№ 2121
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110201494 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „*******“ ООД, ЕИК ****
против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл.187а, ал.2, т.3,
вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на издадения електронен фиш. Твърдят се
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в
хода на административнонаказателното производство. Пледира се, че не било
извършено твърдяното нарушение.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
представител не се явява.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли същата
да бъде оставена без уважение. Счита, че издаденият електронен фиш бил
1
правилен и законосъобразен, като иска същият да бъде потвърден.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваният електронен фиш подлежи на обжалване по реда на
ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.06.2021 г. в 18:15 часа пътно превозно средство с peг. № ****,
вид товарен автомобил, марка и модел „****“, с технически допустима
максимална маса 6000 килограма, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4,
без ремарке, било засечено по път А-6, км 50+427, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не била заплатена изцяло дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за превозното средство нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10182, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, намиращо се на път А-6, км 50+427.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
автомобил, впоследствие бил издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“
обжалваният понастоящем електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на дружеството-жалбоподател „*******“
ООД, в качеството му на собственик на заснетото МПС, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
2
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на електронния фиш, независимо от основанията,
посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр.
чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
В настоящия случай е нарушена процедурата, по която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.102, ал.2, вр.
чл.179, ал.3б от ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък. Съгласно разпоредбата на чл.187а от ЗДвП, при
установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
Нормата на чл.187а, ал.2 от ЗДвП разпорежда, че ако собственикът на
пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена
санкция, както следва: 1. по чл.179, ал.3 от ЗДвП - в размер 300 лв.; 2. по
чл.179, ал.3а от ЗДвП - в размер 1 800 лв.; 3. по чл.179, ал.3б от ЗДвП - в
3
размер 2 500 лв., каквато именно е била наложена на дружеството.
Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (в
относимата му редакция от 22.12.2020 г., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за
нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179, ал.3б от
ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността
на нарушителя за извършеното от него административно нарушение е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание.
Безспорно е, че новата редакция на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, с
която е допълнено, че „При нарушение по чл.179, ал. 3 - 3б, установено и
заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение“ е влязла в сила от 13.02.2024 г., ДВ бр. 13 от 2024 г.,
което означава, че не съществува възможност за издаването на електронен
фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това към момента на
съставянето му. Така, съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
актовете за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3в
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.165, чл.167,
ал.3 - 3б и чл.167а съобразно тяхната компетентност (ал. 1), като при
установяване на нарушение по чл.179, ал.3 - 3б преди съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, контролните органи
уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2 от
Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя
в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се
предоставя с връчването на акта (ал.2). Посочената разпоредба ясно и
категорично постановява, че за административни нарушения по чл.179, ал.3 -
3в се съставят актове за административни нарушения, както и
компетентността на органите, които ги съставят. На следващо място,
разпоредба пък на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП постановява, че при нарушение по
чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
4
номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на
глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“. В подкрепа на гореизложеното е видно, че и двете
посочени разпоредби са нови, приети с един и същи закон, за изменение и
допълнение на ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. и се
намират в глава седма от закона, озаглавена „Административнонаказателна
отговорност“. На следващо място, разпоредбите на чл.167а, ал.1, ал.2 и ал.4
от ЗДвП уреждат правата и задълженията на Агенция „Пътна
инфраструктура“ при осъществяване на контрол върху заплащането на
съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата чрез електронната
система за събиране на пътни такси (ал.1), както и действията по изпълнение
на функциите по този закон на определените от председателя на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица,
сред които и да „съставят и връчват актове за установяване на
административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по
чл.179, ал.3 - 3в.“ (ал.2, т.8), както и задълженията на Агенция „Пътна
инфраструктура“ да създава и поддържа информационна система, в която се
издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения
по чл.179, ал.3 - 3в. (ал.4). Посочените разпоредби не уреждат процедурата по
издаване на актове за установяване на административни нарушения и на
електронни фишове, както и хипотезите, при които се съставят актове за
установяване на административни нарушения и електронни фишове. В този
смисъл, тези норми не могат да игнорират нормите за
административнонаказателната отговорност или да ги заместят и допълват.
