерджи“ с обща инсталирана мощност
от 4000 КВ, състояща се от два броя генератори, находящи се в ПИ №77390.14.32 в
землището на с.Храброво и ПИ 36453.29-25 в землището на с.Карвуна,
общ.Балчик обл.Добрич, присъединени към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД /с
предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 3054-2008-П-Д10-173-23.08.2010
от 02.09.2010г.
Ответникът
„Енерго- Про Продажби" АД е титуляр на
лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №
Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение №
И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен снабдител по силата на чл. 31 от
ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от
възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от
електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а
друга част по цени за излишък.
Третото лице
помагач на ответника - „Национална електрическа компания" ЕАД е титуляр на
лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия
№ Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДКЕВР.
Като
обществен доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължено да купува от
„Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, количествата
електрическа енергия, която „Енерго-Про Продажби" АД е закупило по силата
на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя.
Между
„Енерго-Про Продажби" АД и „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* е сключен Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 195 от 24.02.2012г. По силата на този договор „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД произвежда, доставя и продава
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект -вятърна
електроцентрала „Глобо Енерджи" на „Енерго-Про Продажби" АД в
качеството му на купувач. Съгласно чл. 16 от Договора цената за продажба на
електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР.
Към момента
на сключване на договора, цената, по която производителят продава на купувача
произведената ел.енергия е тази по Решение на ДКЕВР под №Ц-18 от 20.06.2011г.
През
процесния период - м.септември 2015г. преференциалната цена, приложима към
договора, е тази, определена с Решение Ц-18 /20.06.2011 г. на ДКЕВР. На
основание чл.31, ал.5 от ЗЕВИ същата е дължима до достигане на размера на
нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, определено в
Решение СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР.
За количествата, надхвърлящи
размера на НСП, се заплаща цена по цена за излишък на балансиращия пазар /т.2
на същата разпоредба/.
Не се спори
между страните, че в конкретния случай през
м. септември на 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в
размер на 751 071 MWh, за която е издал фактура № 64/12.10.2015 г., на стойност
8 372.03 лв. с ДДС като стойността била изчислена по единични цени за
излишък на балансиращия пазар – 9,2890 лв./МВтЧ, тъй като централата била
надхвърлила прага от 2000 МВтЧ/инсталиран 1 кВт мощност, но не била достигнала
2250 часа работа.
Впоследствие след като централата надхвърля 2250 часа работа, ищецът
издава дебитно известие № 66/31.10.2015 г. към фактура № 64/12.10.2015 г., с
което коригира продажната цена до размера на преференциалната цена, различна от
тази за излишък, с което е коригирана продажната цена до размера на
преференциалната цена по т.2-7 от Решение СП-1.
След корекцията с дебитно известие № 66/31.10.2015г. общата фактурирана
продажна стойност за електрическата енергия доставена от ищеца на ответника
през месец септември 2015 г. възлиза на 91 043.33лв. + 8 372.03 лв. с ДДС, от която сума ответникът заплаща 8372.03 лв.
по фактура № 64/12.10.2015 г.
Именно разликата в цената, осчетоводена в дебитното известие, и фактурата,
според ищеца, е дължима от ответното дружество като остатък от продажната цена
на регулиран пазар, ведно с обезщетение за забавено плащане. Твърди се, че след
изтичане на уговорения 15-дневен падеж на отложеното плащане, при получено
дебитно известие на 06.11.2015г., ответникът е изпаднал в забава в плащането на
главницата.
Не се спори,
че процесните количества електрическа енергия са продадени от ищеца на
ответника по силата на сключения договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 195 от 24.02.2012г. Съгласно
чл.16 от същия договор цената е регулирана и се определя от ДКЕВР, като към
момента на сключването му е определена с Решение Ц-18/20.06.2011г.
Съгласно
приетото от ДКЕВР Решение Ц-18 са определени преференциални цени на ел.енергия,
произведена от ветрови електрически централи, при които се прилага специален
критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник - при пълни ефективни
часове на работа на ветровите генератори : до 2250 годишни часа включително и
над 2250 годишни часове. Считано от 01.07.2011г. между страните по договорите
за изкупуване на ел.енергия се прилагат съответно цена от 191.00 лв/МВтч за
ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, и за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа – 173.06
лв./МВтч.
Не се оспорва по делото, че с влизане в сила
на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото количество ел.енергия. Това е било
извършвано до влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от
01.01.2014г., съгласно което крайният снабдител има задължение да изкупува
произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на
определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния
регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества
– по утвърдени цени за крайните снабдители.
В сила от
24.07.2015г. е извършена промяна в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, съгласно
която крайният снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по
преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решение на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното
специфично производство – по цени за излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий „нетно
специфично производство на електрическа енергия" /НСП/ е дефиниран
в §1, т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа енергия
от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди. КЕВР е длъжна да
приеме решение, с което да установи НСП на ел.енергия /§17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ/.
С Решение
СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР са определени различните стойности на НСП, в
съгласие с които се прилагат определените преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, приети до влизане на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015г., като е приложен
критерий за диференциация – до и над 2250 годишни часове работа на ветровите
генератори. Така в решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на
които са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на
КЕВР е в размер на 1907 kWh, при определена цена – 191.00 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250
часа /т.2.7/ и 2139 kWh,
при определена цена – 173.06 лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ работещи над 2 250 часа /т.2.8/.
Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца : чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на
спора в конкретния случай е как следва да се определи размера на дължимата цена
с оглед Решение СП-1 от 31.07.2015г. на
КЕВР, с което са определени две различни количества на НСП, като основният въпрос
който се поставя е дали по отношение на една и съща ВяЕЦ в рамките на една
календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една централа в
рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане
размера на която, разликата се заплаща по цени за излишък.
Видно от
мотивите на Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, НСП на ел.енергия на
съответните групи производители, за които са определени преференциални цени с
Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на КЕВР,
е установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно
наличния ресурс на първичния енергиен източник, които са взети предвид при
първоначалното определяне на съответната преференциална цена, за конкретния
случай – чрез Решение Ц-13 от 28.06.2006г. за вятърни енергийни централи,
работещи до и над 2250 часа.
В крайна сметка главния спорен въпрос е дали произведеното количество
ел.енергия след достигането на НСП от 1907 КВтч, установено в т.2.7 от Решение
СП-1 при работа на ВяЕЦ до 2250 часа, следва да се плати по преференциална цена
по т.7 на Решение №Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР или по приложима цена за излишък
на балансиращия пазар, ако в последствие ветрогенераторите на ищеца надминат
2250 работни часа и произведеното количество ел.енергия е под нетното
специфично производство от 2139 КВтч, установено в т.2.8 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
На въпроса следва да се отговори
отрицателно. Новата правна уредба /чл.31, ал.5 от ЗЕВИ/ предвижда заплащането
на произведена електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект
– ВяЕЦ по преференциални цени да става не съобразно фактически произведените
количества до един от двата прага на достигнато нетно специфично производство
на ел.енергия, а съобразно технологичната годност за работа на обекта през
календарната година до 2250 часа и над 2250 часа съобразно зонирането в две
ветрови зони още с Решение №Ц-13/28.06.2006 г. на ДКЕВР. Целта е не да се
ограничава производството на електрическа енергия от вятърните електроцентрали
само до или над 2250 годишни часа, а да се създадат условия да бъдат изкупувани
по преференциални цени само количествата електрическа енергия, които осигуряват
приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на
заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със
съответните решения на КЕВР – т.е. да се постигне баланс между заложените в
тези цени ценообразуващи елементи и действителните приходи на производителите
от възобновяеми източници, съгласно мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ
/обнародван в ДВ, бр.56/ 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, с който е
изменена нормата на чл.31, ал.5 – ЗЕВИ. Нормата на закона е императивна и
следва да се прилага към договора, вкл. и според изричната уговорка между
страните – чл.16, ал.1 от договора, съгласно която произведената ел.енергия се
изкупува по определената от КЕВР преференциална цена, в съответствие с
разпоредбите на ЗЕВИ.
Като се вземе предвид установеното по делото
обстоятелство с помощта на заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, че през месец август 2015 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала нетното си
специфично производство от 1907 kWh от 1(един) kW инсталирана мощност при цена
от 191.00 лв./MWh, без ДДС, която е заплатена именно като преференциална цена,
а произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък
на балансиращия пазар, съдът намира, че произведената от централата на ищцовото
дружество ел.енергия за 2015 г. е надлежно заплатена, като производителят е
получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.
Следователно е лишен от основание доводът на
ищеца, че следва да фактурира произведената от електрическа енергия по
преференциалната цена, определена в т. 7 от Решение Ц-18/20.06.2011 г. – 191
лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица
инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по
преференциална цена, определена в т. 8 от Решение Ц-018 – 173.06 лв./MWh, а
след достигане на 2 139 кВтч нетно специфично производство – по цена на
излишък на балансиращия пазар.
Това твърдение е необосновано и изцяло противоречи на законовата
регламентация за два самостоятелни вида вятърни електроцентрали, което от
самото начало – 2006 г. и понастоящем води до различни стойностни и ценови
параметри за всяка една от тях. Подробен анализ на нормативната уредба в тази
насока е изложен в посеченото по-горе решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм.
дело № 5284/2018г. на ВАС. Посочено е, че за първи път през 2006 г. в решение №
Ц-13 от 28.06.2006 г. ДКЕВР е разгледал същността на тези централи и факторите,
пряко относими към ценообразуването. В мотивите към решението е отразено, че
пълните ефективни часове на работа се определят на база прогнозното количество
енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощ на ветровата
централа. Ефективните часове на работа се съобразяват с изследванията на БАН за
потенциала на вятъра, съобразно които, страната е разделена на две ветрови
зони. Първата зона е с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори до 2 250 часа включително. Втората зона съответно е над
2 250 часа. По тези съображения, в решението за първи път се определят
преференциални цени, като те са различни в зависимост от ветровия генератор и
пълните ефективни годишни часове на работа. Впоследствие с приемането на новата
норма на чл.19а от НРЦЕЕ, разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал.3
от нея е приет специален критерии при определяне на преференциални цени на
ел.енергия, произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник
при пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са
по т.1 и над 2250 часа по т.2. Разделението по специфичния критерий е
продължено в следващите ценови решения на комисията, в това число и в решение №
Ц-010/2011 г., в което е
посочено, че преференциалните цени са определени за електроцентрали, работещи
съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за електроцентрали,
работили до посочените часове годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би
следвало категорията, към която принадлежи съответната електроцентрала, да се
определи едва след края на годината. В такъв случай, би се поставил и въпроса
за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата
преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо
платена.
Съгласно твърденията в исковата молба, както и предвид неоспорения от
ответника факт, че ищцовото дружество е получавало за произведената ел.енергия
преференциалната цена в размер на 191.00 лева за МВтч – утвърдената с т.7 от
Решение Ц-18/20.06.2011г., следва да се приеме, че ищецът индивидуализира
своята ВяЕЦ като такава, работеща до
2250 ефективни часа годишно.
НСП, използвано от КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т.7
от Решение Ц-18, е 1907 КВтч.
Доколкото ищецът сам е определил
принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и
по този начин е получил за производството си от началото на календарната 2015г.
преференциална цена, съответстваща на тази за категорията, то за тази категория
са прилага съответното й НСП.
Дали централата изработва до 2250 ефективни
часа годишно или изработва над този праг е от значение само за определяне на
това коя от двете преференциални цени се прилага- тази по т.7 или по т.8 от Решение Ц-18 Прагът, след който не се дължи преферентна цена за
произведена енергия, е съответстващото за категорията НСП, а не ефективните
часове за ценовата категория. Това означава, че дори ВяЕЦ от тази категория да
работи 2250 ефективни часа /на максималната си инсталирана мощност/ и да
произведе съответно 2250 кВтч енергия от 1 кВт мощност, то по преференциална
цена законът допуска да бъдат заплатени само 1907 кВтч, остатъкът, ако бъде
продаден на крайния снабдител, се заплаща по цена за излишък. Подходът на
законодателя е принципен и се ръководи от параметрите на централата и
възможността й за ефективна работа, поради което съдът счита, че една ВяЕЦ не
може да попада в две тарифни групи. Този извод се съдържа и в Решение на ВАС №
1115/28.01.2019г. по адм.дело № 5284/2018г., с което е обявена
незаконосъобразността на т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г. В мотивите съдът
приема, че е неоснователно твърдението на производителя на енергия от ВяЕЦ, че
по отношение на един и същ производител се прилагат двете тарифи в зависимост
от часовете работа, като съдът съобразява измененията в приложимата нормативна
уредба и регулаторна практика на КЕВР.
Между страните няма спор, че ответникът е
заплатил количествата ел.енергия, надхвърлящи НСП, за процесния период по цена
за излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена за излишък.
С оглед на така изложеното съдът намира, че
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователна се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава за
период до датата на предявяване на иска – 29.10.2018 г., както и за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задълженията.
При този изход на спора в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК сторените от ответника
в производството разноски. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение в исковото производство е неоснователно, доколкото
последното е в размера на установения в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. минимум. Основателно е възражението за прикомерност на адвокатското
възнаграждение, сторено в производството по ч.т.д. №410/2019г. по описа на
Апелативен съд Варна, което с оглед степента на сложност на извършените
действия следва да бъде редуцирано до минимума по чл.11 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на 240 лева
с ДДС. Предвид това следващите се на ответника разноски са в размер на 5153
лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в т.ч. ДДС,
възнаграждение на вещото лице по Сте, ДТ по частна жалба срещу определение за
спиране и адв.възнаграждение по ч.т.д. №410/2019г. по описа на Апелативен съд
Варна.
Воден от горното СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло
исковете на „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано
от К-К.Д. –управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с срещу
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и
Г.К.- членове на УС, за заплащане на
1. сумата от 91 043.33 лева,
представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Глобо Енерджи“ с обща
инсталирана мощност от 4000 КВ, находяща се в ПИ №77390.14.32 в землището на
с.Храброво и ПИ 36453.29-25 в землището на с.Карвуна, общ.Балчик обл.Добрич, произведена през м.септември
2015г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 195 от
24.02.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане и
2. сумата от 26 686.86 лева,
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30.11.2015г. до
29.10.2018г.,
ОСЪЖДА „ГЛОБО
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К-К.Д. –управител да заплати на „Енерго-Про Продажби“
АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г,
сумата от 5153 лева разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, като трето лице – помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: