№ 1035
гр. Перник, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720101399 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. Й. П. срещу „Банка ДСК“
АД. Ищецът твърди, че между него и ответникът бил сключен договор за кредит.
Твърди, че по повод предявени срещу него от ответника искове за установяване на
вземанията по договора за кредит, с влязло в сила на 08.05.2020 г. решение,
постановено от Районен съд Перник, договорът за кредит бил прогласен за нищожен и
предявените искове отхвърлени, тъй като по правилото на чл. 23 ЗПК настоящи ищец
дължал само чистата стойност на кредита, а това задължение било вече погасено.
Твърди също, че по този договор той изплатил на ответника сума в общ размер на
13315,33 лева при главница на кредита от 10000,00 лева.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в общ
размер на 3315,33 лева, дадена без основание по прогласения за нищожен договор за
кредит, сключен между страните.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за допустим, но
неоснователен като погасен по давност.
Признава фактическите твърдения на ищеца относно сключването на договор за
кредит на 09.12.2005 г., размера на кредита и срока за погасяването му – 96 месеца.
Твърди, че поради забава на ищеца кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
16.04.2013 г. Бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника въз основа на
заповед за изпълнение, след което било сключено извънсъдебно споразумение и
задължението било разсрочено. Ищецът отново изпаднал в забава, поради което било
образувано изпълнително дело.
За остатъка от задължението ответникът инициирал ново исково производство,
като в рамките на гр. д. № 8964/2018 г. по описа на районен съд Перник исковете били
отхвърлени, тъй като приел, че договор за кредит е нищожен и се дължи единствено
чистата стойност по кредита, която вече била погасена. Това решение било потвърдено
в рамките на в.гр.д. № 846/2019 г. по описа на Окръжен съд Перник, влязло в сила на
08.05.2020 г.
1
Аргументира тезата си за погасяване по давност на процесното вземане с
приетото в т. 7 на ППВС № 1/1979 г., сочейки, че последното плащане е било на
01.09.2014 г. в размер на 160,00 лева.
С оглед на изложеното моли съдът да отхвърли предявения иск като погасен по
давност.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, а ответникът се представлява като
поддържат изложените тези.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание с чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД. В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да
установи, че процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника, а той
следва да установи основанието да задържи търсената като платена сума.
В тежест на ищеца е да докаже също, че погасителната давност е прекъсвана, в
случай, че плащането или някое от тях, формиращи общия размер на исковата му
претенция, е извършено в период по – продължителен от пет години преди депозиране
на исковата молба.
Между страните не е спорно, че между тях е бил сключен договор за кредит
между страните на 09.12.2005 г. с размер на кредита – 10000,00 лева. Ищецът е
поддържал, че този договор е прогласен за нищожен с влязло в сила на 08.05.2020 г.
решение, постановено в рамките на гр. д. № 8964/2018 г. по описа на Районен съд
Перник. В това производство били отхвърлени исковете на „Банка ДСК“ АД, тъй като
по делото било установено, че ищецът е заплатил суми, чийто общ размер надхвърля
чистата стойност по кредита.
Във връзка възраженията на страните по делото е изискано и прието като
доказателство гр. д. № 8964/2018 г. по описа на Районен съд Перник. От него се
установява, че „Банка ДСК“ АД е предявило искове, разглеждани по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК за установяване на притезанията, произтичащи от договор за кредит от
09.12.2005 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с мотив, че договорът за
кредит е недействителен. Неговото решение е потвърдено от въззивната инстанция в
рамките на в.гр.д. № 846/2019 г. по описа на Окръжен съд Перник с необжалваемо
решение, постановено на 08.05.2020 г.
С оглед на фактическа обстановка, установена по делото и по правилото на чл.
299, ал. 1 ГПК настоящият състав е обвързан от решението, постановено по гр. д. №
8964/2018 г. по описа на Районен съд Перник, единствено за обстоятелството, че С. Й.
П. няма задължения към „Банка ДСК“ АД по договор за кредит от 09.12.2005 г. Този
извод произтича пряко от мотивите към т.18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №
1/2000 г. на ОСГК на ВКС, в която се приема, че силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила съдебно решение се разпростира само спрямо субективната и
обективна рамка на диспозитива на решението, постановено по съществото на спора,
не и мотивите към нето. Ето защо този съд не е обвързан от констатациите, че договор
за кредит от 09.12.2005 г. е недействителен. Независимо от това, настоящият състав
също счита този договор за недействителен. Това е така, защото в него е предвидена
възможност за банката едностранно да променя лихвения процент по договора. Тази
клауза е неравноправна, а следователно и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
както се приема и в Решение № 205/07.11.2016 г., постановено по т.д. № 154/2016 г. по
писа на ВКС, ТО. По договора липсва представен погасителен план и разбираем за
2
потребителя начин как се формира задължението му по него – пороци по ЗПК, които
пряко водят до недействителност на този договор за кредит.
При този правен извод С. Й. П. с следвало да погаси единствено чистата
стойност по договора. Като е платил повече, за него е възникнала възможността да
претендира връщане на даденото без основание, каквото е платеното по
недействителен договор.
На ищецът са дадени конкретни указания да посочи кога са извършвани
плащания, свързани с договор за кредит от 09.12.2005 г. Същият е отказал да стори
това като многократно е поддържал, че това е ирелевантен въпрос, както и че
давността започва да тече от влизане в сила на решението по гр. д. № 8964/2018 г. по
описа на Районен съд Перник - 08.05.2020 г. В тази връзка и с оглед принципа, заложен
в чл. 9 ГПК, по делото е допусната и приета ССЕ, неоспорена от страните, която съдът
кредитира изцяло като обективна и дадена от лице, разполагащо със съответните
специални знания. В нея вещото лице е установило платеното от ищеца във връзка с
договор за кредит от 09.12.2005 г., изчислило е даденото над чистата стойност, като е
посочило, че в период от пет години преди депозиране на исковата молба плащане от
ищеца в полза на ответника не е установено. Последното такова е било на 01.09.2014 г.
Ответникът е въвел правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност. В настоящия случай, вземането, представлява дадено без основание и спрямо
него е приложима обща петгодишната погасителна давност. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при безсрочните задължения, какъвто характер има процесното вземане,
началният момент на давностния срок е веднага, съгласно термина използван в чл. 69,
ал. 1 ЗЗД и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
По правния въпрос - есенцията на спора, предмет на настоящото производство,
съдът намира, че погасителната давността по процесното вземане започва да тече
поотделно за всяко отделно плащане, като последното е било на 01.09.2014 г. в размер
на 160,00 лева и погасителната давност (правото то да бъде събрано принудително
чрез съдебна защита) е изтекла на 01.09.2019 г. Иск е предявен на 08.04.2025 г.
В тази насока е задължителна съдебна практика, обективирана в т. 7 на ППВС
№ 1/1979 г., на която и ответникът се позовава. Важно е да се отбележи, че тази
съдебна практика е от малкото, която се следва от съдилищата и не е била причина за
разнородна такава (с известни минимални изключения). Така в Решение №303 от
1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2081/2015 г., IV г. о., ГК (посочено от ответника) се
приема, че искът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се
погасява в пет-годишен срок, който започва да тече от момента, в който
длъжникът получи нещо без основание. Това е така, защото от този момент
вземането на кредитора става изискуемо.
В същото решение се прави съпоставка с правилото на чл. 34 ЗЗД - При
нищожност има специално правило - чл. 34 ЗЗД - според което връщане на полученото
се дължи, когато договорът бъде признат за нищожен. Всъщност правото на
възстановяване възниква още с осъществяване на фактическия състав -
изпълнение на задължение по нищожна сделка. Запазването на текста на чл. 34 ЗЗД
има оправдание при промяната на режима през 1993 г., за да се подчертае отмяната на
съществувалата по-рано възможност за отнемане в полза на държавата на даденото
между страните в някои случаи на недействителност. Правото на възстановяване по
нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от
момента на съдебното прогласяване на нищожността. Съдебното решение има
установително действие, но не е елемент от фактическия състав на чл. 34 ЗЗД. При
3
нищожност на сделката, поради противоречие на закона, е налице начална липса
на основание, а даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Въпросът е дискутиран и в Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 5/2017 г., ОСГТК, като до друг извод не е стигнато. В Решение №
60170 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., ГК, се приема същото -
по направеното възражение за погасяване на вземане по давност, при липсата на срок
за изпълнение вземането по чл. 55, ал. 1 пр. първо ЗЗД е изискуемо от датата на
възникването му. От този момент започва да тече погасителната давност, която е 5
години /т. 7 ППВС № 1/1979 г. /.
Примерите и съдебната практика са неизброими и те всички водят до единствен
правен извод – вземането на ищеца е погасено по давност, поради което искът му е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът няма право на разноски.
Ответникът имат право на разноски по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК. Такова са
доказани в размер на 300,00 лева депозит за вещо лице. Претендирано е
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК то
се определя от съда в размерите на чл. 37 ЗПП, който препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ, определяща размера на възнаграждението в
диапазона от 200 до 450 лева (чл. 25, ал. 1), като съдът определя възнаграждение в
минимален размер от 200 лева.
В светлината на гореизложеното изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждане на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. Й. П., ЕГН **********
сума в размер на 3315,33 лева – дадено без основание във връзка с договор за кредит
от 09.12.2005 г. като неоснователен – погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Й. П. да заплати на „Банка
ДСК“ АД сума в размер на 500,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4