Определение по ЧАД №1018/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производство по реда на чл.147 от ДОПК и чл.88, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, и във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл.4 ал.1-4 и чл.9б от Закон за местните данъци и такси ЗМДТ/.

2.Образувано е по жалба предявена от Г. Х. Б., [ЕГН] с посочен в жалбата адрес [населено място], [улица], ет.4, чрез пълномощника адвокат Е. С. Г. АК – Пловдив, срещу Решение № 20/29.04.2024г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с което е оставена без разглежданe като просрочена, жалбата на Б.с вх.№ 24-СГ-88/01.03.2024г. против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1334-1/25.05.2023г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ от С. П. П. - главен инспектор в отдел „Събиране и контрол„ в Дирекция Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, и е прекратено производството по жалбата.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска се неговата отмяна от Съда и връщане на преписката на административния орган за продължаването на административно производствените действия по жалбата против горецитирания АУЗД, ведно със законовите последици. Твърденията са, че АУЗД не е получаван лично от Г. Х. Б. срещу подпис,поради което и срокът за обжалването му не е започнал да тече и не е изтекъл към 01.03.2024г., когато е подадена жалбата, поради което и направения извод, че жалбата е просрочена е неправилен.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

3.Ответникът - Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.Д., е на становище за неоснователност на жалбата, като моли Съда да я остави без уважение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения административен акт.

Претендира се присъждане на разноски по делото.

ІІ. За допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок, от надлежна страна, и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

5. Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е бил сезиран с жалба, предявена от Г. Х. Б., с вх. № 24-СГ-88/01.03.2024г. против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1334-1/25.05.2023г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ от С. П. П. - главен инспектор в отдел „Събиране и контрол„ в Дирекция Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

С обжалваното в настоящото производство решение, Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е оставил без разглеждане така подадената жалба, и е прекратил производството по нея, поради просрочието й.

6. За да постанови посоченият резултат, решаващият административен орган е приел, че обжалвания АУЗД е редовно връчен на лицето - получен е лично срещу подпис от Б., видно от разписка № 1052/05.06.2023г , а жалбата срещу акта е постъпила в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив“ на 01.03.2024г. и е заведена с вх.№ 24 СГ-88. При това положение, решаващият административен орган е приел, че срокът за обжалването на АУЗД, съгласно разпоредбата на чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ, е започнал да тече от деня, следващ деня на редовното му връчване, а именно от 06.06.2023г./ и е изтекъл към 20.06.2023г. /вторник – присъствен ден/, а жалбата е подадена едва на 01.03.2024г. т.е след изтичане на преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ, и е просрочена.

7. С оглед доводите в жалбата, към доказателствения материал по делото е приобщен оригинал на разписка № 1052/05.06.2023г., удостоверяваща получаване на екземпляр от АУЗД 1334-1/25.05.2023г., на 05.06.2023г. срещу подпис, лично от Г. Х. Б..

В подкрепа на доводите в жалбата, по искане на жалбоподателя е открито производство по реда на чл.193 от ГПК, във вр. с §2 от ДР ДОПК, във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ по оспорване истинността на въпросната обратна разписка, а именно : автентичността на подписа за „получател“ на Г. Х. Б..

8. С оглед заявеното оспорване, по искане на ответника, към доказателствения материал по делото са ангажирани гласни доказателства и е разпитан като свидетел С. П. П. подписал разписката в качеството на „връчител“.

При предявяването по делото на оригинала на разписка № 1052/05.06.2023г. свидетелят е заявил, че той лично е изготвил разписката, това са неговите имена и неговия подпис в качеството на „връчител“. Свидетелят е връчил лично на Г. Х. Б. АУЗД на гише № 8. Имената - Г. Х. Б. в разписката са изписани от него и положеният подпис е положен лично от Г. Х. Б. пред свидетеля. Свидетелят е заявил, че лично той е изписал текста – „по 150 лева на месец“ в разписката, тъй като имало практика, който има данъчни задължения да се уговаря за погасителен план, по който всеки месец да се внася определена сума. Б.трябвало да внесе съгласно погасителния план 20 % от сумата и се били уговорили всеки месец да внася по 150 лева. Свидетелят е разяснил, че при идване на гишето, при връчване на документи, задължително се изисква документ за самоличност на лицето. Г. Б. му представил документ за самоличност – лична карта и по този начин свидетелят е удостоверил самоличността на Г. Х. Б.. Б.дошъл при свидетелят, тъй като няколко дни по – рано, същият бил дошъл в паричния салон с неговата сестра, която била обслужвана от колежка на П..Т. П. казал на Б.да дойде на гишето, но Б.не дошъл и си тръгнал. След една седмица Б.дошъл със и сестра си до гишето № 8, за да му се връчи АУЗД и да се разберат за начина на плащането.

Свидетелят е заявил, че лично той е връчил АУЗД на Г. Х. Б., изписани са трита имена и подпис върху разписката лично от Б..

Съдът дава вяра на показанията на разпитания по делото свидетел дадени под страх от наказателна отговорност, като ги възприема като обективни, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

10. С оглед заявеното оспорване, от страна на жалбоподателя по негово искане е допусната съдебно – графологична експертиза /СГЕ/ със задачи да установи дали подписът за „получател„ в разписка № 1052/05.06.2023г., удостоверяваща получаването на екземпляр от /АУЗД/ № 1334-1/25.05.2023г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ от С. П. П.- главен инспектор в отдел „Събиране и контрол„ в Дирекция Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е изпълнен от Г. Х. Б. и дали ръкописният текст в разписката „Г.Х. Б.“ е изпълнен от Б..

По делото е изслушано заключение на вещото лице по допуснатата СГЕ. По поставените задачи вещото лице е посочило, че подписът за „получател„ в разписка № 1052/05.06.2023г., удостоверяваща получаването на екземпляр от /АУЗД/ № 1334-1/25.05.2023г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ от С. П. П.- главен инспектор в отдел „Събиране и контрол„ в Дирекция Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е изпълнен от Г. Х. Б.. Експертът е заявил, че не може да отговори на въпроса дали ръкописният текст “Г.Х. Б.“ в разписка № 1052/05.06.2023г. – обект на експертизата, е изпълнен от Г. Х. Б., поради липса на сравнителни образци с ръкописен текст, изпълнен от Б..

Съдът възприема заключението на вещото лице по допуснатата СГЕ като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантните за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, с които страните и съдът не разполагат.

ІV. За правото :

11. Решението е правилно. Като е стигнал до извод за недопустимост на жалбата поради просрочието й, Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е постановил законосъобразно решение. Фактическите констатации и правните изводи формирани от горестоящия в йерархията административен орган се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне.

12. Спорът между страните по делото е относно това дали жалбата на Г. Х. Б. срещу АУЗД е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ, предопределен от обстоятелството дали актът е редовно съобщен на лицето на 05.06.2023г., съобразно отбелязването в тази насока в приложената по делото разписка № 1052/05.06.2023г., удостоверяваща получаването от Б.на екземпляр от /АУЗД/ № 1334-1/25.05.2023г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ от С. П. П.- главен инспектор в отдел „Събиране и контрол„ в Дирекция Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

Каза се, че с оглед приетото от административния орган, в случая този срок не е спазен, доколкото АУЗД е редовно връчен лично на Б.на 05.06.2023г., съобразно отбелязването в тази насока в разписката за връчването му, и към датата на подаване на жалбата – 01.03.2024г. срокът по чл.107, ал.4 от ДОПК, във вр. с във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ е изтекъл, и жалбата е просрочена.

Обратно разбира се е становището на жалбоподателя, който от своя страна твърди, че срокът по чл.107, ал.4 от ДОПК, във вр. с във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ е спазен, понеже АУЗД не му е връчен лично на 05.06.2023г., поради което и срокът за обжалване не е започнал да тече и следователно не е изтекъл към датата на подаване на жалбата.

13. С оглед разрешаването на текущия административноправен спор, ще следва на първо място да бъдат съобразени следните нормативни разпоредби :

Съобразно разпоредбата на чл.107, ал.4 от ДОПК, приложим субсидиарно във връзка с препращащата норма на чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, в случая Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.6 от ДОПК, приложим субсидиарно във връзка с препращащата норма на чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения.

Както вече бе казано спорът между страните по делото, се фокусира във въпроса дали АУЗД е редовно връчен на Г. Х. Б. лично срещу подпис, съобразно отбелязването в разписка № 1052/05.06.2023г.,удостоверяваща връчването му.

14. В тази насока следва да се посочи, че по административната преписка е приложено заверено копие, а по делото и оригинал от разписка 1052/05.06.2023г., съобразно която е удостоверено получаването на екземпляр от /АУЗД/ № 1334-1/25.05.2023г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ от С. П. П.- главен инспектор в отдел „Събиране и контрол„ в Дирекция Местни данъци и такси“ при Община Пловдив лично срещу подпис от Г. Х. Б..

Въпросната разписка е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. Официалният свидетел­ст­ващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, който го е издал, са се осъще­ст­ви­ли така, както се твърди в документа/чл.179 от ГПК/. Всички държавни органи, в това число и съ­дилищата са длъжни да зачитат и да се съобразяват с материалната дока­за­тел­ст­вена сила на официалните свидетелстващи документи, докато тя не бъде опро­вер­гана чрез доказване на тяхната неистинност.

15. В случая от страна на жалбоподателя е оспорена истинността на удостоверителното волеизявление във въпросната разписка, като по реда на чл.193 от ГПК, във вр. с §2 от ДР ДОПК във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ е открито производство по оспорване автентичността на подписа за „получател“ в разписката с твърдения, че същият не е изпълнен от Г. Х. Б., както и автентичността на ръкописния текст „Г.Х. Б.“ , с твърдения, че не е изпълнен от Б..

С оглед откритото производство по реда на чл.193 от ГПК, във вр. с §2 от ДР ДОПК във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ са ангажирани гласни доказателствени средства, като е разпитан съставителят на разписката и връчител на АУЗД С. П. П. - главен инспектор в отдел „Събиране и контрол„ в Дирекция Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, както и е допуснато извършването на съдебно- графологична експертиза.

От показанията на разпитания свидетел, които съдът възприема като обективни, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, се установява по безпротиворечив начин, че подписът за „получател“ в разписка 1052/05.06.2023г., е изпълнен лично от Г. Х. Б., на когото актът е връчен, след легитимацията му пред длъжностсното лице с документ за самоличност, при посещението на Б.в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. Свидетелят е категоричен също така, че ръкописният текст в разписката „Г.Х. Б.“, също е изпълнен от Б..

Изцяло в подкрепа на свидетелските показания са и експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно – графологична експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена от вещо лице, притежаващо специални знания из областта на графологията, и която е установила по категоричен начин, че подписът за „получател„ в разписка № 1052/05.06.2023г., удостоверяваща връчването на /АУЗД/ № 1334-1/25.05.2023г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ от С. П. П.- главен инспектор в отдел „Събиране и контрол„ в Дирекция Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е изпълнен от Г. Х. Б.. Вярно е, че експертът е посочил, че не може да отговори с категоричност на въпроса дали ръкописният текст “Г.Х. Б.“ в разписка № 1052/05.06.2023г. – обект на експертизата е изпълнен от Г. Х. Б., поради липса на сравнителни образци с ръкописен текст, изпълнен от Б., но това обстоятелство е без значение, предвид експертният извод, че подписът в разписката е изпълнен от Г. Х. Б..

16. При това положение, и с оглед ангажираните доказателства в хода на съдебното производство, съдът намира, че оспорването на истинността на удостоверителното волеизявление във въпросната разписка по реда на чл.193 от ГПК, във вр. с §2 от ДР ДОПК във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ , а именно : на автентичността на подписа за „получател“ в разписка № 1052/05.06.2023г., не е доказано. Следователно разписката не е неистински документ, напротив като официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, който го е издал, са се осъще­ст­ви­ли така, както се твърди в документа, а именно, че екземпляр от АУЗД е получен лично от Г. Х. Б. на 05.06.2023г.

17. При това положение обоснован и законосъобразен се явява изводът на органът по метни приходи, че подадената жалба от Г. Х. Б. в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив на 01.03.2024г. където е заведена с вх.№ 24 СГ – 88 от същата дата, е подадена след изтичането на законоустановения 14- дневен срок по чл.107, ал.4 от ДОПК, приложим субсидиарно във връзка с препращащата норма на чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ, и е просрочена.

Срокът за обжалване на АУЗД, предвиден в разпоредбата на чл.107, ал.4 ДОПК е процесуален и има преклузивен характер. Само в рамките този срок може да бъде упражнено процесуалното право на жалба, като с изтичането му се преклудира правото на жалбоподателя да извърши валидно процесуално действие по обжалване. В случая, този срок е пропуснат, при което положение и към датата на подаване на жалбата срещу АУЗД, правото на обжалване на същия е било погасено, точно както е приел и административния орган.

18. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното решение на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с което жалбата срещу АУЗД е оставена без разглеждане, като просрочена, и е прекратено образуваното съдебно производство, е правилно и законосъобразно, поради което и то ще следва да бъде оставено в сила, а жалба срещу него, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

19. При посочения изход на спора на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Община Пловдив се следва присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 100 лв.Този размер съдът намира за обоснован и справедлив, предвид характера на производството, което е от частен характер, и при съобразяване с разрешенията, дадени в Решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, при отчитане невисоката фактическа и правна сложност на делото.

VІ.За обжалваемостта на определението на съда:

20. Предвид изричната регламентация на чл.88, ал.3 и от АПК, във вр. с чл.147, ал.3 от ДОПК, и с оглед принципа за двуинстанционност на производствата, регламентиран в разпоредбата на чл.131 от АПК, приложим във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК и чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ, определението на съда не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК,във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ Пловдивският административен съд, ХІІ състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Х. Б., [ЕГН] с посочен в жалбата адрес [населено място], [улица], ет.4, чрез пълномощника адвокат Е. С. Г. АК – Пловдив, срещу Решение № 20/29.04.2024г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с което е оставена без разглежданe като просрочена, жалбата на Б.с вх.№ 24-СГ-88/01.03.2024г. против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1334-1/25.05.2023г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4 ал.1-4 и чл.9б от ЗМДТ от С. П. П.- главен инспектор в отдел „Събиране и контрол„ в Дирекция Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, и е прекратено производството по жалбата.

ОСЪЖДА Г. Х. Б., [ЕГН] с посочен в жалбата адрес [населено място], [улица], ет.4, да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, сумата от 100 лв., съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.