Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                              5.3.2018 г.                             гр. Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      VI-ти граждански състав

на осемнадесети февруари                                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                         Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 1476 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е за делба във втората й фаза – по извършването й.

С Решение № 1101/11.12.2017 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между К.Д.М., ЕГН **********, Г.Д.С., ЕГН ********** и С.И.М., ЕГН ********** на ПИ № 012097, находящ се в местността „Дупчица” в землището на с. Беляковец, с площ 2.500 дка, с начин на трайно ползване нива, IV категория; ПИ № 020427, находящ се в местността „Костадинка” в землището на с. Беляковец, с площ 2.274 дка, с начин на трайно ползване нива, V категория; ПИ с идентификатор 10447.11.2, находящ се в местността „Саламатя” в землището на с. Беляковец, с площ 5.899 дка, с начин на трайно ползване нива, VII категория, при квоти: 7/9 ид. части за С.И.М. и по 1/9 ид. части за К.Д.М. и за Г.Д.С..

С решение по в.гр.д. № 152/2018 г. на ВТОС е допуснат до делба и УПИ III - 630 в стр. кв. 39 по ПУП на с. Беляковец, целият с площ 1 300.00 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в същия.        

Чрез писмена молба, представена в рамките първото открито заседание след допускането на делбата, К.М. и Г.С. отправят възлагателна претенция за поставяне в техен общ дял ПИ с идентификатор 10447.11.2, находящ се в местността „Саламатя” в землището на с. Беляковец, като молят на С.М. да бъдат поставени ПИ № 012097, находящ се в местността „Дупчица” в землището на с. Беляковец, както и ПИ № 020427, находящ се в местността „Костадинка” в землището на с. Беляковец.  Предявяват и претенции по сметки за заплащане на сумата от 592.56 лева – част от стойността на получени от съпруга на С.М. поименни компенсаторни бонове.

В съдебно заседание процесуалният представител на К.М. и Г.С. моли в техен общ дял да бъдат поставени допуснатите до делба земеделски земи, а урегулирания имот да се постави в дял на ответницата, като разликата в стойността на дяловете да бъде изравнена парично. Поддържа заявената сметка претенция.

Процесуалният представител на С.М. предоставя на преценката на съда възлагането на имотите, като оспорва основателността на приетата сметна претенция, включително твърдейки, че същата е погасена по давност.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Критериите за определяне на способа, посредством който следва да бъде ликвидирана съсобствеността, са няколко, като от значение е броят на имотите, допуснати до делба, дали същите са повече или по-малко от съделителите, респ. дали от единствения имот могат да се обособят реални дялове за всички съсобственици; дали единственият неподеляем имот е жилище и пр.

За установяване поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имот и възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на съделителите, по делото бе извършена съдебно-техническа експертиза.

Съгласно експертното заключение, изготвено от вещото лице инж. С.Г., трите земеделски имота, както и урегулираният имот, са неподеляеми, като пазарната стойност на същите е както следва: на ПИ № 012097, находящ се в местността „Дупчица” в землището на с. Беляковец – 2 000.00 лева; на ПИ № 020427, находящ се в местността „Костадинка” в землището на с. Беляковец – 1 819.00 лева; на ПИ с идентификатор 10447.11.2, находящ се в местността „Саламатя” в землището на гр. Велико Търново – 5 604.00 лева, а на УПИ III - 630 в стр. кв. 39 по ПУП на с. Беляковец – 38 220.00 лева.

По отношение на способа за извършване на делбата съдът намира следното:

Делбата следва да бъде извършена чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, без да се тегли жребий. Съгласно посочената разпоредба, делбата може да се извърши по този ред, когато тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Според съдебната практика тегленето на жребий е винаги невъзможно, когато не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, респ. че е недопустимо по този ред група съделители да получат общ дял (какъвто е настоящият случай), тъй като законът не установява правила за начина, по който ще бъде извършено тегленето на жребии от група лица. От друга страна, тегленето на жребий в случая е и неудобно, предвид обстоятелството, че до делба са допуснати имоти, които съществено се различават по площ и най-вече по стойност, както и предвид на това, че квотите между съделителите са различни.

В този смисъл, съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, имайки в предвид желанието на ищците за възлагане в техен общ дял на трите допуснати до делба земеделски имота, както и на липсата на противопоставяне от страна на ответницата.

Предвид на горното, в общ дял на ищците К.М. и Г.С. следва да се поставят ПИ № 012097, находящ се в местността „Дупчица”; ПИ № 020427, находящ се в местността „Костадинка”; и ПИ с идентификатор 10447.11.2, находящ се в местността „Саламатя”, а в дял на С.М. следва да се постави УПИ III - 630 в стр. кв. 39 по ПУП на с. Беляковец.

Съдът отчита, че по този начин всеки от съделителите ще получи дял в натура, че делът на ищците ще е максимално близък до стойността на общо притежаваните от тях дялове, а този на ответницата – максимално близък до притежавания от нея дял, поради което и няма да се наложи заплащането на значителна сума за уравняване на дяловете, като не на последното място - чрез въпросното разпределение ще се зачете желанието и на самите ищци, срещу което ответницата не е направила възражение.

Общата стойност на допуснатите до делба имоти е 47 643.00 лева. Стойността на имотите, които се поставят в дял на ищците, е в размер на 9 423.00 лева, като общият дял на тези съделители в делбената маса от 2/9 се оценява на сумата от 10 587.33 лева (2/9 от 47 643.00 лева = 10 587.33 лева), или по 5 293.67 лева за всяка от тях. Стойността на имота, които се поставят в дял на ответницата, е в размер на 38 220.00 лева, като нейният дял в делбената маса от 7/9 се оценява на сумата от 37 055.67 лева (7/9 от 47 643.00 лева = 37 055.67 лева). За уравнение дела на ищците, сумата която им се дължи от ответницата, е в размер на 1 164.33 лева, или по 582.17 лева на всяка от ищците.

Твърдението на ответницата, че до делба са допуснати само 930.00 кв.м. от УПИ III - 630 в стр. кв. 39 по ПУП на с. Беляковец не може да бъде споделено – видно е от диспозитива на решението по в.гр.д. № 152/2018 г. на ВТОС е допуснат до делба УПИ III - 630 в стр. кв. 39 по ПУП на с. Беляковец, целият с площ 1 300.00 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в същия, а не само 930.00 кв.м. от имота.

По претенцията по сметки.

Предявената претенция, касае заплащане на част от стойността на получени от П.Й.М. (съпруг на С.М.) поименни компенсаторни бонове. По своята същност поименните компенсационни бонове по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ представляват безналични инвестиционни ценни книжа, които материализират определени субективни парични права, чрез които може да се участва в приватизацията като непарични платежни средства или да бъдат търгувани на вторичния регулиран борсов (капиталов) пазар. Тъй като поименните компенсационни бонове представляват безналични ценни книжа, те не притежават материална обособеност, а обективираните в тях имуществени права могат да бъдат упражнявани на вторичния регулиран пазар от техния титуляр само ако са били надлежно регистрирани в Централния депозитар и само чрез лицензиран инвестиционен посредник. В случая липсват данни правата, инкорпорирани в ценните книги, да са били упражнени от посочения титуляр, респ. че срещу притежаването на същите Пеню Мардаланов е получил 5 333.00 лева. От друга страна, дори да се приеме, че такава сума е получена, то това е станало в началото на 2001 г. (съгласно отразения статус на удостоверението), респ. към предявяване на сметната претенция е изтекла 5-годишната погасителна давност, по отношение на която е въведено възражение от ответницата. Обстоятелството дали ищците са узнали за обезщетяването с поименни компенсационни бонове едва през 2017 г. е ирелевантно за началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и като такъв момент следва да се определи именно евентуалното упражняване на правата по ценните книги.  

 

По разноските.

Делбата на процесния недвижим имот е допусната при следните квоти:   7/9 ид. части за ответницата и по 1/9 ид. части за всяка от ищците, като на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху стойността на своя дял. В този смисъл и предвид квотите им в съсобствеността, страните следва да заплатят държавни такси, както следва: всяка от ищците следва да заплати сумата от 211.75 лева (по 4% от 5 293.67 лева), а ответницата – сумата от 1 482.23 (4 % от 37 055.66 лева). Ищците следва да заплатят и държавна такса по предявената от тях сметна претенция в размер от 50.00 лева - 4 % от стойността на претенцията.

Съгласно чл. 355 ГПК, страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Направените от ищците разноски за снабдяване с документи, необходими за извършване на делбата и ползващи всички съделители, се равняват на сума в общ размер от 362.50 лева, от която в тежест на ответницата следва да се възложи сумата от 281.94 лева съразмерно с дела й в собствеността. По принцип, предвид характера на делбеното производство страните нямат право на разноски за заплатените от тях адвокатски възнаграждения, но доколкото в първата фаза на делбата ответницата е оспорила изцяло правата на ищците, в полза на последните следва да бъде присъдена сумата от 800.00 лева, представляваща направените в първата фаза разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В настоящата фаза на делбата нито една от страните няма право на направените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като тук намира приложение принципът, че всяка страна се явява едновременно ищец и ответник. Следва да се има в предвид също, че уговореното между ищците и техния процесуален представител възнаграждение за правна защита и съдействие в първата фаза на делбата очевидно е включвало и иска по чл. 76 ЗН, доколкото такъв иск е предявен именно с исковата молба. В случай, че е била налице уговорка за друго (т.е. че уговореното и заплатено към онзи момент възнаграждение не е включвало иска по чл. 76 ЗН), това е следвало да бъде посочено в представения в тази фаза на делото договор и претенцията за заплащане на разноските по иска по чл. 76 ЗН е следвало да бъде допълнително заявена още тогава, доколкото по присъединените искове се дължат разноски на общо основание. Това не е сторено при завеждане на исковата молба и при приключване на производството по първата фаза, като представянето на договор за правна защита и съдействие по иска по чл. 76 ЗН едва в последното  заседание в настоящата фаза на процеса нарушава принципа за добросъвестност при упражняването на процесуални права. Съгласно чл. 355, изр. 2 ГПК, разноски по присъединените искове се дължат по общото правило на чл. 78 ГПК, но ответникът по отхвърлената сметна претенция С.М. не е представила доказателства за разноски, които да са направени именно във връзка със сметната претенция на ищците, респ. такива разноски не следва да й бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът  

                                                                                        

                                            Р Е Ш И:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 353 ГПК, недвижими имоти, допуснати до делба с Решение № 1101/11.12.2017 г., постановено по настоящото гражданско дело, както и с Решение № 152/13.4.2018 г., постановено по в.гр.д. № 152/2018 г. на ВТОС, както следва:

ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на К.Д.М., ЕГН ********** и Г.Д.С., ЕГН ********** поземлен имот № 012097 в местността „Дупчица” в землището на с. Беляковец, с площ от 2.500 дка, с начин на трайно ползване - нива, IV категория; поземлен имот № 020427 в местността „Костадинка” в землището на с. Беляковец, с площ от 2.274 дка, с начин на трайно ползване - нива, V категория; и поземлен имот с идентификатор 10447.11.2 в местността „Саламатя” в землището на гр. Велико Търново, с площ от 5.899 дка, с начин на трайно ползване - нива, VII категория.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С.И.М., ЕГН ********** урегулиран поземлен имот III-630 в стр. кв. 39 по ПУП на с. Беляковец, целият с площ от 1 300.00 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в него.

ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН ********** за парично уравнение на дяловете да заплати на К.Д.М., ЕГН ********** и на Г.Д.С., ЕГН ********** сумата от по 582.17 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявената от К.Д.М., ЕГН ********** и от Г.Д.С., ЕГН ********** претенция по сметки против С.И.М., ЕГН ********** за заплащане на сумата от по 592.56 лева, представлява част от стойността на поименни компенсаторни бонове, получени от П.Й.М., ЕГН **********.

ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН ********** да заплати на К.Д.М., ЕГН ********** и на Г.Д.С., ЕГН ********** сумата от по 140.97 лева, представляваща част от направените от последните разноски съобразно стойността на дела на ответницата, както и сумата от по 400.00 лева, представляваща направените от ищците разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първата фаза на делбата.

ОСЪЖДА К.Д.М., ЕГН ********** и Г.Д.С., ЕГН ********** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса върху стойността на дела им в общ размер от 423.50 лева, държавна такса по сметната претенция в общ размер от 50.00 лева, както и по 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса върху стойността на дела й в размер на 1 482.23 лева, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                               

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: