РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Раднево, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20255520100473 по описа за 2025 година
Предявен е иск за изменение на издръжка с правно основание чл.
150 от СК във вр. чл. 143 от СК.
Производството е образувано по искова молба на В. И. К., действащ чрез
своята майка и законен представител Ж. Р. Ж., срещу И. Й. К., с която се
предявява иск за увеличение на издръжка с правно основание чл. 150 във вр.
чл. 143 от СК. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща и с влязло в сила
решение №18/08.03.2022 г. по гр.д. № 845/2021 г. на РС – Раднево,
родителските права спрямо детето В. И. К. били предоставени на нейната
майка, а ответникът по настоящото дело бил осъден да заплаща на дъщеря си
ежемесечна издръжка в размер на 260 лева, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска считано от 10.12.2021 г. Твърди, че от постановяване
на решението са изминали повече от 3 години и значително са се променили
обстоятелствата, при които е била определена издръжката – детето вече е на
** години и половина, нуждите му нараснали, тъй като навлиза в нов етап от
развитието си, който е свързан с по – големи финансови разходи. В исковата
молба се твърди, че детето В. К. е записана като ученичка за предстоящата
2025/2026 учебна година в **** клас, поради което към обичайните разходи за
храна, облекло, лечение и почивка се прибавят и такива за закупуване на
1
учебни помагала, спортни екипи, извънкласни занимания и ученически
екскурзии. Твърди се, че във финансово отношение майката на малолетното
дете получавала подкрепа от своите близки и често се налагало да неглижира
своите потребности, за да не липсва нищо на детето й. Твърди се, че
ответникът рядко прави подаръци на детето и не се интересува от нуждите и
проблемите й. Изнесени са твърдения, че ответникът работи по трудов
договор в ********* и получава високо трудово възнаграждение, като освен
това полага и допълнителен труд и разполага с достатъчно финансови
средства. Освен това определената първоначална издръжка по гражданско
дело № 845/2021 г. по описа на РС – Раднево била под нормативно
определения минимум.
Поради изложеното иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплаща занапред ежемесечна издръжка в размер на 450 лв.,
считано от датата на предявяване на иска до настъпване на основание за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. Й. К. чрез
адв. Д., в който взема становище по допустимостта и основателността на иска.
Не оспорва, че е баща на детето В. И. К., което е родено от съвместното му
съжителство с Ж. Р. Ж.. Твърди, че до момента точно и добросъвестно
изпълнявал постановеното с решение № 18/08.03.2022 г. по гражданско дело
№ 845/2021 по писа на РС – Раднево, както по отношение на присъдената
издръжка, така и по отношение на определения режим на лични отношения
на детето. Твърди, че подпомага майката в отглеждане на детето, като й
закупува дрехи, обувки, играчки, лекарства, води я на семейни почивки.
Твърди, че организира и заплаща рождения ден на детето. Оспорва
твърдението в исковата молба, че не се интересува от дъщеря си, че не полага
грижи за нея и, че не й купува нищо. Относно твърдението на в исковата
молба, че майката неглижира собствените си нужди, за да покрива разходите
по издръжката на детето, ответникът счита, че това се дължи на факта, че
съжителят й е безработен, поради което се налага тя да покрива всички
разходи в домакинството и това задължение не следва да бъде вменено на
него. Твърди, че поради здравословни проблеми не полага допълнителен труд
и не получава допълнителни средства извън тези по получаваното от него
трудово възнаграждение. Твърди, че живее на квартира и заплаща месечен
2
наем в размер на 320 лв.
С оглед гореизложеното моли съда да определи издръжката в
минималния предвиден от закона размер или близък до него.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира
за установено по релевантните за спора факти следното:
При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило
пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150
от СК следва да е налице и трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г., в този смисъл Решение №
154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, постановено в
производство по чл. 290 ГПК).
С протоколно определение от 09.10.2025 г. е обявен за окончателен
доклада по делото, обективиран в определение от 18.08.2025 г., с който на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е обявил за признати и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът И. Й. К. е баща
на детето В. И. К., че с влязло в сила решение по гр.д. № 845/2021 г. на РС –
Раднево, ответникът бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на ищеца в
размер на 260 лв., както и че са изминали повече от 3 години от тогава и
нуждите на детето са нараснали.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже променени
обстоятелства от предходно определената издръжка и икономическата
обстановка понастоящем в страната с оглед минималния размер на
издръжката, съгласно чл. 142, ал. 2 СК, нейните нужди и възможностите на
ответника да нуждите си и възможността на ответникът да дава исканата
издръжка, а ответникът следва да докаже насрещните си възражения.
От прието удостоверение за раждане /л.5/ е видно, че детето В. И. К. е
родена на ******* г., тоест към момента е на ** навършени години и **
месеца.
От приетата по делото удостоверение изх. № **** от 18.07.2025 г. /л.46/
е видно, че детето е записано в *** клас през учебната 2024/2025 година във
3
**** училище „*******.
От приетият по делото списък за присъствие г. /л.51-56/ се установява,
че детето е посещавало спортни танци при **** градина ****гр. Раднево.
Приети са и амбулаторни листи /л.49-50/, от които е видно, че детето В.
има поставена диагноза **********. От приетата по делото етапна епикриза,
издадена от личния лекар на детето към 15.07.2025 г. се установява, че В. е
често боледуващо дете от *****, *****, *****и често приема антибиотици,
както и че от 1-2 години детето е с периодични *** болки и ****, поради
което провежда лечение с детски гастроентеролог. В съдебно заседание е
представен и болничен лист /л.64/, издаден на майката Ж. Р. Ж. за
придружаване и гледане на болно дете, от който се установява, че детето се е
разболяло от вирусна инфекция на 15.09.2025 г., както и 15 бр. касови
бележки /л.65-69/ за закупуване на медикаменти, издадени за периода от месец
май 2025 година до месец октомври 2025 година.
Прието е като писмено доказателство удостоверение изх. № *** от
04.08.2025 г., издадено от *******/л.47/, от което е видно, че майката на детето
получавала през последната една календарна година месечен нетен доход от
трудово възнаграждение около 763 лв. /базирано на общата получена сума за
12 месеца/.
От приложения по делото социален доклад на ДСП- ***** се
установява, че детето В. И. К. живее със своята майка от раждането си до
настоящия момент, като родителите се разделят, когато В. е на 3 г. По данни
на майката с бащата не се придържат към съдебното решение относно режима
на лични контакти на детето с бащата. Обяснява, че бащата рядко взема
детето при себе си, а когато го прави е за не повече от 24 часа, като
обяснението му за това е, че е трудово ангажиран.
По данни на бащата майката на моменти затруднява контактите му с
детето, с което го лишава от правото му като родител да участва в
отглеждането и възпитанието на В.. При разговор с детето то споделило, че би
искало да прекарва повече време с баща си, но той винаги бил на работа и не
отговарял на телефонните обаждания. Разказало, че когато е при баща си, той
й позволявал да си купува всичко, което поиска. От представеното с исковата
молба решение № 18 от 08.03.2022 г., постановено по гр. дело № 845/2021 г.
по описа на РС Раднево, се установява, че по посоченото дело родителските
4
права спрямо детето са предоставени на майката, а бащата е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 260 лв. месечно.
От приетия договор за наем от ***** г. /л.23/ се установява, че
ответникът заплаща месечен наем за жилище в гр. ****, в размер на 320 лева.
В съдебно заседание от процесуалния представител на ответника бяха
представени и приети като доказателства по делото удостоверение за
получавана работна заплата за периода от месец януари 2025 г. до месец юни
2025 година, както и фишове за получаване на трудово възнаграждение за
периода от месец януари до месец юни 2025 година.
По делото е приложена и декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от ответника /л.81/, в която последният е
декларирал, получава трудови възнаграждения в размер на 2200 лв., както и че
притежава МПС и недвижим имот в гр. *******.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Т.Р. Ж.
/леля по майчина линия на ищцата/, от чиито показания се установява, че
основните грижи за детето се полагат от неговата майка. Свидетелства, че
детето действително боледува често, поради което се налага нейната
пълнолетна дъщеря да помага в отглеждането на детето, тъй като тя и майката
на ищцата са трудово ангажирани. Заявява, че не й е известно бащата да
купува подаръци или каквото и да било за детето. Свидетелства, че за
подготовката за **** клас на В., бащата не е участвал, а майката сама е
закупила всичко необходимо на стойност около 500 лева. В показанията си
свидетелката твърди, че за всичко свързано с издръжката и гледането на
детето се грижи неговата майка, както и че се е случвало майката да не дава
детето на бащата съобразно определения режим на лични контакти в
решението за предоставяне на родителските права над малолетната ищца.
Заявявява, че доколкото й е известно ответникът работи “на частно”, като
извършва различни ремонтни дейности. Посочва, че сестра й получава
финансова помощ за отглеждането на детето единствено от тяхната майка,
която работи в чужбина.
По делото като свидетел е разпитана и В.Г.Н., която свидетелства, че
познава и двамата родители на детето, тъй като била съседка с тях и към
настоящия момент живее в един жилищен блок с майката и детето В.. В
показанията си твърди, че бащата често взима детето и го води на разходка в
5
гр. ****** и е виждала как детето се прибира с торбички с покупки след
среща с баща си. Свидетелства и за случай, в който бащата е организирал
рождения ден на дъщеря си в заведение в гр. *****, където самата тя работела
като готвач и приготвила храната за празненството.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като взе
предвид близката връзка на св. Ж. с ищцата по делото. Поради изложеното
показанията се кредитират в частите им, в които кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването
на издръжката е безусловно, не е свързано с каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и
на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае
до размера на даваната издръжка, като това зависи от възможността на същия
да предоставя такава - арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят
дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете.
Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на
задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена - увеличена, респективно намалена - чл. 150 СК. За да се уважи
искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената
издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените
предпоставки.
При описаните обстоятелства съдът намира иска за доказан по
6
основание – налице е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от
СК, тъй като с оглед изминалия период от над 3 години и половина от
определяне на предишния размер на издръжката безспорно са нараснали
нуждите на имащия право на издръжка, налице е и промяна в икономическата
обстановка в страната. Действително повечето обстоятелства изнесени в
исковата молба са отчетени от съда при определянето на първоначалния
размер на издръжката на детето В. И. К.. Но в настоящия случай след
постановяване на решението за определяне на първоначалния размер на
издръжката, както вече бе отбелязано, са изминали над 3 години - тогава
детето е посещавало детска градина, а от м. септември тази година е навлязло
в нов етап от своя живот и е записана като ученик в ****** клас в едно от
училищата в града. Неминуемо това обстоятелство е довело до повишаване на
разходите за нейната издръжка поради нуждата от закупуване на ученически
пособия и учебни помагала, които за разлика от учебниците се закупуват от
родителите на децата. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че детето
В. И. К. е определено от своя личен лекар като често боледуващо, което
налагало често да приема антибиотици и други медикаменти. Макар и
изтеклият период от време да не е особено дълъг, за детето В. К. това е
период на интензивен растеж и промени в неговото физическо и нравствено
развитие, като през този период разходите за дрехи, обувки, храна, здраве и
развлечение в рамките на обичайните за възрастта безспорно са нараснали.
Следва да се отчете и постоянното поскъпване на стоките и услугите през
последните три години, довело до нарастване на разходите на лице от
домакинството според данните от НСИ, което определя нуждата от повече
средства за издръжка.
Заедно с посоченото за размера на издръжката също от значение е и
обстоятелството при кого от двамата родители са предоставени за отглеждане
и възпитание децата. Усилията, които се полагат в този случай от родителя
при
ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат
под внимание при определяне размера на издръжката, като в случая
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат
от майката, на която е предоставено упражняването на родителските права.
Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на свидетелакта Н.,
доколкото същата е незаинтересована от изхода на делото и показанията й
7
кореспондират с доказателствения материал по делото. Както от показанията
на този свидетел, така и от посоченото в изготвения социален доклад се
установява, че бащата често прави подаръци на детето и е организирал личния
му празник, което означава, че ответникът предоставя средства за издръжката
на детето и извън определения размер на ежемесечна издръжка със съдебно
решение.
По отношение на възможностите на майката на ищеца - същата може да
осигури средства за издръжка на детето според възможностите си. Разчита на
финансова помощ от своята майка и работи по трудово правоотношение, от
което получава среден месечен нетен доход в размер на 763. 56 лева за
последните 12 месеца.
По отношение на възможностите на ответника - същият е
трудоспособен, работи по трудово правоотношение и получава средно брутно
месечно възнаграждение в размер на 3435.22 лева / над средната брутна
заплата за страна, която според данни НСИ за второто тримесечие за 2025 г. е
2547, 00 лева. Ответникът живее в жилище под наем в гр. *****, за което
заплаща ежемесечен наем в размер на 320 лева, но от друга страна притежава
и собствено жилище в гр. *****, от което може да реализира приходи. В
отговора на исковата молба са изнесени твърдения за здравословни проблеми
на ответника И. Й. К., за което обаче не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства в производството, поради което съдът не ще отчете това като
обстоятелство, водещо да намаляване на възможностите му да престира
издръжка за дететото си в увеличен размер.
Следва да се посочи, че бащата има не само правно, но и нравствено
задължение да издържа своето дете. Дори и след раздялата родителите следва
да обезпечат децата си така, че те да имат стандарт, какъвто семейството е
имало преди прекратяването на брака/раздялата си, като детето не бива да
бъде поставено в различно положение от това, при което би било, като
отглеждано от двамата си родители.
При така установеното от фактическа страна относно нуждите и
възрастта на детето В. К., материалните възможности на родителите и
изминалия период от определяне на досегашния размер на издръжката,
нарастващите потребности на детето за храна, дрехи, обувки, учебни пособия,
грижа за здравето и развлечения, съдът счита, че за издръжката на детето са
8
необходими и възможни средства в размер на общо 600, 00 лева месечно. От
тях бащата следва да заплаща 380, 00 лева месечно, а останалите средства,
заедно с ежедневните грижи по отглеждане и възпитание следва да се
осигуряват от майката. Така искът ще се уважи до размер от 380, 00 лева
месечно. За разликата над 380 лева месечно до пълния предявен размер от 450
лева месечно искът ще се отхвърли като неоснователен.
Увеличението на издръжката следва да се присъди от завеждане на иска
– 16.07.2025 г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на
друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на
издръжката. За сигурност и стабилност в ежедневието на детето, следва да се
определи дата, на която да се заплаща така определената издръжка – а именно
– до 10-то число на месеца, за който се отнася.
Издръжката ще се присъди ведно със законна лихва от падежа на всяка
месечна вноска до окончателното изплащане.
Съобразно чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение на съдебното решение за присъдената издръжка.
По разноските и държавната такса:
Ищцовата страна претендира разноски за адвокатски хонорар в размер
на 500 лева. Съобразно частичното уважаване на иска ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 315,79 лева за адвокатски
хонорар. Ответната страна не претендира разноски за адвокатско
възнаграждение На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка, която държавна такса е в размер на 172.80 лв. /4% върху разликата
до увеличения размер на издръжката/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК във вр. чл. 143 от СК размера
на издръжката, определен с решение № 18/08.03.2022 г. по гр.д. № 845/2021 г.
на РС – Раднево, като ОСЪЖДА И. Й. К., ЕГН **********, с адрес
************, да заплаща на малолетното си дете В. И. К., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Ж. Р. Ж., ЕГН **********, и
9
двете с постоянен адрес: ***************** ежемесечна издръжка в размер
на 380,00 лв. /триста и осемдесет лева/, считано датата на постъпване на
исковата молба в съда от 16.07.2025 г. до настъпването на пълнолетие на
детето или настъпване на друго основание за нейното изменяване или
прекратяване, дължима до десето число на текущия месец, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на
задължението, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА над 380,00 лева месечно до пълния
предявен размер от 450 лева месечно ОТХВЪРЛЯ ИСКА като
неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА И. Й. К., ЕГН **********, с адрес ***************, да
заплати на В. И. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Ж. Р. Ж., ЕГН **********, и двете с постоянен адрес:
***************, основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за производството в
размер на 315,79 лв. (триста и петнадесет лева и 79 стотинки).
ОСЪЖДА И. Й. К., ЕГН **********, с адрес *****************, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по банкова сметка на РС-Раднево
сумата от 172.80 лв. (сто седемдесет и два лева и 80 ст.), представляваща
държавна такса върху изменения размер на издръжката.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 22.10.2025 г. съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
10