О П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№…………………………….2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав,
в закрито заседание на първи юни 2020г.,
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА ч.адм.д.№ 856/2020г.
по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.147 ал.3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Джагуар
Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Езерово,
обл.Варна, ул.“Клокотница“ № 1, представлявано от управителя Миглена Тодорова
Янкова, чрез пълномощник - адв.К.Т., против Решение № 114Р/31.01.2020г. на Директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик,
с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№ 11-04-229_004/07.01.2020г. на
„Джагуар Пропъртис“ ЕООД срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № АУ000114/17.08.2016г.
В жалбата и в уточняваща молба от
26.05.2020г. жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението поради
противоречие с материалния закон. Заявява, че не е спазена предвидената в
закона процедура по чл.32 от ДОПК за връчване на оспореното решение. Твърди, че
съобразно разпоредбата на чл.152 ал.1 от ДОПК за срока на оспорване е от
значение датата на връчване на акта, а не на узнаването му, като в случая
решението му е връчено редовно едва на 20.12.2019г. по ел. поща. На изложените
основания претендира отмяна на решението.
Ответникът, в писмена молба от
05.03.2020г. е изразил становище за недопустимост на жалбата, доколкото поради
ненамиране на адреса на кореспонденция, правилно е предприета процедурата по
чл.32 от ДОПК за връчване на процесния АУЗД, като в случая същата е спазена и
актът е влязъл в сила на 01.12.2016г. Освен това, сочи че по преписката са
налице данни за познаване на акта от жалбоподателя още към 07.11.2019г.,
доколкото от същия е получено предложение за споразумение и доброволно уреждане
на всички задължения на дружеството към Община Балчик по процесния АУЗД. По
изложените съображения моли жалбата да се остави без разглеждане, а
производстовто по делото да се прекрати. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение в размер на минималното такова за един адвокат.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран, като
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и пред надлежния съд се
явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
С АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК № АУ000114/17.08.2016г. от Ст.инспектор ревизор приходи към отдел „ОДС“ в Д-я
„МДТСХД и БФС“ при Община Балчик, са установени дължими от „Джагуар Пропъртис“ ЕООД задължения
за периода 2013г. - 2015г. данък върху недвижими имоти и такса смет, общо в
размер на 16764.00 лв. главница и 3 357.46 лв. лихви, във връзка с деклариран
от лицето недвижим имот с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
12906/30.06.2010г.
В
административната преписка е налична справка от ТР към 04.03.2014г., съобразно
която дружеството е със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Осми
Приморски полк“ №128 ет.3 офис 81 /заявен адрес на управление на 03.06.2008г./.
Видно от известие за доставяне от 19.08.2016г., на този адрес е изпратена
Покана за доброволно изпълнение на задълженията по процесния АУЗ. Същата се е
върнала като неполучена с отбелязване „получателят се е преместил на друг
адрес“. По преписката е налично съобщение по чл.32 от ДОПК, с посочени в него
дата на публикуване – 02.11.2016г. и на сваляне – 17.11.2016г.
Съдът,
при направената служебна справка установи, че към датата на изпращане на
поканата, процесното дружества е със същия адрес на управление. Независимо от
това, намира че в случая не е налице редовно връчване на процесния АУЗ. Липсват
доказателства да са били изпълнени
условията на чл.32 ал.1 от ДОПК за най-малко две посещения през 7 дни,
при които дружеството да не е било намерено на адреса на кореспонденция,
въпреки изискването на ал.2 на чл.32 от ДОПК това обстоятелство да се
удостоверява с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. Във
връзка с изложеното и с оглед на липсата на безспорни доказателства, че адресът
за кореспонденция не съществува, за да се приложи изключението по чл.32 ал.3 от ДОПК, неправилно органите по приходите са пристъпили към съобщаване по реда на
чл.32 ал.4 от ДОПК.
Следователно,
съдът намира, че АУЗ
№ АУ000114/17.08.2016г. не е бил съобщен на дружеството и неправилно е
прието от ответника, че е влязъл в сила на на 01.12.3016г.
Независимо
от горното обаче, съдът намира, че оспореното решение като краен резултат е
правилно. От материалите в преписката безспорно се установява, че дори и при
липса на редовно връчване, представляващият дружеството е узнал за
съществуването на процесния акт. И не само това, но и се е запознал със
съдържанието му и най-вече - задълженията по него. Това ясно личи от от
отправеното от дружеството до Община Балчик Д-я “МДТ“ „Предложение за
споразумение“, в което изрично са описани естеството и размера на задълженията
към общината, включващи и тези по процесния акт, като в проекта на самото
„Споразумение“ изрично е посочено, че дружеството е узнало за тях на
05.11.2019г.
Принципно
правилно жалбоподателят е посочил, че съобразно приложимата разпоредба на чл.152
ал.1 от ДОПК, срокът за оспорване тече от връчването на акта. Именно с
връчването се приема, че страната узнава за източника, основанието и размера на
задължението си и респ. може надлежно да защити правата си. Тази цел обаче,
предвид предходните съображения, съдът намира, че вече е спазена, с оглед
направеното от страната признание за това с горепосоченото споразумение. Вярно
е, че по изрично искане на дружеството е налице връчване на акта и по ел.поща
на 20.12.2019г., но приемането на тази дата за начало на срок за обжалвано би
означавало злоупотреба с права. Поради това, съдът приема, че от датата на
входиране на предложението /07.11.2019г./ срокът за оспорване на акта е
започнал да тече. Доколкото същият е такъв по чл.107 ал.3 от ДОПК, срокът за
оспорването му е 14-дневен, като е
изтекъл на 21.11.2019г. – работен ден. Жалбата срещу акта е постъпила едва на
07.01.2020г., поради което правилно с решението от 31.01.2020г. е била приета
за просрочена.
Само
за пълнота следва да се посочи, че при наличието на собствен на дружеството
недвижим имот, на представляващия същото е било известно, че в тази връзка има
задължения, които следва да изпълнява. Както и това, че дори и от датата на
връчване на акта по ел.поща на 20.12.2019г. жалбата отново се явява просрочена,
тъй като 14-дневният срок изтича на 03.01.2020г. – работен ден, а жалбата е
входирана на 07.01.2020г., без да има данни да е подадена по пощата в рамките
на законоустановения срок.
При този изход на
спора и предвид представените с преписката доказателства за осъществено
процесуално представителство при изготвяне на писмения отговор /л.11-17/,
искането на ответника за разноски е основателно, като следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.,
съобразно разпоредбата на чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК вр. чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от изложеното и на основание чл.147 ал.3 от ДОПК съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джагуар Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Езерово, обл.Варна, ул.“Клокотница“ № 1, представлявано
от управителя Миглена Тодорова Янкова, против Решение № 114Р/31.01.2020г. на Директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик,
с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№ 11-04-229_004/07.01.2020г. на
„Джагуар Пропъртис“ ЕООД срещу АУЗ № АУ000114/17.08.2016г. на Старши инспектор ревизор приходи в отдел „Общинска данъчна
служба“ в дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община
Балчик.
ОСЪЖДА „Джагуар Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с.Езерово, обл.Варна, ул.“Клокотница“ № 1, представлявано
от управителя Миглена Тодорова Янкова, ДА ЗАПЛАТИ на Община Балчик юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Определението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: