Определение по дело №1196/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 септември 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Вероника Веселинова Станкова
Дело: 20191320201196
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

гр.Видин, 25.09.2019 г.

 

Видинският районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА СТАНКОВА

 

при участието на секретаря В. У. и прокурора Теодор Николов

сложи за разглеждане ЧНД № 1196 по описа за 2019 година докладвано от СЪДИЯ СТАНКОВА

На именното повикване в 15.00 часа се явиха:

За Районна прокуратура – Видин се явява прокурор Николов.

Подлежащият на освидетелстване М.П.Т. се явява лично доведен от органите на ОЗО-Видин.

СВИДЕТЕЛИТЕ:

П.Т.А. налице.

Н.П.Т. налице.

Д.Е.А. налице.

А.П.Т. налице.

Вещото лице д-р Б.И.К. налице.

В залата се явява адв. З.Б.Е., вписана в НРПП под № 3607, определена с писмо с изх. № 744/18.09.2019 г. на АС при АК – Видин и назначена с определение от закрито съдебно заседание на 18.09.2019г. за служебен защитник на подлежащия на освидетелстване.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Е.: Моля да дадете ход на делото.

ПОДЛЕЖАЩИЯТ НА ОСВИДЕТЕЛСТВАНЕ: Моля да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на подлежащия на освидетелстване:

М.П.Т., с ЕГН **********, роден на ***г. в гр. Монтана, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан.

Самоличността се сне от лична карта № ***, издадена на ***г. от МВР – София.

ДОПУСКА до разпит и снема самоличността на свидетелите:

П.Т.А.: 56г., баща на подлежащия на освидетелстване.

Н.П.Т.: 16г., брат на подлежащия на освидетелстване.

Д.Е.А.: 49г., майка на подлежащия на освидетелстване.

А.П.Т.: 34г., сестра на подлежащия на освидетелстване.

На свидетелите се разясни правото да откажат да дадат показания като близки родственици на подлежащия на освидетелстване на основание чл.119 от НПК. Същите заявиха, че желаят да дадат показания.

На свидетелите се напомни отговорността по чл.290 от НК и същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени извън залата.

СНЕМА самоличността на вещото лице:

Б.И.К.: 70г., б.р.

На вещото лице се напомни отговорността по чл.291 от НК и същото обеща да даде безпристрастно заключение.

 

ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелите.

СВИДЕТЕЛЯТ П.Т.А.: Баща съм на М.. Той беше на 14-15 години, когато започна, имаше една заплаха, някакъв страх и уплах. Няколко дни не е спал и започнаха вече притеснения в него и се наложи тогава д-р К. да предпише лечение с инжекции и лекарства. Започна да взима лекарствата, които бяха назначени е нямаше никакви проблеми. Понякога той сам спираше лекарствата, отказваше да ги пие и в това време за няколко месеца се проявява пак това, не спеше, нямаше добра почивка, спеше по един-два часа. Не е бил агресивен. След като се обърнехме към доктори той веднага взимаше мерки, инжекции и състоянието му се подобряваше. В момента живее във Видин с майка си. Аз живея в София. Той, понеже не си е взимал лекарствата и затова пуснах жалба. След това прекали малко с алкохола. Аз пристигнах от София и след това той се хвана с мен, започна да псува, счупи чинии. Не е посягал на майка си или на мен, само счупи покъщнина, излезе навън да псува комшиите. Това беше един часа през нощта, дойдоха полицаи. Казах му да престане той не възприема. Дойде полицията, предупредиха го. След това се обърнах към Прокуратурата, поисках да подам жалба, че не си взима лекарствата, но то след това веднага като поизтрезня и аз се обърнах към професорите, които го лекуваха, казах му да си взема лекарствата и той започна да взима лекарства. Към днешна дата си пие лекарствата. Аз искам да си оттегля жалбата. Нямаме никакви проблеми към момента с него. Аз имах разговор с професора, който го лекуваше в София, той му беше изписал лекарства. Казахме му да пие лекарства и той започна да ги пие. Лекарствата са много силни и през деня имаше едно замайване и започна да пие цялата доза вечер.

Прокурорът: Нямам въпроси.

Адв. Е.: Нямам въпроси.

Вещото лице: Нямам въпроси.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Н.П.Т.: Брат съм на М.. Той в момента си е добре. Един ден имаше семейни скандали. Брат ми се скара с баща ми. Счупи чинии и покъщнина. В момента брат ми е добре. Той няма никакви прояви. Към мен не е проявявал агресия. Подавал съм сигнали в Полицията на 112, защото имаше скандал. Не беше сериозен проблема. Не е имало отправени закани и нанесен побой.

Прокурорът: Нямам въпроси.

Адв. Е.: Нямам въпроси.

Вещото лице: Нямам въпроси.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Д.Е.А.: Майка съм на М.. Не съм подавала сигнали в Полицията за негови прояви. Не знаех, че съпругът ми е пуснал жалба в Прокуратурата. Ние с бащата на М. не се разбираме и заради нашите проблеми се ядосва. М. никога не е проявявал агресия към мен, никога не съм имала проблеми с него. М. счупи една-две чаши, само защото се ядоса заради нас, заради семейните проблеми между мен и баща му. М. живее при нас – Баща му, Н. - брат му и аз. Аз и баща му работим в София. Не е проявявал агресия спрямо член на семейството.

Прокурорът: Нямам въпроси.

Адв. Е.: Нямам въпроси.

Вещото лице: Нямам въпроси.

 

СВИДЕТЕЛЯТ А.П.Т.: Сестра съм на М..***, не живея заедно с брат ми, но се виждаме почти всеки ден. Знам, че баща ми е пуснал жалба. Смятам, че в случая баща ми е преувеличил ситуацията. Брат ми нито в един момент не ги е заплашвал животозастрашаващо, просто се е намесил в скандал между майка ми и баща ми. В никакъв случай не е отправял заплахи - вербални и невербални. Поведението му е адекватно. Считам, че е не е заплаха за никого. Знам, че приема хапчета, които са му назначени от София, но не личи в поведението му, че има психическо заболяване. Той никога не е проявявал агресия към някого от семейството. Той много обича семейството си, включително и баща ми, който го дразни понякога. В дадената ситуация мисля, че е трябвало да се намеси, но не е имало заплахи. Той се е намесил да ги разтърве. Това е било инцидентно.

Прокурорът: Нямам въпроси.

Адв. Е.: Нямам въпроси.

Вещото лице: Нямам въпроси.

 

ЛИЦЕТО ПОДЛЕЖАЩО НА ОСВИДЕТЕЛСТВАНЕ: Всичко, което казаха майка ми, сестра ми и Н. е вярно. Това, което каза баща ми една част е вярно. Не е вярно това, че не съм си пил лекарствата, аз винаги си пия лекарствата. Не е вярно, че съм ги нападал. Това мое поведение е предизвикано от него. Той постоянно говори неща, които не са както трябва. Той, понеже не е добре психически и затова ме дразни мен. Аз нямам проблеми с психиката и никога не съм имал. Баща ми ме риташе по крака в момента, в който аз говоря пред Вас. Само баща ми ме провокира, само той и никой друг. Той е психично болен. Аз никога не съм имал психични проблеми, моите проблеми са единствено със съня. Той ме обижда, псува ме. В момента също ме дразни и ме афектира. Аз настоявам да го вкарате да се лекува в психиатрията. Те постоянно се карат с майка ми вкъщи и аз не мога да търпя. Постоянно я обижда, ръката й е счупил, крака й счупи навремето. Аз защитавам майка ми. Преди са биеха, сега постоянно се карат и аз не мога да търпя и защитавам майка ми. Когато него го няма всичко е наред. Аз не искам той да е тук при мен, да си отива в София. Даже тази нощ е спал на хотел. Той не знае какво прави от време на време.

Прокурорът: Нямам въпроси.

Адв. Е.: Нямам въпроси.

Вещото лице: Нямам въпроси.

 

ПРИСТЪПИ се към разпит на вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Б.И.К.: М. последно при мен е идвал януари 2017 година. От тогава нямам информация. Не мога да кажа от кога точно е началото на това психично разстройство, в юношеска възраст, около, около 2000 година – затвореност подтиснатост, тогава е бил в пубертета. Тогава ми е запознанството с него. Започнахме някакво лечение. След това близките го заведоха в София. Там го беше гледала доцент Стамболова - детски психиатър, тогава му беше открит диабет и високо кръвно налягане и беше лекуван в ендокринологична клиника. През 2002 година го бяхме взели на диспансеризация и беше на амбулаторно лечение. Нещата са били колебливи, без някакво диагностично уточнение, диагнозата е шизоафективно разстройство – емоционални колебания с епизоди на приповдигнатост и параноидни изживявания, една комбинация между биполярно афективно разстройство и шизофрения. В този период дядо му полагаше грижи за него и не е имал прояви на агресия. Аз се изненадах от този скандал, който се е развихрил в тях. Доколкото събрах информация е бил употребил алкохол. Тази година разбрах, че при професор Миланова е консултиран, но нямам документи и не знам какви лекарства взема. На 09.01.2017 година е последната ми консултация с него. Взима медикамент с много широк диапазон на действие. Дава добър сън в малки дози. Подходящ е в такива състояния. Той това го взимаше и тогава и беше добре, но в последните години, когато започна работа в София се разбрахме да пие само вечер. Последната диагноза е шизоафективно разстройство. Това е заболяване, което има епизодично протичане, може да има епизод с приповдигнато или епизод с подтиснатост. Пациента данни за психотично разстройство в момента. Тази непоносимост, която имат в семейството и най-вече провокацията от баща му, тези взаимоотношения пречат. В онези години с дядо си най се разбираше и не е имало проблеми. Бях изненадан за този случай сега, който е. В коридора разговаряхме. Няма някакви други наблюдения. Не е агресивен, апсихотичен е, няма данни за психоза не е необходимо изготвянето на каквато и да е експертиза. Има предписан поддържащо лечение, вземал си го е по данни на сестрата и майката. Способен е да дава информирано съгласие.

Прокурорът: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

Адв. Е.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р Б.И.К., на което да се изплати възнаграждение за явяването в днешното съдебно заседание в размер на 50.00 (петдесет) лева – бюджетни.

 

ПРОКУРОРЪТ: С оглед изразеното становището на вещото лице и събраните свидетелски показания считам, че не са налице предпоставките на чл.155 от ЗЗ, поради което оттеглям искането за задължително лечение на лицето.

АДВ. Е.: С оглед становището на вещото лице и свидетелските показания моля да прекратите настоящото производство.

Съдът след като съобрази становището на вещото лице, доказателствата по делото установи следното:

Касае се за лице, което страда от шизоафекивно разстройство с продължителна давност. Лицето не е агресивно, дава разумни обяснения в съдебно заседание и е способен да дава информирано съгласие.

От разпита на свидетелите е видно, че се касае за сложни семейни отношения, които нерядко са прераствали в скандал основно между майката и бащата. Лицето е провокирано единствено и само от бащата в проявите си на агресия. Няма данни за такива прояви към други членове на семейството или към външни хора.

Вещото лице в заключението си е категорично, че лицето М.Т., макар и да страда от психично залояване не е опасен за себе си и за околните. Не е необходимо изготвянето на експертиза. В този смисъл съвсем резонно е и оттеглянето на искането по реда на чл.157, във вр. с чл.155 във вр. с чл.146 от ЗЗ от страна на представителя на РП Видин.

Не се събраха достатъчно обективни данни, които да налагат изготвянето на какъвто и да било тип психиатрична експертиза.

Водим от горното съдът счита, че не са налице основанията визирани в чл.155 от ЗЗ, за което и на основание чл.159, ал.4 от ЗЗ, за което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 1196/2019 г. по описа на Видински районен съд.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Видински окръжен съд в 7-дневен срок от днес.

Протоколът написан в съдебно заседание в 15.30 часа.    

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЕКРЕТАР: