№ 19414
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110130495 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Д. Н., чрез адв. Д. Н.-И.а, срещу Ю. Р. Ш., с
която са предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания в размер на сумата от 6
000 лв., представляваща авансово платена сума за неизвършени дейности по договор
за извършване на ремонтни дейности в жилище, находящо се в **, ведно със законната
лихва от 24.06.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 826,67 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
10.02.2021г. до 20.06.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №
3939/04.02.2023г. по ч.гр.д. № 34197/2022г. по описа на СРС, 74 състав.
В исковата молба се твърди, че страните се намират в облигационно
отношение, възникнало по силата на неформален договор с предмет извършване на
ремонтни действия в жилище, находящо се в **, и срок до Коледа 2020 г., неразделна
част от който е саморъчно написана от ответника оферта от 03.06.2020г. на обща
стойност, включваща труд и материали, от 10 050 лв. Съобразно договореното между
страните ищцата поддържа да е заплатила авансово сумата от 8 840 лв,
представляваща възнаграждение за труд и стойност на вложени материали,
посредством разходни касови ордери № 1/26.07.2020г, № 2/27.08.2020г., №
3/25.10.2020г., № 4/23.01.2021г. и № 5/10.02.2021г. Твърди се неточно изпълнение на
поетите от страна на ответника задължения както във времево, така и в количествено
отношение. Изработеното от ответника ищцата остойностява на сумата от 2800 лв.,
като разликата до действително полученото претендира като недължимо платено.
Моли за уважаване на исковите претенции и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва
наличието на облигационно отношение по договор за изработка между страните.
1
Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Сред материалите на приобщеното ч.гр. д. № 34197/2022г. по описа на СРС, 74
състав /л. 9/, се намира неозаглавен ръкописен неподписан документ от 03.06.2020г.,
14:00 часа, съдържащ посочване на отделни видове СМР и стойност, както следва:
Баня: стени боя сваляне – 20 кв. – 200 лв., къртене – 3 кв. м. под – 200 лв., водопровод
ВИК – 800 лв., мазане бетон контакт – 22 кв. м. – 60 лв., мазане стени мазилка хоросан
– 20 кв. м. – 400 лв., мазане стени и под хидроизолация – 22 кв. м. – 33 лв., лепене
плочки стени и под – 22 кв. м. – 880 лв., таван – 3 кв. м. – гипс картон и боя – 200 лв.,
обръщане на прозорец – 50 лв., зидане тръбите – 80 лв., тръбите плочки – 40 лв.,
монтаж за банята на санитариата – 250 лв., канализация – 250 лв., Хол стая: къртене
плочки под и коридор – 35 кв. м. – 420 лв., замазка под – 40 кв. м. – 800 лв., стени
сваляне тапети и подготовка – 60 кв. м. – 200 лв., поставяне на плочки подове и
коридор – 35 кв. м. – 105 лв., кухня стени – 250 лв., фина шпакловка на стените – 60
кв. м. – 600 лв., боядисване – 85 кв. м. – 340 лв., изхвърляне на контейнер – 350 лв.,
цокъл – 30 кв.м. – 300 лв. В края на документа са упоменати стойности, както следва:
без монтаж – 8050 лв. и материали – 2050 лв.
Като писмени доказателства са представени 5 броя разходни касови ордери /л.
76 и сл./ за заплатени суми от С. Д. Н. на Ю. Р. Ш., както следва: на 26.07.2020г. –
сумата от 3000 лв. с посочено основание „аванс за ремонтни дейности“, на 27.08.2020г.
– сумата от 1 000 лв. с основание „аванс за ремонтни дейности“, 25.10.2020г. – сумата
от 2 000 лв. с основание „доп. аванс за ремонт ап. Люлин 7“, на 23.01.2021г. – сумата
от 1 000 лв. с основание „доп. аванс за ремонт ап. Люлин 7“, на 10.02.2021г. – сумата
от 1 840 лв. с основание „доп. аванс за ремонт + аванс материали, от които 1 000 лв. за
ремонт и 840 лв. за материали“.
