Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр.
Хасково, 25.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Ангелина
Латунова и в присъствието на
прокурор Елеонора Иванова
от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 9
по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Атина Транс 2015“ ЕООД, с ЕИК …., със седалище и адрес на
управление: с. Капитан Андреево, ул. „А. И.“ №., общ. Свиленград, обл. Хасково,
подадена чрез пълномощник – адв. Д.С. ***, с посочен съдебен адрес:***, против
Решение №160 от 15.11.2019г., постановено по АНД №697 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2019г.
В касационната
жалба се твърди, че решението било постановено в нарушение на закона. Навеждат
се доводи, че потвърденото с решението наказателно постановление било
неправилно и незаконосъобразно. Неправилно районният съд приел, че липсват
процесуални нарушения, тъй като при издаване на атакуваното наказателно
постановление било допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което било самостоятелно основание за
отмяна на НП. Процесното НП било издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Съдът
в решението си приел, че правилно и законосъобразно АНО ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, който извод се
оспорва. Твърди се, че НП било незаконосъобразно, тъй като в същото липсвало
изчерпателно описание на обстоятелствата, при които било осъществено твърдяното
нарушение, съответно не били изложени твърдения за всички съществени елементи
от обективната страна на състава на нарушението, в това число къде е извършено
нарушението. Отделно от това, въпреки, че контролните органи изначално знаели,
че фирмата – превозвач няма наети по трудови правоотношения шофьори, а ползва
услугите на шофьори на друга фирма, видно от договора за наем, съставили АУАН,
а впоследствие АНО издал и процесното НП. Нямало как да се ангажира
административнонаказателната отговорност на дружеството за пропуски на друго
юридическо лице, чието задължение било да осигурява годни за извършване на
дейността, за която са били наети, лица. Сочи се, че приетата като
доказателство справка, представена от АНО, на първо място била към дата
06.11.2019г., а не към момента на проверката, а на второ място само доказвала
липсата на сключени договори с шофьори от дружеството – жалбоподател – „Атина
Транс 2015“ ЕООД и потвърждавала, че то ползва наети такива от друго дружество,
което следвало да е отговорно въпросните шофьори да отговарят на всички
законови изисквания. Съдът изобщо не обсъдил този момент и приел, че от обективна
страна било извършено нарушение, въпреки надлежно представения договор за наем
на шофьори. Последните обстоятелства досежно нарушенията, описани в акта и НП,
били съществени, нарушението не било установено по безспорен начин, поради
което атакуваното НП се явявало незаконосъобразно. В производството по ЗАНН
тежестта на доказване била единствено и само върху административнонаказващия
орган и недоказването на извършването на административното нарушение от
санкционираното лице било винаги предпоставка за отмяна на НП. Навеждат се
доводи, че неправилно съдът достигнал до извода, че административното наказание
е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер.
Твърди се, че всички посочени в касационната жалба нарушения били съществени,
тъй като довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, като
ограничили възможността му пълноценно да организира защитата си още в началната
фаза на административното производство и опорочили изцяло производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, като
всяко едно от тях било самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление. Моли се за отмяна на решението на районния съд и постановяване
на ново, с което да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът, Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - Хасково, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по основателността на касационната жалба.
Становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на
оспореното решение.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното
Решение №160/15.11.2019 г., постановено по АНД №697/2019г. по описа на Районен съд
- Свиленград, е потвърдено Наказателно постановление №45-0000296 от 19.09.2019
г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Хасково,
с което на „Атина Транс 2015“ ЕООД, за нарушение на чл.7а, ал.4 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП), на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП, е
наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.
За да постанови
решението си, районният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство. Счел за доказано извършването на
процесното административно нарушение. Приел също, че не били налице основания
за приложението на чл.28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на
НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение. Посочил, че административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран
в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер.
Обжалваното
решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. След като са събрани необходимите
доказателства за правилното изясняване на делото от фактическа страна и
анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд прави
законосъобразни правни изводи.
Настоящият
състав намира, че от данните пред районния съд се установява, че при провеждане
на административно-наказателната процедура няма допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. АУАН,
както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и
съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Изцяло се споделят изложените доводи в
оспореното решение относно законосъобразността на АУАН и процесното НП в
контекста на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Касационната инстанция намира за неоснователни
наведените възражения, че НП било незаконосъобразно, тъй като в същото липсвало
изчерпателно описание на обстоятелствата, при които било осъществено твърдяното
нарушение, съответно не били изложени твърдения за всички съществени елементи
от обективната страна на състава на нарушението, в това число къде е извършено
нарушението. Съображения в тази насока са били навеждани и пред районния съд,
който обосновано е приел, че самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т. е. нарушението е
описано по начин, даващ възможност на санкционираното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена
от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение. Както е приел и
районният съд, нарушението е извършено в седалището на дружеството. Видно е от
описанието на деянието, че този адрес на дружеството изрично е визиран като
място на нарушението, а не като място на установяването му. Т. е. процесното
нарушение се осъществява от задълженото лице (превозвачът) в неговото седалище,
защото от там то ръководи своята оперативна дейност по извършване на превози.
Ето защо там е и мястото на конкретното нарушение – допускане до извършване на
превоз на водач, който не притежава Сертификат на водач, като не се споделя
довода, че мястото на нарушението не е ясно. Началният и краен пункт на
международния превоз не е от значение за определяне мястото на нарушението,
доколкото релевантния факт за отговорността по чл.96г от ЗАвтП, ал.1, пр.2 е
този, че превозвачът допуска до управление на МПС за международен превоз водач,
който не притежава Сертификат за такъв. В тази връзка, мястото е достатъчно
ясно и точно посочено.
Наред с горното,
въз основа на доказателствата по делото, както и с оглед разпоредбата на чл.7а
ал.4 от ЗАвтП, която недвусмислено постановява, че лицензираните превозвачи
могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи - граждани на
държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават
сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от
него длъжностни лица, следва да се направи несъмнен извод за това, че в случая
е налице нарушение, извършено от санкционираното лице „Атина Транс 2015“ ЕООД. Безспорен
е факта, че „Атина Транс 2015“ ЕООД има качеството лицензиран превозвач,
доколкото не се оспорва приетото с НП, че същият притежава лиценз на Общността
№17496 за международен автомобилен превоз на товари, валиден до 22.05.2027 г. В
тази връзка за него възниква задължението по чл.7а ал.4 от ЗАвтП – да
осъществява международен превоз на товари само с водачи, които притежават
сертификат за водач на МПС, издаден от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица.
Въведеното императивно правило за поведение в посочената материалноправна норма
е нарушено, доколкото при проверката на контролните органи на ОО „АА“ - Хасково
е установено извършването на международен превоз на товари с МПС, управлявано
от водача Ismail Aslanlar – турски гражданин, без последния да притежава
съответния сертификат, доколкото е гражданин на държава, която не е членка на
ЕС. Доказаното нарушение правилно в НП е скрепено със санкционната норма на
чл.96г, ал.1 от ЗАвтП, съгласно която който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. В този
смисъл правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на „Атина Транс
2015“ ЕООД с процесното наказателно постановление.
Неоснователни са
възраженията, че след като фирмата – превозвач няма наети по трудови
правоотношения шофьори, а ползва услугите на шофьори на друга фирма, нямало как
да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството за
пропуски на друго юридическо лице, чието задължение било да осигурява годни за
извършване на дейността, за която са били наети, лица. Настоящата инстанция
споделя съображенията на районния съд, че задължителното изискване водачите на
автомобили за международен превоз на товари да имат издаден Сертификат по
чл.7а, ал.4 от ЗАвтП е спрямо лицензирания превозвач, който ги е наел, т. е. дружеството-жалбоподател,
и това е видно от текста на нормата, а не спрямо водача. В тази връзка е неоснователно
възражението в касационната жалба, че „Атина Транс 2015“ ЕООД е санкционирано за
пропуск на друго юридическо лице.
Неоснователни са
и възраженията, че неправилно съдът достигнал до извода, че административното
наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по
размер. Наложената имуществена санкция е фиксирана в нормативно установените
предели.
Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват
неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №160 от 15.11.2019 г., постановено по АНД №697
по описа на Районен съд – Свиленград за 2019 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.