Разпоредбата на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове категорично
забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна
отговорност чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря
на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на
правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените
от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни
случаи, ако това отговаря на целта на акта. В тази връзка, след като
законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на
5
конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно
нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се
състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на
законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност
с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на
държавни органи. Не може да обоснове съставянето на електронен фиш за
нарушение по чл.179, ал.3б и препратката за влизане в сила на електронните
фишове, съдържаща се в чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение
на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3 - 3б се прилагат
разпоредбите на чл.189, ал.10, след като в ал.1 на нормата не е предвидена
възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от
ЗДвП. Предвид на това в случая незаконосъобразно е бил издаден електронен
фиш за установеното нарушение, вместо да бъде спазена общата процедура
по ЗАНН чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, което от своя страна
води до незаконосъобразност на обжалвания акт и е основание за отмяната
му. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно:
Решение № 2061 от 28.03.2024 г., постановено по КНАХД № 11745/2023 г. по
описа на АССГ, XI касационен състав; Решение № 6424 от 30.10.2023 г.,
постановено по КНАХД № 6809/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен
състав; Решение № 8113 от 22.12.2023 г. по КНАХД № 9702/2023 г. по описа
на АССГ, XXI касационен състав; Решение № 4438 от 05.07.2023 г. по
КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав и др.
Освен това не се доказва и мястото на извършване на нарушението. В
издадения електронен фиш се твърди, че превозното средство с
регистрационен № **** се е движило с незаплатена пътна такса по път А-6,
км 50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа. В същото време на
съда е служебно известно от други еднотипни дела, че към месец септември
2022 г. на път А-6 „Европа“ няма километър 50+427. Тогава се поставя
логичният въпрос, след като към месец септември 2022 г. на път А-6
„Европа“ няма изграден километър 50+427, то как повече от година по-рано
на 26.06.2021 г. е имало такъв километър 50+427, където се твърди да е било
извършено и заснето нарушението. Абсурдно е към месец септември 2022 г.
да се твърди, че няма такъв километър, а в издадения електронен фиш това да
е посоченото място на нарушението със заявката, че този километър е
включен в обхвата на платената пътна мрежа. След като на път А-6 „Европа“
6
няма изграден километър 50+427, то съдът приема за недоказано посоченото
в електронния фиш място на извършване на нарушението. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция - Решение № 4438 от 05.07.2023 г.,
постановено по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ, XIII касационен
състав.
На последно място съдът намира, че е налице неяснота и при самото
описание на нарушението, тъй като не става ясно какъв е бил размерът на
дължимата пътна такса и как е бил определен този размер. Според чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата – „за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса
за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък“. В случая не е ясна формулата, по която е изчислена
дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й –
товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното
средство, какви са били техническите характеристики на пътя или пътния
участък и т.н., за да се направи преценка, дали правилно е била определена и
в крайна сметка какъв е бил размерът й. Тези обстоятелства никъде не са
посочени в съставения електронен фиш, което пък съществено нарушава
правото на защита на наказаното лице и възможността му да разбере какъв е
бил размерът на дължимата такса, която се твърди да не е заплатило и как е
бил определен този размер. Посочената неяснота при описанието в крайна
сметка препятства и съда да извърши дължимия съдебен контрол за
законосъобразност на издадения електронен фиш във връзка с тези
обстоятелства и евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл
отново е цитираното по-горе Решение № 4438 от 05.07.2023 г., постановено
7
по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ, XIII касационен състав.
С оглед всичко изложено до тук, електронният фиш се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
След като електронният фиш се отменя, то няма как да бъде уважено
искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, а от своя страна жалбоподателят не е
претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на „*******“ ООД, ЕИК **** е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8