По делото е приобщен договор за извършване на строително-ремонтни дейности
от 14.10.2022г., сключен между С. Д. Н. и трето за производството лице - пт /л. 12 и
сл./. От неговото съдържание е видно, че ищцата е възложила на третото лице да
извърши в апартамент № 92, находящ се в **, описаните в Приложение № 1
строително-ремонтни работи: монтаж на плочки, обръщане на вратата и прозореца с
плочки, дейности с Итонг в хола и коридора, изместване отвора на абсорбатора,
направа на балкона, срещу възнаграждение от 1910 лв. Установява се, че в изпълнение
на чл. 8 от процесната сделка е изготвен приемо-предавателен протокол, съгласно
който горепосоченият обект се приема в следното текущо състояние: баня – стени и
под гол панел без замаска, таван – гипсокартон нешпаклован, изградена ВиК
инсталация и поставен подов сифон “Viega”, монтирана алуминиева врата на
помещението, изградена електрическа инсталация в целия апартамент и монтирани
всички врати, коридор – изградени не изцяло 2 стени с „Итонг“, шпакловани първа
ръка, таван и една стена с налепена топлоизолация XPS (екструдиран полистирен)
дюбелирана, без шпакловка, четвърта степен и под – гол панел без замаска, дневна с
кухненски бокс – изградена ВиК инсталация, 3 стени шпакловани на 2 ръце без мрежа,
четвъртата стена и таван с налепна топлоизолация XPS, дюбелирана, без шпакловка,
гол под панел без замаска, изкъртена стена, покриваща ВиК щранговете на блока,
тераса – нестабилна с разбити плочки и изгнил парапет, спалня – готов таван, под –
частично отстранен мокет до панел, стени – частично отстранени тапети. В така
изготвения протокол са описани и наличните материали и оборудване. Представен е
Разходен касов ордер № 1 от 13.01.2023г. за заплатена сума в размер на 1 910 лв.
С исковата молба е приложен и Договор за изработка от 07.01.2023г., сключен
между С. Д. Н. и ег /л. 19 и сл./, по силата на който на третото за производството лице
2
е възложено да извърши шпакловане на стените и тавана в голямата стая и коридора,
както и на тавана на банята на ап. 92 във вход Б на блок 738 в ж.к. „Люлин – 7“ срещу
възнаграждение на стойност от 1 850 лв. Представен е Разходен касов ордер от
18.01.2023г. за заплатена сума в размер на 1850 лв.
Като писмени доказателства по делото са приобщени техническа
характеристика за “CM 12 Flex” – гъвкаво лепило за подове, за “CM 11 Plus Gres” –
лепило за гранитогрес и керамични плочки, за “MP 75 L” – лека гипсова мазилка за
машинно нанасяне, както и техническа карта за гипсово лепило за вътрешно
приложение /л. 22-30/.
В хода на производството е изискана и пр. пр. № 32395/2022г. по описа на СРП.
От нейните материали е видно, че на 28.03.2022г. С. Д. н е депозирала жалба до
началника на 09 РПУ– София срещу Ю. Р. Ш. с оплаквания за извършена финансова
измама и молба за съдействие за възстановяване на сумата от 5 900 лв. Установява се,
че в хода на проверката са снети сведения от ответника, според които ищцата го
помолила да извърши ремонт в апартамент ап. 92, находящ се в г**, за което е
получил парични средства. Предоставени са данни е, че забавата при осъществяването
на ремонта е следствие от поведението на възложителката, както и че до настоящия
момент последната не е имала претенции за връщане на ключове, респективно
преустановяване на дейностите в апартамента. С постановление от 01.08.2022г. на СРП
е отказано образуването на наказателно производство с мотиви, че в преписката не се
съдържат данни за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, а се касае за
съществуващи гражданскоправни отношения между страните.
Поради необходимостта от специални знания в областта на графологията и за
установяване автентичността на представените разходни касови ордери и ръкописната
оферта за СМР, е назначена и изслушана съдебно-графологическа експертиза,
изготвена от инж. С. Ц.. Вещото лице не е открило наличието на признаци за
техническо подправяне на изследваните обекти, нито колебливи движения,
необосновани точки на спиране, обръщане посоката и направлението на движение или
нарушаване целостта на хартиената повърхност. Констатирани са характерни и
устойчиви съвпадения в общите и частните признаци на изследваните обекти, въз
основа на които е направен извод, че ръкописно изписаните текстове в Списък от
03.06.2020г. са изпълнени от Ю. Р. Ш.. Що се касае до положените подписи в
изследваните РКО, също са констатирани общи и частни признаци относно степента
на отработеност, структурната сложност и съдържанието на транскрипцията, в
преобладаваща форма и посока на движение, в степента на свързаност и темпа на
изпълнение, поради което експертът е достигнал до заключение, че подписите,
положени в мястото „получил сумата“ в процесните РКО, са изпълнени от ответника.
Във връзка с извършеното от ответника оспорване, че не му е предоставян
достъп до обекта, в който следвало да се извършат строително-монтажните работи, са
събрани гласни доказателства от Ивайло Драганов - приятел с лицето, живеещо на
семейни начала с ищцата. Свидетелят споделя, че е бил ангажиран от С. Н. и неговия
приятел с направата на електрическата инсталация в процесния апартамент. Излага, че
достъпът до процесния недвижим имот му бил осигурен от „Юско“, като към този
момент апартаментът бил в ремонт и в изкъртено състояние.
За установяване стойността на извършените в недвижимия имот СМР и на
закупените материали е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза,
изготвена от инж. Б. Т.. След извършен оглед на апартамента вещото лице е
констатирало, че дневната стая е с изцяло завършени шпакловки и кухненско
обзавеждане и вътрешна стена, а спалнята е с демонтирана настилка от мокет,
премахнати тапети по две от стените, а другите с оставени стари тапети. Изпълнено е
3
укрепване на две от стените с Итонг. Банята е изцяло завършена настилка с теракота,
стените са с облицовка фаянс, а таванът е завършен с гипсокартон, шпакловка и
латекс. Монтирана е врата на банята с алуминиев профил и плътна ПДЧ. Входното
антре е завършено с настилка с гранитогрес, стените и таванът са с шпакловка и
латекс. Според експертното заключение стойността на извършените в имота СМР,
описани в т. 12 от исковата молба, възлиза на 2 001,75 лв., а на закупените материали –
616,20 лв.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен
наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен
срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове,
които намират правната си квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1,
вр. с чл. 86 ЗЗД. Основателността на главната искова претенция е обусловена от
установяване при условията на пълно и главно доказване на описаното в исковата
молба плащане в размер на исковата сума по процесния договор. Съгласно общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже, че
за него е налице основание да задържи платената сума, т.е. да установи наличието на
основание за имущественото разместване.
Чрез разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се цели недопускането на
неоснователно имуществено разместване в хипотезите, при които още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. По смисъла на института за неоснователно обогатяване под
„основание“ следва да се разбира съществуването на валидно правоотношение, което
оправдава разместването на имуществени блага. Съобразно Постановление № 1 от
28.05.1979г. по гр. д. № 1/79г. на ПВС правилото за начална липса на основание е
приложимо в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт,
унищожаем акт, ако предаването се е осъществило след унищожаването на сделката,
при липсата на правоотношение между страните, при плащане на по-големи от
нормираните цени за стоки, услуги или лихви, при плащане на задължение след
неговото погасяване, с изключение на чл. 118 ЗЗД. Обхватът на изброените хипотези е
разширен и със случаите на сключен договор за изработка, по който е налице неточно
изпълнение в количествено отношение. Възраженията на възложителя за неточно
изпълнение относно количеството не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
преклузия и могат да бъдат противопоставени на изпълнителя както чрез
кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платеното без основание
възнаграждение, така и като защитно средство при предявен иск с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД /в този смисъл Решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. № 133/2010г.
на ВКС, II т.о./. В разглежданата хипотеза, предявената искова претенция се основава
на твърдения за сключен между страните неформален договор за СМР, извършени
частично, по силата на който ищцата в качеството на възложител е извършила
плащания на обща стойност от 8 840 лв.
Договорът за извършване на строително-монтажни работи е разновидност на
договора за изработка, поради което приложими се явяват правилата на чл. 258-269
ЗЗД. Съобразно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на
4
свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да
заплати възнаграждение. По аргумент от посочената разпоредба тази двустранна
сделка е консенсуална и неформална, като е допустимо волеизявленията за нейното
сключване да бъдат обективирани както устно, така и чрез конклудентни действия.
При всички положения обаче възникването на валиден договор за изработка е
обусловено от постигането на съгласие относно двата елемента, формиращи
същественото му съдържание – възлагането на определена работа от възложителя и
възнаграждението на изпълнителя.
В подкрепа на твърденията за сключен между страните неформален договор за
изработка е приобщена неподписана ръкописна оферта от 03.06.2020г., за която се сочи
да е написана саморъчно от Ю. Ш.. Поради оспорване на това твърдение от страна на
ответника, по делото е допусната и изслушана съдебно-графологическа експертиза,
според която при изследването на документа не са открити белези за техническа
подправка, а ръкописно изписаните текстове в Списък от 03.06.2020г. са изпълнени
именно от ответника. Съобразявайки правилото на чл. 202 ГПК, съдът цени
експертното заключение в тази част като обективно и компетентно изготвено. Вещото
лице е предоставило пълни и обосновани отговори на формулираните задачи, като за
прецизно и визуално възприемане на правнорелевантните факти са поставени и
изображения, поставящи акцент върху признаците на изследваните обекти – посока на
движение, свързаност между отделните елементи и т.н., които са послужили като
основа за формиране на крайните изводи. По делото не са ангажирани доказателства,
които да разколебават доказателствената стойност на експертното заключение, нито
пък са налице данни, които да поставят под съмнение безпристрастността и
добросъвестността на експерта. Експертизата е приета и неоспорена от страните.
Както беше споменато, така приобщената оферта не съдържа подписа на своя
издател. Същевременно, следва да се държи сметка, че в нея с писмени знаци е
материализирано изявления, поради което има качеството на документ. Неподписаните
частни свидетелстващи документи са годни доказателствени средства, допустими са
според процесуалния закон, щом няма забрана според действащия по време и място на
съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които
свидетелства. Такива доказателствени средства следва да бъдат преценявани от съда
по вътрешно убеждение и с оглед всички обстоятелства по делото /в този смисъл
Решение № 80 от 03.05.2018г. по гр. д. № 2560/2017г. на ВКС, IV г.о./. Следователно,
от неподписан текст може да бъде извлечена относима към предмета на спора
информация в случай, че се установи от кого изхожда документът. В разглеждания
случай с висока степен на убедителност се установи, че автор на офертата от
03.06.2020г. е именно ответникът.
Не съществува нормативна пречка условията на договора за изработка да бъдат
предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно или писмено предложение до
възложителя и договорът да бъде сключен чрез конклудентно приемане на офертата.
За да заместят изричното волеизявление на възложителя, конклудентните действия
следва да са от такова естество, че да манифестират неговата ясна воля за обвързване с
условията. Такива действия се явяват изпращане на покана за започване на
изпълнението, определяне на срок за извършване на конкретните строително-
монтажни дейности, предоставяне на материали или на необходимите технически
документи, както и предварителното заплащане на част или на цялото възнаграждение,
посочено в офертата на изпълнителя. За тази цел е необходимо обаче офертата да
съдържа в достатъчна конкретизация на видовете и количествата работи, които
изпълнителят предлага да изпълни, и размера на възнаграждението /в този смисъл
Решение № 97 от 03.07.2013г. по т.д. № 533/2012г. на ВКС, II т.о./.
5
При анализ на съдържанието на приложеното по делото предложение се
установява, че са вписани отделните видове СМР в отделните помещения на обекта,
тяхното количество, единичната стойност на всяка от дейностите, стойността на
разходите за материали и стойността на дължимото възнаграждение, поради което
може да се направи обоснован извод, че същата е в достатъчна степен конкретизирана.
Противно на застъпеното в отговора на исковата молба настоящият състав приема, че
срокът за извършване на строително-монтажните дейности не е задължителен елемент
от съдържанието на договора за изработка, той е част от неговото несъществено
съдържание, поради което липсата му не рефлектира върху съгласието на страните.
Невключването на уговорка за срока обосновава приложимост на общите
диспозитивни правила за изпълнение и неизпълнение на облигационните задължения,
в частност на чл. 69 и чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Съдът намира за несъстоятелно и възражението на ответника срещу
възникването на облигационното отношение с доводи, че в процесната оферта не се
съдържа означение на недвижимия имот, по отношение на който е следвало да бъдат
извършени строително-монтажните работи. Действително, в представения документ не
се съдържа конкретизация на обекта. На първо място, следва да се отбележи, че данни
за недвижимия имот се съдържат в разходните касови ордери от 25.10.2020г.,
23.01.2021г. и 10.02.2021г. – „аванс/доп. аванс за ремонт на ап. Люлин 7“, като не е
необходимо последният да е индивидуализиран чрез кадастралния си идентификатор,
граници, площ и т.н. Същевременно, липсват данни за противопоставяне от страна на
ответника при вписване на основанието за плащане. От използваните словесни изрази
„доп.“ се налага извод, че платените на тези дати суми са допълнителни, т.е. че се
прибавят към вече платените аванси и представляват изпълнение на едно и също вече
съществуващо задължение. Отделно, от отбелязаните в офертата помещения, в които
ще се извършват СМР, както и от съдържанието на самите дейности, е видно, че
процесният обект касае жилищно помещение. Тези косвени доказателства са
несъмнено установени, достоверни и са във връзка с другите обстоятелства по делото
/гласните доказателства, според които ответникът му е осигурил достъп до процесния
недвижим имот, данните на експертизата, от които се установява описаните в исковата
молба СМР да са изпълнени в апартамента/. От така описаната система от
доказателствени факти следва логически извод, че към момента на сключването на
договора страните са постигнали съгласие описаните в офертата строително-монтажни
работи да се извършат именно в недвижим имот, находящ се в ** .
За неоснователно следва да се приеме и наведеното с отговора на исковата
молба възражение, че съществено за договора за изработка е законовата възможност
на възложителя да осъществява контрол по изпълнението по време на договора, като
се оспорва такъв да е бил извършван. По аргумент от чл. 262, ал. 1 ЗЗД и както
правилно отбелязва ответникът, проверката на изпълнението на възложената работа от
страна на възложителя представлява „законова възможност“, т.е. притезателно
субективно право, а не негово задължение. Отделно от това, тази възможност се явява
последица от породената вече сделка, а не елемент от същественото съдържание.
В подкрепа на твърденията за осъществено имуществено разместване между
страните са представени пет броя подписани разходни касови ордера. Разходният касов
ордер представлява нареждане на ръководството на предприето или търговеца до
касиера да изплати за посочената в ордера определена сума в лева или валута на
вписаното в ордера лице. За да служи като доказателство относно извършено плащане,
разходният касов ордер аналогично на разписката следва да инкорпорира данни за
основанието и размера на задължението, кредитора, длъжника, респективно платеца,
време и място плащане. Непълнота в съдържанието не променя характера на
документа и същият би се ползвал с доказателствена сила, ако удостоверява факти, въз
6
основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената
сума /в този смисъл Решение № 350 от 30.10.2013г. по гр. д. № 1474/2013г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 218 от 21.01.2019г. по т.д. № 304/2018г. на ВКС, I т.о./.
Във връзка с извършено своевременно оспорване от ответника е открито
специалното производство по чл. 193 ГПК за установяването автентичността на
приложените разходни касови ордери. Според приетата и неоспорена от страните
съдебно-графологическа експертиза подписите, положени във въпросните РКО в
графа „получил сумата“, са изпълнени именно от Ю. Ш.. Съдът, ръководейки се от
правилото на чл. 202 ГПК, цени експертното заключение в тази му част като
обективно, достоверно, предоставящо пълни и обосновани отговори на формулираните
задачи. В констативно-съобразителната част са констатирани и описани
съответствията в общите и частните признаци, послужили като основа за
изграждането на крайните изводи. Доказателствената стойност на експертното
заключение не се разколебава от останалия доказателствен материал. Експертизата е
приета и неоспорена от страните. При това положение, следва да се приеме, че
оспорените документи са автентични, поради което следва да се ценят като
доказателства по делото и няма основание за изключването им от доказателствената
съвкупност. По аргумент от чл. 180 ГПК всеки подписан документ доказва, че
материализираното в него изявление е направено и последното изхожда от лицето,
което го е подписало като негов издател. Съдът е длъжен да приеме за автор на
изявлението лицето, подписало документа, тъй като такъв документ се ползва с
формална доказателствена сила относно авторството. Последната не беше оборена в
настоящото производство, поради което за автор на изявлението следва да се приеме
ответникът.
В представените по делото разходни касови ордери се съдържат изрични
вписвания на имената на платеца, на получателя, за датата, цифровото и словесното
изражение на заплатените суми, в част от тях и ЕГН на получателя, посоченото
основание за предаване на сумите. От тази гледна точка същите представляват частни
свидетелстващи документи, които съдържат достатъчно факти, въз основа на които да
се индивидуализира задължението и размера на платената сума, поради което следва
да им се признае качеството на доказателство относно извършените плащания.
Доколкото въпросните писмени доказателства обаче удостоверяват неизгодни за
ответника факти – а именно че е получил от ищеца отразените в документа парични
суми на посоченото правно основание – „аванс за ремонтни дейности“ и „доп. аванс за
ремонт ап. Люлин 7“, то същите се ползват с висока доказателствена стойност. Поради
тези съображения съдът счита, че в хода на настоящото производство се установи в
условията на пълно и главно доказване положителният факт на предаването на
процесните суми в общ размер на 8 840 лв. в полза на изпълнителя Ш..
От съвкупния анализ на доказателствената съвкупност и при съобразяване, че
приобщеното по делото предложение инкорпорира сведения за отделните строително-
монтажни работи, тяхното количество, единичната им стойност, размера на
възнаграждението и на материалите, както и извършените в полза на ответника
авансови плащания с посочено основание аванс за ремонтни дейности, настоящият
състав намира, че страните чрез конклудентни действия са постигнали съгласие за
сключването на договор за СМР в процесния недвижим имот с произтичащите от него
насрещни права и задължения.
За прецизност на изложението и в изпълнение на изискванията по чл. 235, ал. 2
и чл. 236, ал. 2 ГПК да се обсъдят всички доводи и възражения на страните, следва да
се посочи, че този извод се подкрепя и от приобщената по делото пр. пр. №
32395/2022г. по описа на СРП. В своите сведения до 09 СУ – СДВР Ю. Ш. е
предоставил сведения, че е бил ангажиран от С. Н. да ремонтира апартамент в **, за
7
който ремонт получил и парични средства. Противно на застъпеното в исковата молба
следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от правните изводи на прокурора за
неуредени между страните граждански отношения, тъй като са извън предметния
обхват на чл. 300 ГПК. Същевременно обаче даденото пред разследващите органи
изявление представлява извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт и по
естеството си представлява доказателствено средство – документ, установяващ този
факт, който съобразно чл. 175, ал. 2 ГПК подлежи на преценка с оглед на всички
обстоятелства по делото. Извънсъдебното признание на неизгоден за страната факт
подлежи на преценка и може да се приеме за осъществен само ако това признание е
установено чрез пълно и главно доказване /в този смисъл Решение № 98 от
30.12.2009г. по гр. д. № 3718/2008г. на ВКС, III г.о., Решение № 69 от 24.06.2011г. по
гр. д. 584/2010г. на ВКС, III г.о., Решение № 231 от 01.11.2016г. по гр. д. № 1614/2016г.
на ВКС, III г.о., Решение № 262 от 02.11.2017г. по гр. д. №676/2017г. на ВКС, IV г.о./.
В настоящата хипотеза така предоставените сведения, сочещи за получаване на
парични суми, кореспондират в пълна мяра както с писмените доказателства –
разходните касови ордери, така и с приетата по делото съдебно-почеркова експертиза,
установяваща тяхната автентичност. Признанието на ответника, че паричните средства
са получени във връзка с възлагане на ремонтни дейности също не е изолирано, а е в
синхрон с вписаното в разходните касови ордери основание за плащане и с
предложението от 03.06.2020г., за което се установи, че ръкописните текстове са
изпълнени от изпълнителя. Процесните факти за съществуването на облигационно
отношение по договор за извършване на СМР и предаването на парични суми в
изпълнение на задължението на възложителя по чл. 266, ал. 1 ЗЗД бяха установени в
условията на пълно доказване от страна на ищеца.
Доколкото исковата претенция се основава на твърдения за авансово заплатени
суми за неизпълнени/или частично изпълнени дейности по договор за изработка, то за
разрешаването на правния спор е необходимо да се изследва и дали е налице
основание за осъщественото имуществено разместване. Съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е разпределено
установяването на обстоятелствата, че за него е налице основание за имущественото
разместване, както му е указано и в Определение № 4562 от 08.11.2024г. По силата на
чл. 258 ЗЗД изпълнителят е длъжен да извърши работата съобразно поръчката на
възложителя – в качествено, количествено и темпорално отношение. По делото
ответникът не твърди, нито е ангажирал доказателства, които да послужат като
индиция, че възложените с процесния договор строително -монтажни работи са
изпълнени точно в количествено отношение, поради което и заплатените авансови
суми да са му дължими. Същевременно с исковата молба е приобщен договор за
изработка от 14.10.2022г., сключен с трето за делото лице, неразделна част от който е
приемо-предавателен протокол за състоянието, в което се предава апартаментът. Така
представеният частен свидетелстващ документ не може да послужи като доказателство
за изпълнените строително-монтажни работи по процесния договор, тъй като в
неговото съставяне не е участвал ответникът и не може да се приеме като действие по
предаване на извършената работа. Още повече, че ищецът е въвел твърдения за
извършени последващи ремонтни дейности с лични усилия, които не са подкрепени с
доказателства, което осуетява възможността да се установи дали извън дейностите,
описани в исковата молба, не са извършени и други такива. Тук следва да се държи
сметка, че доказателствената тежест за установяването на факта на точното
изпълнение не е възложена върху него. Точното изпълнение в количествено отношение
е факт, от който ответникът черпи изгодни за себе си последици, поради което следва
да се приложат последиците по чл. 154, ал. 1 ГПК, а именно, че недоказаният факт е
неосъществил се факт.
Неподкрепени и опровергани от доказателствената съвкупност са и наведените
възраженията, че предаването на процесните суми е резултат от сключен договор за
8
влог или договор за заем, доколкото в основанието на разходните касови ордери
изрично са упоменати словесните изрази „аванс“ и „ремонтни дейности“. В подобна
хипотеза в тежест на ответника е да установи, че предаването е в изпълнение на друг
вид договорно правоотношение, каквото главно и пълно доказване по делото не е
проведено. Неоснователни се явяват и доводите, че имущественото разместване е във
връзка с предишни ремонтни дейности, за които ответникът бил ангажиран от ищцата.
Представените разходни касови ордери са съставени в периода от 26.07.2020г. до
10.02.201г., който съвпада с исковия период. Отделно от това, не съществува нито
житейска, нито правна логика, ако въпросните плащания касаят предходни договорни
отношения между страните, в основанието да е вписано понятието „аванс“, чието
семантично значение се изразява в предварително заплащане на част от дължима сума
за стока, услуга, заплата, преди тя да бъде получена или доставена. В тази връзка,
настоящият приема, че в хода на настоящото производство ответникът не доказа в
условията на пълно и главно доказване съществуването на основание да задържи
получените парични средства. Нещо повече, посредством проведено непълно
насрещно доказване ищецът установи изначалната недължимост на процесните суми.
Следователно, предявената главна искова претенция се явява доказана в своето
основание.
При определяне на размера следва да се държи сметка, че търсената по
настоящото дело защита се изразява в искане възнаграждението на изпълнителя да
бъде приведено към стойността на точно изпълнената работа, т.е. за намаляване на
възнаграждението. Поради необходимостта от специални знания в областта на
техническата наука и за установяване стойността на осъществените строително-
монтажни работи и на закупените материали е допусната и изслушана съдебно-
техническа експертиза. Според вещото лице стойността на изпълнените СМР в
апартамент № 92 възлиза на 2 001,75 лв., а размерът на закупените материали – 616,20
лв. Ценена съобразно правилото на чл. 202 ГПК, съдът кредитира експертното
заключение като обективно и компетентно изготвено, предоставящо пълни и
обосновани отговори на формулираните задачи, и изградено на непосредствени
възприятия предвид извършения оглед на процесния обект. За прецизно и визуално
възприемане на правнорелевантните факти са включени и фотоснимки за техническото
състояние на ремонтирания апартамент. Доказателствената стойност на експертизата
не се опровергава от останалия доказателствен материал, като по делото липсват и
данни, които да поставят под съмнение безпристрастността и добросъвестността на
експерта. За определяне размера на недължимо платения в полза на ответника аванс
следва да съобразена както стойността на извършените строително-монтажни работи,
така и стойността на използваните материали. Съгласно данните от писмените
доказателства ищцата е заплатила сумата от 8 840 лв., която сума следва да бъде
намалена с 2 617,95 лв. /сборът от стойностите на осъществените СМР и материалите/.
Разликата от 6 222,05 лв. се явява недължимо платената авансова сума. Предвид
принципа на диспозитивното начало и забраната за плюс петитум обаче съдът е
обвързан от искането за защита, поради което исковата претенция следва да бъде
уважена до претендирания размер от 6 000 лв.
След като се установи съществуването на главен дълг, то за основателността на
исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се провери и дали е
налице забава на изпълнителя при изпълнение на задължението за възстановяване на
недължимо получения аванс. Задължението за връщане на даденото при начална
липса на основание е безсрочно – може да се иска от кредитора веднага по аргумент от
чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Поставянето на длъжника в забава обаче е обусловено от
изпращането на покана /в този смисъл ТР № 5 от 21.11.2019г. по т. д. № 5/2017г. на
ОСГТК на ВКС/. В исковата молба са въведени твърдения за отправяни такива покани
9
до ответника, но по делото не са ангажирани доказателства в тяхна подкрепа. При
това положение, не може да се приеме, че е налице основание да бъде ангажирана
отговорността на ответника за забава, поради което и акцесорната претенция за
мораторна лихва следва да бъде отхвърлена.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски възниква в полза и на двете страни. В установения срок ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, с който претендира заплащането на следните суми: 985 лв. –
адвокатско възнаграждение в исковото производство, 136,53 лв. – държавна такса за
разглеждане на исковете, 810 лв. – депозит за изготвяне на съдебно-графологическа
експертиза, 400 лв. – депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза, 440 лв. –
адвокатски хонорар в заповедното производство, както и 136,53 лв. – държавна такса в
заповедното производство. Представени са писмени доказателства за тяхното
извършване. Предвид уважената част от исковите претенции, в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 2 555,89 лв. Ответникът е претендирал разноски с
отговора на исковата молба. В хода на настоящото производство не са представени
доказателства, удостоверяващи извършването на такива и техния размер, поради което
разноски не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че Ю. Р. Ш., ЕГН: **********, с адрес: **, дължи на С. Д. Н., ЕГН:
**********, с адрес: **, сумата от 6 000 лв., представляваща авансово платена сума за
неизвършени дейности по договор за извършване на ремонтни дейности в жилище,
находящо се в **, ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 3939/04.02.2023 г. по
ч.гр.д. № 34197/2022 г. по описа на СРС, 74 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: **, срещу Ю. Р.
Ш., ЕГН: **********, с адрес: **, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Ю. Р. Ш. дължи на С. Д. Н.
сумата от 826,67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 10.02.2021 г. до 20.06.2022 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение № 3939/04.02.2023 г. по ч.гр.д. № 34197/2022 г. по описа на СРС, 74
състав.
ОСЪЖДА Ю. Р. Ш., ЕГН: **********, с адрес: **, да заплати на С. Д. Н., ЕГН:
**********, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 555,89 лв.,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10