Определение по дело №14899/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23042
Дата: 8 септември 2022 г. (в сила от 8 септември 2022 г.)
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20221110114899
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23042
гр. София, 08.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110114899 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Атлон 88“ EООД срещу „Никол стил 2018“ ООД.
Ответникът – „Никол стил 2018“ ООД е подал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Отговорът на исковата молба съдържа неясно изявление за предявяване на иск,
който не отговаря на изискванията за редовност, което обуславя необходимостта на
ответника да бъдат дадени указания за отстраняването им.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва
да се приемат.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника в срок до насроченото с настоящото определение открито
заседание да посочи дали прави възражение за прихващане или предявява иск за
сумите от 2400 лв., 673,51 лв. и 73,30 лв., както и да посочи фактически
обстоятелства, въз основа на които поддържа дължимост от ищеца на същите,
1
включително да посочи за какъв период са начислени сочените от него като платени
суми за комунални услуги.
В случай, че ответникът заяви, че предявява насрещен иск, в гореуказания
срок:
1/ да представи документ за платена държавна такса в размер на 196 лв. по сметка
на СРС;
2/ да формулира петитум съответен на изложените в обстоятелствената част
фактически твърдения.
При неизпълнение на указанията в срок, насрещният иск няма да бъде приет
за съвместно разглеждане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.11.2022 г.
от 15.30 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за
сумата от 1650 лв., представляваща дължим наем за м. 10 и м. 11.2021 г.
Ищецът твърди, че между него, като наемодател, и ответника, като наемател, е
съществувало облигационно отношение въз основа на договор за наем от 31.07.2020 г.
на недвижим имот, представляващ магазин № 4, състоящ се от търговско помещение и
тоалетна, целият с площ от 50,50 кв.м., при съседи: магазин № 3, двор, калкан, двор,
който магазин е построен в поземлен имот с идентификатор 68134.1106.348 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК. Сочи, че договорът бил сключен
за срок от 2 години и влизал в сила от 01.08.2020 г., като договореният наем за първите
два месеца от действието му бил по 800 лв. на месец, за следващите 6 месеца – по 1000
лв., за следващите 6 – по 1200 лв., а за последните 10 месеца от срока – по 1400 лв.
Навежда довод, че при сключване на договора наемателят предал гаранционен депозит
на наемодателя в размер на 2400 лева, като било уговорено при предсрочно
прекратяване на договора от наемателя същият да дължи неустойка в размер на 100 %
от гаранционния депозит. Твърди, че без да отправя писмено предупреждение съгласно
договореното, но при устно уведомяване ответникът освободил помещението на
20.11.2021 г. и предал ключовете на наемодателя. Към момента на освобождаване на
наетия имот ответникът не бил заплатил дължимите наемни вноски за м. 10.2021 г. – от
1000 лв., и съответната част за м. 11.2021 г. – 650 лв. Във връзка с дължимите суми за
наем ищецът издал 2 броя фактури – съответно № **********/03.10.2021 г. на
2
стойност 1000 лв. за месец 10.2021 г., и № **********/29.12.2021 г. на стойност 650 лв.
за м. 11.2021 г. Въз основа на гореизложеното ищецът претендира заплащане на сумата
1650 лв., представляваща неплатен наем за периода от м.10.2021 г. и м. 11.2021 г. (до
20.11.2021 г.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.03.2022 г.
до окончателното плащане. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът оспорва иска по основание. Навежда твърдения за предходен договор за
наем между страните. Твърди, че ответното дружество своевременно се е позовало на
непреодолима сила, въз основа на което сочи, че не дължи обезщетение за
неизпълнение на договорни задължения, поради което счита, че платеният депозит в
размер на 2400 лв. е недължимо задържан от ищеца. Твърди още, че ответникът
заплатил 2 комунални сметки за електричество за период след прекратяване на
договора за наем съответно за сумата от 673,51 лв. и 73,30 лв. Сочи, че при
евентуалност – ако ищецът оспори дължимостта на посочените суми, предявява
насрещен иск за заплащането им.
По иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на
наемно правоотношение по посочения в исковата молба договор за наем, по силата на
същото за ответника да е възникнало задължение да заплаща наемна цена в
претендираните размери.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответната страна е да
докаже, че е заплатила претендираните вземания.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване отделя
следните обстоятелства: наличие на наемно правоотношение между страните със
соченото в исковата молба съдържание; че наемателят е заплатил в полза на
наемодателя гаранционен депозит в размер на 2400 лв.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства
за сочения от него факт – своевременно уведомяване на ищеца за изпадането си в
състояние на непреодолима сила.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
3
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и
дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Oпределението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4